Черна прогноза: Чака ни икономически шок, ако не осигурим необходимия газ
Започналата на 24 февруари 2022 година война в Украйна води до доста усилване на несигурността по отношение на вероятностите пред икономическата интензивност и инфлацията в България.
Това показва Българска народна банка с собствен разбор озаглавен " Икономическа обязаност на България с Русия, Украйна и Беларус и взаимозависимост на българската стопанска система от потреблението на природен газ ", той е част от постоянното проучване на българската стопанска система и е поместен тук.
Целта на това тематично проучване е да показа доколко България е стопански обвързана по линия на външнотърговските и финансовите потоци със страните, които вземат участие във военния спор (Русия, Украйна и Беларус) и да показа оценки за степента на взаимозависимост на българската стопанска система от потреблението на природен газ поради преустановяването на доставките от Русия на 27 април 2022 година Външнотърговските потоци, изключително по линия на вноса на основни енергийни първични материали от Русия (суров нефт, природен газ и нуклеарно гориво), съставляват главният канал на икономическа експозиция на България към военния спор в Украйна
Вносът на артикули и услуги от Русия, Украйна и Беларус съставлява 8.8% от целия импорт на България през 2021 година в номинално изражение, или 5.7% от Брутният вътрешен продукт.
Българският експорт на артикули и услуги за Русия, Украйна и Беларус възлиза на 3.3% от целия експорт на България през 2021 година, или 2.1% от Брутният вътрешен продукт, като е разпределен съвсем поравно към Русия и Украйна.
Вносът на България от Русия е доста по-голям от този от Украйна и Беларус и образува близо три четвърти от вноса на артикули и услуги от трите страни.
Внасяният от Русия недопечен нефт се употребява в рафинерията „ Лукойл Нефтохим Бургас “ АД. Според докладите на компанията делът на импортирания съветски недопечен нефт в общия импорт на недопечен нефт от страна на сдружението е понижен от 92% през 2013 година на 60% през 2020 година, като е бил отчасти сменен с импорт на недопечен нефт от Близкия изток.
Природният газ съставлява приблизително към 25% от българския импорт от Русия при групата на минералните артикули и горивата за интервала 2014–2021 година, като с покачването на цената му делът на газообразното гориво се е покачил до 44.1%84 през 2021 година В допълнение България зависи от Русия за импорт на нуклеарно гориво за „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД, само че данните за съответните количества импорт не са обществено оповестени.
Природният газ и българската стопанска система
През 2021 година България има чист импорт на природен газ, възлизащ на към 1.6% от Брутният вътрешен продукт, като 76.1% от вноса е от Русия по дълготраен контракт с ООО „ Газпром Експорт “.
По данни от енергийния баланс на България през 2020 година общо вложеният в стопанската система запас от природен газ е в размер на към 2524 хиляди т.н.е. преобладаващо от импорт и в по-малка степен от изменение на запасите и локално произвеждане.
Вложеният в стопанската система запас от природен газ съставлява 14.2% от общо употребяваната през годината сила.
По метод на потребление 41.4% (1045 хиляди т.н.е.) от природния газ е вложен за превръщане в други източници на сила – най-много топлоенергия и електрическа енергия.
Това се осъществя най-вече посредством съоръжения за комбинира само че произвеждане на електрическа и топлинна сила, които се употребяват да вземем за пример от някои от топлофикационните сдружения в страната.
Останалата част от природния газ в България през 2020 година (58.6% от цялото налично количество, или 1479 хиляди т.н.е.) е била употребена за извънредно ползване под формата основно на енергийно ползване и в по-малка степен като суровина, вложена в индустриалната активност на компаниите в промишлеността (неенергийно потребление).
По стопански браншове максимален консуматор на природен газ през 2020 година (общо енергийно и неенергийно потребление) са:
промишлеността (998.5 хиляди т.н.е.)
превоза (122 хиляди т.н.е.)
услугите (99 хиляди т.н.е.)
семействата (96 хиляди т.н.е.).
Съответно в най-негативния сюжет, включващ цялостно прекъсване на доставките на природен газ от Русия, липса на различни благоприятни условия за набиране на природен газ от друга страна и неспособност за заместването му в кратковременен интервал с други индустриални фактори, може да се чака, че брутната продукция и добавената стойност на бранш „ D35: Производство и систематизиране на електрическа и топлинна сила и газ “ ще се намалят със 76.1%.
В резултат на това общо за стопанската система брутната продукция и добавената стойност се намаляват надлежно с 2.5% и 2.4%. Това обаче са директните загуби в случай че се изчислят и косвените то загубите в брутна продукция биха достигнали 5% от брутната продукция
С неруски газ, който е по-скъп с 10% от този на Газпром
Спирането на доставките на природен газ от Русия съставлява отрицателен потрес за стопанската система както във връзка с действителната интензивност, по този начин и по линия на динамичността на цените. В случай на прекосяване на стопанската система към различни доставки на полутечен природен газ (LNG) през Гърция по цена, която е по-висока от тази на тръбния съветски газ
Ефектите за българската стопанска система при предполагаем сюжет, при който импортираният от Русия природен газ бъде сменен с импорт от различен снабдител, чиято цена е с 10% по-висока от тази на съветския газ.
При заменяне на доставките на природен газ от Русия с по-скъпи други възможности може да се чака повишаване на общото ценово ниво в страната, като оценките въз основата на таблиците „ запас – потребление “ допускат, че предполагаем сюжет от по-висока с 10% цена на различните доставки ще се отрази като покачване на цените на локално създадените артикули приблизително с 0.12%.
Това показва Българска народна банка с собствен разбор озаглавен " Икономическа обязаност на България с Русия, Украйна и Беларус и взаимозависимост на българската стопанска система от потреблението на природен газ ", той е част от постоянното проучване на българската стопанска система и е поместен тук.
Целта на това тематично проучване е да показа доколко България е стопански обвързана по линия на външнотърговските и финансовите потоци със страните, които вземат участие във военния спор (Русия, Украйна и Беларус) и да показа оценки за степента на взаимозависимост на българската стопанска система от потреблението на природен газ поради преустановяването на доставките от Русия на 27 април 2022 година Външнотърговските потоци, изключително по линия на вноса на основни енергийни първични материали от Русия (суров нефт, природен газ и нуклеарно гориво), съставляват главният канал на икономическа експозиция на България към военния спор в Украйна
Вносът на артикули и услуги от Русия, Украйна и Беларус съставлява 8.8% от целия импорт на България през 2021 година в номинално изражение, или 5.7% от Брутният вътрешен продукт.
Българският експорт на артикули и услуги за Русия, Украйна и Беларус възлиза на 3.3% от целия експорт на България през 2021 година, или 2.1% от Брутният вътрешен продукт, като е разпределен съвсем поравно към Русия и Украйна.
Вносът на България от Русия е доста по-голям от този от Украйна и Беларус и образува близо три четвърти от вноса на артикули и услуги от трите страни.
Внасяният от Русия недопечен нефт се употребява в рафинерията „ Лукойл Нефтохим Бургас “ АД. Според докладите на компанията делът на импортирания съветски недопечен нефт в общия импорт на недопечен нефт от страна на сдружението е понижен от 92% през 2013 година на 60% през 2020 година, като е бил отчасти сменен с импорт на недопечен нефт от Близкия изток.
Природният газ съставлява приблизително към 25% от българския импорт от Русия при групата на минералните артикули и горивата за интервала 2014–2021 година, като с покачването на цената му делът на газообразното гориво се е покачил до 44.1%84 през 2021 година В допълнение България зависи от Русия за импорт на нуклеарно гориво за „ АЕЦ Козлодуй “ ЕАД, само че данните за съответните количества импорт не са обществено оповестени.
Природният газ и българската стопанска система
През 2021 година България има чист импорт на природен газ, възлизащ на към 1.6% от Брутният вътрешен продукт, като 76.1% от вноса е от Русия по дълготраен контракт с ООО „ Газпром Експорт “.
По данни от енергийния баланс на България през 2020 година общо вложеният в стопанската система запас от природен газ е в размер на към 2524 хиляди т.н.е. преобладаващо от импорт и в по-малка степен от изменение на запасите и локално произвеждане.
Вложеният в стопанската система запас от природен газ съставлява 14.2% от общо употребяваната през годината сила.
По метод на потребление 41.4% (1045 хиляди т.н.е.) от природния газ е вложен за превръщане в други източници на сила – най-много топлоенергия и електрическа енергия.
Това се осъществя най-вече посредством съоръжения за комбинира само че произвеждане на електрическа и топлинна сила, които се употребяват да вземем за пример от някои от топлофикационните сдружения в страната.
Останалата част от природния газ в България през 2020 година (58.6% от цялото налично количество, или 1479 хиляди т.н.е.) е била употребена за извънредно ползване под формата основно на енергийно ползване и в по-малка степен като суровина, вложена в индустриалната активност на компаниите в промишлеността (неенергийно потребление).
По стопански браншове максимален консуматор на природен газ през 2020 година (общо енергийно и неенергийно потребление) са:
промишлеността (998.5 хиляди т.н.е.)
превоза (122 хиляди т.н.е.)
услугите (99 хиляди т.н.е.)
семействата (96 хиляди т.н.е.).
Съответно в най-негативния сюжет, включващ цялостно прекъсване на доставките на природен газ от Русия, липса на различни благоприятни условия за набиране на природен газ от друга страна и неспособност за заместването му в кратковременен интервал с други индустриални фактори, може да се чака, че брутната продукция и добавената стойност на бранш „ D35: Производство и систематизиране на електрическа и топлинна сила и газ “ ще се намалят със 76.1%.
В резултат на това общо за стопанската система брутната продукция и добавената стойност се намаляват надлежно с 2.5% и 2.4%. Това обаче са директните загуби в случай че се изчислят и косвените то загубите в брутна продукция биха достигнали 5% от брутната продукция
С неруски газ, който е по-скъп с 10% от този на Газпром
Спирането на доставките на природен газ от Русия съставлява отрицателен потрес за стопанската система както във връзка с действителната интензивност, по този начин и по линия на динамичността на цените. В случай на прекосяване на стопанската система към различни доставки на полутечен природен газ (LNG) през Гърция по цена, която е по-висока от тази на тръбния съветски газ
Ефектите за българската стопанска система при предполагаем сюжет, при който импортираният от Русия природен газ бъде сменен с импорт от различен снабдител, чиято цена е с 10% по-висока от тази на съветския газ.
При заменяне на доставките на природен газ от Русия с по-скъпи други възможности може да се чака повишаване на общото ценово ниво в страната, като оценките въз основата на таблиците „ запас – потребление “ допускат, че предполагаем сюжет от по-висока с 10% цена на различните доставки ще се отрази като покачване на цените на локално създадените артикули приблизително с 0.12%.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ