Записът е от 1957. Година след като маестрото за пръв

...
Записът е от 1957. Година след като маестрото за пръв
Коментари Харесай

Емил Главанаков дирижира Бал с маски“

Записът е от 1957. Година откакто маестрото за пръв път показва на варненска сцена шедьовъра на Верди и дружно с режисьора Николай
Николов, и несъмнено солистите реализират забележителен триумф. Ето по какъв начин композиторът Димитър Тъпков прави оценка премиерния театър на „ Бал с маски “ във Варненската опера през март 1956 година: „ Главанаков е стигнал до този лимит в преодоляването на творбата, в който партитурата става „ непотребна “ и той със сигурна ръка води представлението наизуст.
Не става дума обаче за някакво механично запаметяване, а за вглъбено музикално-драматургично създаване. При това с пиетет към изящните вердиеви елементи. Вкусът, усетът за баланс, за тънко нюансиране са изключително впечатляващи в музикалното моделиране на облиците и най-много на така сложните за осъществяване вокални ансамбли “, отбелязва Димитър Тъпков от страниците на сп. „ Българска музика “. В записа от 1957 година вземат участие тенорът Тодор Костов като Ричард и сопраното Лиляна Анастасова в ролята на Амелия. Партнират им баритонът Михаил Зидаров като Ренато, Улрика е Станка Николова (мецосопрано), Том – Йордан Чифудов (бас), Самуел – Ранко Дюлгеров (бас), Оскар – Лиляна Чорбаджийска (сопрано), Силвано – Стефан Циганчев (бас), хорът и оркестърът на Варненската опера водени от Емил Главанаков. В съботната вечер ще възкресим загатна за маестрото, който съвсем три десетилетия бе на диригентския пулт на Варненската филхармония. Ето по какъв начин Константин Илиев е запомнил своя сътрудник: „ Спокоен, бездънен, изумително непретенциозен. Търсеше дълбоките пластове в музикалния текст. Дойде във Варна от Академията и приключи там земния си път като основен диригент на Варненската филхармония.
Един от огромните наши интерпретатори на класическите мостри, изключително на Брамс и Брукнер… “
Емил Главанаков безусловно вгради сянката си в този оркестър. През 60-те и 70-те години някои от най-авторитетните родни музиканти приказват с откровен екстаз и емфатичен почит за стореното от Главанаков на пулта на Варненската филхармония.
През 1964 е измежду препоръчаните (сега думата е номинирани) за Димитровска премия, която прочее по този начин и не получава. Повод обаче Константин Илиев и Добрин Петков да напишат във вестник „ Народна просвета “: „ Емил Главанаков служи на идеята на нашата симфонична просвета с възторг и почтеност. На пулта е непознат на преднамерените пози, непотребни придвижвания, ненужни обяснения… Завидни са достиженията в прочита му на симфоничните партитури на Бетовен, Шостакович, Чайковски…, а също на българските създатели! “
А ето по какъв начин Емил Главанаков, евентуално в края на 60-те години разказва пределно сбито личния си артистичен път: „ Роден съм на 9 юли 1918 година в София. След довеждане докрай на Музикалната академия, където учих комбинация при Веселин Стоянов и виола при Стефан Сугарев, постъпих като виолист в Царския боен Следствен отдел към окръжна прокуратура, сетне преименуван в Софийска филхармония. От 1947-1950 следвах оркестрово диригентство в консерваторията при проф. Едмондо де Века и по-късно при проф.Асен Димитров. На 1 април 1950 ме назначиха за диригент на Варненския Следствен отдел към окръжна прокуратура, а шест години по-късно станах основен диригент. В репертоара си имам към 276 симфонични творби. Дирижирал съм 311 концерта. Във Варненската опера съм поставял „ Бал с маски “ и „ Дама пика “… “ е написал Емил Главанаков в своята автобиография. Съвършено малко, по тази причина пък с респектиращи числа! Всъщност тези, които са били покрай Емил Главанаков си спомнят с учудване за по този начин необикновената в тази среди съвсем свенлива, един тип общителна необщителност, стане ли дума за самия него. Наистина огромните достижения на маестрото са в областта на симфоничната музика. Много по-рядко дирижира оперни заглавия, само че и там както споделя Константин Илиев „ Главанаков в никакъв случай не повтаря прочувственото напрежение. Намира точната доза във всяка част с присъщ нюх за вътрешния живот на драматургичното деяние. За тези неозначени от създателя музикални изречения и епизоди, които оживяват с цялостна мощ, щом завесата се вдигне… “ От 1952 Емил Главанаков дирижира спектакли във Варненската опера. Сред тях са упоменатите „ Бал с маски “ и „ Дама пика “, а също „ Кармен “, „ Хофманови разкази “ на Офенбах, „ Сорочински панаир “ от Мусоргски, „ Юлска нощ “ с създател Парашкев Хаджиев…
Златният фонд на БНР пази запис от театър на „ Дама пика “.
Годината е 1962. Ще чуете последните четири картини от шедьовъра на Чайковски. Герман е Тодор Костов, графинята – Станка Николова, Лиза – Лиляна Анастасова.
И въпреки всичко, същинската пристрастеност и предопределение на Емил Главанаков си остава симфоничната музика. Там са най-значимите му достижения. Те му отреждат почтено място измежду водещите майстори на диригентската палка у нас. Безспорно постижение на варненските филхармоници и техният маестро е представянето пред софийска аудитория при започване на 1969 година на гениалното създание на Ектор Берлиоз наречено Фантастична симфония. Повод Арсени Лечев да възкликне: „ През погледа на Емил Главанаков Фантастична симфония се трансформира в едно от най-вълнуващите преживявания за мен и многочислените ценители изпълнили до край зала България. Безукорно изваяна драматургически, с акцент върху контрастите и тънко нюансирана… Съкровена, надълбоко изстрадана изповед… “
Ще си напомним симфонията на Берлиоз през погледа на Емил Главанаков и Варненската филхармония – запис от концерт с дата 20 февруари 1969 година.

Съдържание на операта „ Бал с маски “ от Верди

събота, 21 юли, от 20 часа
Източник: bnr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР