Заради пределната откровеност в изследваниятаКомунистите го нарекоха фашистPадетел e за

...
Заради пределната откровеност в изследваниятаКомунистите го нарекоха фашистPадетел e за
Коментари Харесай

Найден Шейтанов: Сексуалната философия на българина

Заради пределната искреност в проучванията


Комунистите го нарекоха фашист


Pадетел e за Ново българско възобновление

Когато нещо не се вписваше в техните идеологеми, комунистите го назоваха фашистко. След превратния Девети септември по този начин беше дамгосана и заровена огромна част от българското културно завещание. Изследванията на Найден Шейтанов (1890-1970) също бяха неразрешени.

Родом от Троян, той е ученик на Лайпцигския и Карловия университет. Следва история и философия, пази докторат, преподавател е по немски език. Шейтанов е в кръга на сп. „Златорог“, само че сътрудничи и на други издания.

Народовед от висока класа, неговите проучвания поразяват със своята прозорливост и искреност. Преди всичко е труженик за Ново българско възобновление. Тълкува тракийската античност, циганският етнос, националната полова космогония.

Студията „Сексуалната философия на българина“ излиза през 1932 година в сп. „Философски преглед“. Марксистите не могат да му простят, че не се базира на „Еротика и социализъм“ от Димитър Благоев. Социализмът обаче от дълго време го няма, а еротиката е безконечна.

Поместваме част от проучването, което като че ли е писано през днешния ден.
 Sheitanov  22_2  22_3  22_5  22_6  22-04
Не ще да е пресилване, в случай че се каже, че мисълта на елементарния ни народ, както и на неговата интелигенция, в някои случаи се отличава със мощно еротична окраска. И затуй в говорния ни език се срещат много думи, чийто смисъл тегли все към генитални сфери. Дори израз, привидно напълно формален, може внезапно да потъне в нирвана на половото, стига единствено да се подчертае с нашенско мигане или с нашенска усмивка.

Доколкото се простират сведенията ми, такава е мисълта или по-точно подобен е говорът и на съседите ни: сърби, румънци, турци и гърци. Тъй че несъмнено ще да може да става въпрос за сексуален нрав като за нещо типично за балканските нации и за някои техни съседи. За присъщ белег на тая половост, мисля, служи клетвата посредством пол или, нецензурен изразено: псувнята.

Нека кажем първом нещичко за географията на това проклинание. Западно от приблизителната линия Фиуме – Петроград се намира Европа без сексоклетва, а източно – с такова клеветничество. Опитайте се да обясните на западноевропееца що е ругатня и ще се убедите, че той е безпомощен да схване нейния смисъл. „Не разбирам, споделя той, за какво се обиждате! Напротив, изпсуваната би трябвало да се радва!“

За историята на половата клетва съвсем нищо не се знае, тъй като липсват данни. Мен ми е известно единствено, че в някои влахо-български грамоти от XVII век се използват публично псувни като тип наказване. За произхода обаче на сексоклетвата биха хвърлили светлина някои условия.

Например не ще да е инцидентно, че Европа, практикуваща псувните, съответствува съвсем с областите, над които дълго време са владели татари и турци. Сетне, в същите области, не и на запад, са публикувани присъщи дуалистични приказки, повлияни от религиозните ереси на източното манихейство и на българското богомилство. Главни тематики на тия приказки са: Бог-дух и дявол-плът, небесно непорочие и земна, „грешна“, полова приятност.

Тук несъмнено ще би трябвало да се добави, че огромна роля в половия ни фолклор играят духовни лица – нещо, което не може приемливо да се изясни единствено с негативната активност на фанариотското духовенство у нас през време на робството. Трето събитие от тоя жанр е, че на Балканския полуостров, в антична Тракия и Елада, са били публикувани и мощно развити култовете на Диониса, господ на пола и виното.

Интересна е логиката на психиката на половата клетва: мъжете псуват в случаите, където дамите кълнат, въпреки да се осъзнава, че нито едното, нито другото ще помогне нещо значително. „Мъжки псувни, женски обети, споделя пословицата, дърво не изсушават.“

За „силния пол“ това клеветничество служи като психотерапия: „Разхока се, разпсува се, па му мина.“ Българинът като че ли е уверен, че както ястието му не може без пиперка, така и езикът му би трябвало да се приправя със мощни, тлъсти псувни, с цел да си коства труда да приказва човек. Като че афектът, в случай че не делирият, е значима цел на съществуването му.

Разправят за един българин, че не можал да стои повече от месец във Виена, тъй като там „нито имало кого да напсува, нито се намирал някой да го напсува“. Половото клеветничество се използува даже за разказвателни върхове: твърдят, че прочут човек на театъра ни могъл да псува половин час, без да повтори ругатня!…

При разбора на сексоклетвата незабавно изпъква основният й детайл – брачно принуждение, което за въображаемия брачен партньор е приятност, отмъщение, възмездие, а за мнимата брачна половинка – оскърбление, оскърбление, осквернение. Тоя детайл сочи към епохата на турското иго, когато господарят принудител е похищавал безнаказано фамилната чест на подчинения. Ала наподобява, че това пояснение не задоволява изцяло. Като че тук се засягат по-висши понятия, неразбираеми в този момент за нас – да вземем за пример за брачна съдба, затова цялост, за персонален път на избавление посредством плътта, за принудител демон, който желае да разтури от Бога дадената хилядолетна разпоредба, и прочие

Сексоклетвата навежда и на друга мисъл. У нас и у сърбите полови заклинания се насочат освен към живи същества, само че и към неодушевени предмети, даже към напълно отвлечени понятия – по този начин кълнат и дамите.

Българският селяндур псува къпината, която го е одраскала, когато той върви по пътя; тръна, на който се убожда; камъка, който пада от скалата и го удря; водата, която е придошла и го заплашва; дъжда, който му пречи да работи, и прочие Българският жител пък псува новото време, което развратило младежта; робството, което умъртвило у нас всяка лоялност към държавата; стопанската рецесия, която го души, и прочие

Струва ми се, че всички тия сексоклетви имат единствено едно пояснение. Народът ни си показва къпината, камъка, водата, времето, робството, рецесията – като същества с пол и затова той може да ги уязви, да си отмъсти, като извърши над тях брачно принуждение. Значи ние, хората с така отявлена похотливост, сексуализуваме света на неорганичното, на растенията, както и тоя на отвлечените понятия. С други думи, българският полов фолклор е основан и се основава върху основата на сексуален анимизъм, тук-там даже сексуален фетишизъм.

Следи от националния ни сексо-анимизъм фактически се намират във всички области на еротичния ни фолклор: космогонни творения, географски названия, приказки за растения, инсекти и прочие

За полова космогония в схващанията на нашия народ свидетелствуват песни и приказки, в които се разправя за женитбата на слънцето. Дневното величие пътува по небесните простори като че ли само с цел да си дири булка. Затуй момите вървят за вода в ранна заран, та „слънцето да ги не види“. Слънцето се схваща като огромно око.

От друга страна се споделя, с типично мигане: „В едноокия (penis) ни е силата.“ Еднооки са древногръцките циклопи колоси. Едноок е и немският господ Один. От опит зная, че когато се разказва Один пред младежи, те се подсмиват „под мустак“.

Най-известна е небесната невяста на Слънцето: „Звезда деница“, инак Меркурий. За астрономната двойка народът пее, че „наедно ляга вечер, вкупом става сутрин“. Мъжко-сексуалната визия за Слънцето се уголемява и за небето. То е надвесено, даже легнало върху Земята и от него пада оплодително семе под форма на лъчи, дъжд и гръм.

Както се вижда от тая визия, земята е жена в националната ни полова космогония. Затуй се споделя: „Жена без мъж, земя без дъжд не ражда“.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР