Тони Николов: Войната на Путин със Z - предупреждение за края на Запада и ”финландизацията” на Украйна
Заради ужаса на милиони украинци в бомбоубежищата и топенето на сняг, употребен като питейна вода в обсадения Мариупол. Заради безкрайните колони от хора, принудени да бягат нанякъде, без да знаят къде, единствено с цел да се избавят от пъкъла на войната, проведен им от Владимир Путин.
Залогът на тази война е по-дълбок. От нейния излаз значително ще зависи бъдещето на човечеството. Дали там ще господства бруталната мощ, представяща ни се през днешния ден като " русский мир ", или ще оцелее някаква интернационална система от правила, годни за всички страни. Пред очите ни си отива " оптимистичната антропология " на XXI в. с всички илюзии за дългогодишен мир. Прави усещане, че и от ответната страна - от Московския патриарх Кирил в неделната му проповед в деня на Прошка - тази борба се показва към този момент, ни повече, ни по-малко, като " битка, която има не физическо, а метафизическо значение ", а съперниците на войната биват определяни като " хора, избрали пътя на най-малкото противодействие ". Което принуди един от православните йерарси на Запад - Дубненския митрополит Йоан, архиепископ на рускоезичните православни църкви в Западна Европа - в отворено писмо да съобщи, че не може да се подпише под сходен прочит на Евангелието и че нищо не оправдава " положителните пастири ", които престават да бъдат " миротворци ".
Изглежда, че към този момент заживяхме в кривото огледало на посторуеловия свят, в който войната се показва като мир, насилието като избавление, а убийството като метафизическа нужда.
Излиза, че танковете на Путин, белязани със знака Z, които пъплят по украинските пътища, са преносители на метафизическа или историческа нужда. Без значение каква ще е човешката цена и за двете страни - тъй като " смъртните вести " към този момент летят и из цяла Русия.
Световни анализатори и военни специалисти от две седмици се пробват да разгадаят символиката на " войската Z ". Да проумеят що за обръщение насочва светът на Путин към Запада с потреблението на последната писмен знак от латинската писменост посредством военната си машина. Дали това Z в действителност не е предизвестие за края на Zапада? Или " съветският свят " минава към културните кодове на холивудския екшън за " Z-та международна война " (World War Z, 2013 г.), другояче препращащ към пандемията и зомбирането на света посредством вируса? Или посланието е към поколението Z, това на " милениалите " - пацифистко и аполитично потомство, на което ще се наложи да заживее в света на войната? Идея, радикално друга от тази, която писателят Виктор Пелевин бе разгърнал през 2000 година в постмодерния си разказ за " Поколението П ", което не трябваше да е " Поколението Путин ", а " Поколението на Промяната ". Ала през днешния ден " смяната " е друга.
Деян Кюранов към този момент писа в " Портал Култура " за маниакалното военизиране на децата в Путинова Русия, надалеч надхвърлящо всички познати ни руски мостри. Днес тоталитарната " мундщровка " на най-младите прераства в някакъв необикновен пиар, във вманичававане по военната концепция " Z ".
Държавният канал RT популяризира на британски тениски със знака Z и най-различни артикули, брандирани в поддръжка на съветските войски. Властите в съветските райони провеждат ежедневно " флашмобове " в буквата Z. На мястото на западните реклами по билбордовете (на напусналите Русия международни компании) в този момент се мъдрят апели в поддръжка на войната. И на всички места и още веднъж - Z, Z, Z... За да се стигне до в действителност възмутителния клип от град Казан, популяризиран по съветските телевизионни канали, в който децата от приют за хора в неравностойно състояние също са снимани в " буквата на войната ".
Администрацията в Русия с всички сили се надпреварва да угоди на Путин. Най-затруднени са тези, които не могат да вплетат този боен знак в името на обитаемото си място и по тази причина прибягват до невероятни решения. Така ръководителят на Кемеровска област Сергей Цивильов разгласи, че е решил да преименува региона " патриотично " и оттук нататък тя щяла да се назовава КуZбас. А Забайкалският край е решил към този момент да се изписва като Zабайкал, град Зареченск като Zареченск и така нататък
Междувременно вратите на ярки съперници на войната из цяла Русия (като членовете на организацията " Мемориал " ) оповестяват, че " анонимни " бележат нощем вратите им със знака Z - очевидно като знак на разплатата.
Накрая и Министерството на защитата на Русия излезе с някакво много комплицирано и спорно пояснение на цялата тази " военна кабала ". Според него знакът Z единствено " официално " се уподобявал на латинска писмен знак, а в действителност представлявал сливането на два триъгълника (!), съдържащи в себе си две V (знака на победата). Смисълът на посланието бил: " За успеха ", " Ще победим " или " Задачата ще бъде изпълнена ".
Шегаджии в съветските обществени мрежи приканиха за " патриотично " изписване и на имената на съветските водачи във войната - надлежно Zутин или Zавров. А посланикът на Украйна в Организация на обединените нации Сегрей Кислица съобщи, че съгласно него знакът Z споделя нещо напълно просто и ясно за нашествениците - " Звери " (Зверове).
И тук още веднъж би трябвало да се върнем към залога на тази война. Путинският режим явно държи да върне света към времето на Втората международна война, проигравайки " на терен " някои от нейните съставни елементи. От диалозите сред френския президент Макрон и Владимир Путин излиза наяве, че " индивидът от Кремъл " постоянно повтарял термина " финландизация " - като съществена " мислена цел " в тази война.
Интересното е, че този термин влиза в международната политика с много негативна конотация. За негов създател се счита австрийският външен министър Карл Грубер, който през 1953 година изрично се опълчва на такова бъдеще за своята страна - на " особена васална взаимозависимост сред мощен въоръжен комшия и дребна прилежаща страна ". А след 1948 година тъкмо такава е обстановката на Финландия, която през десетилетията мъчно смекчава взаимоотношенията си със прилежащата " груба мощ ".
Аналогиите, както знаем от Аристотел, не са историческо доказателство, само че пък ни разрешават да се ориентираме в сегашното.
И така, всичко това ни връща към зимната война от 1939-1940 година, която Съюз на съветските социалистически републики повежда против прилежаща Финландия. През септември 1939 година Втората международна война е избухнала и скоро Полша бива поделена сред Хитлер и Сталин. Според тайните клаузи на пакта Рибентроп-Молотов (от 23 август 1939 г.) Финландия е в областта на ползи на руската зона. Затова от октомври 1940 година руската преса и дипломация стартира канонадата си против дребната северна страна.
Сталин желае да си прибере " своето ". Но по какъв начин? Като сложи въпроса за " сигурността на границите ". Оказва се, че големият Съюз на съветските социалистически републики бил под същинска опасност и източникът на тази опасност е не различен, а дребна Финландия.
Съхранил се е един диалог на Сталин с членовете на тогавашния руски Комитет по защитата, записан в спомените на маршал Мерецков, който ръководел тогава Ленинградския боен окръг. Той споделя по какъв начин през октомври 1939 година Йосиф Висарионович се разхождал напред-назад, палел лулата си и разсъждавал на глас. В света имало две обединения от сили - немската и англо-френската. В даден миг някоя от тях можела да употребява Финландия, която, под тяхно управление, да нападне Съветския съюз. Ето за какво трябвало незабавно да се обмислят ограниченията против този съперник. Както и контраударът на Москва. Дали някои от присъстващите руски маршали са вярвали, че дребна Финландия би могла да нападне големия Съветски съюз, чиято войска надали не надвишава финландското население?
Никой обаче не показва никакво противоречие. Както в наши дни, когато Путин принуждаваше членовете на своя Съвет за сигурност обществено и пред телевизионните камери да одобрят нашествието против Украйна. Включително и ръководителят на външното разузнаване Сергей Наришкин, който с трептящ глас бе заставен да повтаря, " каквото би трябвало ".
Така е било и при Сталин. Общ боязън е сковавал всички. Съдбата на Финландия е била решена. Пропагандната машина е запусната на бързи обороти и се търси мотив. А това е значимо. Защото Съюз на съветските социалистически републики, сходно на днешна Русия, в никакъв случай не е агресор. Това е страна миротворец. Съответно и всяка война на Москва е " преместване на мира ", осъществено с други средства.
Скоро руската телеграфна организация оповестява на целия свят, че финландците - в подготовката си за война! - са нападнали съветска част на границата и че са убити няколко червеноармейци. Срам и срам! Но Червената войска постоянно е готова за експанзията и по този начин танковете (тогава с петолъчки) на 30 ноември 1939 година нахлуват в северната страна.
Оказва се, че задачата не е толкоз елементарна, колкото са си я представяли в Кремъл. Съществува единствено една железопътна линия от Ленинград до Мурманск, която не може да трансферира бързо задоволително жива мощ. А финландците имат " линията Манерхейм ", задоволително надеждни укрития. Техните бойци са екипирани за зимна война, карат ски и са твърдо решени да отстояват земята си.
Междувременно Москва стартира своя " проект Б ". Сталин показва на своите маршали известния коминтерновски активист и финландски болшевик Ото Куусинен. Той, става известно, е глава на " новото финландско държавно управление ", който излиза с " квалифицирано предложение " към финландския народ. В него са споделя, че руската войска идва да освободи финландския народ от буржоазната реакция и нейната военна клика. Думите " фашизъм " и " нацизъм " тогава се употребяват деликатно, защото Съветският съюз е съдружник с нацистите от една година.
Куусинен има стратегия за " национално обединяване " - за първи път финландците ще се обединят с карелците, които живеят от другата страна на границата. Така Финландия ще стане част от Съюз на съветските социалистически републики. И обединяването няма да се случи в границите на една дребна страна, а във великата и необятна страна, която заема една шеста от света. Ще има Финландска демократична социалистическа република. Оказва се, че има даже готова столица на обединената страна, само че на руска територия - в Зеленогорск. Затова " съветско-финландското държавно управление " се обръща към финландските бойци да не се борят поради нарушителите, които ги ръководят, да си идат по домовете или да се предадат в плен, където ще бъда съхранен животът им.
Обявява се, че с " новата обединена Финландия " незабавно ще бъде подписан контракт за ненападение от страна на Москва. Че ще ѝ бъде оказана " всестранна поддръжка " - икономическа, политическа и обществена.
" Военната интервенция " обаче не върви по проект. Тогава Сталин още веднъж привиква маршалите и пита: за какъв брой време новата финска войска от Карелия (подкрепена от СССР) ще завоюва остаряла Финландия? Маршалът на въоръжените сили Ворошилов дава отговор, че всичко ще свърши за 12 дни. Сталин е весел, несъмнено. Дори обилно отпуска за интервенцията цели " две седмици ". Но нито ден повече. А руско-финландската война продължава година и половина.
Загубите на Москва са големи. По-тях още се спори и истината се премълчава. Около 120 000 съветски бойци оставят костите си в тази северна земя. Един финландски публицист преди време ги разказва таман по този начин - по какъв начин тези млади войничета с изцъклени очи съзерцават вечно студеното финландско небе.
Тогава точно се раждат и " коктейлите Молотов ". За финландците тази война е всенародна и патриотична. В отговор на упоритата им опозиция руската авиация реализира жестоки бомбардировки над финландски градове. Съюз на съветските социалистически републики е изключен като агресор от Обществото на народите (предшественик на ООН) на 14 декември 1939 година Световната преса написа, че руснаците правят военни закононарушения над цивилни жители. В отговор ръководителят на руската дипломация Вячеслав Молотов цинично декларира пред задгранични публицисти, че Москва не хвърля бомби над Финландия, а " кошници с самун " за гладуващите локални поданици.
Войните на Москва още тогава са филантропични интервенции. В отговор финландските жители посрещат съветските танкове с бутилки запалителна примес, с които желаят да почерпят Молотов. Коктейли към храната, спусната от небето.
В хода на войната дребната финландска войска стартира да се топи, не доближават боеприпаси. Проваля се и проектът за " западна " (френско-британска) военна помощ - Швеция и Норвегия отхвърлят да пропуснат подобен боен контингент през териториите си.
Съюз на съветските социалистически републики изпраща още и още войски. Междувременно държавното управление на Ото Куусинен се стопява и изчезва в небитието, също толкоз внезапно, както се е и появило. От разкритите през днешния ден руски документи се оказва, че неговата упоритост е била даже още по-голяма - да се сътвори Скандинавска социалистическа република, в която да влизат и Норвегия, Швеция и Дания. Но упоритата опозиция на финландците проваля тези проекти.
Тогава Сталин взема решение да спре войната и да подписа мир - несъмнено, с цената на териториални отстъпки от финландска страна. Той декларира пред маршалите си, че нелепостта на Хитлер била в това, че не знае да стопира. А той, Сталин, знаел по кое време е редно да се преустановят бойните дейности.
Явно вождът на прогресивното човечество е прозрял за една година, че няма смисъл да водиш война във враждебна страна, където хората те ненавиждат и ще се борят до последно.
Но за това му е била потребна повече от година.
А след Втората международна война правилото на " финландизацията " е удължен. От едно есе на писателката Софи Оксанен, оповестено неотдавна в " Цайт ", си дадох сметка какво е означавало това за самите финландци. А точно - " желязна хватка на Москва ", макар западния стопански модел. Всеки, който е желал да успее във Финландия, наложително е трябвало да заобикаля тематики, считани за " антисъветски ", и да не нервира Москва. Децата са учели по учебници, в които е имало славословия за " Големия брат ", свободата на медиите по този въпрос е била мощно орязана. " Финландия, написа тя, е по този начин устроена, че постоянно ще отстъпи, в случай че Русия изръмжи ". Ето за какво в случай че Украйна се " финландизира ", този модел ще проработи там с цялостна мощ, като първата жертва ще е плурализмът на украинските медии.
Нещо, което ненапълно изяснява и една от хипотезите Z. Че ставало дума в действителност за въпроса " Зачем? " (Защо?), изписан обаче с начална латинска писмен знак. Именно като " Zачем ", знак за един " по-особен неутралитет ". За имперски мечтания по " финландизацията " на Европа.
Тони Николов, портал " Култура "
Залогът на тази война е по-дълбок. От нейния излаз значително ще зависи бъдещето на човечеството. Дали там ще господства бруталната мощ, представяща ни се през днешния ден като " русский мир ", или ще оцелее някаква интернационална система от правила, годни за всички страни. Пред очите ни си отива " оптимистичната антропология " на XXI в. с всички илюзии за дългогодишен мир. Прави усещане, че и от ответната страна - от Московския патриарх Кирил в неделната му проповед в деня на Прошка - тази борба се показва към този момент, ни повече, ни по-малко, като " битка, която има не физическо, а метафизическо значение ", а съперниците на войната биват определяни като " хора, избрали пътя на най-малкото противодействие ". Което принуди един от православните йерарси на Запад - Дубненския митрополит Йоан, архиепископ на рускоезичните православни църкви в Западна Европа - в отворено писмо да съобщи, че не може да се подпише под сходен прочит на Евангелието и че нищо не оправдава " положителните пастири ", които престават да бъдат " миротворци ".
Изглежда, че към този момент заживяхме в кривото огледало на посторуеловия свят, в който войната се показва като мир, насилието като избавление, а убийството като метафизическа нужда.
Излиза, че танковете на Путин, белязани със знака Z, които пъплят по украинските пътища, са преносители на метафизическа или историческа нужда. Без значение каква ще е човешката цена и за двете страни - тъй като " смъртните вести " към този момент летят и из цяла Русия.
Световни анализатори и военни специалисти от две седмици се пробват да разгадаят символиката на " войската Z ". Да проумеят що за обръщение насочва светът на Путин към Запада с потреблението на последната писмен знак от латинската писменост посредством военната си машина. Дали това Z в действителност не е предизвестие за края на Zапада? Или " съветският свят " минава към културните кодове на холивудския екшън за " Z-та международна война " (World War Z, 2013 г.), другояче препращащ към пандемията и зомбирането на света посредством вируса? Или посланието е към поколението Z, това на " милениалите " - пацифистко и аполитично потомство, на което ще се наложи да заживее в света на войната? Идея, радикално друга от тази, която писателят Виктор Пелевин бе разгърнал през 2000 година в постмодерния си разказ за " Поколението П ", което не трябваше да е " Поколението Путин ", а " Поколението на Промяната ". Ала през днешния ден " смяната " е друга.
Деян Кюранов към този момент писа в " Портал Култура " за маниакалното военизиране на децата в Путинова Русия, надалеч надхвърлящо всички познати ни руски мостри. Днес тоталитарната " мундщровка " на най-младите прераства в някакъв необикновен пиар, във вманичававане по военната концепция " Z ".
Държавният канал RT популяризира на британски тениски със знака Z и най-различни артикули, брандирани в поддръжка на съветските войски. Властите в съветските райони провеждат ежедневно " флашмобове " в буквата Z. На мястото на западните реклами по билбордовете (на напусналите Русия международни компании) в този момент се мъдрят апели в поддръжка на войната. И на всички места и още веднъж - Z, Z, Z... За да се стигне до в действителност възмутителния клип от град Казан, популяризиран по съветските телевизионни канали, в който децата от приют за хора в неравностойно състояние също са снимани в " буквата на войната ".
Администрацията в Русия с всички сили се надпреварва да угоди на Путин. Най-затруднени са тези, които не могат да вплетат този боен знак в името на обитаемото си място и по тази причина прибягват до невероятни решения. Така ръководителят на Кемеровска област Сергей Цивильов разгласи, че е решил да преименува региона " патриотично " и оттук нататък тя щяла да се назовава КуZбас. А Забайкалският край е решил към този момент да се изписва като Zабайкал, град Зареченск като Zареченск и така нататък
Междувременно вратите на ярки съперници на войната из цяла Русия (като членовете на организацията " Мемориал " ) оповестяват, че " анонимни " бележат нощем вратите им със знака Z - очевидно като знак на разплатата.
Накрая и Министерството на защитата на Русия излезе с някакво много комплицирано и спорно пояснение на цялата тази " военна кабала ". Според него знакът Z единствено " официално " се уподобявал на латинска писмен знак, а в действителност представлявал сливането на два триъгълника (!), съдържащи в себе си две V (знака на победата). Смисълът на посланието бил: " За успеха ", " Ще победим " или " Задачата ще бъде изпълнена ".
Шегаджии в съветските обществени мрежи приканиха за " патриотично " изписване и на имената на съветските водачи във войната - надлежно Zутин или Zавров. А посланикът на Украйна в Организация на обединените нации Сегрей Кислица съобщи, че съгласно него знакът Z споделя нещо напълно просто и ясно за нашествениците - " Звери " (Зверове).
И тук още веднъж би трябвало да се върнем към залога на тази война. Путинският режим явно държи да върне света към времето на Втората международна война, проигравайки " на терен " някои от нейните съставни елементи. От диалозите сред френския президент Макрон и Владимир Путин излиза наяве, че " индивидът от Кремъл " постоянно повтарял термина " финландизация " - като съществена " мислена цел " в тази война.
Интересното е, че този термин влиза в международната политика с много негативна конотация. За негов създател се счита австрийският външен министър Карл Грубер, който през 1953 година изрично се опълчва на такова бъдеще за своята страна - на " особена васална взаимозависимост сред мощен въоръжен комшия и дребна прилежаща страна ". А след 1948 година тъкмо такава е обстановката на Финландия, която през десетилетията мъчно смекчава взаимоотношенията си със прилежащата " груба мощ ".
Аналогиите, както знаем от Аристотел, не са историческо доказателство, само че пък ни разрешават да се ориентираме в сегашното.
И така, всичко това ни връща към зимната война от 1939-1940 година, която Съюз на съветските социалистически републики повежда против прилежаща Финландия. През септември 1939 година Втората международна война е избухнала и скоро Полша бива поделена сред Хитлер и Сталин. Според тайните клаузи на пакта Рибентроп-Молотов (от 23 август 1939 г.) Финландия е в областта на ползи на руската зона. Затова от октомври 1940 година руската преса и дипломация стартира канонадата си против дребната северна страна.
Сталин желае да си прибере " своето ". Но по какъв начин? Като сложи въпроса за " сигурността на границите ". Оказва се, че големият Съюз на съветските социалистически републики бил под същинска опасност и източникът на тази опасност е не различен, а дребна Финландия.
Съхранил се е един диалог на Сталин с членовете на тогавашния руски Комитет по защитата, записан в спомените на маршал Мерецков, който ръководел тогава Ленинградския боен окръг. Той споделя по какъв начин през октомври 1939 година Йосиф Висарионович се разхождал напред-назад, палел лулата си и разсъждавал на глас. В света имало две обединения от сили - немската и англо-френската. В даден миг някоя от тях можела да употребява Финландия, която, под тяхно управление, да нападне Съветския съюз. Ето за какво трябвало незабавно да се обмислят ограниченията против този съперник. Както и контраударът на Москва. Дали някои от присъстващите руски маршали са вярвали, че дребна Финландия би могла да нападне големия Съветски съюз, чиято войска надали не надвишава финландското население?
Никой обаче не показва никакво противоречие. Както в наши дни, когато Путин принуждаваше членовете на своя Съвет за сигурност обществено и пред телевизионните камери да одобрят нашествието против Украйна. Включително и ръководителят на външното разузнаване Сергей Наришкин, който с трептящ глас бе заставен да повтаря, " каквото би трябвало ".
Така е било и при Сталин. Общ боязън е сковавал всички. Съдбата на Финландия е била решена. Пропагандната машина е запусната на бързи обороти и се търси мотив. А това е значимо. Защото Съюз на съветските социалистически републики, сходно на днешна Русия, в никакъв случай не е агресор. Това е страна миротворец. Съответно и всяка война на Москва е " преместване на мира ", осъществено с други средства.
Скоро руската телеграфна организация оповестява на целия свят, че финландците - в подготовката си за война! - са нападнали съветска част на границата и че са убити няколко червеноармейци. Срам и срам! Но Червената войска постоянно е готова за експанзията и по този начин танковете (тогава с петолъчки) на 30 ноември 1939 година нахлуват в северната страна.
Оказва се, че задачата не е толкоз елементарна, колкото са си я представяли в Кремъл. Съществува единствено една железопътна линия от Ленинград до Мурманск, която не може да трансферира бързо задоволително жива мощ. А финландците имат " линията Манерхейм ", задоволително надеждни укрития. Техните бойци са екипирани за зимна война, карат ски и са твърдо решени да отстояват земята си.
Междувременно Москва стартира своя " проект Б ". Сталин показва на своите маршали известния коминтерновски активист и финландски болшевик Ото Куусинен. Той, става известно, е глава на " новото финландско държавно управление ", който излиза с " квалифицирано предложение " към финландския народ. В него са споделя, че руската войска идва да освободи финландския народ от буржоазната реакция и нейната военна клика. Думите " фашизъм " и " нацизъм " тогава се употребяват деликатно, защото Съветският съюз е съдружник с нацистите от една година.
Куусинен има стратегия за " национално обединяване " - за първи път финландците ще се обединят с карелците, които живеят от другата страна на границата. Така Финландия ще стане част от Съюз на съветските социалистически републики. И обединяването няма да се случи в границите на една дребна страна, а във великата и необятна страна, която заема една шеста от света. Ще има Финландска демократична социалистическа република. Оказва се, че има даже готова столица на обединената страна, само че на руска територия - в Зеленогорск. Затова " съветско-финландското държавно управление " се обръща към финландските бойци да не се борят поради нарушителите, които ги ръководят, да си идат по домовете или да се предадат в плен, където ще бъда съхранен животът им.
Обявява се, че с " новата обединена Финландия " незабавно ще бъде подписан контракт за ненападение от страна на Москва. Че ще ѝ бъде оказана " всестранна поддръжка " - икономическа, политическа и обществена.
" Военната интервенция " обаче не върви по проект. Тогава Сталин още веднъж привиква маршалите и пита: за какъв брой време новата финска войска от Карелия (подкрепена от СССР) ще завоюва остаряла Финландия? Маршалът на въоръжените сили Ворошилов дава отговор, че всичко ще свърши за 12 дни. Сталин е весел, несъмнено. Дори обилно отпуска за интервенцията цели " две седмици ". Но нито ден повече. А руско-финландската война продължава година и половина.
Загубите на Москва са големи. По-тях още се спори и истината се премълчава. Около 120 000 съветски бойци оставят костите си в тази северна земя. Един финландски публицист преди време ги разказва таман по този начин - по какъв начин тези млади войничета с изцъклени очи съзерцават вечно студеното финландско небе.
Тогава точно се раждат и " коктейлите Молотов ". За финландците тази война е всенародна и патриотична. В отговор на упоритата им опозиция руската авиация реализира жестоки бомбардировки над финландски градове. Съюз на съветските социалистически републики е изключен като агресор от Обществото на народите (предшественик на ООН) на 14 декември 1939 година Световната преса написа, че руснаците правят военни закононарушения над цивилни жители. В отговор ръководителят на руската дипломация Вячеслав Молотов цинично декларира пред задгранични публицисти, че Москва не хвърля бомби над Финландия, а " кошници с самун " за гладуващите локални поданици.
Войните на Москва още тогава са филантропични интервенции. В отговор финландските жители посрещат съветските танкове с бутилки запалителна примес, с които желаят да почерпят Молотов. Коктейли към храната, спусната от небето.
В хода на войната дребната финландска войска стартира да се топи, не доближават боеприпаси. Проваля се и проектът за " западна " (френско-британска) военна помощ - Швеция и Норвегия отхвърлят да пропуснат подобен боен контингент през териториите си.
Съюз на съветските социалистически републики изпраща още и още войски. Междувременно държавното управление на Ото Куусинен се стопява и изчезва в небитието, също толкоз внезапно, както се е и появило. От разкритите през днешния ден руски документи се оказва, че неговата упоритост е била даже още по-голяма - да се сътвори Скандинавска социалистическа република, в която да влизат и Норвегия, Швеция и Дания. Но упоритата опозиция на финландците проваля тези проекти.
Тогава Сталин взема решение да спре войната и да подписа мир - несъмнено, с цената на териториални отстъпки от финландска страна. Той декларира пред маршалите си, че нелепостта на Хитлер била в това, че не знае да стопира. А той, Сталин, знаел по кое време е редно да се преустановят бойните дейности.
Явно вождът на прогресивното човечество е прозрял за една година, че няма смисъл да водиш война във враждебна страна, където хората те ненавиждат и ще се борят до последно.
Но за това му е била потребна повече от година.
А след Втората международна война правилото на " финландизацията " е удължен. От едно есе на писателката Софи Оксанен, оповестено неотдавна в " Цайт ", си дадох сметка какво е означавало това за самите финландци. А точно - " желязна хватка на Москва ", макар западния стопански модел. Всеки, който е желал да успее във Финландия, наложително е трябвало да заобикаля тематики, считани за " антисъветски ", и да не нервира Москва. Децата са учели по учебници, в които е имало славословия за " Големия брат ", свободата на медиите по този въпрос е била мощно орязана. " Финландия, написа тя, е по този начин устроена, че постоянно ще отстъпи, в случай че Русия изръмжи ". Ето за какво в случай че Украйна се " финландизира ", този модел ще проработи там с цялостна мощ, като първата жертва ще е плурализмът на украинските медии.
Нещо, което ненапълно изяснява и една от хипотезите Z. Че ставало дума в действителност за въпроса " Зачем? " (Защо?), изписан обаче с начална латинска писмен знак. Именно като " Zачем ", знак за един " по-особен неутралитет ". За имперски мечтания по " финландизацията " на Европа.
Тони Николов, портал " Култура "
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ