Атлантическият съвет: Бюджетът за отбрана куца по натовските критерии заради руските самолети
Заложените в държавния бюджет 2019 година 1.58% за защита може да се окажат повишени, а действителното осъществяване на плануваните 27% за финансови разноски (от общия размер на средствата за отбрана) може да не отговори на условията на НАТО поради наливането на средства в старите съветски самолети, предизвестяват от Атлантическия съвет на България.
С Решение № 768 от 28 октомври 2018 година на Министерския съвет беше утвърден планът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 година и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2019-2021 година Проектозаконът сега е импортиран Народното събрание за разглеждане по комисии и следва гласоподаване, припомнят от АСБ.
Ето и разбора на военни специалисти от съвета, учреден на числата, заложени в проектобюджета за защитата за 2019 г:
Документите, които би трябвало да бъдат оценени за задачата са проектозаконът за държавния бюджет за 2019 година и обновена средносрочна бюджетна прогноза за 2019-2021 година, както и признатият с решение на Министерския съвет през януари 2018 година Национален проект за повишение на разноските за защита на 2% от брутния вътрешен артикул на Република България до 2024 година (План 2%).
Разходите на Министерството на защитата според проектозакона са избрани на 1 414 211 000 лева, като към тях обичайно следва да се прибави и прехвърлянето за държавните висши военни учебни заведения от 28 098 100 лева, или общо 1 442 309 100 лева разноски за МО според проектозакона за бюджета.
Съгласно Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2019-2021 година за 2019 година разноските за защита ще възлизат на 1 839 300 000 лева, или 1.58% от прогнозния Брутният вътрешен продукт за 2019 година Логичният въпросът тук е от къде идва разликата от съвсем 397 милиона лв. сред тази сума и заложените в проектозакона за държавния бюджет за 2019 година разноски за МО от общо 1 442 309 100 лева
Тези 397 000 000 лева са финансови разноски, които ще постъпят по линия на Централния бюджет и се разпределят както следва: 100 000 000 лева за придобиване на нов военен аероплан, 100 000 000 лева за нови бойни бронирани машини за Сухопътни войски, 171 000 000 лева за нови кораби за Военноморските сили и 26 000 000 лева за обезпечаване на летателната валидност на старите руски самолети МиГ-29.
Съгласно План 2% за 2019 година България следва да отдели като разноски за защита 1.58% от Брутният вътрешен продукт. Това е заложено и в обновена средносрочна бюджетна прогноза. Тук обаче би трябвало да се подчертае, че това са единствено планове, като действителното осъществяване на бюджета следва да се види. Тези 397 млн. лева от Централния бюджет ще бъдат отпуснати и изхарчени, единствено в случай че има подписани контракти за придобиване на нова техника!
И за актуалната 2018 година бяха планувани спомагателни пари от Централния бюджет за закупуване на нова техника по трите огромни плана за превъоръжаване, само че, както по всичко проличава, няма да има подписани контракти до края на годината нито за самолети, нито за кораби, нито за бронирани машини и затова - голяма част от спомагателните 397 000 000 лева (по 100 млн. за самолети и бронирани машини, 171 млн. за кораби и 26 млн. за МиГ-29) ще си останат в държавния бюджет. Това, което обаче е несъмнено, е че от тези спомагателни пари единствено плануваните 26 000 000 лева за МиГ-29 ще бъдат изхарчени. Твърде допустимо е обаче и част от плануваните за нова техника спомагателни средства от Централния бюджет за 2018 година да бъдат пренасочени към поддръжка на остарялата руска техника - за МиГ-29 по към този момент подписания с РСК МиГ контракт от пролетта на тази година и вероятно за СУ-25, в случай че има подписан контракт.
Следователно, показаните данни в обновената тригодишна бюджетна прогноза за 2019-2021 година, че за 2018 година разноските за защита ще възлязат на 1 636 100 000 лева, или 1.55% от Брутният вътрешен продукт, изобщо не дават отговор на истината!
Следва да се напомни, че това не се случва за първи път. За 2017 година от България към НАТО бяха подадени финансови данни за това какво се възнамерява да се похарчи за защита и заради тази причина в Годишния отчет на Генералния секретар на НАТО данните за България бяха прекомерно оптимистични, само че в последна сметка те бяха опровергани. Според Доклада на Генералния секретар на Алианса показаните данните за България посочваха, че прогнозният бюджет за защита 2017 година би трябвало да бъде 1,508,000,000 лева, или 1.53% от Брутният вътрешен продукт, като финансовите разноски възлизат на съвсем 30%, което е повече от поставената в НАТО цел от 20% разноски за придобиване на нови качества. Тези данни бяха ревизирани и съгласно Доклада за защитата и въоръжение сили на Република България за 2017 година разноските за защита възлизат едвам на 1.27% от Брутният вътрешен продукт, а финансовите са едвам 11.05% от общите разноски в МО.
Така че и актуалната обновена тригодишна бюджетна прогноза, що се отнася за данните за бюджета за защита за 2018 година, ще бъде опровергана, а за 2019 година - следва да се види. Ако и трите основни плана за превъоръжаване бъдат стартирани, допустимо е разноските за защита за 2019 година в последна сметка и да доближат до 1.58% от Брутният вътрешен продукт и по този начин да бъдат изпълнени плановете на " План 2% " и поетият ангажимент към НАТО.
Друг значим миг в този разбор е равнището на така наречен финансови разноски. Според обновената тригодишна бюджетна прогноза за 2019 година, България би следвало да доближи забележителното равнище от минимум 27% финансови разноски от общите разноски за защита. Изискването на НАТО, признато на срещата в Уелс през 2014 година е разноските за нови качества да бъдат най-малко 20% от разноските за защита, които на своя ред би трябвало да доближат 2% от Брутният вътрешен продукт. Тези малко над 27% (малко над 500 млн. лева осчетоводени като " финансови разноски " - 397 000 000 лева от Централния бюджет и 103 397 700 лева по проектобюджета на МО за 2019 г.) могат да бъдат осъществени, единствено в случай че има подписани контракти и по трите огромни плана през 2019 година В противоположен случай, ще се повтори досегашната процедура на декларирани високи цели, приключващи с криво-ляво осъществяване и слаб краен резултат. И нещо по-лошо - незабавно пренасочени пари към реституция на остаряла руска техника, които по-късно със счетоводни еквилибристики се показват и като " финансови разноски " по линия на заложената в НАТО цел от 20% вложения в нови качества.
В алхимията на финансите за защита има и още един значителен миг. Какво се схваща под финансови разноски у нас и в НАТО в подтекста на уговорката от Уелс най-малко 20% от разноските за защита да се влагат в създаване на нови качества. НАТО има поради да се получават точно нови качества и да се закупува нова техника. Практиката в България, обаче, е в така наречен финансови разноски да влизат и тези по ремонта и поддръжката на остарялата техника. Тук се включват да вземем за пример и отделяните средства за поправки, поддръжка и реституция на самолетите МиГ-29 и СУ-25. Следователно, отчитайки несъмнено равнище на " финансови разноски " пред НАТО, би трябвало да се има поради какъв брой от тях са действително за нови качества и какъв брой за наливане на пари в остарели и отсам - в интерес на съветския военнопромишлен комплекс в изискванията на наказания против Руската федерация, която на процедура преглежда НАТО като зложелател във Военната си теория.
Предвид всичко това, като се разисква бюджета за защита, би трябвало да се гледат освен общите данни, само че и да се регистрира до каква степен е реалистично осъществяването на предвиждания бюджет за защита и дали и до каква степен той ще докара до построяването на нови, нужни и оперативно съвместими с НАТО отбранителни качества.
Намерението може и да бъде похвално, само че истината се разкрива в крайния резултат.
С Решение № 768 от 28 октомври 2018 година на Министерския съвет беше утвърден планът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 година и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2019-2021 година Проектозаконът сега е импортиран Народното събрание за разглеждане по комисии и следва гласоподаване, припомнят от АСБ.
Ето и разбора на военни специалисти от съвета, учреден на числата, заложени в проектобюджета за защитата за 2019 г:
Документите, които би трябвало да бъдат оценени за задачата са проектозаконът за държавния бюджет за 2019 година и обновена средносрочна бюджетна прогноза за 2019-2021 година, както и признатият с решение на Министерския съвет през януари 2018 година Национален проект за повишение на разноските за защита на 2% от брутния вътрешен артикул на Република България до 2024 година (План 2%).
Разходите на Министерството на защитата според проектозакона са избрани на 1 414 211 000 лева, като към тях обичайно следва да се прибави и прехвърлянето за държавните висши военни учебни заведения от 28 098 100 лева, или общо 1 442 309 100 лева разноски за МО според проектозакона за бюджета.
Съгласно Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2019-2021 година за 2019 година разноските за защита ще възлизат на 1 839 300 000 лева, или 1.58% от прогнозния Брутният вътрешен продукт за 2019 година Логичният въпросът тук е от къде идва разликата от съвсем 397 милиона лв. сред тази сума и заложените в проектозакона за държавния бюджет за 2019 година разноски за МО от общо 1 442 309 100 лева
Тези 397 000 000 лева са финансови разноски, които ще постъпят по линия на Централния бюджет и се разпределят както следва: 100 000 000 лева за придобиване на нов военен аероплан, 100 000 000 лева за нови бойни бронирани машини за Сухопътни войски, 171 000 000 лева за нови кораби за Военноморските сили и 26 000 000 лева за обезпечаване на летателната валидност на старите руски самолети МиГ-29.
Съгласно План 2% за 2019 година България следва да отдели като разноски за защита 1.58% от Брутният вътрешен продукт. Това е заложено и в обновена средносрочна бюджетна прогноза. Тук обаче би трябвало да се подчертае, че това са единствено планове, като действителното осъществяване на бюджета следва да се види. Тези 397 млн. лева от Централния бюджет ще бъдат отпуснати и изхарчени, единствено в случай че има подписани контракти за придобиване на нова техника!
И за актуалната 2018 година бяха планувани спомагателни пари от Централния бюджет за закупуване на нова техника по трите огромни плана за превъоръжаване, само че, както по всичко проличава, няма да има подписани контракти до края на годината нито за самолети, нито за кораби, нито за бронирани машини и затова - голяма част от спомагателните 397 000 000 лева (по 100 млн. за самолети и бронирани машини, 171 млн. за кораби и 26 млн. за МиГ-29) ще си останат в държавния бюджет. Това, което обаче е несъмнено, е че от тези спомагателни пари единствено плануваните 26 000 000 лева за МиГ-29 ще бъдат изхарчени. Твърде допустимо е обаче и част от плануваните за нова техника спомагателни средства от Централния бюджет за 2018 година да бъдат пренасочени към поддръжка на остарялата руска техника - за МиГ-29 по към този момент подписания с РСК МиГ контракт от пролетта на тази година и вероятно за СУ-25, в случай че има подписан контракт.
Следователно, показаните данни в обновената тригодишна бюджетна прогноза за 2019-2021 година, че за 2018 година разноските за защита ще възлязат на 1 636 100 000 лева, или 1.55% от Брутният вътрешен продукт, изобщо не дават отговор на истината!
Следва да се напомни, че това не се случва за първи път. За 2017 година от България към НАТО бяха подадени финансови данни за това какво се възнамерява да се похарчи за защита и заради тази причина в Годишния отчет на Генералния секретар на НАТО данните за България бяха прекомерно оптимистични, само че в последна сметка те бяха опровергани. Според Доклада на Генералния секретар на Алианса показаните данните за България посочваха, че прогнозният бюджет за защита 2017 година би трябвало да бъде 1,508,000,000 лева, или 1.53% от Брутният вътрешен продукт, като финансовите разноски възлизат на съвсем 30%, което е повече от поставената в НАТО цел от 20% разноски за придобиване на нови качества. Тези данни бяха ревизирани и съгласно Доклада за защитата и въоръжение сили на Република България за 2017 година разноските за защита възлизат едвам на 1.27% от Брутният вътрешен продукт, а финансовите са едвам 11.05% от общите разноски в МО.
Така че и актуалната обновена тригодишна бюджетна прогноза, що се отнася за данните за бюджета за защита за 2018 година, ще бъде опровергана, а за 2019 година - следва да се види. Ако и трите основни плана за превъоръжаване бъдат стартирани, допустимо е разноските за защита за 2019 година в последна сметка и да доближат до 1.58% от Брутният вътрешен продукт и по този начин да бъдат изпълнени плановете на " План 2% " и поетият ангажимент към НАТО.
Друг значим миг в този разбор е равнището на така наречен финансови разноски. Според обновената тригодишна бюджетна прогноза за 2019 година, България би следвало да доближи забележителното равнище от минимум 27% финансови разноски от общите разноски за защита. Изискването на НАТО, признато на срещата в Уелс през 2014 година е разноските за нови качества да бъдат най-малко 20% от разноските за защита, които на своя ред би трябвало да доближат 2% от Брутният вътрешен продукт. Тези малко над 27% (малко над 500 млн. лева осчетоводени като " финансови разноски " - 397 000 000 лева от Централния бюджет и 103 397 700 лева по проектобюджета на МО за 2019 г.) могат да бъдат осъществени, единствено в случай че има подписани контракти и по трите огромни плана през 2019 година В противоположен случай, ще се повтори досегашната процедура на декларирани високи цели, приключващи с криво-ляво осъществяване и слаб краен резултат. И нещо по-лошо - незабавно пренасочени пари към реституция на остаряла руска техника, които по-късно със счетоводни еквилибристики се показват и като " финансови разноски " по линия на заложената в НАТО цел от 20% вложения в нови качества.
В алхимията на финансите за защита има и още един значителен миг. Какво се схваща под финансови разноски у нас и в НАТО в подтекста на уговорката от Уелс най-малко 20% от разноските за защита да се влагат в създаване на нови качества. НАТО има поради да се получават точно нови качества и да се закупува нова техника. Практиката в България, обаче, е в така наречен финансови разноски да влизат и тези по ремонта и поддръжката на остарялата техника. Тук се включват да вземем за пример и отделяните средства за поправки, поддръжка и реституция на самолетите МиГ-29 и СУ-25. Следователно, отчитайки несъмнено равнище на " финансови разноски " пред НАТО, би трябвало да се има поради какъв брой от тях са действително за нови качества и какъв брой за наливане на пари в остарели и отсам - в интерес на съветския военнопромишлен комплекс в изискванията на наказания против Руската федерация, която на процедура преглежда НАТО като зложелател във Военната си теория.
Предвид всичко това, като се разисква бюджета за защита, би трябвало да се гледат освен общите данни, само че и да се регистрира до каква степен е реалистично осъществяването на предвиждания бюджет за защита и дали и до каква степен той ще докара до построяването на нови, нужни и оперативно съвместими с НАТО отбранителни качества.
Намерението може и да бъде похвално, само че истината се разкрива в крайния резултат.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ