Занимавам се цял живот с темата, свързана с уврежданията. И

Занимавам се цялостен живот с тематиката, обвързвана с уврежданията. И не просто тъй като аз самият съм на инвалидна количка, а тъй като считам, че това е една от значимите, от цивилизационните тематики, които разделят развитите от примитивните общества. За всичките тези години, в които съм се занимавал с тематиката, си дадох сметка, че най-възловият въпрос в сферата е оценката на увреждането. Кой и по какъв начин дефинира кой човек е с увреждане и кой не е? И надлежно какво е смисъла на това да си с увреждане – обществена поддръжка ли ти обезпечава, гратис паркиране ли или нещо друго.

В този смисъл проследявам деликатно, освен поради професионален интерес, всички промени и разтърсвания в системата. Поради това считам за значимо да бъде поздравена прокуратурата за акцията против така наречен “фалшиви инвалиди ”, т. е. против престъпното и подправено издаване на ТЕЛК решения на хора, които нямат никакво увреждане, само че получават обществена поддръжка поради този съдбоносен лист хартия, издаван от лекарските комисии. Това източване на обществените ни бюджети би трябвало да бъде прекъснато и ресурсът да отива при тези, които действително имат потребност от него. Прокуратурата работи уверено и тъкмо, удряйки в сърцето на казуса – системата на ТЕЛК.

ТЕЛК е по съществото си един извънредно стар инструмент за решение на проблемите в областта на уврежданията. Атавизъм, въведен в Съветския съюз през 20-те и 30-те години на XX век, който през днешния ден, съвсем век по-късно, продължава да се преглежда като “Светая Светих ” на уврежданията. Всички управнически опити за промяна в тази морално остаряла система биват блокирани и в последна сметка не се реализират. А това е извънредно нездравословно! ТЕЛК е не просто стар, а безусловно опонира на базови правила на модерната правова страна.

Съгласно Конституцията и редица интернационалните контракти, по които България е страна, жителите имат право на труд. Нещо повече – Конституцията в член 48, алинея 2 категорично вкарва задължението на страната да сътвори условия за реализирането на правото на труд на хората с увреждания. Със системата на ТЕЛК обаче страната прави тъкмо противоположното, което се случва посредством така наречен “противопоказания ” за осъществяване на труд. Лекарите се събират, умуват и вземат решение какво ти можеш и какво не можеш да правиш. Слагат ти щампа, която в доста случаи е пожизнена и ти предопределят живота. Да не приказваме за хилядите хора с увреждания, които въпреки че са способни и имат доста умения и благоприятни условия, биват дамгосани с думите “негоден за всевъзможен тип труд ” в своите ТЕЛК решения. Това е безусловно неправилно!

От къде на къде някой ще пристигна и ще ти каже ти какво можеш и какво не можеш? Нима хората с увреждания не сме задоволително рационални да преценим сами какво можем и не можем? Защо някой ще пристигна и ще ни каже по какъв начин да живеем живота си? Това бъркане на страната в душите на хората би трябвало да отиде на бунището на историята. Оценката на увреждането би трябвало да е сложна и да регистрира както медицинския, по този начин и обществения аспект на казуса. А по отношение на “противопоказанията ”, те не би трябвало и не трябва да са наложителни, както е сега. Да предложи страната – добре. Но да те задължава?! Това е неуместно! Има доста хора с увреждания, които са се образовали, почнали са работа и страната задължава техните работодатели да им прекратят трудовите правни отношения, тъй като да работят било “притивопоказно ” за здравето им. Значи от една страна се борим да увеличим заетостта на хората с увреждания, а от друга идваме с държавно наложените санкционни механизми и им забраняваме да си живеят живота? И това под подправения предлог, че се грижим за здравето на хората с увреждания. Като човек с увреждане декларирам високо и ясно – хайде с тази “грижа ” по-кротко, апелирам!

Не е работа на страната, общината или кварталната обществена работа да се грижат за мен. Аз се грижа самичък за себе си и в случай че нуждая се от поддръжка, ще го заявя, където е належащо. Този постсъветски нрав, че хората с увреждания са едни неспособни, незнаещи и нищо не можещи хора е време да си иде един път и вечно. Още повече, когато сме оставили тази преценка дали някой може или не може да прави труд в ръцете на хора, работещи в затворена и на процедура безотчетна система. Събират се хората в бели престилки, умуват, хвърлят чоп, играят на онче-бонче и вземат решение ориста ти за цялостен живот. Не споделям, че в системата на ТЕЛК няма честни хора. Напротив! Има доста такива и те би трябвало да бъдат ценени като експерти. Но има и доста корупция. Прокуратурата повдигна булото от миризлива зной и занапред от мрака на ТЕЛК системата ще изкачат демони. Затова е време да се оттървем от този атавизъм и да продължим напред.

Пресичане на корупционни схеми


Приключването на порочната процедура по издаване на подправени ТЕЛК решения на хора, които нямат никакви увреждания, е крачка в тази вярна посока. Така ще се пресече една от огромните корупционни схеми в страната и ще се освободи доста запас за хората, които действително имат потребност от него. Хиляди хора с увреждания съществуват едва-едва, до момента в който други с ТЕЛК, само че, нагледно казано, здрави и прави, получават обществени заплащания. Това би трябвало да завърши. А откакто завърши, е време да проведем огромния диалог за това какво желаеме от хората с увреждания. Искаме да ги трансформираме в бенефициенти на обществени помощи или желаеме да ги превърнем в самостоятелни хора, участващи съгласно опциите си на пазара на труда? Не може страната да дефинира кой е кадърен и кой неспособен. Това не е “защита ”. Това не е “грижа ”. Това е безсрамие.

* Авторът е правист, правозащитник и член на Комисията за отбрана от дискриминация