По-слаба реколта от пшеница очакват в Добруджа
Заради неподходящите агрометеорологични условия през есента и зимата има огромна възможност реколтата от пшеница в Добруджа и някои други региони на страната това лято да бъде по-слаба от предходната. Това предвижда за „ Монитор “ ръководителят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов.
„ Есента беше суха и по-голяма част от посевите не съумяха да поникнат. Поникнаха късно - ноември-началото на декември, при първите дъждове. Не се развиха добре, след това последва един мраз, което бе неподходящо за тях
При последвалото стопляне от края на януари започнаха по малко да се възвръщат. Надяваме се, в случай че времето се задържи по този начин и има задоволително количества дъжд, нещата да се стабилизират “, сподели той.
По думите му за разлика от житото при рапицата нещата са по-зле. Посевите от маслодайната просвета в Добруджа са добре в една линия към 30 км към морето. Оттам във вътрешността нещата са доста по-зле за рапицата. Според браншовика поради съмненията във времето и сушата огромна част от рапицата не е поникнала или това е станало доста късно и посевите не са създали розетка. Костадинов счита, че към средата на март ще стане ясно какъв брой са потърпевшите площи и дали стопаните ще би трябвало да ги разорават и да сеят пролетници. На места към този момент има открити изумени 60-70% от нивите.
Радослав Христов от Тракийската асоциация на зърнопроизводителите сподели, че към този момент в региона посевите с пшеница са в обикновено положение и той не се наема да прави прогнози. Относно неприятните упования за рапицата фермерът изясни, че тази просвета изисква по-специални грижи, като всичко зависи от точното време на засяването
Междувременно последният действен разбор на земеделското министерство сподели, че износът на жито през пристанищата на страната от 2 юли 2018 година до началото на март е паднал с съвсем една пета по отношение на същия интервал на предходната реколтна година.
От началото на актуалната пък експортът на пшеница през пристанището във Варна (от Бургас до момента не са правени доставки за чужбина) е достигнал 1 227 184 т, против 1 528 510 т за миналата реколтна година. Подобен (около 20 на сто) е спадът и при износа на рапица. Като количествата са надлежно - 153 397 т за предходната и 120 053 за актуалната реколтна година. Още по-голям, с цели 72% е сривът при износа на ечемик
за тази реколтна година, като количествата понижават за аналогичните интервали от 91 645 т на 25 682 тона. Почти на половина пада износът на слънчоглед - от 206 670 т на 108 118 т. Единствено експортът на царевица с кораби бележи значителен растеж от 315 240 т до 365 101, или с 15,8% повече на годишна база са изнесени с плавателни съдове от страната.
Във връзка със спада на житния ни износ Радослав Христов разяснява, че повода е в смяната на конюнктурата на пазара в целия свят
„ Страни като Испания да вземем за пример, където обичайно сме продавали наша пшеница, също от време на време изнасят жито или избират да го купуват от Централна Европа, тъй като им е по-близо. Има разбъркване “, изясни той. По думите му износът ни ще стане по-труден, в сравнение с преди години и ще би трябвало да се търсят други пазари и освен за пшеницата, а и за слънчогледа.
Спрямо предходната зима изкупната цена на хлебното зърно се увеличи с 30%
Средната изкупна цена на хлебната пшеница по отношение на края на февруари 2018 година е с 30% по-висока, сочи статистиката на МЗХГ. Тя се повишила от 283 лева на звук без Данък добавена стойност до 368 лв.. Спрямо средата на декември повишаването на цената е към 20 лева на звук.
При фуражната пшеница повишаването е малко по-ниско - 28,4 на 100, като повишаването на цената на годишна база е от 271 на 348 лева звук. Спрямо последния месец на 2018-а повишението на цената е по-високо в безспорна стойност - с 24 лева за звук, като повода е, че мелничарите я купуват повече, а по-късно хлебопроизводителите употребяват разнообразни подобрители, с цел да докарат насъщния с по-нормално качество.
За разлика от житото при царевицата и слънчогледа повишаването на годишна база е нищожно - единствено с 2,2 и 3,1 на 100. Цените при тях се усилват надлежно от 273 на 279 лева за звук без Данък добавена стойност и от 551 на 568 лева Спрямо средата на декември кукурузът е поскъпнал с 15 лева./т, а слънчогледът - с 41 лева за звук, сочат още данните на земеделското министерство.
„ Есента беше суха и по-голяма част от посевите не съумяха да поникнат. Поникнаха късно - ноември-началото на декември, при първите дъждове. Не се развиха добре, след това последва един мраз, което бе неподходящо за тях
При последвалото стопляне от края на януари започнаха по малко да се възвръщат. Надяваме се, в случай че времето се задържи по този начин и има задоволително количества дъжд, нещата да се стабилизират “, сподели той.
По думите му за разлика от житото при рапицата нещата са по-зле. Посевите от маслодайната просвета в Добруджа са добре в една линия към 30 км към морето. Оттам във вътрешността нещата са доста по-зле за рапицата. Според браншовика поради съмненията във времето и сушата огромна част от рапицата не е поникнала или това е станало доста късно и посевите не са създали розетка. Костадинов счита, че към средата на март ще стане ясно какъв брой са потърпевшите площи и дали стопаните ще би трябвало да ги разорават и да сеят пролетници. На места към този момент има открити изумени 60-70% от нивите.
Радослав Христов от Тракийската асоциация на зърнопроизводителите сподели, че към този момент в региона посевите с пшеница са в обикновено положение и той не се наема да прави прогнози. Относно неприятните упования за рапицата фермерът изясни, че тази просвета изисква по-специални грижи, като всичко зависи от точното време на засяването
Междувременно последният действен разбор на земеделското министерство сподели, че износът на жито през пристанищата на страната от 2 юли 2018 година до началото на март е паднал с съвсем една пета по отношение на същия интервал на предходната реколтна година.
От началото на актуалната пък експортът на пшеница през пристанището във Варна (от Бургас до момента не са правени доставки за чужбина) е достигнал 1 227 184 т, против 1 528 510 т за миналата реколтна година. Подобен (около 20 на сто) е спадът и при износа на рапица. Като количествата са надлежно - 153 397 т за предходната и 120 053 за актуалната реколтна година. Още по-голям, с цели 72% е сривът при износа на ечемик
за тази реколтна година, като количествата понижават за аналогичните интервали от 91 645 т на 25 682 тона. Почти на половина пада износът на слънчоглед - от 206 670 т на 108 118 т. Единствено експортът на царевица с кораби бележи значителен растеж от 315 240 т до 365 101, или с 15,8% повече на годишна база са изнесени с плавателни съдове от страната.
Във връзка със спада на житния ни износ Радослав Христов разяснява, че повода е в смяната на конюнктурата на пазара в целия свят
„ Страни като Испания да вземем за пример, където обичайно сме продавали наша пшеница, също от време на време изнасят жито или избират да го купуват от Централна Европа, тъй като им е по-близо. Има разбъркване “, изясни той. По думите му износът ни ще стане по-труден, в сравнение с преди години и ще би трябвало да се търсят други пазари и освен за пшеницата, а и за слънчогледа.
Спрямо предходната зима изкупната цена на хлебното зърно се увеличи с 30%
Средната изкупна цена на хлебната пшеница по отношение на края на февруари 2018 година е с 30% по-висока, сочи статистиката на МЗХГ. Тя се повишила от 283 лева на звук без Данък добавена стойност до 368 лв.. Спрямо средата на декември повишаването на цената е към 20 лева на звук.
При фуражната пшеница повишаването е малко по-ниско - 28,4 на 100, като повишаването на цената на годишна база е от 271 на 348 лева звук. Спрямо последния месец на 2018-а повишението на цената е по-високо в безспорна стойност - с 24 лева за звук, като повода е, че мелничарите я купуват повече, а по-късно хлебопроизводителите употребяват разнообразни подобрители, с цел да докарат насъщния с по-нормално качество.
За разлика от житото при царевицата и слънчогледа повишаването на годишна база е нищожно - единствено с 2,2 и 3,1 на 100. Цените при тях се усилват надлежно от 273 на 279 лева за звук без Данък добавена стойност и от 551 на 568 лева Спрямо средата на декември кукурузът е поскъпнал с 15 лева./т, а слънчогледът - с 41 лева за звук, сочат още данните на земеделското министерство.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ