Путин и Си продължават “великия поход”
Започналите в понеделник московски срещи сред Владимир Путин и Си Дзинпин ще продължат до сряда, когато ще бъде изпратен високопоставеният посетител. Но няма подозрение, че всички съществени неща се случиха в понеделник - по време на неофициалното другарство в Кремъл и на другарската вечеря на четири очи. През миналата година двамата водачи се срещнаха единствено един път - през септември в Самарканд (в коридорите на срещата на високо ниво на ШОС), само че имаше среща на делегации и неофициалната връзка беше ясно лимитирана във времето. Редовните телефонни диалози не могат да заменят връзката лице в лице и в този момент Путин и Си ще имат задоволително време да обсъдят всичко. Какво тъкмо трябваше да разискват?
Този въпрос развълнува толкоз доста хора както на Запад, по този начин и в Русия, че някои започнаха да наричатсегашната среща историческа, а други чакаха някакви големи последствия от нея - да вземем за пример взаимно предложение на Русия и Китай за преустановяване на военните дейности в Украйна и започване на договаряния Москва и Киев с китайско ходатайство или известия за доставка на китайски оръжия за Русия. Но всички тези празни гадания защо ли не са напразни - тъй като нищо от това няма да се случи. От това обаче смисъла на срещата сред Путин и Си няма да намалее - в противен случай, точно неналичието на сензации е най-важният знак, че руско-китайските връзки ще продължат да се укрепват, трансформирайки се в Думите на Путин са " крайъгълният камък на световната непоклатимост ".
Защото Путин и Си съзнателно са сложили курс на доближаване сред двете страни – даже в случай че спорът в Украйна не докара до директна борба сред Русия и Запада. Естествено, руско-китайското доближаване стартира още през 90-те години (при Цзян Цзямин) и продължи през 2000-те години при предшественика на Си Ху Цзинтао, само че в тези години Москва и Пекин към момента не осъзнаваха какъв брой доста се нуждаем един от различен. Не, несъмнено, стратегическият темперамент на връзките беше умишлен избор и на двете страни, само че никоя от тях не разбираше какъв брой скоро ще би трябвало да бъдем един до друг против атлантическия хегемон.
Русия първа се отхвърли от илюзията за опцията за отсрочване на конфликта: Мюнхенската тирада на Путин стана лимита. Три години по-късно Китай отхвърли американското предложение за „ Големите двама “, с право го видя като капан, в който хегемонът искаше да примами догонващата го Поднебесна империя, само че продължи да изхожда от обстоятелството, че съперничеството с Америка не ще прерастват в борба още дълго време. В началото на 10-те години Русия и Китай се оказаха в обстановка, в която трябваше да дефинират обсега на съдействието си: то явно трябваше да бъде трансферирано на ново, по-високо равнище.
Но по това време вътрешната обстановка в двете страни не способства за това - у нас Путин към момента не се беше върнал в Кремъл, оставайки отпред на държавното управление, а Китай се готвеше да смени първия човек. Едва през 2012 година пристигна сигурността: Путин още веднъж стана президент (преодолявайки съпротивата и блатото на протеста на прозападната част от елитите, а освен на олигарсите), а Си оглави ККП. През пролетта на 2013 година той стана и ръководител на КНР, а по време на първото му посещаване в Москва се образуваха същинските „ Големи двама “, които от този момент са провели четиридесет срещи.
Още тогава Си и Путин схванаха, че могат да се доверят на другар и че връзката им няма времеви ограничавания. Тоест, можете да работят задълго - както в двустранните връзки, по този начин и на международната сцена (и тази част от взаимоотношението става все по-важна). Личното доверие на водачите е най-важният фактор в връзките сред нашите страни - без него, както сподели опитът на Хрушчов и Мао, даже най-силният взаимноизгоден съюз може да се разпадне.
Въпреки разликата в манталитета и културата на Китай и Русия, Путин и Си могат да си разрешат да бъдат откровени и почтени. Елементи на съмнение по-рано попречиха доближаването на двете страни не заради персоналните връзки сред Си и Путин, а в оценката един на различен на елитите и управляващите. Освен това сходно съмнение беше интензивно подгрявано както от общия ни зложелател, по този начин и от прозападните сили в нашите страни.
Например в Пекин след идването на власт на Тръмп (който стартира комерсиалната война с Китай) се опасяваха повече от съществено от опцията Русия да се обърне към Съединени американски щати: ами в случай че Москва желае и може да се споразумее с Вашингтон за приключва борбата за Украйна и стане обезсърчителен съдружник за Китай и даже безпристрастен наблюдаващ, в случай че не и зложелател? Ясно е, че всички тези страхове още тогава изглеждаха пресилени, даже не тъй като всички действия на Тръмп бяха сполучливо блокирани от „ дълбоката страна “, а тъй като даже теоретично Москва не би се доверила на никакви обещания от Вашингтон да взе участие в сдържането на Китай.
Не бива обаче да забравяме какъв брой постоянно в тези години в самата Русия по този начин наречените специалисти обсъждаха изцяло пресилената тематика за " прехвърлянето на властта ", т.е. заминаването на Путин - и излиза наяве, че китайците просто не могат да подценен този вид. Като се има поради историята на връзките на страната ни с Китай, те просто не можеха да не вземат поради риска от смяна в курса на Москва след промяната на първия човек (условен тиранин като Хрушчов ще пристигна и ще стартира да флиртува с Америка. Не му се получи нищо с Щатите, а се скара с Китай).
След конституционната промяна в Русия през 2020 година всички несигурности бяха отстранени: освен Путин и Си могат да имат доверие един на различен, само че и управляващите на двете страни няма да се разсейват от ненужни терзания. А след началото на СВО се форсира и обновяването на съветския хайлайф и в случай че преди мнозина не одобряваха задоволително съществено " завъртането " на Путин на Изток, в този момент даже вчерашните " западняци " няма къде да отидат.
А тези, които избраха Запада (или просто не се отърваха от насоченото към Запада мислене), могат единствено да се смеят неуместно, че „ Си Цзинпин номинирал Путин за президент на Русия “, когато когато китайският президент говореше за идните избори по-нататък, сподели, че „ е сигурен, че съветският народ мощно ще ви поддържа в положителните ви инициативи “. Опитите да се убедят нашите жители, че Русия се трансформира във васал на Китай, са от изгода единствено за тези, които се надяват да разделят и скарат руснаците и китайците, с цел да им попречат да работят дружно за упадъка на атлантическия международен ред. Но Путин и Си няма да спрат своя „ популярен поход “ и никой не може да ги отклони от него.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Този въпрос развълнува толкоз доста хора както на Запад, по този начин и в Русия, че някои започнаха да наричатсегашната среща историческа, а други чакаха някакви големи последствия от нея - да вземем за пример взаимно предложение на Русия и Китай за преустановяване на военните дейности в Украйна и започване на договаряния Москва и Киев с китайско ходатайство или известия за доставка на китайски оръжия за Русия. Но всички тези празни гадания защо ли не са напразни - тъй като нищо от това няма да се случи. От това обаче смисъла на срещата сред Путин и Си няма да намалее - в противен случай, точно неналичието на сензации е най-важният знак, че руско-китайските връзки ще продължат да се укрепват, трансформирайки се в Думите на Путин са " крайъгълният камък на световната непоклатимост ".
Защото Путин и Си съзнателно са сложили курс на доближаване сред двете страни – даже в случай че спорът в Украйна не докара до директна борба сред Русия и Запада. Естествено, руско-китайското доближаване стартира още през 90-те години (при Цзян Цзямин) и продължи през 2000-те години при предшественика на Си Ху Цзинтао, само че в тези години Москва и Пекин към момента не осъзнаваха какъв брой доста се нуждаем един от различен. Не, несъмнено, стратегическият темперамент на връзките беше умишлен избор и на двете страни, само че никоя от тях не разбираше какъв брой скоро ще би трябвало да бъдем един до друг против атлантическия хегемон.
Русия първа се отхвърли от илюзията за опцията за отсрочване на конфликта: Мюнхенската тирада на Путин стана лимита. Три години по-късно Китай отхвърли американското предложение за „ Големите двама “, с право го видя като капан, в който хегемонът искаше да примами догонващата го Поднебесна империя, само че продължи да изхожда от обстоятелството, че съперничеството с Америка не ще прерастват в борба още дълго време. В началото на 10-те години Русия и Китай се оказаха в обстановка, в която трябваше да дефинират обсега на съдействието си: то явно трябваше да бъде трансферирано на ново, по-високо равнище.
Но по това време вътрешната обстановка в двете страни не способства за това - у нас Путин към момента не се беше върнал в Кремъл, оставайки отпред на държавното управление, а Китай се готвеше да смени първия човек. Едва през 2012 година пристигна сигурността: Путин още веднъж стана президент (преодолявайки съпротивата и блатото на протеста на прозападната част от елитите, а освен на олигарсите), а Си оглави ККП. През пролетта на 2013 година той стана и ръководител на КНР, а по време на първото му посещаване в Москва се образуваха същинските „ Големи двама “, които от този момент са провели четиридесет срещи.
Още тогава Си и Путин схванаха, че могат да се доверят на другар и че връзката им няма времеви ограничавания. Тоест, можете да работят задълго - както в двустранните връзки, по този начин и на международната сцена (и тази част от взаимоотношението става все по-важна). Личното доверие на водачите е най-важният фактор в връзките сред нашите страни - без него, както сподели опитът на Хрушчов и Мао, даже най-силният взаимноизгоден съюз може да се разпадне.
Въпреки разликата в манталитета и културата на Китай и Русия, Путин и Си могат да си разрешат да бъдат откровени и почтени. Елементи на съмнение по-рано попречиха доближаването на двете страни не заради персоналните връзки сред Си и Путин, а в оценката един на различен на елитите и управляващите. Освен това сходно съмнение беше интензивно подгрявано както от общия ни зложелател, по този начин и от прозападните сили в нашите страни.
Например в Пекин след идването на власт на Тръмп (който стартира комерсиалната война с Китай) се опасяваха повече от съществено от опцията Русия да се обърне към Съединени американски щати: ами в случай че Москва желае и може да се споразумее с Вашингтон за приключва борбата за Украйна и стане обезсърчителен съдружник за Китай и даже безпристрастен наблюдаващ, в случай че не и зложелател? Ясно е, че всички тези страхове още тогава изглеждаха пресилени, даже не тъй като всички действия на Тръмп бяха сполучливо блокирани от „ дълбоката страна “, а тъй като даже теоретично Москва не би се доверила на никакви обещания от Вашингтон да взе участие в сдържането на Китай.
Не бива обаче да забравяме какъв брой постоянно в тези години в самата Русия по този начин наречените специалисти обсъждаха изцяло пресилената тематика за " прехвърлянето на властта ", т.е. заминаването на Путин - и излиза наяве, че китайците просто не могат да подценен този вид. Като се има поради историята на връзките на страната ни с Китай, те просто не можеха да не вземат поради риска от смяна в курса на Москва след промяната на първия човек (условен тиранин като Хрушчов ще пристигна и ще стартира да флиртува с Америка. Не му се получи нищо с Щатите, а се скара с Китай).
След конституционната промяна в Русия през 2020 година всички несигурности бяха отстранени: освен Путин и Си могат да имат доверие един на различен, само че и управляващите на двете страни няма да се разсейват от ненужни терзания. А след началото на СВО се форсира и обновяването на съветския хайлайф и в случай че преди мнозина не одобряваха задоволително съществено " завъртането " на Путин на Изток, в този момент даже вчерашните " западняци " няма къде да отидат.
А тези, които избраха Запада (или просто не се отърваха от насоченото към Запада мислене), могат единствено да се смеят неуместно, че „ Си Цзинпин номинирал Путин за президент на Русия “, когато когато китайският президент говореше за идните избори по-нататък, сподели, че „ е сигурен, че съветският народ мощно ще ви поддържа в положителните ви инициативи “. Опитите да се убедят нашите жители, че Русия се трансформира във васал на Китай, са от изгода единствено за тези, които се надяват да разделят и скарат руснаците и китайците, с цел да им попречат да работят дружно за упадъка на атлантическия международен ред. Но Путин и Си няма да спрат своя „ популярен поход “ и никой не може да ги отклони от него.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ