МВР поема отново охраната на чинията на Бузлуджа
Заради строителството на Дома-паметник на Българска комунистическа партия снижили върха със 7 метра
Толкова коментираната през 2017 година " паница " на връх Бузлуджа - тогавашният Дом-паметник на Българска комунистическа партия, се снабди с новогодишен подарък: Министерство на вътрешните работи още веднъж поема неговата защита. За обекта ще дават отговор 6 служители на реда, които към този момент са назначени, заяви за " 24 часа " регионалният шеф на Стара Загора Гергана Микова. Те ще бъдат настанени в специфичен охраняем фургон, дежурствата им ще бъдат денонощни. За да стартират те, би трябвало да се довършат някои последни механически задачи, като да вземем за пример да бъде възобновено елзахранването на региона.
" Охраната се постанова поради нерегламентираните влизания в изоставената, рушаща се и рискова постройка, всеки миг може някой да пострада съществено. Въпреки, че вратата на формалния вход е заварена, мераклиите за по-висок адреналин намират способи да влизат в " чинията ", да вземем за пример през въздухопроводите. Това би трябвало да спре. След това следва да инсталираме към постройката камери. Следващият стадий е консервация и възстановителни работи, с цел да организираме и регламентиран достъп до Дома-паметник, защото ползата към него е огромен. В регионалната администрация към този момент получаваме доста хрумвания по какъв начин да действаме по-нататък, измежду тях има и екзотични ", сподели още Гергана Микова.
Тя и нейната партия НФСБ се опълчиха изрично през лятото на желанието на Българска социалистическа партия да й бъде върнат тогавашният Дом-паметник на Българска комунистическа партия с претекста, че той би трябвало да остане държавен, като отсега нататък сплотява, а не разединява хората.
След като през 1991 година беше одържавено имуществото на тоталитарните партии и организации, се оказа, че е непотребен откритият 10 години по-рано Дом-паметник на Българска комунистическа партия на връх Бузлуджа - една от емблематичните здания на социалистическа България. От 1992 година защитата там бе свалена, постройката бе оставена на произвола на ориста. В продължение на четвърт век към този момент тя е ограбвана и се разрушава под напора на естествените стихии на старопланинския връх. Едновременно с това тя буди интерес както с необикновената си истинска архитектура, по този начин и със ориста си. Оказва се, че " чинията ", наречена по този начин поради приликата си с НЛО, е привлекателна освен за хора, които търсят мощни чувства, само че и за фотосесии, за фон на филми или просто за туристически разходки.
Но по какъв начин бе издигнат Домът-паметник на Българска комунистическа партия на връх Бузлуджа във връзка 90-годишнината от основаването на партията? Преди време " 24 часа " потърси две от основните настоящи лица в тези години. Ето и техния роман:
За да разчистят и подравнят площадката за построяването на Дома-паметник на Българска комунистическа партия на Бузлуджа, строителите на първо време разрушиха с гърмежи скалите и по този начин понижиха височината на върха с към 7 метра. После се майтапиха, че с високия 70 метра стълб на паметника Бузлуджа се извисява навръх 1500 метра над морското ниво.
Това е един от най-ярките мемоари за строителството на Дома-паметник на о.р. подполковник Кольо Георгиев от старозагорското село Богомилово. Той е единственият боеви офицер от тогавашната Старозагорска дивизия на Строителни войски, основен реализатор на обекта, който работил на Бузлуджа съвсем от началото на строителството на дома до самия му край и даже малко по-късно.
" Като действен офицер отговарях и за строителството, и за хората. Във върховите дни на обекта, в годините 1976, 77 и 78-а, горе в планината имаше 500-550 трудоваци - кофражисти, арматуристи, зидари, тенекиджии... Те извършиха 80 % от работата, грубия градеж. Цивилните ни бяха подизпълнители. Днес все ме питат: но в действителност ли при тези мащаби на строителството на Бузлуджа не е имало нещастни случаи, в действителност ли никой не почина или не остана неработоспособен за цялостен живот? Отговарям: ами в случай че е имало, нали щях да съм в пандиза? Особено след политическите промени у нас хората бяха доста чувствителни на тази тематика...
Мога с две ръце да се подпиша, че в действителност тогава никой не пострада съществено, в случай че не броим нечии замръзнали уши, върху които и до момента несъмнено се напипват топчета, и на места някой по-несръчен, блъснал се с теслата. Но хората ни получаваха всеки ден инструктаж да безвредна работа, и се трудеха под близкия контрол на майстори с опит ", споделя пред " 24 часа " Кольо Георгиев.
Наборите се сменяли, той оставал горе. От 2 януари 1974 година, когато заварил на Бузлуджа едвам 4-5 бойци, до октомври 1981 година, когато трябвало да довършат това-онова и да сдаде материалите и инструментите след тържественото разкриване на Дома-паметник на 23 август същата година. Когато се качил на върха, той бил лейтенант, пълководец на взвод. Напуснал го към този момент подполковник, пълководец на батальон. И с медал Червено знаме на труда на гърдите. От деривацията " Камчия " пък си тръгнал с Народен медал на труда - бронзов. " Е, ордените не можеха да ни нахранят, само че даваха самочувствие, че човек е направил нещо, че е бил потребен ", счита с днешна дата техният притежател.
" Където има една приказка - на Бузлуджа се ожених, там се родиха и двамата ми синове, те са с бузлуджанска кръв " - все събития, белязали тези 8 години без няколко месеца от живота на някогашния офицер, който през днешния ден е на 72 години.
Настина му било мъчно - можел да слиза в Стара Загора при фамилията си единствено в събота след обяд и в неделя. Е, разрешавали на жена му, по-късно и на децата, да му гостуват горе.
Преди това, като млад офицер, работил 6 години на водоснабдяването на Бургас от язовир " Камчия ". Тогава трудоваците построили 110-километровия тръбопровод с потенциал 6 кубика вода за секунда, който и до през днешния ден обезпечава питейна вода за курортния град.
" Работехме там на деривацията, само че към този момент знаехме за Бузлуджа. Един пълководец се майтапеше, че на върха щели да се качат " сибирските дивизии " - толкоз сурови били изискванията. Но командирът на дивизията военачалник Делчо Делчев ни споделяше друго: ще ви събера там единствено момчета, които ще вършите работа.
И в действителност - Бузлуджа и морската резиденция на Перла, която Строителни войски градяха по същото време, му бяха обичаните обекти ", спомня си Кольо Георгиев.
Когато за първи път стъпил на върха, горе имало сняг и мъгла - условия, които щели да го съпътстват постоянно през идващите години. 4-5 бойци правели сондажи, в които по-късно заложили гърмежите, с които подравнили площадката за строителството. Компресорите, с които работели, замръзвали и се налагало да ги смъкват надолу с булдозерите, с цел да се постоплят и проработят отначало. Гърмели през лятото на 1974 година, като вложили 300-400 кила гърмеж. После оформили площадката по този начин, че изпод да легне на твърда канара - прословутия бузлуджански мрамор.
" Още тогава знаехме, че обектът е с неповторима структура и форма на летяща паница. И си му казвахме " чинията ", това не е име от демократични времена. Но между тях ние, строителите, повече говорехме за залата и за пилона ", продължава описа си Георгиев.
Той самият живеел в една от хижите на върха. Но никой от бойците горе не бил настанен на палатка - всички били пръснати по близките хижи. Още първоначално построили и солидна трапезария с кухня - зидът й бил пълен 25 сантиметра.
" Макар и строители посред Балкана, бойците на Бузлуджа си бяха в същинска казарма. Имахме плац, заран на развода вдигахме националното знаме, както си е по правилник. Ставането беше в 5,30 часа сутринта, в 8 започвахме работа. Когато се постановяваше, на обяд се хранеха на обекта - имахме си обектови столови. В храната задържително имаше топли питиета - чай и кафе, шоколади, никой не можеше да остане гладен. Колкото до облеклото - на всеки се полагаше дунапренено яке, което в действителност топлеше, и ушанка в студените дни. Работеше се с ръкавици и наложително с каски на главите. А когато се сглобяваше скеле на 20-30 метра височина, хората бяха с защитни колани - сходно на служащите от енергото по електрическите стълбове. После някой пресметна, че за цялото време сме инсталирали 106 километра скеле и сме завъртели 75 хиляди жабки - това са снадките на тръбите, които ги държат, с цел да се крепят крепко.
Като във всяка казарма, и при нас имаше дневални и въоръжен часовой. Бяхме си създали караулно помещение под обекта, едно заслонче, а момчетата, които даваха нарядите, го правеха през вечер и не участваха в строителството ", не е не запомнил о.р. подполковник Георгиев.
И отново, както във всяка казарма от това време, в столовата въртели игрални филми, постоянно имало и концерти за войската. Тогавашната директорка на бюро " Естрада " в Габрово Райна Ботева била доста дейна и успявала да им изпрати горе реализатори като Михаил Белчев или Росица Кирилова.
Само цивилните майстори и техническите ръководители живеели в Казанлък и всеки ден трябвало да идват на Бузлуджа с рейс. Само че първоначално го нямало днешният директен път от град Крън до върха - той е приключен през 1980 година, а автобусът пътувал до връх Шипка и от там още 12 километра по билото на Стара планина до Бузлуджа. " Беше мъчно, изключително през зимата, когато в рейса наложително слагаха и двайсетина чувала с пясък, с цел да опесъчават, в случай че някъде е замръзнало ", прибавя Кольо. Но имало дни през зимата, когато поради непочистените пътищата майсторите не смогвали да идват на работа.
По този обиколен път докарвали и материалите.
Момчетата работели с възторг. Но не от някакъв изопачен партиен възторг или национализъм, а тъй като по този начин можели да получат повече домашни отпуски. Това била огромната премия за един боец - да излезе в цивилизацията или да си отиде у дома. Защото имало момчета, които след единичното образование и професионалните курсове в поделението в Стара Загора изкарвали след това цялата си войнишка работа от 2 години на Бузлуджа. Но имало и такива, които бягали от обекта - хващали ги в Казанлък или чак в Сливен.
" Тези, които са служили по това време, несъмнено помня, че на редови войник страната плащаше по 1,50 лева на месец. Наричаха тези пари заплата, колкото и това да звуче необикновено за днешните младежи. Но нашите бойци можеха да заработват някакви спомагателни суми - по 15-20 лева на месец, когато работеха на акомпанимент и надхвърляха дилемите си. А имаше моменти, когато трябваше да се трудим и нощем, на 3 смени, тъй като да вземем за пример наливането на бетона беше непрестанен развой ", добавя картината о.р. офицерът.
Но никой не давал пари с великодушна ръка, държали сметка за всеки лев. За това отговарял 88-годишният през днешния ден казанлъчанин Марин Драганов, който бил инвеститорски надзор от страната на Комитета за просвета. Без неговия автограф не можело да се похарчи и лев, а подписът означавал, че работата, за която се заплаща, в действителност е свършена, и то добре.
" За да назначат на тази работа, трябваше да подпиша декларация, че ще работя почтено пред Пеньо Керацов. Той е казанлъчанин, само че по това време беше доста високо в партийната подчиненост ", спомня си Марин. И до през днешния ден двамата с Кольо Георгиев си остават другари, както е било и преди 40 години.
И двамата не са не запомнили какъв брой кахъри брали преди време с околовръстния пръстен, наименуван от строителите О2, който като обръч на буре трябвало да държи цялата неповторима структура на " чинията ". Трябвало да го отлеят от цимент марка 400, английски стандарт. Бил висок 1,8 метра, с обиколка 180 метра и доста гъста арматура. Когато изляли половината, проектантът отказал да одобри кофража, уплашил се пръстенът да не се килне, и едвам го убедили да го направи - толкоз било комплицирано всичко. После неприятности имал Марин Драганов, тъй като се оказало, че в плана не било посочено от кое място ще се вземат 14 въжета с диаметър 62 мм и хиляди анкерни болтове, посредством които обръчът ще държи структурата. Те се оказали скъпа работа, за която контрольорът трябвало да дава пояснения чак в Комитета по обмисляне, който бил доста значима институция в социалистическа България.
Въпреки значимостта на обекта, първият човек в страната тогава - Тодор Живков, се качил на Бузлуджа единствено един път преди тържественото разкриване на Дома-паметник. Било през 1979 година, когато тържествено трябвало да вградят в снагата на паметника наследство към идните генерации - значима традиция за това време. Задачата на Живков била да постави урната със наследството в ниша в стената, вдясно от формалния вход, и да я затвори с плоча, като завие 2 болта. Задачата на офицера Кольо Георгиев и на боеца от Ямбол Петър Щерев пък била да асистират на Първия, като поддържат плочата. След ритуала Георгиев се вредил за фотография с Тодор Живков, която обаче в никакъв случай не получил. Оказало се, че непознатият фотограф бил човек на Централен комитет на Българска комунистическа партия и надалеч не считал да подарява фотоси на тези около шефа си.
Генералната сметка за цялото строителство на Бузлуджа била за 24 милиона лв., помни добре Драганов. 16,5 милиона от тях били за самата паница - съвсем всички те от даренията на българския народ, който къде непринудено и откровено, къде принудително и скърцайки зъби, направил в тези години. Останалите пари били за административно-битовата постройка, за елподстанцията, за пътищата... От първата сума останал половин милион, който незабавно бил спретнат от хората на Централния комитет.
Двамата другари Кольо Георгиев и Марин Драганов си наподобяват по това, че в днешно време заобикалят да се качват на Бузлуджа, отвратени от разрухата, която царува в изоставената от 25 години на произвола на ориста и на милостта на хората " паница ".
" На Трети март м.г. бях на връх Шипка и на връщане се наложи да минем през Бузлуджа поради огромното запушване. Качих се и до горе - стигнах до " О, парии презрени " - мястото на формалния вход, където бе изписат текстът на " Интернационала ". И ужасно съжалих, че го направих, стана ми доста болно от гледката. Защото знам с каква обич го строихме, по какъв начин го бяхме подредили, когато го сдавахме - райграс, всичко. И не тъй като е партиен обект, а тъй като в действителност е неповторим обект. Но такива сме си ние, не умеем да си ценим труда... ", наскърбен е о.р. подполковник Кольо Танев Георгиев. Този табиет, да се показва и с трите си имена, също му е останал от 31 години работа в Строителни войски. И до през днешния ден той може да назове без неточност с трите им имена освен своите командири, само че и доста от бойците си.
Любопитно за Дома-паметник на Българска комунистическа партия
Тържествената зала е във формата на чаша с железна покривно-куполна структура от 640 тона. Височината й е 22 метра, а диаметърът - 60 метра. При построяването на тържествената зала са вложени 8340 куб. метра бетон и 1475 тона арматури. Цялата тежест на залата е 22 550 тона.
Пилонът е висок 70 метра. При построяването му са направени 4700 куб. метра ровове, вложени са 3720 куб. метра бетон и 3685 тона арматура с дължина 200 километра. Пилонът тежи 22 085 тона. Изграждането му е приключено на 1 септември 1977 година от бригадата на героя на социалистическия труд Генади Милованов.
Двете рубинови звезди на пилона са с размери 12 на 6 метра, всяка тежи по 3,5 тона. Изработени са в цех " Красный май " м град Вышный Волочек - Съюз на съветските социалистически републики. За осветлението им били инсталирани 32 прожектора с обща мощ 70 киловата.
Толкова коментираната през 2017 година " паница " на връх Бузлуджа - тогавашният Дом-паметник на Българска комунистическа партия, се снабди с новогодишен подарък: Министерство на вътрешните работи още веднъж поема неговата защита. За обекта ще дават отговор 6 служители на реда, които към този момент са назначени, заяви за " 24 часа " регионалният шеф на Стара Загора Гергана Микова. Те ще бъдат настанени в специфичен охраняем фургон, дежурствата им ще бъдат денонощни. За да стартират те, би трябвало да се довършат някои последни механически задачи, като да вземем за пример да бъде възобновено елзахранването на региона.
" Охраната се постанова поради нерегламентираните влизания в изоставената, рушаща се и рискова постройка, всеки миг може някой да пострада съществено. Въпреки, че вратата на формалния вход е заварена, мераклиите за по-висок адреналин намират способи да влизат в " чинията ", да вземем за пример през въздухопроводите. Това би трябвало да спре. След това следва да инсталираме към постройката камери. Следващият стадий е консервация и възстановителни работи, с цел да организираме и регламентиран достъп до Дома-паметник, защото ползата към него е огромен. В регионалната администрация към този момент получаваме доста хрумвания по какъв начин да действаме по-нататък, измежду тях има и екзотични ", сподели още Гергана Микова.
Тя и нейната партия НФСБ се опълчиха изрично през лятото на желанието на Българска социалистическа партия да й бъде върнат тогавашният Дом-паметник на Българска комунистическа партия с претекста, че той би трябвало да остане държавен, като отсега нататък сплотява, а не разединява хората.
След като през 1991 година беше одържавено имуществото на тоталитарните партии и организации, се оказа, че е непотребен откритият 10 години по-рано Дом-паметник на Българска комунистическа партия на връх Бузлуджа - една от емблематичните здания на социалистическа България. От 1992 година защитата там бе свалена, постройката бе оставена на произвола на ориста. В продължение на четвърт век към този момент тя е ограбвана и се разрушава под напора на естествените стихии на старопланинския връх. Едновременно с това тя буди интерес както с необикновената си истинска архитектура, по този начин и със ориста си. Оказва се, че " чинията ", наречена по този начин поради приликата си с НЛО, е привлекателна освен за хора, които търсят мощни чувства, само че и за фотосесии, за фон на филми или просто за туристически разходки.
Но по какъв начин бе издигнат Домът-паметник на Българска комунистическа партия на връх Бузлуджа във връзка 90-годишнината от основаването на партията? Преди време " 24 часа " потърси две от основните настоящи лица в тези години. Ето и техния роман:
За да разчистят и подравнят площадката за построяването на Дома-паметник на Българска комунистическа партия на Бузлуджа, строителите на първо време разрушиха с гърмежи скалите и по този начин понижиха височината на върха с към 7 метра. После се майтапиха, че с високия 70 метра стълб на паметника Бузлуджа се извисява навръх 1500 метра над морското ниво.
Това е един от най-ярките мемоари за строителството на Дома-паметник на о.р. подполковник Кольо Георгиев от старозагорското село Богомилово. Той е единственият боеви офицер от тогавашната Старозагорска дивизия на Строителни войски, основен реализатор на обекта, който работил на Бузлуджа съвсем от началото на строителството на дома до самия му край и даже малко по-късно.
" Като действен офицер отговарях и за строителството, и за хората. Във върховите дни на обекта, в годините 1976, 77 и 78-а, горе в планината имаше 500-550 трудоваци - кофражисти, арматуристи, зидари, тенекиджии... Те извършиха 80 % от работата, грубия градеж. Цивилните ни бяха подизпълнители. Днес все ме питат: но в действителност ли при тези мащаби на строителството на Бузлуджа не е имало нещастни случаи, в действителност ли никой не почина или не остана неработоспособен за цялостен живот? Отговарям: ами в случай че е имало, нали щях да съм в пандиза? Особено след политическите промени у нас хората бяха доста чувствителни на тази тематика...
Мога с две ръце да се подпиша, че в действителност тогава никой не пострада съществено, в случай че не броим нечии замръзнали уши, върху които и до момента несъмнено се напипват топчета, и на места някой по-несръчен, блъснал се с теслата. Но хората ни получаваха всеки ден инструктаж да безвредна работа, и се трудеха под близкия контрол на майстори с опит ", споделя пред " 24 часа " Кольо Георгиев.
Наборите се сменяли, той оставал горе. От 2 януари 1974 година, когато заварил на Бузлуджа едвам 4-5 бойци, до октомври 1981 година, когато трябвало да довършат това-онова и да сдаде материалите и инструментите след тържественото разкриване на Дома-паметник на 23 август същата година. Когато се качил на върха, той бил лейтенант, пълководец на взвод. Напуснал го към този момент подполковник, пълководец на батальон. И с медал Червено знаме на труда на гърдите. От деривацията " Камчия " пък си тръгнал с Народен медал на труда - бронзов. " Е, ордените не можеха да ни нахранят, само че даваха самочувствие, че човек е направил нещо, че е бил потребен ", счита с днешна дата техният притежател.
" Където има една приказка - на Бузлуджа се ожених, там се родиха и двамата ми синове, те са с бузлуджанска кръв " - все събития, белязали тези 8 години без няколко месеца от живота на някогашния офицер, който през днешния ден е на 72 години.
Настина му било мъчно - можел да слиза в Стара Загора при фамилията си единствено в събота след обяд и в неделя. Е, разрешавали на жена му, по-късно и на децата, да му гостуват горе.
Преди това, като млад офицер, работил 6 години на водоснабдяването на Бургас от язовир " Камчия ". Тогава трудоваците построили 110-километровия тръбопровод с потенциал 6 кубика вода за секунда, който и до през днешния ден обезпечава питейна вода за курортния град.
" Работехме там на деривацията, само че към този момент знаехме за Бузлуджа. Един пълководец се майтапеше, че на върха щели да се качат " сибирските дивизии " - толкоз сурови били изискванията. Но командирът на дивизията военачалник Делчо Делчев ни споделяше друго: ще ви събера там единствено момчета, които ще вършите работа.
И в действителност - Бузлуджа и морската резиденция на Перла, която Строителни войски градяха по същото време, му бяха обичаните обекти ", спомня си Кольо Георгиев.
Когато за първи път стъпил на върха, горе имало сняг и мъгла - условия, които щели да го съпътстват постоянно през идващите години. 4-5 бойци правели сондажи, в които по-късно заложили гърмежите, с които подравнили площадката за строителството. Компресорите, с които работели, замръзвали и се налагало да ги смъкват надолу с булдозерите, с цел да се постоплят и проработят отначало. Гърмели през лятото на 1974 година, като вложили 300-400 кила гърмеж. После оформили площадката по този начин, че изпод да легне на твърда канара - прословутия бузлуджански мрамор.
" Още тогава знаехме, че обектът е с неповторима структура и форма на летяща паница. И си му казвахме " чинията ", това не е име от демократични времена. Но между тях ние, строителите, повече говорехме за залата и за пилона ", продължава описа си Георгиев.
Той самият живеел в една от хижите на върха. Но никой от бойците горе не бил настанен на палатка - всички били пръснати по близките хижи. Още първоначално построили и солидна трапезария с кухня - зидът й бил пълен 25 сантиметра.
" Макар и строители посред Балкана, бойците на Бузлуджа си бяха в същинска казарма. Имахме плац, заран на развода вдигахме националното знаме, както си е по правилник. Ставането беше в 5,30 часа сутринта, в 8 започвахме работа. Когато се постановяваше, на обяд се хранеха на обекта - имахме си обектови столови. В храната задържително имаше топли питиета - чай и кафе, шоколади, никой не можеше да остане гладен. Колкото до облеклото - на всеки се полагаше дунапренено яке, което в действителност топлеше, и ушанка в студените дни. Работеше се с ръкавици и наложително с каски на главите. А когато се сглобяваше скеле на 20-30 метра височина, хората бяха с защитни колани - сходно на служащите от енергото по електрическите стълбове. После някой пресметна, че за цялото време сме инсталирали 106 километра скеле и сме завъртели 75 хиляди жабки - това са снадките на тръбите, които ги държат, с цел да се крепят крепко.
Като във всяка казарма, и при нас имаше дневални и въоръжен часовой. Бяхме си създали караулно помещение под обекта, едно заслонче, а момчетата, които даваха нарядите, го правеха през вечер и не участваха в строителството ", не е не запомнил о.р. подполковник Георгиев.
И отново, както във всяка казарма от това време, в столовата въртели игрални филми, постоянно имало и концерти за войската. Тогавашната директорка на бюро " Естрада " в Габрово Райна Ботева била доста дейна и успявала да им изпрати горе реализатори като Михаил Белчев или Росица Кирилова.
Само цивилните майстори и техническите ръководители живеели в Казанлък и всеки ден трябвало да идват на Бузлуджа с рейс. Само че първоначално го нямало днешният директен път от град Крън до върха - той е приключен през 1980 година, а автобусът пътувал до връх Шипка и от там още 12 километра по билото на Стара планина до Бузлуджа. " Беше мъчно, изключително през зимата, когато в рейса наложително слагаха и двайсетина чувала с пясък, с цел да опесъчават, в случай че някъде е замръзнало ", прибавя Кольо. Но имало дни през зимата, когато поради непочистените пътищата майсторите не смогвали да идват на работа.
По този обиколен път докарвали и материалите.
Момчетата работели с възторг. Но не от някакъв изопачен партиен възторг или национализъм, а тъй като по този начин можели да получат повече домашни отпуски. Това била огромната премия за един боец - да излезе в цивилизацията или да си отиде у дома. Защото имало момчета, които след единичното образование и професионалните курсове в поделението в Стара Загора изкарвали след това цялата си войнишка работа от 2 години на Бузлуджа. Но имало и такива, които бягали от обекта - хващали ги в Казанлък или чак в Сливен.
" Тези, които са служили по това време, несъмнено помня, че на редови войник страната плащаше по 1,50 лева на месец. Наричаха тези пари заплата, колкото и това да звуче необикновено за днешните младежи. Но нашите бойци можеха да заработват някакви спомагателни суми - по 15-20 лева на месец, когато работеха на акомпанимент и надхвърляха дилемите си. А имаше моменти, когато трябваше да се трудим и нощем, на 3 смени, тъй като да вземем за пример наливането на бетона беше непрестанен развой ", добавя картината о.р. офицерът.
Но никой не давал пари с великодушна ръка, държали сметка за всеки лев. За това отговарял 88-годишният през днешния ден казанлъчанин Марин Драганов, който бил инвеститорски надзор от страната на Комитета за просвета. Без неговия автограф не можело да се похарчи и лев, а подписът означавал, че работата, за която се заплаща, в действителност е свършена, и то добре.
" За да назначат на тази работа, трябваше да подпиша декларация, че ще работя почтено пред Пеньо Керацов. Той е казанлъчанин, само че по това време беше доста високо в партийната подчиненост ", спомня си Марин. И до през днешния ден двамата с Кольо Георгиев си остават другари, както е било и преди 40 години.
И двамата не са не запомнили какъв брой кахъри брали преди време с околовръстния пръстен, наименуван от строителите О2, който като обръч на буре трябвало да държи цялата неповторима структура на " чинията ". Трябвало да го отлеят от цимент марка 400, английски стандарт. Бил висок 1,8 метра, с обиколка 180 метра и доста гъста арматура. Когато изляли половината, проектантът отказал да одобри кофража, уплашил се пръстенът да не се килне, и едвам го убедили да го направи - толкоз било комплицирано всичко. После неприятности имал Марин Драганов, тъй като се оказало, че в плана не било посочено от кое място ще се вземат 14 въжета с диаметър 62 мм и хиляди анкерни болтове, посредством които обръчът ще държи структурата. Те се оказали скъпа работа, за която контрольорът трябвало да дава пояснения чак в Комитета по обмисляне, който бил доста значима институция в социалистическа България.
Въпреки значимостта на обекта, първият човек в страната тогава - Тодор Живков, се качил на Бузлуджа единствено един път преди тържественото разкриване на Дома-паметник. Било през 1979 година, когато тържествено трябвало да вградят в снагата на паметника наследство към идните генерации - значима традиция за това време. Задачата на Живков била да постави урната със наследството в ниша в стената, вдясно от формалния вход, и да я затвори с плоча, като завие 2 болта. Задачата на офицера Кольо Георгиев и на боеца от Ямбол Петър Щерев пък била да асистират на Първия, като поддържат плочата. След ритуала Георгиев се вредил за фотография с Тодор Живков, която обаче в никакъв случай не получил. Оказало се, че непознатият фотограф бил човек на Централен комитет на Българска комунистическа партия и надалеч не считал да подарява фотоси на тези около шефа си.
Генералната сметка за цялото строителство на Бузлуджа била за 24 милиона лв., помни добре Драганов. 16,5 милиона от тях били за самата паница - съвсем всички те от даренията на българския народ, който къде непринудено и откровено, къде принудително и скърцайки зъби, направил в тези години. Останалите пари били за административно-битовата постройка, за елподстанцията, за пътищата... От първата сума останал половин милион, който незабавно бил спретнат от хората на Централния комитет.
Двамата другари Кольо Георгиев и Марин Драганов си наподобяват по това, че в днешно време заобикалят да се качват на Бузлуджа, отвратени от разрухата, която царува в изоставената от 25 години на произвола на ориста и на милостта на хората " паница ".
" На Трети март м.г. бях на връх Шипка и на връщане се наложи да минем през Бузлуджа поради огромното запушване. Качих се и до горе - стигнах до " О, парии презрени " - мястото на формалния вход, където бе изписат текстът на " Интернационала ". И ужасно съжалих, че го направих, стана ми доста болно от гледката. Защото знам с каква обич го строихме, по какъв начин го бяхме подредили, когато го сдавахме - райграс, всичко. И не тъй като е партиен обект, а тъй като в действителност е неповторим обект. Но такива сме си ние, не умеем да си ценим труда... ", наскърбен е о.р. подполковник Кольо Танев Георгиев. Този табиет, да се показва и с трите си имена, също му е останал от 31 години работа в Строителни войски. И до през днешния ден той може да назове без неточност с трите им имена освен своите командири, само че и доста от бойците си.
Любопитно за Дома-паметник на Българска комунистическа партия
Тържествената зала е във формата на чаша с железна покривно-куполна структура от 640 тона. Височината й е 22 метра, а диаметърът - 60 метра. При построяването на тържествената зала са вложени 8340 куб. метра бетон и 1475 тона арматури. Цялата тежест на залата е 22 550 тона.
Пилонът е висок 70 метра. При построяването му са направени 4700 куб. метра ровове, вложени са 3720 куб. метра бетон и 3685 тона арматура с дължина 200 километра. Пилонът тежи 22 085 тона. Изграждането му е приключено на 1 септември 1977 година от бригадата на героя на социалистическия труд Генади Милованов.
Двете рубинови звезди на пилона са с размери 12 на 6 метра, всяка тежи по 3,5 тона. Изработени са в цех " Красный май " м град Вышный Волочек - Съюз на съветските социалистически републики. За осветлението им били инсталирани 32 прожектора с обща мощ 70 киловата.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ