Машините ли са виновни за грешките в изборните протоколи
Законопроектът за минимизиране на машинното гласоподаване бе предизвестена вест. Не е тайна доктрина, че множеството парламентарно показани партии желаят да задържат пропорционалния си горист дял от контрола върху ръчното преброяване на хартиени бюлетини.
Документът, импортиран от депутати от ГЕРБ и сътрудници, искрено предлага да се резервира " човешкият фактор " при отчитането на резултатите при партийно най-важните избори – за локалната власт наесен и за Народното събрание - когато и да са.
Новият, за мен най-малко, детайл в безкрайната сага, наречена Изборен кодекс, е самодейността на Централната изборна комисия /ЦИК/ против машинното гласоподаване. Мотивите на вносителите на законопроекта в най-съществената си част преповтарят един разбор на миналите избори и най-много на машинното гласоподаване, който ЦИК показа в Комисията по правни въпроси на 28 юни. Затова си костват редовете, отдадени на първоизточника.
Документът " Анализ на изборите за членове на Европейския парламент от Република България, създадени на 26 май 2019 година " повтаря известните на обществеността данни за неточности при отчитането на резултатите от машинното гласоподаване и употребява тези данни за директно подстрекателство в посока на неговото унищожаване или ограничение. В частта " Изводи " е направена една учудващо механична, на равнището на фейсбук полемика екстраполация: " Увеличаването на броя на секциите с машинно гласоподаване евентуално ще докара до увеличение на несъответствията и грешките в протоколите на СИК, което при този тип избори може да повлияе на резултатите ". Тази " прогноза " имплицитно съдържа признанието, че ЦИК няма разполагаем принадлежности (или, по-скоро, воля да ги приложи), с цел да ограничи неточностите и разминаванията в протоколите на секционните комисии (СИК). На тях се гледа като на съдбовна наложителност. Или както е споделил по различен мотив обичан мой стихотворец – " Така било е и ще бъде ".
В разбора си, апетитен като първоизточник от вносителите на законопроекта, тази висша изборна комисия усърдно заобикаля да спомене или даже да намекне за
отговорността да приготви изборните бумаги, Методическите инструкции за СИК и
да провежда образованието на изборната администрация
тъй че да гледаме в интернет чисти и точни цифри. Та за всеки случай да напомним главните обстоятелства.
Доказаният основен източник на неточности в резултатите от машинните секции беше некоректното преместване или изобщо неотчитането на гласове за партии и преференции от машинната разпечатка върху един " банален " (спрямо 2016-а) и предразполагащ към безнаказаност формуляр за секционен протокол, основан от ЦИК. Не се знае какъв брой от обичайно нестимулираните и незапознати с разпоредбите членове на СИК въобще са погледнали Методическите инструкции на ЦИК, оповестени пет дни преди деня за гласоподаване и откакто обучителният развой за забележителна част от тях бе по график отметнат.
Още на 7 юни Общественият съвет към ЦИК даде на Комисията мощно сериозен отчет за ролята на изборната администрация при извършеното машинно гласоподаване. Сред многочислените рекомендации бе и едно коренно решение – да отпадне въобще задължението на СИК да придвижват резултатите от машинната разпечатка върху обичайния книжен протокол, тези резултати да се взимат напряко от флаш паметите на така наречен профилирани устройства. (Тук има ред забавни и значими детайлности. Възможно по-добър и отново " грешкоустойчив " вид е данните въпреки всичко да се преписват върху обособен протокол, да го назовем " част Б ", само че сумирането на машинния и хартиения избор да става в общинските, надлежно в районните изборни комисии. Известно е на наблюдаващите на избори в България, че
събирането на двуцифрени и трицифрени цифри е
непреодолимо тестване за доста секционни комисии
а на 26 май доста от тях просто взеха решение да не се и пробват.
И какво от това, че някой предложил нещо си? Три седмици по-късно в упоменатия формален разбор ЦИК установи, че една от главните цели на машинното гласоподаване – понижаване на несъответствията и грешките в протоколите на СИК, не е реализирана. Без даже минимално изпитание да се видят аргументите за този крах в идващото изречение е изработен безапелационен извод: " Само по себе си машинното гласоподаване не е средството и методът, по който изборите ще са почтени и транспарантни. " Sic. Тъй беше речено.
Ами няма да е и не може да е магическо средство за почтени избори нито една технология в ръцете на хора, които отхвърлят да приложат рационални и в границите на пълномощията си ограничения за подготовка на процеса и за потвърждаване на резултатите. Като да вземем за пример станалото обществено отпреди изборите предложение за контролно сравняване на данните от флашките с " разписките " от всеки самостоятелен машинен избор – в инцидентно определени в последния миг места за гласоподаване, които да са един, три, пет % – статистиците да кажат – от всички секции.
Другият главен мотив на обичайните съперници на машинното гласоподаване, взаимстван от ЦИК и съвсем папагалски още един от вносителите на законопроекта, е за високата му цена. Съпоставят се разноските за наемане на три хиляди устройства (за което и до ден сегашен на уеб страницата на ЦИК няма публична информация с какви причини наемането е било предпочетено пред купуването) по отношение на 25-те % гласоподаватели в машинните секции, предпочели да цъкат по екрана вместо " химикала, пишещ в наследник цвят ".
Време е, споделих на собствен другар и мой обичаен конкурент по тематиката, да бутнете дебата една стъпка напред – за какво тук и там има 50 на 100 и нагоре приложимост на машините, а в обичаните ви за цитиране селца – нула. Ами тъй като до 26 май никой не беше видял интерфейса на устройствата с изключение на ревностните следователи на уеб страницата на ЦИК. Нямаше публична информация къде и по кое време са произведени; кой, по кое време и по какви критерии ги е сертифицирал; какви са били заличените в формалните протоколи несъответствия сред подадените предложения и техническото задание. Самото задание с условията към апаратната и програмната част – което можеше да е готово примерно в края на предходната година – бе секретно до последно, до публикуването на цялостната документи на публичната поръчка на 10 април. При разгласен победител на 22 април и период за доставка на машините в България 10 май (някои са знаели, че е допустимо, и в действителност доставката стана за двайсетина дни) надали би могло да се чака ЦИК да има време и нерви да пусне някое-друго медийно известие в интерес на надеждността и преимуществата на новата технология. Или, както им беше предлагано, да се създадат обществени демонстрации на машинен избор.
Не било тяхно обвързване, споделят, и установяват неналичието на доверие в машинното гласоподаване.
И да приключим с техния недотам фактологичен и изчерпателен документ, с който тази ЦИК – за първи път в историята на институцията -
може да бъде запомнена като ликвидатор на значима и известна самодейност
Същината на разбора им е простичка: не можем да се оправим с шест хиляди машини наесен, махнете ни го това главоболие или го дайте на Министерския съвет – те имат потенциал.
Аз персонално съм " За " последното предложение – ЦИК в действителност няма потенциал за нови изборни технологии и заплаща за консултантски услуги, като се наложи. Но да се върнем към края на тази публикация на законовносителите, които към основополагащите причини на ЦИК са добавили препратки към рекомендации на Венецианската комисия и на наблюдателските задачи на Организацията за сигурност и съдействие в Европа /ОССЕ/. Добавили са ги евентуално с основателното очакване, че тези препратки звучат авторитетно и няма да има кой да търси съответните параграфи в всекидневно дълги документи. Аз да вземем за пример няма да го направя.
Има няколко надалеч по-адекватни документи за последното машинно гласоподаване в България, които не сме видели, евентуално и депутатите вносители не са ги чели. Трябва да съществуват някакви доклади от колектива научни служащи, направил узаконяването на профилираните устройства; от изпълнителя на публичната поръчка " Сиела норма " АД; от " Информационно обслужване " АД, които и този път направиха обработката на изборните резултати (и би трябвало да знаят източниците на неточности и несъответствия). Има, знаем го, отзиви или каквото там са наречени, от районните изборни комисии, които първи са се сблъскали с редица недостатъци в организацията, включително с несъответствията сред хартиените протоколи на СИК и данните от флаш паметите на машините.
Така че вместо да се бърза с отстрелване преди депутатската почивка, дано има малко сходство на спор. Една-две кръгли, полукръгли или квадратни маси ще ни зарадват, само че хайде, да не бъдем максималисти – дайте ни съществуващи документи да четем.
Документът, импортиран от депутати от ГЕРБ и сътрудници, искрено предлага да се резервира " човешкият фактор " при отчитането на резултатите при партийно най-важните избори – за локалната власт наесен и за Народното събрание - когато и да са.
Новият, за мен най-малко, детайл в безкрайната сага, наречена Изборен кодекс, е самодейността на Централната изборна комисия /ЦИК/ против машинното гласоподаване. Мотивите на вносителите на законопроекта в най-съществената си част преповтарят един разбор на миналите избори и най-много на машинното гласоподаване, който ЦИК показа в Комисията по правни въпроси на 28 юни. Затова си костват редовете, отдадени на първоизточника.
Документът " Анализ на изборите за членове на Европейския парламент от Република България, създадени на 26 май 2019 година " повтаря известните на обществеността данни за неточности при отчитането на резултатите от машинното гласоподаване и употребява тези данни за директно подстрекателство в посока на неговото унищожаване или ограничение. В частта " Изводи " е направена една учудващо механична, на равнището на фейсбук полемика екстраполация: " Увеличаването на броя на секциите с машинно гласоподаване евентуално ще докара до увеличение на несъответствията и грешките в протоколите на СИК, което при този тип избори може да повлияе на резултатите ". Тази " прогноза " имплицитно съдържа признанието, че ЦИК няма разполагаем принадлежности (или, по-скоро, воля да ги приложи), с цел да ограничи неточностите и разминаванията в протоколите на секционните комисии (СИК). На тях се гледа като на съдбовна наложителност. Или както е споделил по различен мотив обичан мой стихотворец – " Така било е и ще бъде ".
В разбора си, апетитен като първоизточник от вносителите на законопроекта, тази висша изборна комисия усърдно заобикаля да спомене или даже да намекне за
отговорността да приготви изборните бумаги, Методическите инструкции за СИК и
да провежда образованието на изборната администрация
тъй че да гледаме в интернет чисти и точни цифри. Та за всеки случай да напомним главните обстоятелства.
Доказаният основен източник на неточности в резултатите от машинните секции беше некоректното преместване или изобщо неотчитането на гласове за партии и преференции от машинната разпечатка върху един " банален " (спрямо 2016-а) и предразполагащ към безнаказаност формуляр за секционен протокол, основан от ЦИК. Не се знае какъв брой от обичайно нестимулираните и незапознати с разпоредбите членове на СИК въобще са погледнали Методическите инструкции на ЦИК, оповестени пет дни преди деня за гласоподаване и откакто обучителният развой за забележителна част от тях бе по график отметнат.
Още на 7 юни Общественият съвет към ЦИК даде на Комисията мощно сериозен отчет за ролята на изборната администрация при извършеното машинно гласоподаване. Сред многочислените рекомендации бе и едно коренно решение – да отпадне въобще задължението на СИК да придвижват резултатите от машинната разпечатка върху обичайния книжен протокол, тези резултати да се взимат напряко от флаш паметите на така наречен профилирани устройства. (Тук има ред забавни и значими детайлности. Възможно по-добър и отново " грешкоустойчив " вид е данните въпреки всичко да се преписват върху обособен протокол, да го назовем " част Б ", само че сумирането на машинния и хартиения избор да става в общинските, надлежно в районните изборни комисии. Известно е на наблюдаващите на избори в България, че
събирането на двуцифрени и трицифрени цифри е
непреодолимо тестване за доста секционни комисии
а на 26 май доста от тях просто взеха решение да не се и пробват.
И какво от това, че някой предложил нещо си? Три седмици по-късно в упоменатия формален разбор ЦИК установи, че една от главните цели на машинното гласоподаване – понижаване на несъответствията и грешките в протоколите на СИК, не е реализирана. Без даже минимално изпитание да се видят аргументите за този крах в идващото изречение е изработен безапелационен извод: " Само по себе си машинното гласоподаване не е средството и методът, по който изборите ще са почтени и транспарантни. " Sic. Тъй беше речено.
Ами няма да е и не може да е магическо средство за почтени избори нито една технология в ръцете на хора, които отхвърлят да приложат рационални и в границите на пълномощията си ограничения за подготовка на процеса и за потвърждаване на резултатите. Като да вземем за пример станалото обществено отпреди изборите предложение за контролно сравняване на данните от флашките с " разписките " от всеки самостоятелен машинен избор – в инцидентно определени в последния миг места за гласоподаване, които да са един, три, пет % – статистиците да кажат – от всички секции.
Другият главен мотив на обичайните съперници на машинното гласоподаване, взаимстван от ЦИК и съвсем папагалски още един от вносителите на законопроекта, е за високата му цена. Съпоставят се разноските за наемане на три хиляди устройства (за което и до ден сегашен на уеб страницата на ЦИК няма публична информация с какви причини наемането е било предпочетено пред купуването) по отношение на 25-те % гласоподаватели в машинните секции, предпочели да цъкат по екрана вместо " химикала, пишещ в наследник цвят ".
Време е, споделих на собствен другар и мой обичаен конкурент по тематиката, да бутнете дебата една стъпка напред – за какво тук и там има 50 на 100 и нагоре приложимост на машините, а в обичаните ви за цитиране селца – нула. Ами тъй като до 26 май никой не беше видял интерфейса на устройствата с изключение на ревностните следователи на уеб страницата на ЦИК. Нямаше публична информация къде и по кое време са произведени; кой, по кое време и по какви критерии ги е сертифицирал; какви са били заличените в формалните протоколи несъответствия сред подадените предложения и техническото задание. Самото задание с условията към апаратната и програмната част – което можеше да е готово примерно в края на предходната година – бе секретно до последно, до публикуването на цялостната документи на публичната поръчка на 10 април. При разгласен победител на 22 април и период за доставка на машините в България 10 май (някои са знаели, че е допустимо, и в действителност доставката стана за двайсетина дни) надали би могло да се чака ЦИК да има време и нерви да пусне някое-друго медийно известие в интерес на надеждността и преимуществата на новата технология. Или, както им беше предлагано, да се създадат обществени демонстрации на машинен избор.
Не било тяхно обвързване, споделят, и установяват неналичието на доверие в машинното гласоподаване.
И да приключим с техния недотам фактологичен и изчерпателен документ, с който тази ЦИК – за първи път в историята на институцията -
може да бъде запомнена като ликвидатор на значима и известна самодейност
Същината на разбора им е простичка: не можем да се оправим с шест хиляди машини наесен, махнете ни го това главоболие или го дайте на Министерския съвет – те имат потенциал.
Аз персонално съм " За " последното предложение – ЦИК в действителност няма потенциал за нови изборни технологии и заплаща за консултантски услуги, като се наложи. Но да се върнем към края на тази публикация на законовносителите, които към основополагащите причини на ЦИК са добавили препратки към рекомендации на Венецианската комисия и на наблюдателските задачи на Организацията за сигурност и съдействие в Европа /ОССЕ/. Добавили са ги евентуално с основателното очакване, че тези препратки звучат авторитетно и няма да има кой да търси съответните параграфи в всекидневно дълги документи. Аз да вземем за пример няма да го направя.
Има няколко надалеч по-адекватни документи за последното машинно гласоподаване в България, които не сме видели, евентуално и депутатите вносители не са ги чели. Трябва да съществуват някакви доклади от колектива научни служащи, направил узаконяването на профилираните устройства; от изпълнителя на публичната поръчка " Сиела норма " АД; от " Информационно обслужване " АД, които и този път направиха обработката на изборните резултати (и би трябвало да знаят източниците на неточности и несъответствия). Има, знаем го, отзиви или каквото там са наречени, от районните изборни комисии, които първи са се сблъскали с редица недостатъци в организацията, включително с несъответствията сред хартиените протоколи на СИК и данните от флаш паметите на машините.
Така че вместо да се бърза с отстрелване преди депутатската почивка, дано има малко сходство на спор. Една-две кръгли, полукръгли или квадратни маси ще ни зарадват, само че хайде, да не бъдем максималисти – дайте ни съществуващи документи да четем.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ