Парите са повече от икономически инструмент
Заради дефицита на метал по време на Първата международна война немската "Райхсбанк " (както по това време се е наричала централната банка на Германия) разрешила на немските градове да печатат лични пари. Но въпреки че концепцията е била само да се предотврати кешов конвулсия, тя отключила вълна от креативност. Богато декорираните и оцветени банкноти, познати като Notgeld (в превод - спешни пари) сега са изложени в паричната изложба на Британския музей - като гръмък документ за това бурно време.
Любопитна галерия предизвика коментар на журналиста Гавин Джексън във "Файненшъл таймс ", в който той прави оценка парите освен като стопански инструмент, само че и като притежател на културата и полезностите на времето и на хората от регионите, в които са издадени. Паричната експозиция ще остане в музея в Лондон до 29 март, а оценката на Джаксън за нея представяме на вниманието на читателите на "Банкеръ ".
След края на войната банкнотите Notgeld траяли да съществуват в легална сива зона, най-много като обект за колекционерите. Те били паричен подстрекател на локалните управи, които ги украсили с типични за съответните области претекстове. Някои се обръщали към фолклора: една експресионистична банкнота от Ауербах в Саксония изобразява локална легенда за кмет, който укротява домакините с пържени кюфтета.
Notgeld демонстрират Ваймарската република от различен ъгъл, твърди уредникът на изложбата Йоханес Хартман. Според него, до момента в който множеството хора свързват тогавашния живот в Берлин и Мюнхен с кабарета,с джаз и демократизъм, изборът на дизайн от дребните градчета демонстрира по-консервативни и от време на време по-реакционни настройки. Доста от издадените Notgeld изобразяват герои националисти като Пол декор Хинденбург, а една от сериите приканва Германия да си върне колониите. Други демонстрират мрачни подиуми и принуждение: на банкноти от Тощет е изобразено линчуване на еврейски "спекуланти ".
Наличните банкноти и монети от този тип разрешават на историците да схванат какво е било отношението към хора и събития от избрани столетия. По време на Американската гражданска война да вземем за пример щатът Мериленд пуска банкноти, които демонстрират по какъв начин британският крал Джордж ІІІ тъпче Великата харта на свободите.
В този подтекст могат да се преглеждат и монетите от 50 пени, отдадени на BREXIT. На противоположната им страна има надпис "Мир, разцвет и другарство с всички нации " и датата на формалното обособяване на Острова от Европейския съюз. Именно този текст разбуни духовете на британската интелигенция и провокира апели за протест на парите. Източник на недоволството е писателят Филип Пулман, който забелязал, че липсва "оксфордската " запетайка след "просперитет ". Което, несъмнено, е просто предлог за изложение на дълбокото отчаяние от акта на раздялата.
Повечето изложени монети и банкноти са документи на формалната история. Но различни пари като Notgeld, като изсечените през 1903-а "пенита на суфражетките " (на които ликът на крал Едуард VІІ е надраскан с надписа "избирателни права за дамите ") и като локалните валути - като паундът на Бристъл (за чието битие към този момент няма средства), ни дават знания за метода на живот на обособените общности, на съперниците на публичните правила и правила и на идентичността, които постоянно са скрити под повърхността.
Паундът на Бристъл е издаден през 2009-а, с цел да подтиква стопанската система на града като задържа средствата в района. Презумпцията е, че валута, която може да се харчи единствено на районно равнище, ще спре "изтичането на пари " и ще помогне за растежа на цялото стопанство.
Всъщност въпросната парична единица употребява модела на австрийския град Вьоргъл, чийто кмет пуска локална валута през 1932-а. Ранната й версия потегля с негативни лихвени проценти: тя се обезценява всеки месец, в случай че притежателят й не купи гербови марки. Увеличеното парично предложение оказва помощ за подема на стопанската система на града, който съумява да построи шанца за ски скокове и да усъвършенства уличното осветяване и отводняването - познато като "чудото на Вьоргъл ".
Паундът на Бристъл не съумява да реализира същите резултати, частично поради размера на оборота - през петте години след въвеждането му с него са били осъществени транзакции за към 5 млн. английски лири при размер на градската стопанска система от жестоко 14.2 милиарда брит паунда през 2017-а. Докато във Вьоргъл отпечатаните локални пари са били употребявани за погашение на заплати. Работниците пък са ги приемали тъй като градската администрация им е разрешавала да заплащат на части налозите си - тласъци, които Бристъл просто не е дал.
Все отново, Notgeld демонстрират, че парите могат да са и освен това от стопански инструмент - те са показателни за културата и полезностите на времето и обществото. Областите, които са емитирали местни валути, са известни с готовността си да запазят, както и да понесат рискови ограничения, с цел да оказват помощ за разцвета на районните стопанства.
Може би точно това притегля интереса към употребяваните сега във Англия HullCoin - цифрова валута, пусната в пристанищния град Хил в Северна Англия. Тя може да се употребява единствено от доброволци и от хора, положили публично потребен труд, от благотворителни организации, учебни заведения, центрове за предложение на работа, държавни здравни структури и затвори. С други думи - все неща, които са освен това от стопанска система.
Любопитна галерия предизвика коментар на журналиста Гавин Джексън във "Файненшъл таймс ", в който той прави оценка парите освен като стопански инструмент, само че и като притежател на културата и полезностите на времето и на хората от регионите, в които са издадени. Паричната експозиция ще остане в музея в Лондон до 29 март, а оценката на Джаксън за нея представяме на вниманието на читателите на "Банкеръ ".
След края на войната банкнотите Notgeld траяли да съществуват в легална сива зона, най-много като обект за колекционерите. Те били паричен подстрекател на локалните управи, които ги украсили с типични за съответните области претекстове. Някои се обръщали към фолклора: една експресионистична банкнота от Ауербах в Саксония изобразява локална легенда за кмет, който укротява домакините с пържени кюфтета.
Notgeld демонстрират Ваймарската република от различен ъгъл, твърди уредникът на изложбата Йоханес Хартман. Според него, до момента в който множеството хора свързват тогавашния живот в Берлин и Мюнхен с кабарета,с джаз и демократизъм, изборът на дизайн от дребните градчета демонстрира по-консервативни и от време на време по-реакционни настройки. Доста от издадените Notgeld изобразяват герои националисти като Пол декор Хинденбург, а една от сериите приканва Германия да си върне колониите. Други демонстрират мрачни подиуми и принуждение: на банкноти от Тощет е изобразено линчуване на еврейски "спекуланти ".
Наличните банкноти и монети от този тип разрешават на историците да схванат какво е било отношението към хора и събития от избрани столетия. По време на Американската гражданска война да вземем за пример щатът Мериленд пуска банкноти, които демонстрират по какъв начин британският крал Джордж ІІІ тъпче Великата харта на свободите.В този подтекст могат да се преглеждат и монетите от 50 пени, отдадени на BREXIT. На противоположната им страна има надпис "Мир, разцвет и другарство с всички нации " и датата на формалното обособяване на Острова от Европейския съюз. Именно този текст разбуни духовете на британската интелигенция и провокира апели за протест на парите. Източник на недоволството е писателят Филип Пулман, който забелязал, че липсва "оксфордската " запетайка след "просперитет ". Което, несъмнено, е просто предлог за изложение на дълбокото отчаяние от акта на раздялата.
Повечето изложени монети и банкноти са документи на формалната история. Но различни пари като Notgeld, като изсечените през 1903-а "пенита на суфражетките " (на които ликът на крал Едуард VІІ е надраскан с надписа "избирателни права за дамите ") и като локалните валути - като паундът на Бристъл (за чието битие към този момент няма средства), ни дават знания за метода на живот на обособените общности, на съперниците на публичните правила и правила и на идентичността, които постоянно са скрити под повърхността.
Паундът на Бристъл е издаден през 2009-а, с цел да подтиква стопанската система на града като задържа средствата в района. Презумпцията е, че валута, която може да се харчи единствено на районно равнище, ще спре "изтичането на пари " и ще помогне за растежа на цялото стопанство.
Всъщност въпросната парична единица употребява модела на австрийския град Вьоргъл, чийто кмет пуска локална валута през 1932-а. Ранната й версия потегля с негативни лихвени проценти: тя се обезценява всеки месец, в случай че притежателят й не купи гербови марки. Увеличеното парично предложение оказва помощ за подема на стопанската система на града, който съумява да построи шанца за ски скокове и да усъвършенства уличното осветяване и отводняването - познато като "чудото на Вьоргъл ".
Паундът на Бристъл не съумява да реализира същите резултати, частично поради размера на оборота - през петте години след въвеждането му с него са били осъществени транзакции за към 5 млн. английски лири при размер на градската стопанска система от жестоко 14.2 милиарда брит паунда през 2017-а. Докато във Вьоргъл отпечатаните локални пари са били употребявани за погашение на заплати. Работниците пък са ги приемали тъй като градската администрация им е разрешавала да заплащат на части налозите си - тласъци, които Бристъл просто не е дал.
Все отново, Notgeld демонстрират, че парите могат да са и освен това от стопански инструмент - те са показателни за културата и полезностите на времето и обществото. Областите, които са емитирали местни валути, са известни с готовността си да запазят, както и да понесат рискови ограничения, с цел да оказват помощ за разцвета на районните стопанства.
Може би точно това притегля интереса към употребяваните сега във Англия HullCoin - цифрова валута, пусната в пристанищния град Хил в Северна Англия. Тя може да се употребява единствено от доброволци и от хора, положили публично потребен труд, от благотворителни организации, учебни заведения, центрове за предложение на работа, държавни здравни структури и затвори. С други думи - все неща, които са освен това от стопанска система.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ