Как светът изхвърля на боклука огромно количество злато, мед и платина, без да подозира?
Заобиколени сме от електронни и софтуерни боклуци, което е извънредно рисково за околната среда и здравето на хората, предизвестяват в собствен отчет от Световния стопански конгрес.
Според документа софтуерните боклуци тежат колкото 125 000 Boeing 747 самолета, чието общо тегло е 44,7 милиона тона. Това стига, с цел да се построят 4500 уреди като Айфеловата кула.
Източниците на тези боклуци са най-разнообразни - от мобилни телефони и компютри до съоръжение за слънчеви системи. Въпреки че те съставляват единствено 2% от всички твърди боклуци, образуват висок дял от рисковите такива - 70 %.
Интернет на изхвърлените неща
През 2017 година са продадени 1,46 милиарда смарт телефона, а до 2020 година техният брой може да стигне 2,87 милиарда. Но тези цифри са незначителни спрямо Интернет на нещата (IoT), към който до 2020 година ще спадат 50 милиарда мрежови устройства. Един ден, ставайки неактуални, те ще прибавят още боклуци към голямото количество.
Находища на злато
Звучи нереално, само че в 100 тона смарт телефони има повече злато, в сравнение с в 100 тона златна руда. Това обаче не пречи 435 000 тона мобилни телефони да бъдат просто изхвърляни. В тях има и други скъпи детайли, като сребро, мед, платина и паладий.
Рециклирането на тези скъпи метали към този момент се трансформира в печеливш бизнес. По данни от отчета общата стойност на всички електронни боклуци се равнява на 62,5 милиарда. Това е повече от общия рандеман на сребро в света и Брутният вътрешен продукт на много страни. Да се възвърне паричната сума обаче от скъпото наличие, заровено в тези софтуерни остатъци, е мъчно.
Освен наличието на скъпи метали в непотребните устройства има и доста рискови детайли, като олово, живак, кадмий. Ако се построи устойчива система за преработване, извличането на потребното наличие от софтуерните останки ще става без опасности за служащите или околната среда.
Ефектът за стопанската система
Около 1,3 милиона тона недекларирани електронни боклуци годишно се изнасят от страните членки на Европейския съюз и най-вероятно от тях се рециклират скъпите метали нерегламентирано. Най-лесният метод, който се употребява, с цел да се извлекат за облага, е изгарянето. Така пластмасата се стопява и остават металните съставни елементи.
Решаването на казуса с електронните боклуци ще отстрани и нездравословния резултат върху природата. Докато се откри метод за вярното им преработване, би било добре да се открият правила, с цел да не се стига до изхвърлянето на толкоз технологии, като това да се създават от по-трайни и качествени материали. Част от тази смяна може да включва и противоположното им изкупуване от търговци на дребно.
Според документа софтуерните боклуци тежат колкото 125 000 Boeing 747 самолета, чието общо тегло е 44,7 милиона тона. Това стига, с цел да се построят 4500 уреди като Айфеловата кула.
Източниците на тези боклуци са най-разнообразни - от мобилни телефони и компютри до съоръжение за слънчеви системи. Въпреки че те съставляват единствено 2% от всички твърди боклуци, образуват висок дял от рисковите такива - 70 %.
Интернет на изхвърлените неща
През 2017 година са продадени 1,46 милиарда смарт телефона, а до 2020 година техният брой може да стигне 2,87 милиарда. Но тези цифри са незначителни спрямо Интернет на нещата (IoT), към който до 2020 година ще спадат 50 милиарда мрежови устройства. Един ден, ставайки неактуални, те ще прибавят още боклуци към голямото количество.
Находища на злато
Звучи нереално, само че в 100 тона смарт телефони има повече злато, в сравнение с в 100 тона златна руда. Това обаче не пречи 435 000 тона мобилни телефони да бъдат просто изхвърляни. В тях има и други скъпи детайли, като сребро, мед, платина и паладий.
Рециклирането на тези скъпи метали към този момент се трансформира в печеливш бизнес. По данни от отчета общата стойност на всички електронни боклуци се равнява на 62,5 милиарда. Това е повече от общия рандеман на сребро в света и Брутният вътрешен продукт на много страни. Да се възвърне паричната сума обаче от скъпото наличие, заровено в тези софтуерни остатъци, е мъчно.
Освен наличието на скъпи метали в непотребните устройства има и доста рискови детайли, като олово, живак, кадмий. Ако се построи устойчива система за преработване, извличането на потребното наличие от софтуерните останки ще става без опасности за служащите или околната среда.
Ефектът за стопанската система
Около 1,3 милиона тона недекларирани електронни боклуци годишно се изнасят от страните членки на Европейския съюз и най-вероятно от тях се рециклират скъпите метали нерегламентирано. Най-лесният метод, който се употребява, с цел да се извлекат за облага, е изгарянето. Така пластмасата се стопява и остават металните съставни елементи.
Решаването на казуса с електронните боклуци ще отстрани и нездравословния резултат върху природата. Докато се откри метод за вярното им преработване, би било добре да се открият правила, с цел да не се стига до изхвърлянето на толкоз технологии, като това да се създават от по-трайни и качествени материали. Част от тази смяна може да включва и противоположното им изкупуване от търговци на дребно.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ