“Мисия България” навлиза в Свещената римска империя
Замъкът Гутенберг
Красивият град Берн
Невероятните пейзажи от Алпите
С Проф. Павлов пред замъка Вадуц в Лихтенщайн
Целият исторически център на Берн е монумент от листата за международното завещание на ЮНЕСКО
Верните фенове на моята графа във вестник „ Труд “ помнят, че провежданата от мен и проф. Пламен Павлов „ Мисия България “ за показване на българското културно-историческо завещание по света трябваше да завърши при започване на юни 2018 година И в действителност в летните и есенните месеци аз се отдадох на своето предопределение – археологията. Неочаквано обаче през ноември ми се обади моята добра другарка и дипломат на България в Швейцария, Меглена Плугчиева. С голямата молба да осъществим още една задача, този път в столицата на конфедерацията, Берн.
И по този начин, на 11 декември ние летим за швейцарската столица през Цюрих. Този път публиката е главно от българи, които с внимание слушат за новите достижения на историята и археологията в тяхната татковина. А общителните домакини са ни приготвили прелестна стратегия в предколедна Швейцария.
Разбира се, първо се впускаме в разходка по уличките на старинния Берн. Той е фактическата столица на Швейцария, където се намира държавното управление и Народното събрание на конфедерацията. Разположен в долината на река Ааре, градът е и център на огромния немскоезичен кантон. Според историческите данни е учреден в 1191 година от херцог Бертолд V декор Церинген, именуван още „ Богатия “ поради големите си земи.
След гибелта на благородника градът е директно зависещ на владетелите на Свещената Римска империя на немския народ. В средата на ХІІІ в. е направен значим документ, наименуван „ Златна харта на Берн “. Там са упоменати особените привилегии в самоуправлението, дарени от император Фридрих ІІ Хохенщауфен. Така Берн резервира единствено частична политическа взаимозависимост от империята а с присъединението през 1353 година към прототипа на бъдеща Швейцария, „ Съюза на седемте земи “, в действителност получава цялостна самостоятелност. След ХVІ в. градът е под мощното въздействие на Реформацията, а от 1848 година е средище на държавното управление на Конфедерация Швейцария.
Чел съм, че от 1983 година целият исторически център на Берн е монумент от листата за международното завещание на ЮНЕСКО. През 1405 година той е съвсем погубен от огромен пожар, само че след това е възобновен изцяло. Ето че ние с проф. Павлов прекосяваме през един от знаците на града – портата Цитглоге. Някога тя е била част от градските укрепления, а през днешния ден е часовникова кула. От изток е циферблатът, който дружно с механизма е подложен през 1530 година Правят усещане фигурките на петел, мечка и бога на времето Хронос, задвижващи се в самобитно зрелище на всеки час.
Веднага след входа на средновековния град тръгваме по пешеходната улица, която го пресича надлъж. По цялото й продължение са ситуирани фамозните бернски фонтани, основани сред 1542-1546 година от известния фрайбургски ваятел Ханс Хинг. Сред живописните фигури ни прави изключително усещане композицията „ Поглъщащият деца “, където ужасяващ исполин от немската митология гълта цели дечица.
Няма по какъв начин да не се отбием и до Бернската катедрала, която се счита за най-важния късноготически паметник в Швейцария. Строежът стартира още през 1421 година, а е дефинитивно приключен чак през 1893 година Уникална в храма е мебелировката от ХVІ в., както и витражите от същото време. Недалеч пък е отдадената на светите апостоли Петър и Павел черква, където стартира Реформацията на католицизма в Швейцария.
Но покрайнините на Берн също са извънредно богати на културни забележителности и ние тръгваме да ги изследваме. Без подозрение първо би трябвало да забележим неповторимото езеро Тунерзее, намиращо се в подножието на Бернските Алпи. Край кристалните му води е град Тун, където на нисък рид през 1190 година построява палат херцог декор Церинген. Удивени сме от античната тевтонска приказка, която виждаме във впечатляващата Рицарска зала, украсена с гербовете на антични благородници.
Това обаче е единствено началото на нашата разходка в предишното. Недалеч от Тун е паркът Шадау с прелестен палат на брега на езерото Тунерзее. Сградата е издигната в неоготически жанр в края на ХІХ в. по прищявка на милионера Денис дьо Ружемен. За разлика от тази архитектурна фикция, замъкът Алт-Оберхофен е същинско средновековно барикада. То като че ли израства от дълбините на езерото Тунерзее, разказвайки сказания от предишното. Строителството е стартирано още през ХІІ в, а през днешния ден крепостта е включена в листата на швейцарските крепости от Средновековието.
С проф. Павлов имаме още ден в Берн и се решаваме на красива случка. От посолството ни обезпечават опцията „ да прескочим “ до една от най-малките страни в Европа – Великото княжество Лихтенщайн. За да стигнем до столицата Вадуц, минаваме към 240 км край красиви езера и невероятни алпийски пейзажи.
Със своите 5000 поданици Вадуц изобщо не припомня за европейска столица, а по-скоро за умерено село, сгушено в Алпите. Иначе е учреден още в ХІІІ в. от граф декор Верденберг. През ХVІІІ в. огромната фамилия Лихтенщайн купува това малко графство и малко по-късно го сплотява с други свои земи, създавайки херцогство Лихтенщайн. Негов първи княз става Антон Флориан декор Лихтенщайн, а от този момент насам фамилията се открива в замъка Вадуц, който е и столица на Великото херцогство.
Разбира се, с проф. Павлов се изкачваме до крепостта, която господства над долината и града. Тя е издигната още от графовете декор Верденберг, а най-старата част в нея е основната кула от ХІІ в. За страдание няма по какъв начин да проникнем вътре, тъй като от 1938 година замъкът е съществена резиденция на семейството Лихтенщайн и е затворен за достъп. Там могат да влизат единствено поканени лица, какъвто е бил и нашият някогашен министър председател господин Симеон Сакскобургготски, който е и родственик на тукашните благородници.
Зимният ден е къс и е време да се връщаме към Берн. Преди това посещаваме скромния локален музей и се срещаме с шефа, уговаряйки бъдещи начинания. С него хапваме в локален ресторант тукашни специалитети и опитваме нелошо лихтенщайнско вино. А след това още веднъж на път, каквото е и мотото на нашата „ Мисия България “.
Красивият град Берн
Невероятните пейзажи от Алпите
С Проф. Павлов пред замъка Вадуц в Лихтенщайн
Целият исторически център на Берн е монумент от листата за международното завещание на ЮНЕСКО
Верните фенове на моята графа във вестник „ Труд “ помнят, че провежданата от мен и проф. Пламен Павлов „ Мисия България “ за показване на българското културно-историческо завещание по света трябваше да завърши при започване на юни 2018 година И в действителност в летните и есенните месеци аз се отдадох на своето предопределение – археологията. Неочаквано обаче през ноември ми се обади моята добра другарка и дипломат на България в Швейцария, Меглена Плугчиева. С голямата молба да осъществим още една задача, този път в столицата на конфедерацията, Берн.
И по този начин, на 11 декември ние летим за швейцарската столица през Цюрих. Този път публиката е главно от българи, които с внимание слушат за новите достижения на историята и археологията в тяхната татковина. А общителните домакини са ни приготвили прелестна стратегия в предколедна Швейцария.
Разбира се, първо се впускаме в разходка по уличките на старинния Берн. Той е фактическата столица на Швейцария, където се намира държавното управление и Народното събрание на конфедерацията. Разположен в долината на река Ааре, градът е и център на огромния немскоезичен кантон. Според историческите данни е учреден в 1191 година от херцог Бертолд V декор Церинген, именуван още „ Богатия “ поради големите си земи.
След гибелта на благородника градът е директно зависещ на владетелите на Свещената Римска империя на немския народ. В средата на ХІІІ в. е направен значим документ, наименуван „ Златна харта на Берн “. Там са упоменати особените привилегии в самоуправлението, дарени от император Фридрих ІІ Хохенщауфен. Така Берн резервира единствено частична политическа взаимозависимост от империята а с присъединението през 1353 година към прототипа на бъдеща Швейцария, „ Съюза на седемте земи “, в действителност получава цялостна самостоятелност. След ХVІ в. градът е под мощното въздействие на Реформацията, а от 1848 година е средище на държавното управление на Конфедерация Швейцария.
Чел съм, че от 1983 година целият исторически център на Берн е монумент от листата за международното завещание на ЮНЕСКО. През 1405 година той е съвсем погубен от огромен пожар, само че след това е възобновен изцяло. Ето че ние с проф. Павлов прекосяваме през един от знаците на града – портата Цитглоге. Някога тя е била част от градските укрепления, а през днешния ден е часовникова кула. От изток е циферблатът, който дружно с механизма е подложен през 1530 година Правят усещане фигурките на петел, мечка и бога на времето Хронос, задвижващи се в самобитно зрелище на всеки час.
Веднага след входа на средновековния град тръгваме по пешеходната улица, която го пресича надлъж. По цялото й продължение са ситуирани фамозните бернски фонтани, основани сред 1542-1546 година от известния фрайбургски ваятел Ханс Хинг. Сред живописните фигури ни прави изключително усещане композицията „ Поглъщащият деца “, където ужасяващ исполин от немската митология гълта цели дечица.
Няма по какъв начин да не се отбием и до Бернската катедрала, която се счита за най-важния късноготически паметник в Швейцария. Строежът стартира още през 1421 година, а е дефинитивно приключен чак през 1893 година Уникална в храма е мебелировката от ХVІ в., както и витражите от същото време. Недалеч пък е отдадената на светите апостоли Петър и Павел черква, където стартира Реформацията на католицизма в Швейцария.
Но покрайнините на Берн също са извънредно богати на културни забележителности и ние тръгваме да ги изследваме. Без подозрение първо би трябвало да забележим неповторимото езеро Тунерзее, намиращо се в подножието на Бернските Алпи. Край кристалните му води е град Тун, където на нисък рид през 1190 година построява палат херцог декор Церинген. Удивени сме от античната тевтонска приказка, която виждаме във впечатляващата Рицарска зала, украсена с гербовете на антични благородници.
Това обаче е единствено началото на нашата разходка в предишното. Недалеч от Тун е паркът Шадау с прелестен палат на брега на езерото Тунерзее. Сградата е издигната в неоготически жанр в края на ХІХ в. по прищявка на милионера Денис дьо Ружемен. За разлика от тази архитектурна фикция, замъкът Алт-Оберхофен е същинско средновековно барикада. То като че ли израства от дълбините на езерото Тунерзее, разказвайки сказания от предишното. Строителството е стартирано още през ХІІ в, а през днешния ден крепостта е включена в листата на швейцарските крепости от Средновековието.
С проф. Павлов имаме още ден в Берн и се решаваме на красива случка. От посолството ни обезпечават опцията „ да прескочим “ до една от най-малките страни в Европа – Великото княжество Лихтенщайн. За да стигнем до столицата Вадуц, минаваме към 240 км край красиви езера и невероятни алпийски пейзажи.
Със своите 5000 поданици Вадуц изобщо не припомня за европейска столица, а по-скоро за умерено село, сгушено в Алпите. Иначе е учреден още в ХІІІ в. от граф декор Верденберг. През ХVІІІ в. огромната фамилия Лихтенщайн купува това малко графство и малко по-късно го сплотява с други свои земи, създавайки херцогство Лихтенщайн. Негов първи княз става Антон Флориан декор Лихтенщайн, а от този момент насам фамилията се открива в замъка Вадуц, който е и столица на Великото херцогство.
Разбира се, с проф. Павлов се изкачваме до крепостта, която господства над долината и града. Тя е издигната още от графовете декор Верденберг, а най-старата част в нея е основната кула от ХІІ в. За страдание няма по какъв начин да проникнем вътре, тъй като от 1938 година замъкът е съществена резиденция на семейството Лихтенщайн и е затворен за достъп. Там могат да влизат единствено поканени лица, какъвто е бил и нашият някогашен министър председател господин Симеон Сакскобургготски, който е и родственик на тукашните благородници.
Зимният ден е къс и е време да се връщаме към Берн. Преди това посещаваме скромния локален музей и се срещаме с шефа, уговаряйки бъдещи начинания. С него хапваме в локален ресторант тукашни специалитети и опитваме нелошо лихтенщайнско вино. А след това още веднъж на път, каквото е и мотото на нашата „ Мисия България “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ