The Guardian: Унижението в Залцбург остави Тереза Мей с кръстени ръце пред вариантите за Брекзит
Залцбург. Малко повече от седмица преди Консервативната партия да се събере в Бирмингам за своята годишна конференция, неофициалната среща на върха в Залцбург трябваше да бъде политическата загряваща обиколка за английския министър председател Тереза Мей, написа Хедър Стюърт в разбор за английския вестник The Guardian , който Агенция „ Фокус “ показва без редакторска интервенция.
На Даунинг стрийт не чакаха въодушевено посрещане на проекта от „ Чекърс “ от страната европейските водачи, само че след серията от деликатни намеси на Мишел Барние, вярата беше, че те ще основат политическото пространство за нея, с цел да резервира капризната си партия на борда – и да остави сериозните договаряния за октомври.
Вместо това, френският президент Еманюел Макрон избра момента да се показа като първенеца на единството на Европейски Съюз в лицето на популистката злина на Брекзит; Доналд Туск съобщи, че основните аспекти от съкровения за Мей проект от „ Чекърс “ са неработещи; и несръчната интервенция за ирландската граница, до момента в който Мей сравняваше проекта на Европейски Съюз с „ издълбаване “ на Англия, акцентира пропастта сред двете страни.
Докато и двете фракции в гражданската война в Консервативната партия се смееха на нейното оскърбление, в този момент тя е изправена пред остро политическо предизвикателство.
На доктрина най-малко, Тереза Мей има три общи избора.
Първо, тя може да се поддаде на гласовитото лоби за „ изхвърляне на Чекърс “ от дясната страна на партията ѝ и да разгласи, че непримиримостта на Европейски Съюз значи, че дълбокото и особено партньорство, за което тя дълго време се застъпваше, не предстои на договаряне – и вместо това ще се насочи към доста по-освободено, в жанр Канада, съглашение.
Хенри Нюман, шеф на мозъчния концерн „ Open Europe “ и някогашен консултант на Майкъл Гоув, застъпи това виждане в четвъртък, заявявайки, че „ тя би трябвало да употребява този крах, с цел да рестартира своята политика за Брекзит, да отвори вратите за цялата си партия и да се опита да поправя раздялите, които се получиха след проекта от Чекърс “.
Председателят на Европейската изследователска група Джейкъб Рийс-Мог съобщи: „ Мисля, че държавното управление би трябвало да се върне към съглашението за свободна търговия, което беше препоръчано от Европейски Съюз и да обмисли предлагането на ЕИГ за границата в Северна Ирландия “.
Едно по-разредено, сходно на канадското, съглашение би разкрило личните си провокации, защото не би могло да реши казуса с границата и в никакъв случай няма да получи поддръжката на Лейбъристката партия, само че най-малко ще влезе в границите на съществуващите модели на Европейски Съюз.
Второ, Тереза Мей може да направи завой в противоположната посока, към нещо, което наподобява повече на договорка тип-Норвегия, с вярата да получи поддръжката на повече центристки депутати и да реши терзанията на Европейски Съюз по отношение на целостта на единния пазар.
Муйтаба Рахман, от политическата консултантска „ Eurasia Group “, съобщи: „ Винаги имаше едно възприятие, че Европейски Съюз е поставил Англия в кривата и че тя ще докара до норвежкия вид съглашение “.
Лейбъристкият министър за Брекзит в сянка Киър Стармър оспори, че динамичността в партията на Тереза Мей прави съвсем невероятно за нея да промени посоката.
„ Струва ми се, че тя се е вкарала в невъзможна позиция “, съобщи той. „ Всеки рационален министър председател ще се опита да запълни пропастта сред нейната позиция и тази на Европейски Съюз, само че тя не може да стори това поради личното си дясно крило. Опашката на ЕИГ нервира кучето “.
Третият избор за Тереза Мей, който тя към този момент репетира по време на неловката конференция в четвъртък, е да се изтърси от рецензиите на своите сътрудници от Европейски Съюз в Залцбург като преговорна тактичност – и да се хване крепко за проекта от „ Чекърс “.
И двете страни към този момент тактично одобриха, че политическата декларация, която ще придружи съглашението за излизане сред Англия и Европейски Съюз, ще бъде широкообхватен документ, който ще обхване набор от финални съглашения.
Един източник от английското държавно управление съобщи, че „ политическата декларация може да бъде всички неща за всички хора “. Филип Хамънд неотдавна назова документа „ глава на изискванията “ и към този момент последователите на оставането и тези на напускането в Народното събрание стартират да схващат, че, до някаква степен, същинската борба за Брекзит може да бъде отсрочена за след края на март следващата година.
Това значи, че от вероятността на 27-те страни-членки на Европейски Съюз, Брекзит не стои и не пада поради приемливостта на „ Чекърс “ – аварийният проект за Северна Ирландия е този, който е от основно значение.
Решаването на ирландската главоблъсканица е задоволително мъчно единствено по себе си. Упованието на Тереза Мей върху Демократическата юнионистка партия за болшинство и нейното персонално разбиране, че не би трябвало да се подписва под нищо, което може да заплаши съюза (Обединеното кралство), я прави несклонна към компромис. Но това не значи наложително, че би трябвало да „ изхвърли Чекърс “.
Политически, обаче, Мей е персонално асоциирана със комплицираната сграда на съглашението от Чекърс “, поради което тя изгуби двама министри. Тя ще би трябвало да каже на партията си къде стои.
Докато Мей се връща в Лондон, с цел да ближе раните си, има скъпа дребна обич, която тя изгуби и в двете крила на надълбоко разграничената ѝ партия – и е надалеч от ясно дали ще получи още време, с цел да се опита да подписа договорка.
Консерваторът-бунтовник Анна Соубри съобщи: „ На моите гласоподаватели, 52 % от които гласоподаваха за овакантяване, им писна от това. Това, което те желаят, са политици които да ги водят и предизвикват и това е, което фундаментално им липсва “.
Превод и редакция: Йонислав Дочев
На Даунинг стрийт не чакаха въодушевено посрещане на проекта от „ Чекърс “ от страната европейските водачи, само че след серията от деликатни намеси на Мишел Барние, вярата беше, че те ще основат политическото пространство за нея, с цел да резервира капризната си партия на борда – и да остави сериозните договаряния за октомври.
Вместо това, френският президент Еманюел Макрон избра момента да се показа като първенеца на единството на Европейски Съюз в лицето на популистката злина на Брекзит; Доналд Туск съобщи, че основните аспекти от съкровения за Мей проект от „ Чекърс “ са неработещи; и несръчната интервенция за ирландската граница, до момента в който Мей сравняваше проекта на Европейски Съюз с „ издълбаване “ на Англия, акцентира пропастта сред двете страни.
Докато и двете фракции в гражданската война в Консервативната партия се смееха на нейното оскърбление, в този момент тя е изправена пред остро политическо предизвикателство.
На доктрина най-малко, Тереза Мей има три общи избора.
Първо, тя може да се поддаде на гласовитото лоби за „ изхвърляне на Чекърс “ от дясната страна на партията ѝ и да разгласи, че непримиримостта на Европейски Съюз значи, че дълбокото и особено партньорство, за което тя дълго време се застъпваше, не предстои на договаряне – и вместо това ще се насочи към доста по-освободено, в жанр Канада, съглашение.
Хенри Нюман, шеф на мозъчния концерн „ Open Europe “ и някогашен консултант на Майкъл Гоув, застъпи това виждане в четвъртък, заявявайки, че „ тя би трябвало да употребява този крах, с цел да рестартира своята политика за Брекзит, да отвори вратите за цялата си партия и да се опита да поправя раздялите, които се получиха след проекта от Чекърс “.
Председателят на Европейската изследователска група Джейкъб Рийс-Мог съобщи: „ Мисля, че държавното управление би трябвало да се върне към съглашението за свободна търговия, което беше препоръчано от Европейски Съюз и да обмисли предлагането на ЕИГ за границата в Северна Ирландия “.
Едно по-разредено, сходно на канадското, съглашение би разкрило личните си провокации, защото не би могло да реши казуса с границата и в никакъв случай няма да получи поддръжката на Лейбъристката партия, само че най-малко ще влезе в границите на съществуващите модели на Европейски Съюз.
Второ, Тереза Мей може да направи завой в противоположната посока, към нещо, което наподобява повече на договорка тип-Норвегия, с вярата да получи поддръжката на повече центристки депутати и да реши терзанията на Европейски Съюз по отношение на целостта на единния пазар.
Муйтаба Рахман, от политическата консултантска „ Eurasia Group “, съобщи: „ Винаги имаше едно възприятие, че Европейски Съюз е поставил Англия в кривата и че тя ще докара до норвежкия вид съглашение “.
Лейбъристкият министър за Брекзит в сянка Киър Стармър оспори, че динамичността в партията на Тереза Мей прави съвсем невероятно за нея да промени посоката.
„ Струва ми се, че тя се е вкарала в невъзможна позиция “, съобщи той. „ Всеки рационален министър председател ще се опита да запълни пропастта сред нейната позиция и тази на Европейски Съюз, само че тя не може да стори това поради личното си дясно крило. Опашката на ЕИГ нервира кучето “.
Третият избор за Тереза Мей, който тя към този момент репетира по време на неловката конференция в четвъртък, е да се изтърси от рецензиите на своите сътрудници от Европейски Съюз в Залцбург като преговорна тактичност – и да се хване крепко за проекта от „ Чекърс “.
И двете страни към този момент тактично одобриха, че политическата декларация, която ще придружи съглашението за излизане сред Англия и Европейски Съюз, ще бъде широкообхватен документ, който ще обхване набор от финални съглашения.
Един източник от английското държавно управление съобщи, че „ политическата декларация може да бъде всички неща за всички хора “. Филип Хамънд неотдавна назова документа „ глава на изискванията “ и към този момент последователите на оставането и тези на напускането в Народното събрание стартират да схващат, че, до някаква степен, същинската борба за Брекзит може да бъде отсрочена за след края на март следващата година.
Това значи, че от вероятността на 27-те страни-членки на Европейски Съюз, Брекзит не стои и не пада поради приемливостта на „ Чекърс “ – аварийният проект за Северна Ирландия е този, който е от основно значение.
Решаването на ирландската главоблъсканица е задоволително мъчно единствено по себе си. Упованието на Тереза Мей върху Демократическата юнионистка партия за болшинство и нейното персонално разбиране, че не би трябвало да се подписва под нищо, което може да заплаши съюза (Обединеното кралство), я прави несклонна към компромис. Но това не значи наложително, че би трябвало да „ изхвърли Чекърс “.
Политически, обаче, Мей е персонално асоциирана със комплицираната сграда на съглашението от Чекърс “, поради което тя изгуби двама министри. Тя ще би трябвало да каже на партията си къде стои.
Докато Мей се връща в Лондон, с цел да ближе раните си, има скъпа дребна обич, която тя изгуби и в двете крила на надълбоко разграничената ѝ партия – и е надалеч от ясно дали ще получи още време, с цел да се опита да подписа договорка.
Консерваторът-бунтовник Анна Соубри съобщи: „ На моите гласоподаватели, 52 % от които гласоподаваха за овакантяване, им писна от това. Това, което те желаят, са политици които да ги водят и предизвикват и това е, което фундаментално им липсва “.
Превод и редакция: Йонислав Дочев
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ