Редовни архиелогически проучвания на Лютица през 2022 година
Започнаха разкопките в средновековния град и епископски център Лютица край гр. Ивайловград, Област Хасково. Проектът е на Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките и е финансиран от Министерство на културата на Република България, Община Ивайловград и Национален исторически музей.
Работата на археолозите е съсредоточена в западната част на укреплението, където през 2018 година бе открит четвъртият в света щемпел на Ирина Палеологина от ХІV век. В крепостта могат да се видят базилика от Х-ХІІІ век, черква от ХІV-ХV век, както и жилищни здания и водохранилище от средновековието.
Проучването ще продължи до края на месец септември, а археолозите чакат нови данни за последния стадий на обитаване, преди османското настъпление на Балканите и завладяването на Пловдив през 1364 година. Византийския император Йоан Кантакузин загатва Лютица като дребен град „ Полихенон “, зависещ на търновския престол, а от изследванията досега има открити монети на българските царе от Иван Асен ІІ до Иван Александър.
Работата на археолозите е съсредоточена в западната част на укреплението, където през 2018 година бе открит четвъртият в света щемпел на Ирина Палеологина от ХІV век. В крепостта могат да се видят базилика от Х-ХІІІ век, черква от ХІV-ХV век, както и жилищни здания и водохранилище от средновековието.
Проучването ще продължи до края на месец септември, а археолозите чакат нови данни за последния стадий на обитаване, преди османското настъпление на Балканите и завладяването на Пловдив през 1364 година. Византийския император Йоан Кантакузин загатва Лютица като дребен град „ Полихенон “, зависещ на търновския престол, а от изследванията досега има открити монети на българските царе от Иван Асен ІІ до Иван Александър.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ