COVID-19 разкри нови хоризонти пред е-вота
Заради пандемията в продължение на 2 месеца трябваше да си стоим най-вече вкъщи. За това време едно стана пределно ясно – и отсега нататък би трябвало да сме подготвени да вършим доста неща от у дома, в случай че сходна рецесия удари още веднъж. За благополучие, интернет е наличен за множеството семейства у нас. Остава и тези, от чиито услуги се нуждаем, да го употребяват.
Бизнесът от дълго време напредна в това отношение. Пазаруването и заплащането на сметки онлайн е нещо всекидневно за доста хора. Държавата мощно изоставаше. Извънредното състояние обаче безусловно с ритник принуди институциите да се задвижат – жителите се нуждаеха от техните услуги, само че не можеха да ги получат по нормалния метод. По тази причина доста неща трябваше да преминат на цифрови релси. Децата, да вземем за пример, нямаше по какъв начин да вървят на учебно заведение, само че не можеха и да спрат да учат. Затова просветителният развой трябваше да се придвижи напълно онлайн. От тази позиция пандемията потвърди верността на максимата, че всяка рецесия е също и опция.
Затова е извънредно разочароващо, че нищо не се прави (и няма да се направи) за въвеждането на отдалеченото електронно гласоподаване. А моментът не може да бъде по-подходящ. Пандемията безусловно замрази политическото във всичките му измерения. Повлия в това число и на изборите. Англия отсрочи планувания локален избор в страната с една година. Франция се осмели да организира локални избори в средата на март, когато коронавирусът напредваше безпощадно, и в следствие изборната интензивност удари историческо дъно – единствено 45 % от гласоподавателите се явиха пред урните. За съпоставяне на предните избори през 2014 година са били 63 %. Очевидно е, че болестта уплаши жителите.
Много по-интересен случай бяха президентските избори в Полша , които бяха планувани за 10 май. Въпреки COVID-19, ръководещата партия „ Право и правдивост ” искаше да организира вота поради прогнозите, че претендентът й Анджей Дуда ще завоюва. За задачата държавното управление даже разгласи подготвеност за избори по пощата. Опозицията обаче се опълчи с аргумента, че времето не стига, с цел да се провеждат и проведат почтени и транспарантни избори по този метод. Стигна се до следния абсурд – изборите не бяха отсрочени, само че местата за гласоподаване по този начин и не отвориха порти в изборния ден. Избирателната интензивност се оказа кръгла нула. „ Призрачни избори ”, както успешно ги дефинираха непознатите медии.
На човек напряко не му се желае и да се замисли какво щеше да се случи в България, в случай че ни се постановяваше да организираме избори в тази обстановка. Най-вероятно щяхме да ги отложим – другояче, сходно на поляците, нямаше по какъв начин да имаме гаранции, че вотът щеше да бъде честен. Отлагането обаче значи, че ръководещите биха останали на власт по-дълго, в сравнение с им се поставя. При утежняване на ситуацията – даже може би несигурно дълго, какъвто закон беше признат в Унгария (и без това в ГЕРБ има буйни фенове на унгарския министър председател Виктор Орбан като депутата Георги Марков). Би било хубаво да имаме вид да практикуваме демокрацията и при такива рецесии, нали?
Да, но няма да имаме подобен. Това се разбра откакто Централната изборна комисия (ЦИК) разгласява пътна карта за въвеждането на е-вота с небосвод чак до 2023 година В картата са обрисувани 10 стадия – от построяването на системата, тестването й, до правенето на разбор на резултатите. В документа дебело се акцентира, че има проблеми, поставящи под въпрос самата концепция за електронно гласоподаване : неналичието на национална скица за е-идентификация и отсъствието на държавен орган, който по закон да е длъжен да одитира и сертифицира една бъдеща система за гласоподаване. С други думи, изборните комисари дават да се разбере, че бъдещето на плана зависи от развиването на електронното ръководство в страната като цяло. За да е напълно ясно, най-после на картата акцентират, че описаните в документа „ бъдещи дейности са индикативни и следва да бъдат обсъждани единствено като обща рамка ”.
Можем да виним ЦИК колкото си желаеме. В последна сметка, работата й е освен да провежда и организира избори, само че и обществено да споделя какво може и би трябвало да се усъвършенства в изборния развой. Комисарите обаче нямат волята нито да защитят е-вота (ако го искат), нито изрично да го отхвърлят (ако не го искат). Отказват да кажат ясно какво мислят по въпроса, криейки се зад оправданието, че са административен орган, който просто извършва закона, признат от други. И комфортно не помнят, че Изборният кодекс титулува комисията като „ самостоятелен държавен орган ”.
Проблемът е, че тези, които са приели закона, са също толкоз страхливи , колкото и изпълнителите му. Управляващата партия ГЕРБ от години не прави нищо, с цел да ускори плана за е-гласуването. В същото време отхвърля и един път вечно намерено да му се опълчи – било тъй като се опасява от нападки, че възпира напредъка, било заради друга, скрита причина. В същото време при всеки комфортен случай сее подозрения в сигурността на способа, с цел да обоснове отлагането на неговото въвеждане. И по този начин трансферира реализирането му към бъдеще, което, най-вероятно, няма в никакъв случай да настъпи.
Кризата, през която преминахме през последните месеци, може да се повтори още веднъж. При всички случаи би трябвало да работим, с цел да подсигурим някаква форма на отдалечено гласоподаване. Не можем да спрем действието на демокрацията , тъй като нещо рисково ни държи у дома. Направим ли го, не се знае дали ще можем да я стартираме още веднъж.
Бизнесът от дълго време напредна в това отношение. Пазаруването и заплащането на сметки онлайн е нещо всекидневно за доста хора. Държавата мощно изоставаше. Извънредното състояние обаче безусловно с ритник принуди институциите да се задвижат – жителите се нуждаеха от техните услуги, само че не можеха да ги получат по нормалния метод. По тази причина доста неща трябваше да преминат на цифрови релси. Децата, да вземем за пример, нямаше по какъв начин да вървят на учебно заведение, само че не можеха и да спрат да учат. Затова просветителният развой трябваше да се придвижи напълно онлайн. От тази позиция пандемията потвърди верността на максимата, че всяка рецесия е също и опция.
Затова е извънредно разочароващо, че нищо не се прави (и няма да се направи) за въвеждането на отдалеченото електронно гласоподаване. А моментът не може да бъде по-подходящ. Пандемията безусловно замрази политическото във всичките му измерения. Повлия в това число и на изборите. Англия отсрочи планувания локален избор в страната с една година. Франция се осмели да организира локални избори в средата на март, когато коронавирусът напредваше безпощадно, и в следствие изборната интензивност удари историческо дъно – единствено 45 % от гласоподавателите се явиха пред урните. За съпоставяне на предните избори през 2014 година са били 63 %. Очевидно е, че болестта уплаши жителите.
Много по-интересен случай бяха президентските избори в Полша , които бяха планувани за 10 май. Въпреки COVID-19, ръководещата партия „ Право и правдивост ” искаше да организира вота поради прогнозите, че претендентът й Анджей Дуда ще завоюва. За задачата държавното управление даже разгласи подготвеност за избори по пощата. Опозицията обаче се опълчи с аргумента, че времето не стига, с цел да се провеждат и проведат почтени и транспарантни избори по този метод. Стигна се до следния абсурд – изборите не бяха отсрочени, само че местата за гласоподаване по този начин и не отвориха порти в изборния ден. Избирателната интензивност се оказа кръгла нула. „ Призрачни избори ”, както успешно ги дефинираха непознатите медии.
На човек напряко не му се желае и да се замисли какво щеше да се случи в България, в случай че ни се постановяваше да организираме избори в тази обстановка. Най-вероятно щяхме да ги отложим – другояче, сходно на поляците, нямаше по какъв начин да имаме гаранции, че вотът щеше да бъде честен. Отлагането обаче значи, че ръководещите биха останали на власт по-дълго, в сравнение с им се поставя. При утежняване на ситуацията – даже може би несигурно дълго, какъвто закон беше признат в Унгария (и без това в ГЕРБ има буйни фенове на унгарския министър председател Виктор Орбан като депутата Георги Марков). Би било хубаво да имаме вид да практикуваме демокрацията и при такива рецесии, нали?
Да, но няма да имаме подобен. Това се разбра откакто Централната изборна комисия (ЦИК) разгласява пътна карта за въвеждането на е-вота с небосвод чак до 2023 година В картата са обрисувани 10 стадия – от построяването на системата, тестването й, до правенето на разбор на резултатите. В документа дебело се акцентира, че има проблеми, поставящи под въпрос самата концепция за електронно гласоподаване : неналичието на национална скица за е-идентификация и отсъствието на държавен орган, който по закон да е длъжен да одитира и сертифицира една бъдеща система за гласоподаване. С други думи, изборните комисари дават да се разбере, че бъдещето на плана зависи от развиването на електронното ръководство в страната като цяло. За да е напълно ясно, най-после на картата акцентират, че описаните в документа „ бъдещи дейности са индикативни и следва да бъдат обсъждани единствено като обща рамка ”.
Можем да виним ЦИК колкото си желаеме. В последна сметка, работата й е освен да провежда и организира избори, само че и обществено да споделя какво може и би трябвало да се усъвършенства в изборния развой. Комисарите обаче нямат волята нито да защитят е-вота (ако го искат), нито изрично да го отхвърлят (ако не го искат). Отказват да кажат ясно какво мислят по въпроса, криейки се зад оправданието, че са административен орган, който просто извършва закона, признат от други. И комфортно не помнят, че Изборният кодекс титулува комисията като „ самостоятелен държавен орган ”.
Проблемът е, че тези, които са приели закона, са също толкоз страхливи , колкото и изпълнителите му. Управляващата партия ГЕРБ от години не прави нищо, с цел да ускори плана за е-гласуването. В същото време отхвърля и един път вечно намерено да му се опълчи – било тъй като се опасява от нападки, че възпира напредъка, било заради друга, скрита причина. В същото време при всеки комфортен случай сее подозрения в сигурността на способа, с цел да обоснове отлагането на неговото въвеждане. И по този начин трансферира реализирането му към бъдеще, което, най-вероятно, няма в никакъв случай да настъпи.
Кризата, през която преминахме през последните месеци, може да се повтори още веднъж. При всички случаи би трябвало да работим, с цел да подсигурим някаква форма на отдалечено гласоподаване. Не можем да спрем действието на демокрацията , тъй като нещо рисково ни държи у дома. Направим ли го, не се знае дали ще можем да я стартираме още веднъж.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ