Започва мандатът на новото Народно събрание
Започва мандатът на новото Народно заседание. Очакванията към него не са огромни, само че има задоволително работа, която може да свърши, макар упованията за „ пай мандат “ и разформироване след Ивановден.
Народното събрание реализира три съществени функционалности – законодателна, конститутивна и контролна. За две от тях се приказва през последните няколко дни, само че фрагментарно. Защото при реализиране на законодателната функционалност се обръща внимание на първо място на бюджета за 2023 година и на съпътстващите го данъчни закони, а на конститутивната – единствено за образуване на постоянно държавно управление.
Инициативите на две от парламентарно показаните партии заслужават внимание (и независим анализ). Демократична България предлага конституционна проверка като платформа за търсене на единодушие в парламентарните среди след крах на първия изследователски мандат на ГЕРБ. (Това допуска и съдействието на президента на републиката.) Българска социалистическа партия пък стартира стопански и обществени ограничения за уязвимите хора и поддръжка за бизнеса. (При приемането на бюджета предизборната акция обаче може да роди спорен финансов проект.)
Какво следва да свърши Събранието? В региона на законодателната активност е належащо до 31 декември тази година да бъдат осъществени 21 ограничения, като се създадат промени, или се одобряват напълно нови, 16 плана на закони, с цел да получим втория транш от средствата по Плана за възобновяване и резистентност (очаквани над 1.4 милиарда лева.). Десет от тези 16 плана са в компетентността на господин Крум Зарков – министър на правораздаването.
Най-спорни са Антикорупционният закон и промени в Закона за правосъдната власт и в Наказателно-процесуален кодекс за основаване на ефикасен механизма за търсене на наказателна отговорност на основния прокурор. Включването им в дневния ред в самото начало на парламентарния мандат може да блокира незабавно законодателната активност на депутатите. Въпросът за отговорността на основния прокурор е измежду ограниченията, нужни за приемане на третия транш средства /нови над 1.4 милиарда лева./, а на 20-21 октомври се чака и мнението на Венецианската комисия.
Другите планове, по които ще се наложи да работят народните представители, изброени телеграфно, са:
Промени в Закона за правосъдната власт, с които Инспектората към Висшия правосъден съвет да получи пълномощия да ревизира интегритета на магистратите.
Промени в Закона за медиацията, с които се вкарва наложителна медиация при редица правосъдни разногласия.
Промени в Закона за правната помощ, с които се уголемява кръга от хора, които ще имат достъп до безвъзмездни юридически услуги.
Изменения в Наказателния кодекс, с които се понижат наказванията за засегнатост и клюка за публицисти, застрашени от правосъдни каузи, и по-ограничена наказателна отговорност при отбрана на обществените персони.
Изцяло нов Закон за отбрана на лицата, които подават сигнали за нарушавания на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, станали им известни при осъществяване на служебните им отговорности.
Изцяло нов Закон за неплатежоспособност на физическите лица, въвеждащ опцията всяко физическо лице, което има обвързване от повече от 10 минимални работни заплати за над шест месеца, да има право да задейства произвеждане по неплатежоспособност.
Изменения в Търговския закон, които се отнасят до процедурата по неплатежоспособност по отношение на банкрута на дребния бизнесмен.
Промени в Закона за биологичното многообразие, с които се дефинират органите, виновни за ръководството на предпазените зони и техните пълномощия.
Изменения и допълнения в Закона за публичните поръчки, с които се отстранява задължението да се минава през процедура за поръчка, в случай че институция желае да разпространява активността си през обществените мрежи.
Промени в Закона за етажната благосъстоятелност, с които се вкарва опцията Общото заседание на етажната благосъстоятелност да се организира и онлайн. Също по този начин и опция отсъстващите да гласоподават посредством писмена декларация до шефа на етажната благосъстоятелност или с електронен автограф.
Изменения и допълнения в Закона за енергетиката, в който следва да се създадат както промени по отношение на задачите на европейския проект (либерализиране на цените на енергийния пазар), по този начин и да се отговори на енергийната рецесия (легална формулировка за енергийно небогати хора, приемане на енергийни помощи).
И не на последно място - промени в Закона за електронното ръководство и законодателни ограничения по отношение на електронното опазване на здравето.
Освен законодателна активност в дневния ред на Народното събрание следва да бъдат включени (поне) процедури за конституиране на значими конституционни държавни органи:
11 членове на Висшия правосъден съвет;
Главен контрольор и 10 инспектори в Инспектората към висшия правосъден съвет;
2 конституционни съдии;
Управител и двама подуправители на БНБ;
Председател, двама заместник-председатели и двама членове на Сметната палата.
Почти всяка една от изброените задания пред Народното събрание, без значение дали ще законодателства или ще кадрува, са били обект на полемика в по-далечно или в близкото минало. Нашата общност няма изкристализирана визия по множеството от изброените законопроекти. Вероятно сме заслепени от числата на предстоящите помощи. Но не съм уверена например дали си даваме сметка за последствията от цялостната либерализация на енергийния пазар. Промените в законите и образуването на конституционните органи, Народното събрание следва да направи поради българските жители, а освен поради Брюксел.
Народното събрание реализира три съществени функционалности – законодателна, конститутивна и контролна. За две от тях се приказва през последните няколко дни, само че фрагментарно. Защото при реализиране на законодателната функционалност се обръща внимание на първо място на бюджета за 2023 година и на съпътстващите го данъчни закони, а на конститутивната – единствено за образуване на постоянно държавно управление.
Инициативите на две от парламентарно показаните партии заслужават внимание (и независим анализ). Демократична България предлага конституционна проверка като платформа за търсене на единодушие в парламентарните среди след крах на първия изследователски мандат на ГЕРБ. (Това допуска и съдействието на президента на републиката.) Българска социалистическа партия пък стартира стопански и обществени ограничения за уязвимите хора и поддръжка за бизнеса. (При приемането на бюджета предизборната акция обаче може да роди спорен финансов проект.)
Какво следва да свърши Събранието? В региона на законодателната активност е належащо до 31 декември тази година да бъдат осъществени 21 ограничения, като се създадат промени, или се одобряват напълно нови, 16 плана на закони, с цел да получим втория транш от средствата по Плана за възобновяване и резистентност (очаквани над 1.4 милиарда лева.). Десет от тези 16 плана са в компетентността на господин Крум Зарков – министър на правораздаването.
Най-спорни са Антикорупционният закон и промени в Закона за правосъдната власт и в Наказателно-процесуален кодекс за основаване на ефикасен механизма за търсене на наказателна отговорност на основния прокурор. Включването им в дневния ред в самото начало на парламентарния мандат може да блокира незабавно законодателната активност на депутатите. Въпросът за отговорността на основния прокурор е измежду ограниченията, нужни за приемане на третия транш средства /нови над 1.4 милиарда лева./, а на 20-21 октомври се чака и мнението на Венецианската комисия.
Другите планове, по които ще се наложи да работят народните представители, изброени телеграфно, са:
Промени в Закона за правосъдната власт, с които Инспектората към Висшия правосъден съвет да получи пълномощия да ревизира интегритета на магистратите.
Промени в Закона за медиацията, с които се вкарва наложителна медиация при редица правосъдни разногласия.
Промени в Закона за правната помощ, с които се уголемява кръга от хора, които ще имат достъп до безвъзмездни юридически услуги.
Изменения в Наказателния кодекс, с които се понижат наказванията за засегнатост и клюка за публицисти, застрашени от правосъдни каузи, и по-ограничена наказателна отговорност при отбрана на обществените персони.
Изцяло нов Закон за отбрана на лицата, които подават сигнали за нарушавания на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, станали им известни при осъществяване на служебните им отговорности.
Изцяло нов Закон за неплатежоспособност на физическите лица, въвеждащ опцията всяко физическо лице, което има обвързване от повече от 10 минимални работни заплати за над шест месеца, да има право да задейства произвеждане по неплатежоспособност.
Изменения в Търговския закон, които се отнасят до процедурата по неплатежоспособност по отношение на банкрута на дребния бизнесмен.
Промени в Закона за биологичното многообразие, с които се дефинират органите, виновни за ръководството на предпазените зони и техните пълномощия.
Изменения и допълнения в Закона за публичните поръчки, с които се отстранява задължението да се минава през процедура за поръчка, в случай че институция желае да разпространява активността си през обществените мрежи.
Промени в Закона за етажната благосъстоятелност, с които се вкарва опцията Общото заседание на етажната благосъстоятелност да се организира и онлайн. Също по този начин и опция отсъстващите да гласоподават посредством писмена декларация до шефа на етажната благосъстоятелност или с електронен автограф.
Изменения и допълнения в Закона за енергетиката, в който следва да се създадат както промени по отношение на задачите на европейския проект (либерализиране на цените на енергийния пазар), по този начин и да се отговори на енергийната рецесия (легална формулировка за енергийно небогати хора, приемане на енергийни помощи).
И не на последно място - промени в Закона за електронното ръководство и законодателни ограничения по отношение на електронното опазване на здравето.
Освен законодателна активност в дневния ред на Народното събрание следва да бъдат включени (поне) процедури за конституиране на значими конституционни държавни органи:
11 членове на Висшия правосъден съвет;
Главен контрольор и 10 инспектори в Инспектората към висшия правосъден съвет;
2 конституционни съдии;
Управител и двама подуправители на БНБ;
Председател, двама заместник-председатели и двама членове на Сметната палата.
Почти всяка една от изброените задания пред Народното събрание, без значение дали ще законодателства или ще кадрува, са били обект на полемика в по-далечно или в близкото минало. Нашата общност няма изкристализирана визия по множеството от изброените законопроекти. Вероятно сме заслепени от числата на предстоящите помощи. Но не съм уверена например дали си даваме сметка за последствията от цялостната либерализация на енергийния пазар. Промените в законите и образуването на конституционните органи, Народното събрание следва да направи поради българските жители, а освен поради Брюксел.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ