Белянова пред Фрог: Зам.-министър на финансите ме клевети, страхуват се от мен заради това, което знам
Зам.-министърът на финансите Росица Велкова-Желева сипе неистини против мен. Клевети ме за това, че разкрих доста нелицеприятни неща за работата на Агенцията за държавна финансова ревизия. След изявлението ми пред Фрог нюз получих поддръжка от доста сътрудници. Но и предизвестие, да се вардя, тъй като може да ми се „ случи нещо “. Наясно съм, че ги е боязън поради това, което зная и съм вдяла с очите си. Това сподели пред екипа ни някогашния зам.-директор на АДФИ Албена Белянова. Ето какво още показа тя:
Г-жо Белянова, вие разкрихте доста нелицеприятни неща, свързани с работата на АДФИ. Опитаха ли се да се свържат с вас от институцията или пък от финансовото министерство?
Не, никой публично не ме е потърсил. За сметка на това се случи нещо доста любопитно. Моя състудентка и близка другарка, която живее в чужбина, популяризира даденото от мен за ФРОГ НЮЗ изявление. Дни по-късно се връща в България и обядва с Росица Велкова-Желева – зам.- министър на финансите, с която повече от 20 години не са се виждали. Миналият уикенд госпожа Велкова-Желева старателно работи по плана на бюджет на страната, само че не по-маловажно за нея е да изясни на „ заблудената “ си позната каква неточност е направила, като е разгласила изявлението с Белянова. В нетърпението си да ме наклевети, дори не позволява, че може би дамата против нея ме познава добре. На висок глас, допускащ и на хората от близките маси да чуят казаното, изяснява по какъв начин тя от една година се занимавала с мен и сигналите, които съм била пускала против шефа си. Това е първа неистина. Първият писмен сигнал, който подадох, е от 26.07.2018 година Според госпожа Велкова-Желева съм била пускала сигнали, тъй като съм желала да стана шеф на АДФИ и да изобличавам началника си.
Вие искахте ли да седнете на стола на шефа си?
Не, това е втора неистина. Лъжа, която приказва малко за мен, само че доста за този, който я изрича. Не ме била познавала госпожа Велкова-Желева, само че била чула от началника на кабинета на министъра на финансите, че съм имала душевен проблеми и съм крещяла. Ето и трета неистина. И не тъй като в действителност ме познава, а тъй като не викам. Дали не е схванала казаното от мен в изявлението, че съм от „ крещящите “ майки? Специално за нея разяснявам, може да не е чула - по този начин ни дефинира вицепремиерът Валери Симеонов – нас, дамите, които се грижим за децата си, дамите, които желаеме да бъдат чути. Обяснила госпожа заместник-министърката, че ме била потърсила да се види с мен, само че аз не съм желала да се забележим. Не съм желала да се видя и с другата жена заместник-министър. Понеже били дами. Вече отиваме на четвърта неистина.
Те желали ли са да се видят с вас, с цел да разговаряте за проблемите?
Никоя от тези две дами не ме е търсила. А трябваше. Не тъй като полът, а тъй като законът го изисква. Ще уточня, че изпратих електронно писмо на министър Владислав Горанов, който по този начин и не реши да ми отговори. Не била чувала госпожа Велкова-Желева нито за корупция, нито за случаи на принуждение. Били направени инспекции в АДФИ и нямало нищо неправилно. Не знам дали е неистина или е истина, че са направени инспекции, защото на мен, като адресант на сигналите, ми беше отговорено, че няма данни за осъществяване на инспекция.
Как е реагирала вашата позната?
След първичния потрес от чутото, дамата против нея и задава разумният въпрос за какво, откакто всичко изнесено от мен е погрешно, то не е опровергано. Г-жа Велкова-Желева обяснила, че можело хората да си помислят, че министерството е направило „ проформа “ инспекции. Министерството направило и съвещания с двама PR-и, които предложили да се мълчи по случая и по този начин той да бъде пропуснат, тъй като по думите й „ обществото е на моя страна “. Това е тактиката и до в този момент тя работи. Дори тези от нас, които виждаме, бързо забравяме. Те навръх това разчитат. Само за последните три месеца забравихме срутва на Търговския указател, за банкрута на ЗК „ Олимпик “, за 20-те жертви на злополуката край Своге. Забравихме подигравката с метода, по който беше поета политическа отговорност за същата тази нещастието, забравихме ареста на проверяващите публицисти, забравихме убийството измежду бял ден на една млада жена и за неприемливото държание на Сидеров, и на Симеонов. Забравяме „ кресливите “ майки на „ сякаш болните “ деца, които към момента отстояват правото си да не бъдат обиждани и които не игнориращите ги ръководещи, а ние, с апатията си, ще прекършим. Помагат ни да забравяме с самун и зрелища. Вярно ни мислят за неприятен материал. Въпросът е ние по какъв начин се самоопределяме. На тях не им пука Не им пука какво могат да си помислят хората за тях. Но знам сигурно, че се опасяват.
От какво?
От доста неща. Страхуват се, тъй като има текст в Наказателния кодекс на Република България, съгласно който разгласяването на позорно събитие за другиго се санкционира. Страхуват се, тъй като казусът се следи от интернационалните институции. Страхуват се, тъй като омбудсманът се е обърнал към министъра на финансите с молба да бъде осведомена. Страхуват се, тъй като съм завела каузи за дискриминация и за недобросъвестно реализиране на трудови права и отговорности и скоро пред съда ще се преглеждат избрани дейности на ръководителя на АДФИ и хората ще научат за тях. Сигнализирала съм Главна ревизия по труда с искане да бъде извършен надзор за спазването на трудовото законодателство от АДФИ. Подала съм тъжба до Административен съд – София град против безмълвния отвод на шефа на АДФИ да ми бъде предоставена информация по реда на Закона за достъп до социална информация. Страхуват се, тъй като съм била част от системата и знам по какъв начин се вършат „ проформа “ инспекции. Как, когато проверяваният е от „ нашите “, инспекцията се разпорежда на непосредствен на шефа на АДФИ проверяващ. Страхуват се, тъй като знам за случаи, при които, при открити осъществени нарушавания, шефът на АДФИ се произнася след информация за резултатите от локалните избори, оповестени на интернет страницата на Централната изборна комисия. Страхуват се, тъй като знам за подавани сигнали от несъществуващи лица против „ неуместни “ и „ непослушни “ ръководители на институции и за бързината, с която се разпореждат и правят тези инспекции. Страхуват се, тъй като знам всеки един от назначените от шефа на АДФИ чиновници на кого е непосредствен или родственик и какво си разрешават някои от тези хора – да злепоставят, да скриват документи, да се държат надменно. Страхуват се, тъй като знаят, че споделям истината и мога да я потвърдя. Страхуват се, тъй като тези, които споделяме истината и можем да я потвърдим, ставаме от ден на ден.
А вие не се ли страхувате поради всичко, което казвате?
А ще ми помогне ли? Искам „ моите доброжелатели “ да са наясно, че и най-малкото неприятно, което ми се случи, няма да го приписвам на случайност, немарливост или на ориста. А ще диря отговорност от страната. Близките ми се тормозят доста за мен. Директно ме питат: „ Да не те убият? “. Решила съм да направя блог, в който да осведомявам освен за себе си, само че и за други потърпевши от безобразията в държавната администрация. Ако те се опасяват, тяхната анонимност ще бъде непокътната. Но като правист имам голямо предпочитание да оказвам помощ и да работя за отбрана ползите на такива хора.
Интервю на Катя Илиева
Снимка: Росица Велкова-Желева
Г-жо Белянова, вие разкрихте доста нелицеприятни неща, свързани с работата на АДФИ. Опитаха ли се да се свържат с вас от институцията или пък от финансовото министерство?
Не, никой публично не ме е потърсил. За сметка на това се случи нещо доста любопитно. Моя състудентка и близка другарка, която живее в чужбина, популяризира даденото от мен за ФРОГ НЮЗ изявление. Дни по-късно се връща в България и обядва с Росица Велкова-Желева – зам.- министър на финансите, с която повече от 20 години не са се виждали. Миналият уикенд госпожа Велкова-Желева старателно работи по плана на бюджет на страната, само че не по-маловажно за нея е да изясни на „ заблудената “ си позната каква неточност е направила, като е разгласила изявлението с Белянова. В нетърпението си да ме наклевети, дори не позволява, че може би дамата против нея ме познава добре. На висок глас, допускащ и на хората от близките маси да чуят казаното, изяснява по какъв начин тя от една година се занимавала с мен и сигналите, които съм била пускала против шефа си. Това е първа неистина. Първият писмен сигнал, който подадох, е от 26.07.2018 година Според госпожа Велкова-Желева съм била пускала сигнали, тъй като съм желала да стана шеф на АДФИ и да изобличавам началника си.
Вие искахте ли да седнете на стола на шефа си?
Не, това е втора неистина. Лъжа, която приказва малко за мен, само че доста за този, който я изрича. Не ме била познавала госпожа Велкова-Желева, само че била чула от началника на кабинета на министъра на финансите, че съм имала душевен проблеми и съм крещяла. Ето и трета неистина. И не тъй като в действителност ме познава, а тъй като не викам. Дали не е схванала казаното от мен в изявлението, че съм от „ крещящите “ майки? Специално за нея разяснявам, може да не е чула - по този начин ни дефинира вицепремиерът Валери Симеонов – нас, дамите, които се грижим за децата си, дамите, които желаеме да бъдат чути. Обяснила госпожа заместник-министърката, че ме била потърсила да се види с мен, само че аз не съм желала да се забележим. Не съм желала да се видя и с другата жена заместник-министър. Понеже били дами. Вече отиваме на четвърта неистина.
Те желали ли са да се видят с вас, с цел да разговаряте за проблемите?
Никоя от тези две дами не ме е търсила. А трябваше. Не тъй като полът, а тъй като законът го изисква. Ще уточня, че изпратих електронно писмо на министър Владислав Горанов, който по този начин и не реши да ми отговори. Не била чувала госпожа Велкова-Желева нито за корупция, нито за случаи на принуждение. Били направени инспекции в АДФИ и нямало нищо неправилно. Не знам дали е неистина или е истина, че са направени инспекции, защото на мен, като адресант на сигналите, ми беше отговорено, че няма данни за осъществяване на инспекция.
Как е реагирала вашата позната?
След първичния потрес от чутото, дамата против нея и задава разумният въпрос за какво, откакто всичко изнесено от мен е погрешно, то не е опровергано. Г-жа Велкова-Желева обяснила, че можело хората да си помислят, че министерството е направило „ проформа “ инспекции. Министерството направило и съвещания с двама PR-и, които предложили да се мълчи по случая и по този начин той да бъде пропуснат, тъй като по думите й „ обществото е на моя страна “. Това е тактиката и до в този момент тя работи. Дори тези от нас, които виждаме, бързо забравяме. Те навръх това разчитат. Само за последните три месеца забравихме срутва на Търговския указател, за банкрута на ЗК „ Олимпик “, за 20-те жертви на злополуката край Своге. Забравихме подигравката с метода, по който беше поета политическа отговорност за същата тази нещастието, забравихме ареста на проверяващите публицисти, забравихме убийството измежду бял ден на една млада жена и за неприемливото държание на Сидеров, и на Симеонов. Забравяме „ кресливите “ майки на „ сякаш болните “ деца, които към момента отстояват правото си да не бъдат обиждани и които не игнориращите ги ръководещи, а ние, с апатията си, ще прекършим. Помагат ни да забравяме с самун и зрелища. Вярно ни мислят за неприятен материал. Въпросът е ние по какъв начин се самоопределяме. На тях не им пука Не им пука какво могат да си помислят хората за тях. Но знам сигурно, че се опасяват.
От какво?
От доста неща. Страхуват се, тъй като има текст в Наказателния кодекс на Република България, съгласно който разгласяването на позорно събитие за другиго се санкционира. Страхуват се, тъй като казусът се следи от интернационалните институции. Страхуват се, тъй като омбудсманът се е обърнал към министъра на финансите с молба да бъде осведомена. Страхуват се, тъй като съм завела каузи за дискриминация и за недобросъвестно реализиране на трудови права и отговорности и скоро пред съда ще се преглеждат избрани дейности на ръководителя на АДФИ и хората ще научат за тях. Сигнализирала съм Главна ревизия по труда с искане да бъде извършен надзор за спазването на трудовото законодателство от АДФИ. Подала съм тъжба до Административен съд – София град против безмълвния отвод на шефа на АДФИ да ми бъде предоставена информация по реда на Закона за достъп до социална информация. Страхуват се, тъй като съм била част от системата и знам по какъв начин се вършат „ проформа “ инспекции. Как, когато проверяваният е от „ нашите “, инспекцията се разпорежда на непосредствен на шефа на АДФИ проверяващ. Страхуват се, тъй като знам за случаи, при които, при открити осъществени нарушавания, шефът на АДФИ се произнася след информация за резултатите от локалните избори, оповестени на интернет страницата на Централната изборна комисия. Страхуват се, тъй като знам за подавани сигнали от несъществуващи лица против „ неуместни “ и „ непослушни “ ръководители на институции и за бързината, с която се разпореждат и правят тези инспекции. Страхуват се, тъй като знам всеки един от назначените от шефа на АДФИ чиновници на кого е непосредствен или родственик и какво си разрешават някои от тези хора – да злепоставят, да скриват документи, да се държат надменно. Страхуват се, тъй като знаят, че споделям истината и мога да я потвърдя. Страхуват се, тъй като тези, които споделяме истината и можем да я потвърдим, ставаме от ден на ден.
А вие не се ли страхувате поради всичко, което казвате?
А ще ми помогне ли? Искам „ моите доброжелатели “ да са наясно, че и най-малкото неприятно, което ми се случи, няма да го приписвам на случайност, немарливост или на ориста. А ще диря отговорност от страната. Близките ми се тормозят доста за мен. Директно ме питат: „ Да не те убият? “. Решила съм да направя блог, в който да осведомявам освен за себе си, само че и за други потърпевши от безобразията в държавната администрация. Ако те се опасяват, тяхната анонимност ще бъде непокътната. Но като правист имам голямо предпочитание да оказвам помощ и да работя за отбрана ползите на такива хора.
Интервю на Катя Илиева
Снимка: Росица Велкова-Желева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ