Как японците се появяват за първи път в Русия
Заради многовековната самоизолация на Страната на изгряващото слънце руснаците не са се сблъсквали доста с японците.
Някои обаче по волята на случайността въпреки всичко са попадали на територията на Русия.
До XVII в. руснаците на процедура не знаят нищо за Япония. Те разполагат единствено с онази нищожна информация, която получават от европейците. Далечната азиатска страна им е обрисувана като приказно богата земя, като „златен остров“, на който живеят „по природа хора с нечовечен нрав“ (до Русия стигат сведения за гоненията на японците против християни).
Към средата на столетието казашките отряди, изпратени да изследват Сибир, стигат до Камчатския полуостров и излизат на крайбрежието на Тихия океан. Именно тук става срещата на две цивилизации.
Изглед на Деджима в залива НагасакиСвободни източници
Към този миг Япония с напъните на шугуните от рода Токугава се е затворила за останалия свят, като дава стеснен достъп до страната единствено на китайски и холандски търговци. Корабите, предопределени за далечни отвъдморски пътешествия, се изземат и унищожават, а в крайбрежните води курсират неголеми търговски морски съдове
Неведнъж се случва стихия да отнесе тези нежни корабчета до Камчатка, а оживелите при корабокрушенията японски моряци биват изхвърляни на брега, който съветските монарси към този момент възприемат като собствен личен.
Японецът на Петър Велики
Петър Велики в работилницата сиКонстантин Маковский
Един от избавилите се е търговецът от Осака Денбей Тачигава. През 1697 година го откриват казаци от отряда на първооткривателя Владимир Атласов и го пазят от локалните племена камчадали (ителмени).
„И щом Володимир Отласов с казаците дойдоха в Камчадалската земя, и той, Денбей, като видя естествената им непорочност, отиде при тях, с цел да не го оставят от апетит. И Володимир, и другарите му взеха него, Денбей, при себе си, а не го дадоха на камчадалските иноземци и го водиха в сибирската земя“, по този начин в трето лице японецът по-късно своите злополуки.
Тачигава, който изпращат скоро от Сибир в Москва, на процедура е първият японец, посетил Русия. Има сведения, че още през 1600 година в Москва се оказва пристигналият от Филипините и покръстен в католичеството мисионер Николай. Той умира по време на разразилата се скоро политическа и икономическа рецесия, известна като Смутното време. Версията, че той е бил японец, обаче не е доказана от обстоятелствата.
След като научава съветски език, през 1702 година Денбей се среща с царя, на който в детайли споделя за бита и нравите на своята страна. Той би бил благополучен да се върне вкъщи при своята жена и двете им деца, само че строгата политика на шугуната на самоизолация на страната прави това невероятно. След като приема съгласно локалните традиции името Гавриил Богданов, японецът остава в Руската страна, където по волята на монарха преподава своя език.
Сцена на земетресение в Япония, потъването на „Диана“Свободни източници
През 1706 година в Санкт Петербург е учредено учебно заведение за проучване на японския език, което по-късно е преместено в Иркутск. Преподавателският му състав се попълня по същия драматичен метод, по който и самият Дембей попада при руснаците – вследствие на корабокрушения на японски морски съдове край крайбрежията на Камчатка.
Така асистент и правоприемник на първия японец става някой си Саниму. През 1736 година в Санкт Петербург идват избавените японци Содза и Гонза, които след покръстването им в православната религия стават Кузма Шулц и Дамиан Поморцев. Сенатът „незабавно да бъде издирен японският морски съд, на който те са плавали, и освен това и книгите на този език, които съветски хора са взели, и книгите, които сега се имат от някого, и колкото от тези книги или писма, които бъдат открити на японски език, неотложно да бъдат изпратени в Сената“.
Гонза сформира сходство на първия руско-японски речник – незначителен „Нов лексикон славяно-японски“. През 1782 година е публикуван руско-японски „Лексикон“, чийто създател е випускникът на учебното заведение Андрей Татаринов. В него има хиляди думи и изречения на съветски език и на писмеността на писмеността хирагана.
„Прозорец“ към Япония
Свободни източници
Петър I демонстрира мощен интерес към информацията, получена от Денбей. Макар по това време той да е напълно обхванат от Северната война против шведите, от завоюването на Прибалтика и отварянето на „прозорец към Европа“ за Русия, азиатското направление наподобява също толкоз значимо.
Царят схваща, че установяването на политически и стопански контакти с Япония значително ще помогне при усвояването на Далечния изток. На разположените там съветски селища би им било доста по-лесно да получават всичко належащо от прилежащата Страна на изгряващото слънце, в сравнение с от далечния център.
Още до момента в който Петър I е жив, руснаците стартират да укрепват позиции на Курилските острови, които стават за тях самобитно ходило към Япония. Преките контакти обаче стартират по-късно през интервала на ръководството на императрица Анна Йоановна.
През 1739 година корабите на датчанина Мартин Шпанберг и англичанина Уилям Уолтън, които са на съветска работа, доближават японския бряг. Шпанберг влиза в залива на остров Кюшу и приема на борда японската делегация, която идва с дарове.
Уолтън на собствен ред стига до остров Хоншу, където прекарва известно време и поддържа връзка с локалните хора.
Представители на Япония при коронацията на Николай II, император на РусияСвободни източници
Моряците имат огромен шанс, тъй като японците не се отнасят добре към неканени посетители и сходни визити са можели да завършат гибелно за тях. По-късно съветски кораби край крайбрежията на Страната на изгряващото слънце са посрещани от отряди въоръжени бойци и групи от патрулни лодки, които не им разрешават да слязат на брега и ги принуждават да отидат в намерено море.
Друг опит за определяне на взаимоотношения с Япония прави императрица Екатерина II през 1792 година. Страните даже организират договаряния на остров Хокайдо, само че никакви съществени продължения не следват от тях.
През 1811 година японци завладяват съветския ветроходен транспортен съд „Диана“, който прави хидрографско изложение на Курилските острови. Държавите, които нямат дипломатически връзки, се оказват на ръба на войната. Конфликтът е организиран, а съветските моряци се завръщат вкъщи след две години в плен.
През 1850-те години Съединени американски щати на процедура принудително изваждат Япония от нейната самоизолация. Страната, отворила се за света, поема по пътя на ускорена рационализация и огромно превъоръжаване. Русия получава в Далечния изток освен значим стопански сътрудник, само че и сериозен геополитически противник, в което ѝ се постанова да се убеди при започване на XX век.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Някои обаче по волята на случайността въпреки всичко са попадали на територията на Русия.
До XVII в. руснаците на процедура не знаят нищо за Япония. Те разполагат единствено с онази нищожна информация, която получават от европейците. Далечната азиатска страна им е обрисувана като приказно богата земя, като „златен остров“, на който живеят „по природа хора с нечовечен нрав“ (до Русия стигат сведения за гоненията на японците против християни).
Към средата на столетието казашките отряди, изпратени да изследват Сибир, стигат до Камчатския полуостров и излизат на крайбрежието на Тихия океан. Именно тук става срещата на две цивилизации.
Изглед на Деджима в залива НагасакиСвободни източници
Към този миг Япония с напъните на шугуните от рода Токугава се е затворила за останалия свят, като дава стеснен достъп до страната единствено на китайски и холандски търговци. Корабите, предопределени за далечни отвъдморски пътешествия, се изземат и унищожават, а в крайбрежните води курсират неголеми търговски морски съдове
Неведнъж се случва стихия да отнесе тези нежни корабчета до Камчатка, а оживелите при корабокрушенията японски моряци биват изхвърляни на брега, който съветските монарси към този момент възприемат като собствен личен.
Японецът на Петър Велики
Петър Велики в работилницата сиКонстантин Маковский
Един от избавилите се е търговецът от Осака Денбей Тачигава. През 1697 година го откриват казаци от отряда на първооткривателя Владимир Атласов и го пазят от локалните племена камчадали (ителмени).
„И щом Володимир Отласов с казаците дойдоха в Камчадалската земя, и той, Денбей, като видя естествената им непорочност, отиде при тях, с цел да не го оставят от апетит. И Володимир, и другарите му взеха него, Денбей, при себе си, а не го дадоха на камчадалските иноземци и го водиха в сибирската земя“, по този начин в трето лице японецът по-късно своите злополуки.
Тачигава, който изпращат скоро от Сибир в Москва, на процедура е първият японец, посетил Русия. Има сведения, че още през 1600 година в Москва се оказва пристигналият от Филипините и покръстен в католичеството мисионер Николай. Той умира по време на разразилата се скоро политическа и икономическа рецесия, известна като Смутното време. Версията, че той е бил японец, обаче не е доказана от обстоятелствата.
След като научава съветски език, през 1702 година Денбей се среща с царя, на който в детайли споделя за бита и нравите на своята страна. Той би бил благополучен да се върне вкъщи при своята жена и двете им деца, само че строгата политика на шугуната на самоизолация на страната прави това невероятно. След като приема съгласно локалните традиции името Гавриил Богданов, японецът остава в Руската страна, където по волята на монарха преподава своя език.
Сцена на земетресение в Япония, потъването на „Диана“Свободни източници
През 1706 година в Санкт Петербург е учредено учебно заведение за проучване на японския език, което по-късно е преместено в Иркутск. Преподавателският му състав се попълня по същия драматичен метод, по който и самият Дембей попада при руснаците – вследствие на корабокрушения на японски морски съдове край крайбрежията на Камчатка.
Така асистент и правоприемник на първия японец става някой си Саниму. През 1736 година в Санкт Петербург идват избавените японци Содза и Гонза, които след покръстването им в православната религия стават Кузма Шулц и Дамиан Поморцев. Сенатът „незабавно да бъде издирен японският морски съд, на който те са плавали, и освен това и книгите на този език, които съветски хора са взели, и книгите, които сега се имат от някого, и колкото от тези книги или писма, които бъдат открити на японски език, неотложно да бъдат изпратени в Сената“.
Гонза сформира сходство на първия руско-японски речник – незначителен „Нов лексикон славяно-японски“. През 1782 година е публикуван руско-японски „Лексикон“, чийто създател е випускникът на учебното заведение Андрей Татаринов. В него има хиляди думи и изречения на съветски език и на писмеността на писмеността хирагана.
„Прозорец“ към Япония
Свободни източници Петър I демонстрира мощен интерес към информацията, получена от Денбей. Макар по това време той да е напълно обхванат от Северната война против шведите, от завоюването на Прибалтика и отварянето на „прозорец към Европа“ за Русия, азиатското направление наподобява също толкоз значимо.
Царят схваща, че установяването на политически и стопански контакти с Япония значително ще помогне при усвояването на Далечния изток. На разположените там съветски селища би им било доста по-лесно да получават всичко належащо от прилежащата Страна на изгряващото слънце, в сравнение с от далечния център.
Още до момента в който Петър I е жив, руснаците стартират да укрепват позиции на Курилските острови, които стават за тях самобитно ходило към Япония. Преките контакти обаче стартират по-късно през интервала на ръководството на императрица Анна Йоановна.
През 1739 година корабите на датчанина Мартин Шпанберг и англичанина Уилям Уолтън, които са на съветска работа, доближават японския бряг. Шпанберг влиза в залива на остров Кюшу и приема на борда японската делегация, която идва с дарове.
Уолтън на собствен ред стига до остров Хоншу, където прекарва известно време и поддържа връзка с локалните хора.
Представители на Япония при коронацията на Николай II, император на РусияСвободни източници
Моряците имат огромен шанс, тъй като японците не се отнасят добре към неканени посетители и сходни визити са можели да завършат гибелно за тях. По-късно съветски кораби край крайбрежията на Страната на изгряващото слънце са посрещани от отряди въоръжени бойци и групи от патрулни лодки, които не им разрешават да слязат на брега и ги принуждават да отидат в намерено море.
Друг опит за определяне на взаимоотношения с Япония прави императрица Екатерина II през 1792 година. Страните даже организират договаряния на остров Хокайдо, само че никакви съществени продължения не следват от тях.
През 1811 година японци завладяват съветския ветроходен транспортен съд „Диана“, който прави хидрографско изложение на Курилските острови. Държавите, които нямат дипломатически връзки, се оказват на ръба на войната. Конфликтът е организиран, а съветските моряци се завръщат вкъщи след две години в плен.
През 1850-те години Съединени американски щати на процедура принудително изваждат Япония от нейната самоизолация. Страната, отворила се за света, поема по пътя на ускорена рационализация и огромно превъоръжаване. Русия получава в Далечния изток освен значим стопански сътрудник, само че и сериозен геополитически противник, в което ѝ се постанова да се убеди при започване на XX век.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ