Заместник министърът на енергетиката Жечко Станков заяви, че след 2030

...
Заместник министърът на енергетиката Жечко Станков заяви, че след 2030
Коментари Харесай

България повишава с малко целите си за зелена енергия до 2030 г.

Заместник министърът на енергетиката Жечко Станков съобщи, че след 2030 година България ще продължава да разчита на нуклеарната енергетиката и въглищните си централи

© Council of Europe България заявява, че напълно ще се съобрази с рекомендациите на Европейската комисия (ЕК) и ще увеличи задачата си за дял на зелената сила в крайното си енергийно ползване към 2030 година от 25 на 27%. Това стана ясно през днешния ден по време на съвещанието на Съвета на министрите на Европейски Съюз, което обсъждаше националните проекти за енергетиката и климата на страните членки.

Повишението идва след рекомендацията на Европейска комисия София да преизчисли задачите си по формулата, която е заложена в европейското законодателство. Освен това европейската институция, която координира националните политики на страните членки в региона на климата, подлагаше на критика проекта като цяло, защото в него не беше обяснено по какъв начин изобщо ще бъдат реализирани заложените цели.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Труден старт

В момента делът на зелената сила (в електропроизводството, превоза и отоплението и охлаждането) доближава 18%, до момента в който през 2005 година беше 9.4%. До 2030 година страната ще би трябвало да усили потреблението си на зелена сила с малко над 50%. Като цяло обаче, в сегашния проект на България (все още проект) се чака по-високите цели за зелена сила да се изпълнят не с нови технологии, а с по-широко потребление на биомаса (дървесина, плява и т.н.) за отопление и изстудяване на жилищата.

Общата цел за Европейски Съюз е да реализира 32% възобновима сила, както другите страни могат да имат друг принос, който зависи от опциите им.

Обсъждането идва в подтекста на опитите на Европейката комисия и болшинството страни членки да покачат задачите на Европейски Съюз, както и да се реализира съглашение за постигането на климатично неутрална стопанска система през 2050 година (т.е. с нулеви чисти излъчвания на парникови газове). Опитите това да се случи бяха блокирани преди няколко месеца от Полша, Чехия, Унгария и Естония, като България в последния миг промени позицията си и поддържа по-амбициозните цели.

Различни гледни точки

По време на съвещанието в Брюксел огромна част от страните членки оповестиха за повишение на задачите си. Дания да вземем за пример съобщи, че към 2030 година има желание да понижи излъчванията си на парникови газове със 70%.

Повечето страни от Източна Европа обаче остават скептични. Полският министър на енергетиката Кшиштоф Тхужевски сподели, че е елементарно да се залагат високи цели на политическо равнище, само че е мъчно да се намерят способи по какъв начин те да бъдат изпълнени, както и че страната му няма желание да покачва сегашните си цели за 2030 година Чешкият му сътрудник пък уточни, че с цел да бъдат реализирани в този момент заложените индикатори, страната му ще има потребност от 120 милиарда евро. И двамата подчертаха, че Европейски Съюз би трябвало по-сериозно да финансира най-засегнатите от енергийния преход страни. Естония пък уточни, че не може да влага в вятърна енергетиката, защото тя пречела на съществуващите радари за надзор на въздушното пространство.

Заместник министърът на енергетиката Жечко Станков съобщи, че след 2030 година България ще продължава да разчита на нуклеарната енергетиката и въглищните си централи " при съблюдаване на европейското законодателство ". Станков акцентира и, че София желае да се регистрират националните й особености, като да вземем за пример високия дял на въглищната енергетика, което ще допуска и по-високи вложения за преход към по-чисти технологии.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР