„Западните медии допринесоха за оформянето на грешен образ на Путин.

„ Западните медии способстваха за оформянето на неверен облик на Путин. Той бил подкупен. Но белким това изяснява неговата политика? Путин към този момент от 20 години управлява една нуклеарна мощ. Той мисли в категории като „ история “, „ изменничество “, „ възобновяване на историческата правдивост “. За подобен човек корупцията е просто инструмент на властта. За младия Путин парите вероятно са били значими, през днешния ден обаче към този момент не са “.

Това споделя в изявление за авторитетното немско издание „ Шпигел “ известният политолог Иван Кръстев, представен от българската редакция на „ Дойче Веле “.

„ Ако почнем да одобряваме думите му безусловно, ще спрем да се изненадваме от дейностите му. Ако прочетем есето му от юли предходната година, в което той написа, че украинците и руснаците са един народ и че той в никакъв случай няма да разреши съществуването на антируска Украйна, ще разберем напълно тъкмо какви са му желанията “, счита политологът

В изявлението Кръстев споделя персоналните си усещания от Путин: „ Срещнах се с Владимир Путин в Сочи, в границите на една конференция, малко след анексирането на Крим. Президентът ни беше поканил на вечеря. На вечерята беше мой американски сътрудник, само че също по този начин австрийският канцлер и външните министри на Франция и Израел. Бързо стана ясно, че Путин счита себе си за напълно неразбираем. Той говореше за историческите заблуди и за двуличието на Запада - и по какъв начин никой не разбирал, че Крим е съветски. Същите причини чуваме и през днешния ден, само че не бих споделил, че още тогава Путин към този момент беше изпаднал в същия месианизъм като през днешния ден. "

Според Путин съветският президент е „ доста образован, доста бърз, принципен, подготвен на конфликти. Саркастичен, когато беседва със западняци. (…) В държавното управление на Обама най-много дами отговаряха за политиката към Русия, а съгласно Путин това било умишлен опит той персонално да бъде потиснат “.

„ Путин живее в исторически аналогии и метафори “

„ Путин живее в исторически аналогии и метафори. Който е зложелател на безконечната Русия, той просто би трябвало да е нацист. Така спорът в Донбас доста бързо се преименува в геноцид. Преувеличенията, с които си служи Путин, са толкоз великански, че към този момент нямат никаква връзка с действителността. Той се е трансформирал в пленник на личния си език “, споделя още Кръстев.

По думите му Путин мисли в такива категории като " изменничество " и " машинация ": Западът е измамил Русия, а Украйна е сторила най-лошото - предала е Русия.

„ Лицемерието на Запада е една от неговите хрумвания фикс и тя се отразява в доста от дейностите на съветското държавно управление. Знаете ли, че при оповестяването на анексирането на Крим той взима съвсем безусловно елементи от подкрепената от Запада Декларация на независимостта на Косово? Или пък, че офанзивата към Киев стартира с удар по телевизионната кула, както през 1999 година НАТО нападна тамошната телевизионна кула? “, разяснява Кръстев.

Пред „ Шпигел " българският политолог напомня, че като чиновник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден Путин е пропуснал като директен очевидец разпада на Съюз на съветските социалистически републики, само че усеща виновност за своя неуспех, тъй като е би трябвало да пази тази страна, а не е съумял.

От друга страна Путин е бил очевидец на еуфорията към обединяването на Германия, а през днешния ден счита, че реколонизацията на Украйна е същото - спокойно обединяване на една нация: „ Той в действителност има вяра, че това не е война, а специфична интервенция, тъй като един народ не може да води война със самия себе си. (…) Путин счита себе си за татко на съветската нация. Може да е по този начин, може и да не е по този начин, само че подозрение няма, че той несъзнателно стана татко на украинската нация. Анексирането на Крим и на Донбас сътвориха украинска еднаквост, която се опира на правилото: против Русия и против Путин ", споделя Кръстев.

Според него през последните седмици спорът като че ли се е свел до конфликт сред две персони - Путин и Зеленски. Българският политолог напомня по какъв начин руските бойци са защитавали Москва през Втората международна война и стига до извода, че през днешния ден руският мит за героичната борба против нацистите в реалност се въплъщава не от Путин, а от Зеленски.

„ Путин искаше да легитимира нахлуването в Украйна с изказванието, че Русия още веднъж би трябвало да се брани против нацистите. Затова и от самото начало се говореше за денацификация на Украйна. Всъщност обаче таман президентът Зеленски, който е евреин, в този момент се бори против една доста превъзхождаща го мощ “, разяснява Кръстев.

По-късно в изявлението Иван Кръстев прибавя по същата тематика: „ Да казваш, че Зеленски е нацист - това освен е неуместно, само че и унищожава интелектуалните и моралните основи на света след Втората международна война. Едно от най-важните правила до момента гласеше: нацизмът не трябва да се тривиализира. А той (Путин - бел.ред.) наруши и друго значимо предписание след Студената война: в никакъв случай недей да приказваш за нуклеарни оръжия “.

„ Реакцията на запада изненада Путин “

„ Путин би трябвало да схване, че нещата няма да приключат просто с убиването на Зеленски. Нормални украинци някъде из страната се изправят против съветските бойци и им споделят: „ Вървете си, какво вършиме тук “. А бойците няма какво да им отговорят. Санкциите също са го изненадали. Представата на Путин за Запада беше карикатурна. Сякаш положението на Запада му подсещаше последните дни на Съветския съюз. Путин вярваше, че Европа ще бяга от взимането на сложни решения. Но глобите трансформираха всичко. Те трансформират всекидневието на съветската междинна класа. (…) Внезапно като че ли един остров се е откъснал от материка. И никой не знае дали има връщане обратно. Промените, които тези хора претърпяват, не са тривиални. И те добре знаят, че ще е належащо още доста време. (…) Може да се стигне до помирение, даже до спокойно съглашение, само че дали Западът ще вдигне глобите? (…) Нашият свят се промени. Досега ние живеехме в следвоенен свят, в този момент живеем в предвоенен “, споделя Иван Кръстев.

По мотив възможностите на Украйна да завоюва войната българският политолог счита следното: „ Има едно харвардско проучване за асиметричните войни. До края на 19 век постоянно побеждават военно по-силните. През втората половина на 20 век обаче в 55% от войните съумяват да се наложат военно по-слабите. Нима някой е предполагал, че Афганистан ще се опъне на Съединени американски щати? Според мен Украйна няма да издържи дълготрайно, само че и трайната окупация на Украйна също е невъзможна. (…) Днешната обстановка е като през 19 век. Русия е класическата империалистическа мощ. А Украйна се възправя отсреща ѝ в една антиколониална борба. Да, това е сантиментална констелация. Но дано го кажем още веднъж: Ако следваме съветския роман, украинци просто няма, враговете са нацистите и Америка. Тоест, има единствено руснаци и антируснаци. "

По-нататък в изявлението Иван Кръстев споделя, че Путин желае не толкоз териториално разширение, колкото увеличение на славянското население на Русия и „ демографска консолидация “. Според него войната ще приключи само в следствие от двустранното безсилие: Зеленски не е индивидът, който ще одобри изискванията на Путин, само че даже Украйна някак си да ги одобри, западните наказания надали ще бъдат вдигнати толкоз елементарно.

„ За нас към този момент няма връщане към предходните времена “

По мотив на западните наказания Иван Кръстев споделя: „ Тези решения бяха по-трудни, в сравнение с Западът въобще можеше да си показа. Политиката съумя да ги вземе, тъй като популацията е на нейна страна. Но какъв брой дълго още? Моментът е неповторим, освен в Полша и в Чехия, само че също по този начин в Италия и в Испания. Путин явно отприщи нещо. В един туит го формулират по този начин: Путин съумя за един ден да приключи шведския неутралитет и немския пацифизъм “.

Според Иван Кръстев войната е предиздвикала Запада да реагира със взаимност и устойчивост. Българският политолог счита, че върху съветския нефт скоро ще бъдат наложени съответни наказания, а газовите доставки от Русия могат да спрат по няколко разнообразни аргументи.

„ За нас към този момент няма връщане към предходните времена, вечно. Защото устойчивост значи следното: нямаш никаква друга алтернатива. Нещата са такива, каквито са. И ние въобще не знаем по какъв начин ще завърши всичко “, разяснява Кръстев.

По-нататък в изявлението си Кръстев приказва и за упоменатата взаимност: „ Тази рецесия унищожи два стандарта. Германците жертваха две свещени крави: „ Северен поток 2 " като знак на немския меркантилизъм и пацифизма като знак на немския морализъм. Изчезнаха даже стандартите за Източна Европа. Изведнъж този несъстрадателен Изток застана на границите си, с цел да приема бежанци. Просто тъй като внезапно се появи зложелател, който можеш да идентифицираш. През последните две седмици полското държавно управление стана по-демократично не току-тъй. То разбра, че същинската опасност за суверенитета идва не от Брюксел, а от Москва “.

Иван Кръстев счита още, че тежките наказания, които постановиха Съединени американски щати, целят не толкоз да спасят Украйна, едвам предупредят Китай: Вижте каква ще е цената, в случай че окупирате Тайван.

В края на изявлението българският политолог обобщава големите промени, които настъпват в нашия свят: „ Заради пандемията и поради тази война страната внезапно стартира да играе доста по-важна роля. При пандемията обществената страна се грижеше за жителите и им помагаше да оцелеят. В тази война страната като конструкция за сигурност освен закриля своите жители, само че и изисква нещо от тях: подготвеност да вършат жертви. (…) Светът на глобализацията и на свободната търговия, в който стопанската система се интересуваше не от политиката, а единствено от бизнеса, ще изчезне. Ние не знаем какво ще стане в Русия след Путин, нито пък знаем какво ще стане в Европа, която в този момент се намира в една сантиментална фаза. Не бива обаче да позволяваме същата неточност, каквато допуснахме през 1989. Тогава вярвахме, че Изтокът доста ще се промени, само че не и Западът. Днес Русия ще се промени трагично, само че и ние също “.