Закриват спецправосъдието, премахват кариерните бонуси във ВСС
Закриването на спецсъдилищата и спецпрокуратурата към този момент е пред финализация, излиза наяве от законопроект за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, оповестен в уеб страницата за публични съвещания на Министерския съвет. Срокът за разискването му е 14-дневен и явно скоро след приключването му ще стартира процедурата по приемането му.
За десетгодишния период на своето деяние, профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не реализираха заложените със основаването им през 2011 година цели, се посова в претекстовете на вносителите от Министерски съвет. Първоначално предоставената им подготвеност по каузи за усложнена незаконна активност по тежки закононарушения, свързани с проведената престъпност беше разширена, включвайки и каузи за корупция по високите етажи на властта. Този метод целеше да компенсира неналичието на задоволително безапелационни и поредни резултати, които да обосновават съществуването на органите на профилираното наказателно правораздаване, се показва в претекстовете. От друга страна, смесването на критериите за специализация по материя (предмет) и специализация с оглед субектите нарушава правилото за самостоятелност на съда, а от тук и правилото на правовата страна, се споделя в плана.
Въведената специализация влиза в колизия със стандартите, дефинирани в Становище No 15/2012 на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС). Избраният от законодателя метод на специализацията, която се основава върху неизчерпателно и изборно изваждане на част от закононарушенията във връзка с категория субекти, упражняващи разнообразни обществени функционалности, е мощно проблематично от позиция на независимостта на съда. Стандартите на КСЕС за профилираното правораздаване ясно дефинират, че всяка голословна интервенция в съществуващата институционална конструкция на съдилищата посредством обособяване на профилирани съдилища от
общите, доколкото позволява друга от общата мярка на правосъдие, съставлява заплаха за върховенството на правото.
Вносителите са подчертали и върху отчета на Европейска комисия по отношение на върховенството на правото за 2020 година, в който успеваемостта на спецсъдилищата и съответните им прокуратури е оценена сериозно. Цитиран е и отчета от 2021 година, в който се споделя, че “...ключов проблем, емфатичен в поредицата отчети по МСП, е неналичието на поредни резултати в България, що се отнася до присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта. Към сериозните оценки на европейските институции вносителите на плана прибавят и Индекса за усещането на корупцията на Transparency International за 2021 година, в който България още веднъж е сложена на най-ниска позиция измежду страните членки на Европейския съюз (на 78-мо място от изследвани 180 държави).
Анализът на данните в Доклада за активността на Специализирания углавен съд през 2020 година сочи, че броят на постъпилите наказателни каузи от общ темперамент е към 3 % от общия брой гледани каузи, а максимален дял имат делата за разрешаване използването на СРС (малко под половината от всички дела), а към една трета от всички са делата по отношение на разрешаване осъществяването на разнообразни процесуално-следствени дейности (претърсване и изземване, обиск, задържане и изземване на преписка, достъп до трафични данни).
Данните във връзка с тежестта на наложените санкции са също показателни, като доминират леките присъди: „ Броят на съдените през 2020 година лица е 290, от които 220 са наказани и 70 са оправдани. Най - постоянно налаганото наказване е " отнемане от независимост " до 3 години – 168 лица /306 лица през 2019 година/, в т. ч. на 93 лица изтърпяването на наложеното наказване е отсрочено по реда на член 66 от Наказателен кодекс /197 през 2019 година/. Наказание " отнемане от независимост " над 3 години е наложено на 45 лица /42 лица през 2019 година/ и на 2 лица е наложено наказване „ пожизнен затвор “.
За качеството на правораздаването може да се съди по броя на анулираните, изменените и постановените нови присъди на въззивно и касационно равнище, чийто брой остава висок, сочат вносителите. „ През 2020 година резултатите от въззивна и касационна инстанция във връзка с постановени присъди, сочат следното:
- 24 бр. доказани и променени присъди;
- 8 броя анулирани присъди и върнати за ново разглеждане на първоинстанционния съд;
- 8 броя присъди, при които е постановена нова въззивна присъда, като в пет от случаите се касае за част от подсъдимите “.
Проектът планува съдиите от Специализирания углавен съд и Апелативния профилиран углавен съд да бъдат преназначени в настоящите съдилища. Подсъдността на закононарушенията, попадащи в юрисдикцията на Специализирания углавен съд е трансферирана към окръжните съдилища. На Софийския градски съд като първа инстанция стават подсъдни с изключение на делата за закононарушения от общ темперамент, осъществени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет и от членове на Министерския съвет, и тези - осъществени от членове на Висшия правосъден съвет, от основния контрольор и инспекторите в Инспектората към Висшия правосъден съвет, от членовете на Комисията за противопоставяне на корупцията, Комисията за лишаване на нелегално добитото имущество и на Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства, както и от ръководители на държавни организации и държавни комисии, изпълнителни шефове на изпълнителните организации, както и делата за закононарушения по глава първа от особената част
на Наказателния кодекс.
Със законопроекта се предлага анулация на така наречен „ кариерни бонуси “ за членовете на Висш съдебен съвет, основния контрольор и инспекторите от Инспектората към Висшия правосъден съвет и административните ръководители и техните заместници, защото кариерното израстване на
магистратите следва да зависи само и единствено от работата им точно като магистрати. Вносителите се аргументират с изводите в първия Доклад по отношение на върховенството на правото за 2020 година, в който въведените „ кариерни бонуси “ за членовете на Висш съдебен съвет категорично се показват като риск за независимостта на правосъдната власт. Решаващи за кариерното развиване би трябвало да се заключенията, учредени на обективната преценка на професионализма и интегритета на съответния магистрат, а не на качеството на работата му по реализиране на функционалностите във Висш съдебен съвет и Инспектората към Висш съдебен съвет, които са административни и контролни, написа в претекстовете.
За десетгодишния период на своето деяние, профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не реализираха заложените със основаването им през 2011 година цели, се посова в претекстовете на вносителите от Министерски съвет. Първоначално предоставената им подготвеност по каузи за усложнена незаконна активност по тежки закононарушения, свързани с проведената престъпност беше разширена, включвайки и каузи за корупция по високите етажи на властта. Този метод целеше да компенсира неналичието на задоволително безапелационни и поредни резултати, които да обосновават съществуването на органите на профилираното наказателно правораздаване, се показва в претекстовете. От друга страна, смесването на критериите за специализация по материя (предмет) и специализация с оглед субектите нарушава правилото за самостоятелност на съда, а от тук и правилото на правовата страна, се споделя в плана.
Въведената специализация влиза в колизия със стандартите, дефинирани в Становище No 15/2012 на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС). Избраният от законодателя метод на специализацията, която се основава върху неизчерпателно и изборно изваждане на част от закононарушенията във връзка с категория субекти, упражняващи разнообразни обществени функционалности, е мощно проблематично от позиция на независимостта на съда. Стандартите на КСЕС за профилираното правораздаване ясно дефинират, че всяка голословна интервенция в съществуващата институционална конструкция на съдилищата посредством обособяване на профилирани съдилища от
общите, доколкото позволява друга от общата мярка на правосъдие, съставлява заплаха за върховенството на правото.
Вносителите са подчертали и върху отчета на Европейска комисия по отношение на върховенството на правото за 2020 година, в който успеваемостта на спецсъдилищата и съответните им прокуратури е оценена сериозно. Цитиран е и отчета от 2021 година, в който се споделя, че “...ключов проблем, емфатичен в поредицата отчети по МСП, е неналичието на поредни резултати в България, що се отнася до присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта. Към сериозните оценки на европейските институции вносителите на плана прибавят и Индекса за усещането на корупцията на Transparency International за 2021 година, в който България още веднъж е сложена на най-ниска позиция измежду страните членки на Европейския съюз (на 78-мо място от изследвани 180 държави).
Анализът на данните в Доклада за активността на Специализирания углавен съд през 2020 година сочи, че броят на постъпилите наказателни каузи от общ темперамент е към 3 % от общия брой гледани каузи, а максимален дял имат делата за разрешаване използването на СРС (малко под половината от всички дела), а към една трета от всички са делата по отношение на разрешаване осъществяването на разнообразни процесуално-следствени дейности (претърсване и изземване, обиск, задържане и изземване на преписка, достъп до трафични данни).
Данните във връзка с тежестта на наложените санкции са също показателни, като доминират леките присъди: „ Броят на съдените през 2020 година лица е 290, от които 220 са наказани и 70 са оправдани. Най - постоянно налаганото наказване е " отнемане от независимост " до 3 години – 168 лица /306 лица през 2019 година/, в т. ч. на 93 лица изтърпяването на наложеното наказване е отсрочено по реда на член 66 от Наказателен кодекс /197 през 2019 година/. Наказание " отнемане от независимост " над 3 години е наложено на 45 лица /42 лица през 2019 година/ и на 2 лица е наложено наказване „ пожизнен затвор “.
За качеството на правораздаването може да се съди по броя на анулираните, изменените и постановените нови присъди на въззивно и касационно равнище, чийто брой остава висок, сочат вносителите. „ През 2020 година резултатите от въззивна и касационна инстанция във връзка с постановени присъди, сочат следното:
- 24 бр. доказани и променени присъди;
- 8 броя анулирани присъди и върнати за ново разглеждане на първоинстанционния съд;
- 8 броя присъди, при които е постановена нова въззивна присъда, като в пет от случаите се касае за част от подсъдимите “.
Проектът планува съдиите от Специализирания углавен съд и Апелативния профилиран углавен съд да бъдат преназначени в настоящите съдилища. Подсъдността на закононарушенията, попадащи в юрисдикцията на Специализирания углавен съд е трансферирана към окръжните съдилища. На Софийския градски съд като първа инстанция стават подсъдни с изключение на делата за закононарушения от общ темперамент, осъществени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет и от членове на Министерския съвет, и тези - осъществени от членове на Висшия правосъден съвет, от основния контрольор и инспекторите в Инспектората към Висшия правосъден съвет, от членовете на Комисията за противопоставяне на корупцията, Комисията за лишаване на нелегално добитото имущество и на Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства, както и от ръководители на държавни организации и държавни комисии, изпълнителни шефове на изпълнителните организации, както и делата за закононарушения по глава първа от особената част
на Наказателния кодекс.
Със законопроекта се предлага анулация на така наречен „ кариерни бонуси “ за членовете на Висш съдебен съвет, основния контрольор и инспекторите от Инспектората към Висшия правосъден съвет и административните ръководители и техните заместници, защото кариерното израстване на
магистратите следва да зависи само и единствено от работата им точно като магистрати. Вносителите се аргументират с изводите в първия Доклад по отношение на върховенството на правото за 2020 година, в който въведените „ кариерни бонуси “ за членовете на Висш съдебен съвет категорично се показват като риск за независимостта на правосъдната власт. Решаващи за кариерното развиване би трябвало да се заключенията, учредени на обективната преценка на професионализма и интегритета на съответния магистрат, а не на качеството на работата му по реализиране на функционалностите във Висш съдебен съвет и Инспектората към Висш съдебен съвет, които са административни и контролни, написа в претекстовете.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ