Коронавирусът може да струва властта на Борисов
" Започваме да губим всеки ден десетки милиони. Само от горивата загубата ни е 15% ". Това съобщи министър председателят Бойко Борисов на вчерашното постоянно съвещание на държавното управление.
Разбира се, Борисов приказва в типичния жанр – на ангро, без да споделя от кое място са данните и да прецизира дали са за България единствено – тъй като след репликата нагоре, изрече и следното: "... ще се вкараме в такава тежка финансова и стопанска рецесия, че мъчно ще излезем ", визирайки с това изречение " света ".
Още оня ден, министър председателят изясни в конферентна връзка пред свои сътрудници от чужбина, че резултатът от грипните ваканции е доста дребен или нулев, а по едно и също време с това те удрят по стопанската система и изключително по междинния и дребен бизнес, защото родителите не могат да вървят на работа. Заменяме " грип " с " ковид " и става надалеч по-страшно – тъй като още няма характерно лекарство за тази болест и има доста незнайни от нея. От чисто здравна позиция – какъв брой в действителност е смъртността, тъй като не е доста ясно по какъв начин се вършат калкулации и дали се съпоставя при брой разболели се към съответната дата на смъртни случаи или заболелият, който е умрял, отива в статистиката единствено към тези, които са се разболели наедно с него, т.е. в еднакъв времеви интервал. При втория случай към този момент приказваме за по-висока смъртност. А в случай че прибавим и нерегистрираните публично заболели, става нова смяна, за благополучие към по-ниска смъртност – като не си регистриран, значи си се оправил. Със сигурност едно е ясно - незнайните са доста, а това прави обстановката още по-тревожна - когато не знаеш какво да правиш, е най-страшно.
Но да се върнем на стопанската система. Масова карантина в българската стопанска система е доста невъзможна. Колкото и да се пъчи Борисов с икономическия напредък, точно във времена на рецесия си личи кой какъв брой коства. Та нашата стопанска система и благоприятни условия да задържим стандарта си на живот най-малко на настоящето ниво какви са, господин Борисов? Сигурен съм, че знаете отговора. Убеден съм, че доста бързо икономическите ни ресурси, доколкото ги има, ще отидат на кино, в случай че коронавирусът се трансформира в зараза и за България. Съответно, доста хора много бързо ще усетят по джоба си какво е коронавирусът. А гневът на празния джоб или в случай че щете гневът на глада не се укротява – това е възприятие, което произлиза от първична нужда. Като стигнеш до това да няма какво да ядеш, респективно да няма пари, тогава към този момент се бориш за живота си безусловно непосредствено.
В този ред на мисли, всевъзможни къщи в Барселони, еврозони, неуместно измислени закони поради лобистки ползи ще са добре пристигнали за всеки управленец, стига да не е коронавирусът. За Бойко Борисов – също. Остава да забележим – ще влезем ли в състояние на строги ограничения, което да задуши напълно стопанската система ни, само че което да наподобява безусловно належащо поради здравето ни или ще преживеем някоя " италианска зараза "? А в случай че е вторият вид, какъв брой хора, които няма да се разболеят, ще са с толкоз скъсани джобове, че...?
Идва наподобява време - да научим в цялостна мяра какво общество и каква страна изградихме за 30 години преход. Да научим и какво направи и поддържа най-дълго управлявалият в историята на прехода министър председател. По сложния метод!
Автор: Ивайло Ачев
Разбира се, Борисов приказва в типичния жанр – на ангро, без да споделя от кое място са данните и да прецизира дали са за България единствено – тъй като след репликата нагоре, изрече и следното: "... ще се вкараме в такава тежка финансова и стопанска рецесия, че мъчно ще излезем ", визирайки с това изречение " света ".
Още оня ден, министър председателят изясни в конферентна връзка пред свои сътрудници от чужбина, че резултатът от грипните ваканции е доста дребен или нулев, а по едно и също време с това те удрят по стопанската система и изключително по междинния и дребен бизнес, защото родителите не могат да вървят на работа. Заменяме " грип " с " ковид " и става надалеч по-страшно – тъй като още няма характерно лекарство за тази болест и има доста незнайни от нея. От чисто здравна позиция – какъв брой в действителност е смъртността, тъй като не е доста ясно по какъв начин се вършат калкулации и дали се съпоставя при брой разболели се към съответната дата на смъртни случаи или заболелият, който е умрял, отива в статистиката единствено към тези, които са се разболели наедно с него, т.е. в еднакъв времеви интервал. При втория случай към този момент приказваме за по-висока смъртност. А в случай че прибавим и нерегистрираните публично заболели, става нова смяна, за благополучие към по-ниска смъртност – като не си регистриран, значи си се оправил. Със сигурност едно е ясно - незнайните са доста, а това прави обстановката още по-тревожна - когато не знаеш какво да правиш, е най-страшно.
Но да се върнем на стопанската система. Масова карантина в българската стопанска система е доста невъзможна. Колкото и да се пъчи Борисов с икономическия напредък, точно във времена на рецесия си личи кой какъв брой коства. Та нашата стопанска система и благоприятни условия да задържим стандарта си на живот най-малко на настоящето ниво какви са, господин Борисов? Сигурен съм, че знаете отговора. Убеден съм, че доста бързо икономическите ни ресурси, доколкото ги има, ще отидат на кино, в случай че коронавирусът се трансформира в зараза и за България. Съответно, доста хора много бързо ще усетят по джоба си какво е коронавирусът. А гневът на празния джоб или в случай че щете гневът на глада не се укротява – това е възприятие, което произлиза от първична нужда. Като стигнеш до това да няма какво да ядеш, респективно да няма пари, тогава към този момент се бориш за живота си безусловно непосредствено.
В този ред на мисли, всевъзможни къщи в Барселони, еврозони, неуместно измислени закони поради лобистки ползи ще са добре пристигнали за всеки управленец, стига да не е коронавирусът. За Бойко Борисов – също. Остава да забележим – ще влезем ли в състояние на строги ограничения, което да задуши напълно стопанската система ни, само че което да наподобява безусловно належащо поради здравето ни или ще преживеем някоя " италианска зараза "? А в случай че е вторият вид, какъв брой хора, които няма да се разболеят, ще са с толкоз скъсани джобове, че...?
Идва наподобява време - да научим в цялостна мяра какво общество и каква страна изградихме за 30 години преход. Да научим и какво направи и поддържа най-дълго управлявалият в историята на прехода министър председател. По сложния метод!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ