Започнах да те обичам в деня, в който те изоставих
Започнах да те обичам в деня, в който те изоставих.
Бяха неговите думи, когато 10 години по-късно я срещна по чиста случайност в кафенето. Тя се усмихна, сподели му „ здравей, обичам те “, само че устните произнесоха само „ здравей, по какъв начин си? “. Прекараха часове в диалози, до момента в който той, в тези работи постоянно той надвиваше срама си, колкото и да се срамуваше от това, което беше сторил (как можах да те оставя? по какъв начин можах да бъда подобен простак и да не разбера, че ти си била всичко, което съм желал?), ѝ сподели с цялата спонтанност на света, че желае да спи с нея. Тя първо си намерения да му зашлеви пестник, а после да го обича целия следобяд и цялата нощ, по-късно си намерения да избяга оттам, а след това да го обича целия следобяд и цялата нощ, а най-после реши да не казва нищо и бавно, прикривайки сълзите в очите си, го изостави по същия начин, по който той я беше изоставил десетилетие по-рано. Не беше нито възмездие, нито наказване – просто си даде сметка, че e толкоз объркана от всичко, което изпитва, че трябваше да се отдалечи от това място, с цел да се приближи до самата себе си. Помисли си, че вероятно тъкмо това му се беше случило в онзи толкова отдалечен ден, в който я остави да лежи сама на пода, раздирана от болежка, и повече не се върна.
Измежду всичко, което обичам, ти разпалваш пристрастеността ми най-силно.
Бяха нейните думи няколко минути по-късно, когато той напук я последва по улицата в оня час пик. Стояха лице в лице, хората минаваха, без да подозират, че там се решава бъдещето на света. Той сподели: „ ожених се за друга, с цел да мога да те обичам на спокойствие “. Тя сподели: „ омъжих се за различен, с цел да има звук, който да накара гласа ти в мен да замлъкне “.
Всъщност нито единият, нито другият споделиха нещо сходно, тъй като нито единият, нито другият бяха поети. Но думите на единия („ обичам те до лудост “) и думите на другия („ обичам те до лудост “) означаваха таман това. А в мига на прегръдката им улицата застина. И хората не възприеха тази прегръдка като изменничество от страна на двама женени. Всички още на мига схванаха, че единственото предателство ще е да не прегърнат порива за прегръдка, колкото и документи да съществуват в поддръжка на противното. Никога не подписаха брак, нито се разведоха. Не желаеха да губят време с безсмислени хартийки. Единственото, което подписваха, и го правеха всеки ден, бяха поемите, които с религиозна отдаденост оставяха един на различен в най-отдалечените и секрети кътчета в дома си. Не бяха велики творения и завършваха постоянно по един и същи метод: „ обичам те “.
Така и не получиха хвалба от литературната рецензия, което предизвикваше у тях изключително неспокойствие. Години по-късно схванаха, че цялото общество ги е отхвърлило. Наричаха ги бегълците, с което бяха изцяло съгласни. И двамата знаеха, че бягството им е продължило 10 години.
А това е прекалено дълго.
Да, желая.
Бяха неговите думи, когато в гражданското, както прилича, тя го попита желае ли никога да не става неин брачен партньор.
Някога бях почти милионер, знаеш ли?, имах баба ти,
най-красивата жена на света, без ни минимум подозрение, казвал ли съм ти към този момент, че Бог я отведе просто от ревнивост?, домът ни, целият живот беше пред нас,
имахме толкова доста фантазии, имах вяра, че някой ден ще стъпя на Луната, показа си, и почти съумях, в случай че искаш да знаеш, само че тази история ще ти я опиша на следващия ден, не през днешния ден,
работех в данъчната работа и хората ме търсеха, звъняха вкъщи с молба да им донеса формуляра за годишния налог, еди-кой си документ от еди по кое време си, от време на време им го носех, различен път не, в никакъв случай не съм бил човек на риска,
с изключение на зад волана, признавам си, че от време на време подвигах 120 в правия сектор до бензиностанцията, но не казвай на татко си, тъй като доста му опявах да кара бавно, това ще бъде нашата загадка, става ли?, хайде закълни се с мен, давай,
после се роди Афонсу, красиво момченце, моето момче, когато го взех на ръце, повярвах във безконечния живот, показа си, помислих си, че сходно нещо не би могло да свърши и вероятно към момента не е свършило, единствено нещата в близост са се трансформирали,
за петдесет години работа нито един път не съм закъснявал, постоянно пристигах първи и си тръгвах финален, в случай че с днешните благоприятни условия на информатиката успееш да проучиш въпроса, ще видиш, че съм отсъствал два пъти за петдесет години, един път заради пътно произшествие, нищо изключително,
просто леко чукване, и още един път, тъй като забравих за промяната на времето и след това ме беше срам да се появя просрочен, къде се е дянал срамът в наши дни?, спечелили сме толкова доста – мобилни телефони, интернет, а сме изгубили срама си, кой е печелившият следователно?,
татко ми умря,
смъртта прониква в очите ни като незабележим прахуляк, към този момент разбираш сходни неща, нали, човек си има някого, а след това го няма, драмата на живота е съществуването на множество животи, които са се открили в нашия, представляваме общ брой от разнообразни парчета и да изгубиш някого е равностойно на ампутация, представяш ли си внезапно да останеш без ръка, да вземем за пример?, боли повече, в сравнение с внезапно да останеш без шоколад, единствено за съпоставяне,
но даже и тогава не пропуснах работен ден, погребах татко си и се върнах в данъчното, имах вяра в благосъстоянието да служиш, в ерудицията, бях образцов експерт, образцов глава на семейство,
когато се роди татко ти, се почувствах като цар, а не би трябвало ли по този начин да се усещат всички бащи?,
и този дом се извърши с живот, врява, аромати,
баба ти беше най-хубавата готвачка на света, без ни най- малко подозрение, казвал ли съм ти към този момент, че съм уверен, че Бог я води единствено с цел да си похапва добре?,
виждаш ли оня бюфет там до теб?, купих го изненадващо, таман бях получил бонуса за отпуска и ми се прииска да бъда благополучен,
и към момента желая, знаеш ли?, най-лошото е, че в никакъв случай не преставаме да желаеме да бъдем щастливи, а ни липсва от ден на ден и повече, само че за тъжни работи няма да говоря, стига ни тъжното изражение на твоята учителка, демон да я вземе тази жена, която в никакъв случай не се смее, нали?, гледай да не се изпуснеш за това пред баща си, става ли?, в този момент, съгласно днешната педагогика не могат да се приказват подобни неща, знаят ли те какво значи да възпиташ дете?,
татко ти го учех аз и я гледай какъв мъж излезе, педагогиката са врели-некипели, важна е обичта, а аз те обичам доста, мой дребен Диогу, хайде, хапни още една лъжичка и ще продължа да ти описвам, става ли?,
и по този начин донесох бюфета и цялата къща се извърши и се ощастливи дружно с мен, Афонсу и татко ти ми помогнаха да го сглобя, прекарахме три прелестни часа заедно,
животът в последна сметка може да са единствено тези три прелестни часа, възползвай се от тях постоянно когато можеш, обещаваш ли?,
с всичко това желаех единствено да ти кажа, че в миналото бях съвсем милионер, стига ни цялостният дом, за да не ни липсва нищо, да си милионер е тъкмо това,
милионер е този, който има всичко, което желае, нали?
и аз го имах, когато затворя очи, към момента го имам, само че от време на време в действителност се налага да ги отворим, както в този момент,
работата ми, жена ми,
най-добрата съпруга на света, без ни минимум подозрение, казвал ли съм ти към този момент, че съм убеден, че Бог я води единствено с цел да има за кого да се ожени?,
татко ти дойде тъкмо в този момент, когато щях да ти опиша как- во стана откакто бях почти милионер, тръгваш си към този момент, има някакво заседание и той би трябвало да върви, аз разбирам, само че ми е тъжно, не му казвай, има заседание в седем и преди този момент по пътя ще те остави при някакъв другар,
в никакъв случай при никого не съм го оставял, толкоз пъти съм го водил с мен в данъчното и той го обожаваше, ровичкаше нещо по компютрите, питаше ме какво представляват парите и защо служат, сред нас да си остане, само че ми се иска сега да изпитваше същото подозрение, тогава може би щеше да оста- не повече време с нас тук, аз, ти и той на тази маса, камината гори, щеше да е хубаво да го поразпитам по какъв начин върви животът, по какъв начин я кара, какво изпитва, защо мечтае,
въобще не съм наясно какво желае татко ти, допускам даже, че въобще не съм наясно какво тъкмо съставлява татко ти, минаха толкоз години, откогато за последно съм му казвал, че го обичам,
обичам те, синко, обичаш ли ме и ти?,
той към този момент си потегли и ти също, цялата къща е потънала в тишина, а бюфетът – в прах, даже и на него му е мъчително за теб, принцесо моя, кралице моя, къде сгрешихме, че я докарахме дотук?, ти си мъртва, а аз – уединен, кой от нас двамата в последна сметка умря преди другия?,
карам я някак си, дребният Диогу от време на време идва тук, видя ли го в този момент, когато си тръгна?, към този момент е същински мъж, нали?, дребната Карла не е идвала от седмици, вече е в трети клас, показа си единствено, само че все няма време, изясняват ми и аз им вярвам, би трябвало да имам вяра, с цел да мога да продължа, ти знаеш по какъв начин е,
ти беше най-хубавият човек на света, без ни минимум подозрение, казвал ли съм ти вече, че съм уверен, че Бог те води единствено с цел да бъде по-добро създание?,
в миналото бях съвсем милионер, а времето лека-полека ми лиши всичко, първо теб,
обичам те, господарко моя, обичаш ли ме и ти?,
след това ми лиши и децата, или най-малко времето, което прекарвах с тях, след това ме пенсионираха и убиха нещо в мен, а в този момент пък, показа си, ми орязаха пенсията, не знам дали ще мога да си платя медикаментите,
ти по този начин и не остаря, какъв шанс единствено, в този момент знам, че животът не се мери в дни, животът се мери в аптеки,
имаме си държавно управление, което желае да понижи недостига, нямаш ни най-малка представа какво е това, аз също,
най-просто казано се свежда до това да се вземе от бедните
и да се даде на богатите, само че това го споделям аз, който нищо не разбирам и съм просто бунтовник, непокорните няма по какъв начин да се трансформират, нали?,
и по този начин, с цел да понижат въпросния недостиг, лека-полека ми лишават това, което ми беше останало, не желая да апелирам Афонсу, нито Карлуш за пари, опазил ме Бог, имам си достолепие, ще се оправям както мога, в случай че няма за пържола, ще ям супа, както чух да споделя някаква жена по малкия екран оня ден, аз даже не съм много по пържолите, единствено в случай че са от твоите, несъмнено,
в миналото бях съвсем милионер, а в този момент съм съвсем мъртъв, доста ми е болно, само че се търпи,
плашат ме най-много тайните в мрака, по тази причина излизам и се впускам в безкрайността на тишината,
на улицата е задоволително шумно, с цел да си поплаче човек без никой да разбере, идваш ли с мен?,
ти си най-хубавата компания на света, без ни минимум подозрение, казвал ли съм ти към този момент, че съм уверен, че Бог те води единствено с цел да има с кого да се разхожда?
Откъс от книгата „ Обещавам ти неуспех ”
