Ще родят ли фалшификациите блокчейн доверие
Залогът е огромен и той е обществената конструкция, за която обществото е постигнало консенсус по отношение на формите на доверие в нашата действителност
Явлението на „ дълбоките фалшификации ” слага поставя под въпрос способността ни да се доверяваме на това, което виждаме (източник: CC0 Public Domain)
Те могат да унищожават фамилии, да унищожават репутации, да унищожат нашата онлайн действителност.. . „ Д ълбоките фалшификации ” на база изкуствен интелект дават обещание основаване на видеоклипове с такава реалистичност, че да е съвсем невероятно да познаем, че не са същински.
Досега този метод е употребен най-много за манипулирани нецензурен клипове с присъединяване на лица на популярни дами. Но откакто техниката се усъвършенства, няма да закъснеят и случаите, когато отмъстителни „ надълбоко фалшифицирани “ видеоклипове ще демонстрират порно с присъединяване на хора, които не са били там действително – и ще унищожават връзки и фамилии.
Освен, че дават обещание да станат обичан инструмент на фанатици и ревностни любовници, дълбоките фалшификации заплашват да подкопаят доверието в политическите институции и обществото като цяло. Белият дом неотдавна оправда краткотрайна възбрана за достъпа на един кореспондент до конференциите там, основавайки се на „ същински “ фрагменти с случай с присъединяване на журналиста. По-късно те се оказаха подправени.
А какви ли биха били последствията от ултра-реалистични, само че в действителност подправени фрагменти с държавни водачи, които „ възнамеряват “ зрелищни убийства, шефове, „ сключващи “ незаконни съглашения с задгранични мафиоти, или известни персони, които насилват деца…
Така наречените подправени вести към този момент разсъниха много песимизъм към политици, публицисти и други публични фигури. Става толкоз елементарно да се основат изцяло измислени сюжети! Вече не можем да се доверим на едно видео, че ни демонстрира действителна преживелица. Това заплашва да срине нашите политически, правни и медийни системи – да не приказваме за персоналните ни взаимоотношения.
Ще би трябвало да създадем нови форми на консенсус, върху които да основаваме нашата обществена действителност, отбелязва phys.org. Нужни са нови способи за инспекция и систематизиране на властта – някои политически, някои софтуерни – които да могат да ни оказват помощ да реализираме новата действителност.
Фалшиви хора, подправени политици
„ Дълбоките фалшификации ” са страшни, тъй като носят риска имиджът на всеки да бъде унищожен. Това събитие слага под въпрос способността ни да се доверяваме на това, което виждаме.
Едно явно потребление на „ дълбоки фалшификации “ би било да се заблуждават хората за кавги. Дори и след това да се явят доказателства, че даден материал е подправен, може да се окаже невероятно да се поправи вредата, нанесена на жертвата.
А политиците ще могат да ни лъжат още по-ловко: те ще могат да трансформират остарели фрагменти със свое присъединяване, с цел да наподобяват по този начин, като че ли постоянно са поддържали дадена теза, което в действителност неотдавна е станала известна. Така ще „ актуализират “ позициите си в действително време.
Междувременно могат да се появят обществени персони, които са напълно мислени. Видеозаписът може да стане ненужен като доказателство в съда.
Но конкуренцията във „ въоръжаването “, която към този момент е на ход, сред основателите на подправено наличие и тези, които разкриват дезинформацията, крие по-дълбок проблем. Самото битие на дълбоки фалшификации подкопава доверието в обществото, тъкмо както опцията изборите да бъдат хакнати слага под въпрос валидността на вота.
Залогът е огромен – той е обществената конструкция, за която обществото е постигнало контракт по отношение на формите на доверие в нашата действителност и която е значима, тъй като действителността ни се основава на това доверие.
В зората на „ всеобщата дезинформация ” даже почтени публични фигури елементарно могат да бъдат дискредитирани. Традиционните организации, на които се основава публичният консенсус – държавното управление, медиите – към този момент няма да са годни за задачата.
Ново потомство доверие
Ще са нужни нови закони за контролиране на потреблението на дълбоки фалшификации. Но единствено политиката и законите няма да спасят нашите системи на ръководство. Ще би трябвало да разработим нови форми на публичен консенсус, нови способи за реализиране на единодушие по отношение на обществените обстановки, учредени на „ различни форми на доверие “.
Един от вероятните подходи е децентрализирането на доверието. Така няма да имаме потребност от няколко институции, които да ни подсигуряват, че дадена информация е същинска. Вместо това ще можем да разчитаме на доста хора или организации с добра известност. Един от методите да създадем това е да използваме блокчейн – технологията, на която се базират криптовалутите.
Блокчейн работи, като основава обществен указател, съхраняван на няколко компютъра по целия свят едновременно и предпазен посредством криптиране. Неговите логаритми разрешават на компютрите да се спогодят за валидността на измененията в регистъра, което прави доста по-трудно да се записва погрешна информация. По този метод доверието се разпределя сред всички компютри, които могат да се ревизират взаимно, увеличавайки отчетността.
По-демократично общество
Можем също по този начин да потърсим и по-демократични форми на ръководство и публицистика. Например, ще се ползват системи, които разрешават на гласоподавателите да гласоподават директно по всеки въпрос или краткотрайно да делегират гласа си. Това е по по-гъвкав и по-отговорен метод, в сравнение с предаването на цялостен надзор на една партия в продължение на доста години.
В медиите ще могат да се появяват по-демократизирани новинарски репортажи. Традиционните публицисти могат да употребяват позитивните аспекти на обществените медии за събиране на информация от по-разнообразни източници. След това тези участници биха могли да обсъдят и оказват помощ за деликатно разглеждане на дадена история, с цел да изградят консенсус, като подобрят репутацията на медията.
Заедно с всичко това ще са нужни по-добри правни и механически отбрани на потребителите: по-стриктни правила за цялост на персоналния живот, по-добро реагиране към антисоциалното държание онлайн и по-добри технологии за цялост на персоналния живот.
Накратко, пристигнало е времето да стартираме да мислим за друго бъдеще за обществото.
Явлението на „ дълбоките фалшификации ” слага поставя под въпрос способността ни да се доверяваме на това, което виждаме (източник: CC0 Public Domain)
Те могат да унищожават фамилии, да унищожават репутации, да унищожат нашата онлайн действителност.. . „ Д ълбоките фалшификации ” на база изкуствен интелект дават обещание основаване на видеоклипове с такава реалистичност, че да е съвсем невероятно да познаем, че не са същински.
Досега този метод е употребен най-много за манипулирани нецензурен клипове с присъединяване на лица на популярни дами. Но откакто техниката се усъвършенства, няма да закъснеят и случаите, когато отмъстителни „ надълбоко фалшифицирани “ видеоклипове ще демонстрират порно с присъединяване на хора, които не са били там действително – и ще унищожават връзки и фамилии.
Освен, че дават обещание да станат обичан инструмент на фанатици и ревностни любовници, дълбоките фалшификации заплашват да подкопаят доверието в политическите институции и обществото като цяло. Белият дом неотдавна оправда краткотрайна възбрана за достъпа на един кореспондент до конференциите там, основавайки се на „ същински “ фрагменти с случай с присъединяване на журналиста. По-късно те се оказаха подправени.
А какви ли биха били последствията от ултра-реалистични, само че в действителност подправени фрагменти с държавни водачи, които „ възнамеряват “ зрелищни убийства, шефове, „ сключващи “ незаконни съглашения с задгранични мафиоти, или известни персони, които насилват деца…
Така наречените подправени вести към този момент разсъниха много песимизъм към политици, публицисти и други публични фигури. Става толкоз елементарно да се основат изцяло измислени сюжети! Вече не можем да се доверим на едно видео, че ни демонстрира действителна преживелица. Това заплашва да срине нашите политически, правни и медийни системи – да не приказваме за персоналните ни взаимоотношения.
Ще би трябвало да създадем нови форми на консенсус, върху които да основаваме нашата обществена действителност, отбелязва phys.org. Нужни са нови способи за инспекция и систематизиране на властта – някои политически, някои софтуерни – които да могат да ни оказват помощ да реализираме новата действителност.
Фалшиви хора, подправени политици
„ Дълбоките фалшификации ” са страшни, тъй като носят риска имиджът на всеки да бъде унищожен. Това събитие слага под въпрос способността ни да се доверяваме на това, което виждаме.
Едно явно потребление на „ дълбоки фалшификации “ би било да се заблуждават хората за кавги. Дори и след това да се явят доказателства, че даден материал е подправен, може да се окаже невероятно да се поправи вредата, нанесена на жертвата.
А политиците ще могат да ни лъжат още по-ловко: те ще могат да трансформират остарели фрагменти със свое присъединяване, с цел да наподобяват по този начин, като че ли постоянно са поддържали дадена теза, което в действителност неотдавна е станала известна. Така ще „ актуализират “ позициите си в действително време.
Междувременно могат да се появят обществени персони, които са напълно мислени. Видеозаписът може да стане ненужен като доказателство в съда.
Но конкуренцията във „ въоръжаването “, която към този момент е на ход, сред основателите на подправено наличие и тези, които разкриват дезинформацията, крие по-дълбок проблем. Самото битие на дълбоки фалшификации подкопава доверието в обществото, тъкмо както опцията изборите да бъдат хакнати слага под въпрос валидността на вота.
Залогът е огромен – той е обществената конструкция, за която обществото е постигнало контракт по отношение на формите на доверие в нашата действителност и която е значима, тъй като действителността ни се основава на това доверие.
В зората на „ всеобщата дезинформация ” даже почтени публични фигури елементарно могат да бъдат дискредитирани. Традиционните организации, на които се основава публичният консенсус – държавното управление, медиите – към този момент няма да са годни за задачата.
Ново потомство доверие
Ще са нужни нови закони за контролиране на потреблението на дълбоки фалшификации. Но единствено политиката и законите няма да спасят нашите системи на ръководство. Ще би трябвало да разработим нови форми на публичен консенсус, нови способи за реализиране на единодушие по отношение на обществените обстановки, учредени на „ различни форми на доверие “.
Един от вероятните подходи е децентрализирането на доверието. Така няма да имаме потребност от няколко институции, които да ни подсигуряват, че дадена информация е същинска. Вместо това ще можем да разчитаме на доста хора или организации с добра известност. Един от методите да създадем това е да използваме блокчейн – технологията, на която се базират криптовалутите.
Блокчейн работи, като основава обществен указател, съхраняван на няколко компютъра по целия свят едновременно и предпазен посредством криптиране. Неговите логаритми разрешават на компютрите да се спогодят за валидността на измененията в регистъра, което прави доста по-трудно да се записва погрешна информация. По този метод доверието се разпределя сред всички компютри, които могат да се ревизират взаимно, увеличавайки отчетността.
По-демократично общество
Можем също по този начин да потърсим и по-демократични форми на ръководство и публицистика. Например, ще се ползват системи, които разрешават на гласоподавателите да гласоподават директно по всеки въпрос или краткотрайно да делегират гласа си. Това е по по-гъвкав и по-отговорен метод, в сравнение с предаването на цялостен надзор на една партия в продължение на доста години.
В медиите ще могат да се появяват по-демократизирани новинарски репортажи. Традиционните публицисти могат да употребяват позитивните аспекти на обществените медии за събиране на информация от по-разнообразни източници. След това тези участници биха могли да обсъдят и оказват помощ за деликатно разглеждане на дадена история, с цел да изградят консенсус, като подобрят репутацията на медията.
Заедно с всичко това ще са нужни по-добри правни и механически отбрани на потребителите: по-стриктни правила за цялост на персоналния живот, по-добро реагиране към антисоциалното държание онлайн и по-добри технологии за цялост на персоналния живот.
Накратко, пристигнало е времето да стартираме да мислим за друго бъдеще за обществото.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ