Предлагат зала в парламента да носи името на Стамболийски
Зала в бъдещата постройка на Народното събрание да носи името на Александър Стамболийски - огромен оратор, деен парламентарист, общественик и модернизатор. Това предложи ръководителят на партия Обединени земеделци Петя Ставрева по време на тематична конференция, отдадена на 140 години от рождението на земеделския лидер.
“Александър Стамболийски е една от ярките и значими персони в нашата нова история. За страдание през всичките тези години не престават да се стартират погрешни и неточни оценки за него и за неговата политическа активност. А в днешните времена някои си служат с името му без да могат да вършат и част от неговата вътрешна и външна политика”, съобщи историкът Илия Стефанов. Той приказва за живота и политическата активност на земеделския лидер, който не се бои да се опълчи на статуквото на властта. Стамболийски се афишира изрично срещу включването на България в Първата международна война и за тази своя непримирима позиция е наказан на пожизнен затвор. За да бъде освободен по-късно от същата тази власт и изпратен през септември 1918 година да води договаряния с участниците във Войнишкото въстание за спокойно разрешаване на спора, уточни историкът.
Стефанов посочи неговата външнополитическа активност отпред на страната, която има за цел да изведе България от интернационалната изолираност след Първата международна война. Както и законодателната активност на земеделското ръководство, когато са признати над 300 закона. Републиканец по разбиране, за Стамболийски “доверието на народа е по-важно от доверието на царя”. И защото с политическите си възгледи е бил непреодолима бариера за задкулисието и уредниците на преврата, той е бил жертван на физическо заличаване, акцентира историкът.
Илия Стефанов сподели пред аудиторията смъртния акт за убийството на Стамболийски, публикуван през 1925 година Документът, по думите му, е бил получен скрито след години от неговата внучка Милена Стамболийска.
Зам.-председателят на Обединени земеделци инж. Емил Йончев също изрази противоречие с отрицателните изказвания за личността на земеделския лидер и посочи обстоятелството, че и през днешния ден професори приказват лъжи за Стамболийски и учат на тях студентите си. Той напомни изказване на историк от преди години, че Стамболийски влиза в пандиза през 1915 година поради житна спекулация, която в реалност се е разразила година по-късно.
А историческите обстоятелства са други, сподели Емил Йончев и уточни, че през 1915 година на визита при царя, състояла се на 4 септември, Стамболийски му декларира недвусмислено – в прав текст: „ Това решение ще Ви коства освен страната, само че и короната!”
Междувременно той издава и Манифест срещу въвличането на България във войната. И след това за тези две неща е наказан на пожизнен затвор.
Емил Йончев посочи, че при ръководството на Стамболийски са направени промени, настоящи и през днешния ден. Той напомни Закона за наложително изкупуване на земеделската продукция, премахването на прекупвачите със Закона за кооперативните консорциуми, както и политиката за оземляване на земеделските производители.
Начело на страната Стамболийски съумява да задейства целия трудов капацитет на българският народ – селяните обработват земята, занаятите се развиват, индустрията набира скорост. Българският лев има златно покритие. Търговията процъфтява, сподели Емил Йончев.
Той напомни и различен малко прочут факт - Стамболийски оставя отворена главата от Ньойския контракт за изконното право на България за изход на Бяло море. Много по-късно, след неговата гибел, този късмет за изход на Егейско море е проигран през 1928 година в Хага от дипломатите от кариерата Буров и Моллов, уточни Йончев.
В умозаключение той сподели, че за своята вътрешна и интернационална политическа активност, в края на ХХ век, Стамболийски е посочен за политик на столетието от група американски историци.
“Александър Стамболийски е една от ярките и значими персони в нашата нова история. За страдание през всичките тези години не престават да се стартират погрешни и неточни оценки за него и за неговата политическа активност. А в днешните времена някои си служат с името му без да могат да вършат и част от неговата вътрешна и външна политика”, съобщи историкът Илия Стефанов. Той приказва за живота и политическата активност на земеделския лидер, който не се бои да се опълчи на статуквото на властта. Стамболийски се афишира изрично срещу включването на България в Първата международна война и за тази своя непримирима позиция е наказан на пожизнен затвор. За да бъде освободен по-късно от същата тази власт и изпратен през септември 1918 година да води договаряния с участниците във Войнишкото въстание за спокойно разрешаване на спора, уточни историкът.
Стефанов посочи неговата външнополитическа активност отпред на страната, която има за цел да изведе България от интернационалната изолираност след Първата международна война. Както и законодателната активност на земеделското ръководство, когато са признати над 300 закона. Републиканец по разбиране, за Стамболийски “доверието на народа е по-важно от доверието на царя”. И защото с политическите си възгледи е бил непреодолима бариера за задкулисието и уредниците на преврата, той е бил жертван на физическо заличаване, акцентира историкът.
Илия Стефанов сподели пред аудиторията смъртния акт за убийството на Стамболийски, публикуван през 1925 година Документът, по думите му, е бил получен скрито след години от неговата внучка Милена Стамболийска.
Зам.-председателят на Обединени земеделци инж. Емил Йончев също изрази противоречие с отрицателните изказвания за личността на земеделския лидер и посочи обстоятелството, че и през днешния ден професори приказват лъжи за Стамболийски и учат на тях студентите си. Той напомни изказване на историк от преди години, че Стамболийски влиза в пандиза през 1915 година поради житна спекулация, която в реалност се е разразила година по-късно.
А историческите обстоятелства са други, сподели Емил Йончев и уточни, че през 1915 година на визита при царя, състояла се на 4 септември, Стамболийски му декларира недвусмислено – в прав текст: „ Това решение ще Ви коства освен страната, само че и короната!”
Междувременно той издава и Манифест срещу въвличането на България във войната. И след това за тези две неща е наказан на пожизнен затвор.
Емил Йончев посочи, че при ръководството на Стамболийски са направени промени, настоящи и през днешния ден. Той напомни Закона за наложително изкупуване на земеделската продукция, премахването на прекупвачите със Закона за кооперативните консорциуми, както и политиката за оземляване на земеделските производители.
Начело на страната Стамболийски съумява да задейства целия трудов капацитет на българският народ – селяните обработват земята, занаятите се развиват, индустрията набира скорост. Българският лев има златно покритие. Търговията процъфтява, сподели Емил Йончев.
Той напомни и различен малко прочут факт - Стамболийски оставя отворена главата от Ньойския контракт за изконното право на България за изход на Бяло море. Много по-късно, след неговата гибел, този късмет за изход на Егейско море е проигран през 1928 година в Хага от дипломатите от кариерата Буров и Моллов, уточни Йончев.
В умозаключение той сподели, че за своята вътрешна и интернационална политическа активност, в края на ХХ век, Стамболийски е посочен за политик на столетието от група американски историци.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ