Политиците пред избори: искам, но не мога
Започва следващата предизборна акция. Петата за последните 2 години, което е тъмен връх. А президентът Радев се трансформира в рекордьор по най-вече назначени служебни държавни управления. Отбелязахме връх и по най-ниска изборна интензивност.
Всичко изброено дотук като че ли прави неизбежно постигането (най-после) на парламентарно болшинство, което да застане зад постоянно държавно управление. Прекалено доста станаха проблемите и във вътрешен, и в интернационален проект, които не търпят отсрочване, или краткотрайни решения на краткотрайно държавно управление.
Ако перифразираме една максима за мира и войната, след толкоз доста служебни кабинети, тя би звучала по този начин: „ И най-лошото постоянно държавно управление е по-добро от най-хубавото служебно “. За страдание не съм оптимист, че това ще се случи.
В навечерието на формалната предизборна акция разнообразни допитвания и сондажи сочат, че в обществото царува съмнение и скептицизъм по въпроса за сформиране на постоянно държавно управление. А напълно малко са тези, които виждат опция за необятна евроатлантическа коалиция сред ПП/ДБ и ГЕРБ/СДС. Според „ Алфа Рисърч “ те са едвам 5% против 30 на 100 на противоположното мнение.
Тези настроения не са изненадващи. Стартовите позиции, от които потеглят партиите и обединенията в предизборната битка са същите, каквито бяха и на финала на предходните избори. Без смяна е и изборната интензивност. Има съвсем цялостен паритет сред оформилите се 2 съществени политически сили, или както към този момент ги дефинират консервативното против демократичното. Новото в действителност е официализираната предизборна коалиция сред Политическа партия и Демократична България с две цели: първо място на изборите и генерална подготовка за взаимното явяване на локалния избор.
На противоположната страна на везната – за реализиране на парламентарно болшинство, което да поддържа постоянен кабинет - има цяла камара „ тежести “: приемането ни в Шенген, продължение на напъните ни за влизане в Еврозоната, закони по проекта за възобновяване и резистентност /ПВУ/, постоянен бюджет, завършек на поредицата служебни държавни управления под управлението на президента. И една немаловажна причина – натискът за превъзмогване на политическата рецесия от западноевропейските ни сътрудници.
Иначе казано – обществото желае постоянно държавно управление, само че не вижда по какъв начин ще бъде реализирано.
Отделните политически сили наподобява също не виждат такава опция. В двата огромни съдружни блока към този момент се позволява концепцията за бързо разпределяне на мандатите и насрочване на пети подред предварителни избори през лятото, в случай че резултатите им на 2 април са близки и съставянето на болшинство се окаже невероятно.
Разбира се, в търсене на разновидности за излизане от този блокаж се загатват и опциите за така наречен „ експертен кабинет “ или даже Народното събрание да трансформира това служебно държавно управление в постоянно, само че те постоянно са политически, доколкото изискват поддръжката на парламентарно болшинство. И в никакъв случай не се знае какъв брой /не/устойчиви могат да бъдат.
Разбира се, отвън причините дотук са вероятни и всевъзможни изненадващи разновидности, в случай че си напомним, че животът е най-хубавият сценарист. Ние не знаем да вземем за пример дали „ Левицата “ и „ Български напредък “ ще влязат в Народното събрание и с какъв резултат. Не знаем дали и с какъв брой те могат да победят реформаторските сили и дали като лявоцентрискта коалиция не биха намерили път точно към левите сили. Но това са все благоприятни условия, които към този момент наподобяват малко евентуални.
В умозаключение – на старта на предизборната акция най-малко в едно има съвпадане сред публичното мнение и политическите позиции: и двете „ страни “ желаят да има държавно управление, само че не виждат по какъв начин това може да се случи.
Евгени Петров,
Всичко изброено дотук като че ли прави неизбежно постигането (най-после) на парламентарно болшинство, което да застане зад постоянно държавно управление. Прекалено доста станаха проблемите и във вътрешен, и в интернационален проект, които не търпят отсрочване, или краткотрайни решения на краткотрайно държавно управление.
Ако перифразираме една максима за мира и войната, след толкоз доста служебни кабинети, тя би звучала по този начин: „ И най-лошото постоянно държавно управление е по-добро от най-хубавото служебно “. За страдание не съм оптимист, че това ще се случи.
В навечерието на формалната предизборна акция разнообразни допитвания и сондажи сочат, че в обществото царува съмнение и скептицизъм по въпроса за сформиране на постоянно държавно управление. А напълно малко са тези, които виждат опция за необятна евроатлантическа коалиция сред ПП/ДБ и ГЕРБ/СДС. Според „ Алфа Рисърч “ те са едвам 5% против 30 на 100 на противоположното мнение.
Тези настроения не са изненадващи. Стартовите позиции, от които потеглят партиите и обединенията в предизборната битка са същите, каквито бяха и на финала на предходните избори. Без смяна е и изборната интензивност. Има съвсем цялостен паритет сред оформилите се 2 съществени политически сили, или както към този момент ги дефинират консервативното против демократичното. Новото в действителност е официализираната предизборна коалиция сред Политическа партия и Демократична България с две цели: първо място на изборите и генерална подготовка за взаимното явяване на локалния избор.
На противоположната страна на везната – за реализиране на парламентарно болшинство, което да поддържа постоянен кабинет - има цяла камара „ тежести “: приемането ни в Шенген, продължение на напъните ни за влизане в Еврозоната, закони по проекта за възобновяване и резистентност /ПВУ/, постоянен бюджет, завършек на поредицата служебни държавни управления под управлението на президента. И една немаловажна причина – натискът за превъзмогване на политическата рецесия от западноевропейските ни сътрудници.
Иначе казано – обществото желае постоянно държавно управление, само че не вижда по какъв начин ще бъде реализирано.
Отделните политически сили наподобява също не виждат такава опция. В двата огромни съдружни блока към този момент се позволява концепцията за бързо разпределяне на мандатите и насрочване на пети подред предварителни избори през лятото, в случай че резултатите им на 2 април са близки и съставянето на болшинство се окаже невероятно.
Разбира се, в търсене на разновидности за излизане от този блокаж се загатват и опциите за така наречен „ експертен кабинет “ или даже Народното събрание да трансформира това служебно държавно управление в постоянно, само че те постоянно са политически, доколкото изискват поддръжката на парламентарно болшинство. И в никакъв случай не се знае какъв брой /не/устойчиви могат да бъдат.
Разбира се, отвън причините дотук са вероятни и всевъзможни изненадващи разновидности, в случай че си напомним, че животът е най-хубавият сценарист. Ние не знаем да вземем за пример дали „ Левицата “ и „ Български напредък “ ще влязат в Народното събрание и с какъв резултат. Не знаем дали и с какъв брой те могат да победят реформаторските сили и дали като лявоцентрискта коалиция не биха намерили път точно към левите сили. Но това са все благоприятни условия, които към този момент наподобяват малко евентуални.
В умозаключение – на старта на предизборната акция най-малко в едно има съвпадане сред публичното мнение и политическите позиции: и двете „ страни “ желаят да има държавно управление, само че не виждат по какъв начин това може да се случи.
Евгени Петров,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ