България - Косово през очите на една грация
Започвам с края на моето прекарване, наречено мачът България-Косово, когато сътрудника ми ме изпрати с думите " скърбя, че те доведох навръх този мач ".
Истната е, че да, беше разочароващ, само че за мен персонално беше много забавно да следя протичащото се. Мислих си по какъв начин да стартира и взех решение да го направя с нещото, което най-ярко остави диря в мен. Влизайки на стадиона преди мача се чуваше само " Българи, юнаци! ". На излизане обаче настроенията бяха много по скептични - " Долу БФС ".
Пиша усещанията си с ангажимента, че това не е хейт, тъй като точно като някогашен състезател постоянно съм ненавиждала хората, които разясняват без да схващат, или тези, които знаят само да плуят. Така е освен във футбола - не ставаме, когато губим, България се гордее, когато печелим.
И защото съм почнала, една от първите ми мисли, гледайки мача, не беше обвързвана със самия него. Бях извънредно впечатлена по какъв начин група бащи крещят: " Ей, момчета, не се връщайте, не обратно, не обратно ", " Вземи я ", " Глава ", " Не натам беее.. какво правиш, стегни се ", " Браво, Ники.. ти съумя да хванеш топката " (да, то си беше цяло знамение, че я хвана. Бих предложила момчетата да създадат няколко тренировки с ансамбъла по художествена гимнастика, та да видят по какъв начин се прави).
Коментарите обаче не стигат дотук, тъй като татковците бяха с децата си, които ясно попиват всяка дума, с цел да се стигне до: " Изяж го тоя за закуска бе ", " Айде опълченци ", " уууу ", " Абе, тате, тези са като мухи без глави " и други сходни.
Същевременно до мен имаше влюбена двойка, която несъмнено по този начин прекарва срещите си. Поцелуваха се на полувремето, след това той й даде якето си. Друга луда фенка крещеше с цялостно гърло и псуваше. Приятелят й беше впечатлен.
Чувствата ми за тези мачове постоянно са били смесени, тъй като несъмнено се усещам добре там. Харесва ми препълненият стадион. Харесва ми да виждам и да задавам въпроси, най-често " Защо това е по този начин? ".
Едно обаче по този начин и не съм проумяла. Личното ми наблюдаване демонстрира, че 50% от феновете, а даже и повече, са на стадиона, не с цел да се любуват на играта. Да, даже и момчетата, които упражняват всеки ден за това, да не са най-хубавите и да не оправдават упованията на феновете, за какво е нужно да ги плюем толкоз? Защо този, който по през целия ден стои на дивана и дава мнение, си мисли, че знае повече от тези, които са на терена? Защо за 5 минути разлика мъжете към мен издигнаха в фетиш и оплюха националите ни? Комплекси ли избиват, до момента в който плюеха семки в гърба ми (не се оплаквам) и разправяха кой по какъв начин би трябвало да ритне топката? Наистина не разбирам това мислене. Ами, в случай че знаете по-добре, за какво не сте на тяхно място? Това се запитвам.
Може би виновността е сложна. Признавам си, че не проследявам изявите на нашите. По-скоро знам обособени играчи. През целия ми живот не разбрах какво е засада и по кое време тъкмо се дава фал. Това обаче не ми попречи да си изградя няколко отзиви.
През множеството време нашите бяха много неориентирани или по този начин да кажа не играха като един тим. Често връщаха топката обратно, а щом нападнаха все пропускаха да се доразберат кой ще я удари. Вратарят ни беше на безспорна разходка. Мисля, че има положителни знания по математика и физика, тъй като още до момента в който лети топката той като че ли изчисляваше: " да се мръдна ли или не.. не няма смисъл... няма за влезе ". Три пъти не му се получиха сметките, а пардон 4 пъти, само че нали анулираха един гол, популярност богу, измъкнахме се. За първите два гола не ми трепна.. крещя си " Нищо, 1 точка, кой ти я дава ". За последния обаче ме хвана гняв. От спорта знам едно - да се бориш до момента в който не излезеш от терена, но...ето че и в последната минута могат да ни вкарат гол.
Имаше и такива моменти, които запомних с положително. Химна, несъмнено, само че освен той. Момчетата се раздаваха. Иван Горанов направи няколко неповторими отигравания и една " мрежичка ", която беше супер, евала. Ивелин Попов им сподели по какъв начин се прави, а влезлият по-късно Кристиан Димитров потвърди за какво е на терена. Ясно е, че доста не им доближава, може би повече дисциплинираност и по-малко самочувствие, повече тренировки, повече ограничения, повече поддръжка... и аз не знам. Със сигурност обаче не са отговорни само 11-те на терена, събрани на подготовка седмица преди мача. Вина има всеки по малко, даже и почитателите.
Впечатленията ми не стигат дотук. Тъкмо си помислих, че ситуацията е много спокойна. Гледах жандармерията, следих какво вършат. След това наблюдавах и част от уредниците и пресаташето. Така да кажем поогледах малко в близост. И извендъж всички започнаха да викат. Казах си: " Еее, отново пропуснах да видя гола ". Жалко.
Чудите се какво е мач без пердах? Ами, и аз не знам. И на този не пропуснаха да се сбият, всички гледаха и снимаха сеира, служителите на реда се строиха. Всичко обаче отмина бързо. Изведнъж се чуха аплаузи. " Какво стана? ", запитвам аз сътрудника, а той ми споделя, че Ники се е намесил решаващо в сложна обстановка. Браво!
За похлупак на цялата вечер заваля. " Добре, че пропуснах да си изправя косата ", помислих си. Скрихме се, агитката на Косово не мръдна. Впрочем, бяха много. Подкрепят се. И ние бяхме почти колкото тях, само че в България. Едната страна на стадиона казше " българи ", а другата " юнаци ". Така към 10 пъти. После се изморихме.
След последния гол си тръгнахме. Не дочакахме даже повторението. Равносметката в главата ми беше: " Хм..много звук за нищо. Със сигурност ще запомня тази покруса. Веднъж да отида на мач, а той какъв ". И по този начин... до идващия. Добър или неприятен. Предстои да забележим.
Истната е, че да, беше разочароващ, само че за мен персонално беше много забавно да следя протичащото се. Мислих си по какъв начин да стартира и взех решение да го направя с нещото, което най-ярко остави диря в мен. Влизайки на стадиона преди мача се чуваше само " Българи, юнаци! ". На излизане обаче настроенията бяха много по скептични - " Долу БФС ".
Пиша усещанията си с ангажимента, че това не е хейт, тъй като точно като някогашен състезател постоянно съм ненавиждала хората, които разясняват без да схващат, или тези, които знаят само да плуят. Така е освен във футбола - не ставаме, когато губим, България се гордее, когато печелим.
И защото съм почнала, една от първите ми мисли, гледайки мача, не беше обвързвана със самия него. Бях извънредно впечатлена по какъв начин група бащи крещят: " Ей, момчета, не се връщайте, не обратно, не обратно ", " Вземи я ", " Глава ", " Не натам беее.. какво правиш, стегни се ", " Браво, Ники.. ти съумя да хванеш топката " (да, то си беше цяло знамение, че я хвана. Бих предложила момчетата да създадат няколко тренировки с ансамбъла по художествена гимнастика, та да видят по какъв начин се прави).
Коментарите обаче не стигат дотук, тъй като татковците бяха с децата си, които ясно попиват всяка дума, с цел да се стигне до: " Изяж го тоя за закуска бе ", " Айде опълченци ", " уууу ", " Абе, тате, тези са като мухи без глави " и други сходни.
Същевременно до мен имаше влюбена двойка, която несъмнено по този начин прекарва срещите си. Поцелуваха се на полувремето, след това той й даде якето си. Друга луда фенка крещеше с цялостно гърло и псуваше. Приятелят й беше впечатлен.
Чувствата ми за тези мачове постоянно са били смесени, тъй като несъмнено се усещам добре там. Харесва ми препълненият стадион. Харесва ми да виждам и да задавам въпроси, най-често " Защо това е по този начин? ".
Едно обаче по този начин и не съм проумяла. Личното ми наблюдаване демонстрира, че 50% от феновете, а даже и повече, са на стадиона, не с цел да се любуват на играта. Да, даже и момчетата, които упражняват всеки ден за това, да не са най-хубавите и да не оправдават упованията на феновете, за какво е нужно да ги плюем толкоз? Защо този, който по през целия ден стои на дивана и дава мнение, си мисли, че знае повече от тези, които са на терена? Защо за 5 минути разлика мъжете към мен издигнаха в фетиш и оплюха националите ни? Комплекси ли избиват, до момента в който плюеха семки в гърба ми (не се оплаквам) и разправяха кой по какъв начин би трябвало да ритне топката? Наистина не разбирам това мислене. Ами, в случай че знаете по-добре, за какво не сте на тяхно място? Това се запитвам.
Може би виновността е сложна. Признавам си, че не проследявам изявите на нашите. По-скоро знам обособени играчи. През целия ми живот не разбрах какво е засада и по кое време тъкмо се дава фал. Това обаче не ми попречи да си изградя няколко отзиви.
През множеството време нашите бяха много неориентирани или по този начин да кажа не играха като един тим. Често връщаха топката обратно, а щом нападнаха все пропускаха да се доразберат кой ще я удари. Вратарят ни беше на безспорна разходка. Мисля, че има положителни знания по математика и физика, тъй като още до момента в който лети топката той като че ли изчисляваше: " да се мръдна ли или не.. не няма смисъл... няма за влезе ". Три пъти не му се получиха сметките, а пардон 4 пъти, само че нали анулираха един гол, популярност богу, измъкнахме се. За първите два гола не ми трепна.. крещя си " Нищо, 1 точка, кой ти я дава ". За последния обаче ме хвана гняв. От спорта знам едно - да се бориш до момента в който не излезеш от терена, но...ето че и в последната минута могат да ни вкарат гол.
Имаше и такива моменти, които запомних с положително. Химна, несъмнено, само че освен той. Момчетата се раздаваха. Иван Горанов направи няколко неповторими отигравания и една " мрежичка ", която беше супер, евала. Ивелин Попов им сподели по какъв начин се прави, а влезлият по-късно Кристиан Димитров потвърди за какво е на терена. Ясно е, че доста не им доближава, може би повече дисциплинираност и по-малко самочувствие, повече тренировки, повече ограничения, повече поддръжка... и аз не знам. Със сигурност обаче не са отговорни само 11-те на терена, събрани на подготовка седмица преди мача. Вина има всеки по малко, даже и почитателите.
Впечатленията ми не стигат дотук. Тъкмо си помислих, че ситуацията е много спокойна. Гледах жандармерията, следих какво вършат. След това наблюдавах и част от уредниците и пресаташето. Така да кажем поогледах малко в близост. И извендъж всички започнаха да викат. Казах си: " Еее, отново пропуснах да видя гола ". Жалко.
Чудите се какво е мач без пердах? Ами, и аз не знам. И на този не пропуснаха да се сбият, всички гледаха и снимаха сеира, служителите на реда се строиха. Всичко обаче отмина бързо. Изведнъж се чуха аплаузи. " Какво стана? ", запитвам аз сътрудника, а той ми споделя, че Ники се е намесил решаващо в сложна обстановка. Браво!
За похлупак на цялата вечер заваля. " Добре, че пропуснах да си изправя косата ", помислих си. Скрихме се, агитката на Косово не мръдна. Впрочем, бяха много. Подкрепят се. И ние бяхме почти колкото тях, само че в България. Едната страна на стадиона казше " българи ", а другата " юнаци ". Така към 10 пъти. После се изморихме.
След последния гол си тръгнахме. Не дочакахме даже повторението. Равносметката в главата ми беше: " Хм..много звук за нищо. Със сигурност ще запомня тази покруса. Веднъж да отида на мач, а той какъв ". И по този начин... до идващия. Добър или неприятен. Предстои да забележим.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ