Споровете по закона на Манолова за личната помощ се пренесоха в парламента
Законопроектът на омбудсмана Мая Манолова за персоналната помощ, подкрепян от протестиращите майки на деца с увреждания, провокира разногласия и при първото си разискване в парламентарната обществена комисия в четвъртък и беше съпроводен с контрапротест на национално представителни организации на хората с увреждания.
Противопоставянето, почнало още от полемиките в Националния съвет за интеграцията на хората с увреждания, се придвижи и в Народното събрание, където към този момент оформилите се лагери още веднъж изложиха своите причини “за “ и “против “ приемането му.
В последна сметка разглеждането му ще остане за след лятната почивка, откакто депутатите от обществената комисия си дадоха двумесечен период, в който членовете ѝ да решат, дали да го придвижат към разглеждане и гласоподаване.
И Българска социалистическа партия припознаха плана на омбудсмана
От Българска социалистическа партия оповестиха, че също внасят в Народното събрание предлагания от Манолова законопроект, откакто в края на предходната седмица първи го припознаха от партията на Веселин Марешки “Воля “.
От левицата разясниха, че законопроекът има недостатъци, само че те могат да бъдат изчистени сред първото и второто четене, а философията му е вярна.
Законопроектът на Манолова планува поддръжка на всички хора с увреждания с право на непозната помощ, до момента в който в този момент едвам 14 хиляди от имащите право общо 77 хиляди души получават такава помощ. Това са хората, които сега получават т. нар добавка за непозната помощ в размер на 90 лв.. Проектът на омбудсмана планува асистентска грижа да се получава след самостоятелна оценка на потребностите на всеки с увреждане и се отстранява плановия принцип на финансиране на услугата, което в този момент я прави получавенто ѝ нередевно. По калкулации на омбудсмана и екипа ѝ за финансирането на измененията ще са нужни в допълнение 100 млн. лв. годишно.
Синдикати и Неправителствени организации не престават офанзивите по закона
Синдикатите и национално представителните организации на хората с увреждания разкритикуваха плана на Манолова, че е изработен единствено за дребна група от хора, без да взема решение сложно проблемите.
“Нашата безапелационна позиция е, че би трябвало да се откри механизъм, посредством който нуждаещите се лица с увреждания да получат подобаваща поддръжка, посредством обезпечаване на асистентска услуга. Подобно решение обаче би трябвало да стане на основата на ценене ползите на цялата общественост на хората с увреждания, а освен за избрани. Като цяло считаме, че законопроектът на Мая Манолова е добър. Категорични сме, че фаворизирането на обособена услуга в обособен закон е извънредно порочна процедура. Според нас законопроектът за персоналната помощ би трябвало да се преглежда като част от Закона за обществените услуги, а не настрана от него “, съобщи зам.-председателят на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания Адриана Стоименова.
" Законът има извънредно доста недостатъци. Първо, не е вярно избрана целевата група, второ, в закона няма никакви ясни критерии кои лица ще имат право на персонална помощ. В претекстовете и финансовите планове, които са приложени, стъпва се на разнообразни числа, които ние считаме за безусловно нереалистични. В България има към 88 хиляди жители с непозната помощ. Нашите планове са, че сред 130 милиона годишно ще би трябвало единствено за един час да се употребява услугата, в случай че те употребяват повече часове, сумата нараства на милиард ", сподели ръководителят на Съюза на слепите Васил Долапчиев.
Социалният министър: Личната помощ е нужна, само че и доста скъпа
Социалният министър Бисер Петков съобщи, че асистентските услуги са нужни, само че и доста скъпи. “Аз съм склонен да създадем първата стъпка с този законопроект, само че ще има ли опция обществото, тъй като това са пари на цялото общество, които се събират “, уточни Петков.
Той съобщи, че е доста мъчно да се оцени какъв брой ще коства промяната, изключително откакто в последния вид на законопроекта отпадна таванът от 220 часа за асистентска поддръжка.
Петков напомни, че от есента общественото министерство приготвя Законопроекта за обществените услуги, който сега е препоръчан за обществено разискване. Също по този начин през тази година страната за първи път е поела асистентската услуга и са отпуснати 68 млн. лева в допълнение. Той съобщи, че общественото министерство ще продължи да работи интензивно, а дали законопроектът за персоналната помощ ще бъде признат зависи от Народното събрание.
" Протестиращите майки на деца с увреждания, а и митингите, които провеждат национално показаните организации на хората с увреждания, са по тази причина в центъра на политиките към хората с увреждания - да стои самостоятелният, диференцираният метод към всеки човек с увреждане ", разяснява от своя страна Мая Манолова.
Противопоставянето, почнало още от полемиките в Националния съвет за интеграцията на хората с увреждания, се придвижи и в Народното събрание, където към този момент оформилите се лагери още веднъж изложиха своите причини “за “ и “против “ приемането му.
В последна сметка разглеждането му ще остане за след лятната почивка, откакто депутатите от обществената комисия си дадоха двумесечен период, в който членовете ѝ да решат, дали да го придвижат към разглеждане и гласоподаване.
И Българска социалистическа партия припознаха плана на омбудсмана
От Българска социалистическа партия оповестиха, че също внасят в Народното събрание предлагания от Манолова законопроект, откакто в края на предходната седмица първи го припознаха от партията на Веселин Марешки “Воля “.
От левицата разясниха, че законопроекът има недостатъци, само че те могат да бъдат изчистени сред първото и второто четене, а философията му е вярна.
Законопроектът на Манолова планува поддръжка на всички хора с увреждания с право на непозната помощ, до момента в който в този момент едвам 14 хиляди от имащите право общо 77 хиляди души получават такава помощ. Това са хората, които сега получават т. нар добавка за непозната помощ в размер на 90 лв.. Проектът на омбудсмана планува асистентска грижа да се получава след самостоятелна оценка на потребностите на всеки с увреждане и се отстранява плановия принцип на финансиране на услугата, което в този момент я прави получавенто ѝ нередевно. По калкулации на омбудсмана и екипа ѝ за финансирането на измененията ще са нужни в допълнение 100 млн. лв. годишно.
Синдикати и Неправителствени организации не престават офанзивите по закона
Синдикатите и национално представителните организации на хората с увреждания разкритикуваха плана на Манолова, че е изработен единствено за дребна група от хора, без да взема решение сложно проблемите.
“Нашата безапелационна позиция е, че би трябвало да се откри механизъм, посредством който нуждаещите се лица с увреждания да получат подобаваща поддръжка, посредством обезпечаване на асистентска услуга. Подобно решение обаче би трябвало да стане на основата на ценене ползите на цялата общественост на хората с увреждания, а освен за избрани. Като цяло считаме, че законопроектът на Мая Манолова е добър. Категорични сме, че фаворизирането на обособена услуга в обособен закон е извънредно порочна процедура. Според нас законопроектът за персоналната помощ би трябвало да се преглежда като част от Закона за обществените услуги, а не настрана от него “, съобщи зам.-председателят на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания Адриана Стоименова.
" Законът има извънредно доста недостатъци. Първо, не е вярно избрана целевата група, второ, в закона няма никакви ясни критерии кои лица ще имат право на персонална помощ. В претекстовете и финансовите планове, които са приложени, стъпва се на разнообразни числа, които ние считаме за безусловно нереалистични. В България има към 88 хиляди жители с непозната помощ. Нашите планове са, че сред 130 милиона годишно ще би трябвало единствено за един час да се употребява услугата, в случай че те употребяват повече часове, сумата нараства на милиард ", сподели ръководителят на Съюза на слепите Васил Долапчиев.
Социалният министър: Личната помощ е нужна, само че и доста скъпа
Социалният министър Бисер Петков съобщи, че асистентските услуги са нужни, само че и доста скъпи. “Аз съм склонен да създадем първата стъпка с този законопроект, само че ще има ли опция обществото, тъй като това са пари на цялото общество, които се събират “, уточни Петков.
Той съобщи, че е доста мъчно да се оцени какъв брой ще коства промяната, изключително откакто в последния вид на законопроекта отпадна таванът от 220 часа за асистентска поддръжка.
Петков напомни, че от есента общественото министерство приготвя Законопроекта за обществените услуги, който сега е препоръчан за обществено разискване. Също по този начин през тази година страната за първи път е поела асистентската услуга и са отпуснати 68 млн. лева в допълнение. Той съобщи, че общественото министерство ще продължи да работи интензивно, а дали законопроектът за персоналната помощ ще бъде признат зависи от Народното събрание.
" Протестиращите майки на деца с увреждания, а и митингите, които провеждат национално показаните организации на хората с увреждания, са по тази причина в центъра на политиките към хората с увреждания - да стои самостоятелният, диференцираният метод към всеки човек с увреждане ", разяснява от своя страна Мая Манолова.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ