Проучване: Законите масово се пишат без анализи и без сметка колко ще струват
Законодателният развой в Народното събрание продължава да е съкрушен с доста тежки дефекти. Законовите промени се оферират без сериозна аргументация, най-често липсва оценка на разноските и резултатите, изобщо не се поставят старания да бъдат осведомени жителите какво се променя и какви ще бъдат следствията от поправките. Такъв извод може да се направи от резултатите, които показва последното изследване върху законодателната активност, извършено от Националния център за парламентарни проучвания, представено от Сега.
Проучването обгръща първите 2 години от работата на настоящето Народно заседание и включва 338 законопроекта, импортирани в този интервал. Най-често, с цел да се стимулира законодателната самодейност, депутатите и държавното управление употребяват причини, свързани с правото на Европейски Съюз (24.2%), както и неефективност на съществуващото законодателство (21.5%). Прави усещане, че в 15.8% от случаите вносителите се лимитират единствено до общо излагане на аргументите, т.е. липсва дълбочина и конкретика. Фрапиращите 89.9% от законопроектите въобще не съдържат позовавания на проучвания и научна експертиза в своята аргументация. Това удостоверява налагащата се визия, че законодателните промени се пишат „ на коляно ”, без да се употребява помощта на способени експерти в съответните области.
Пълен неуспех отбелязва Народното събрание в графата „ неприкритост ”, която визира както подготовката, по този начин и последващото приложение на законопроектите. В 96.4% от случаите вносителите въобще не са се сетили или не са поискали да запишат, че резултатите от законовите промени би трябвало да бъдат от време на време оповестени. Мерки за повишение на информираността на жителите не са планувани в 94.1% от законопроектите. Тези данни демонстрират изрично, че Народното събрание и държавното управление съвсем в никакъв случай не вземат поради обстоятелството, че обществеността би трябвало да бъде наясно с това какво правят и какви резултати са постигнали в своята законодателна активност.
Всъщност наподобява, че вносителите не се вълнуват изключително от резултата на своите оферти. В 70.4% от законопроектите не са вписани избрани периоди за постигането на заложените в тях цели. Най-често (в 77.4%) не се показва даже и размерът на финансовите средства, които биха били нужни за използването на признатата нова законова уредба . Направо смайващо е, че в 96.4% от случаите не са планувани механизми за оценка на разноските и резултатите от съответната законодателна самодейност . Когато пишат закони, депутатите и държавното управление най-често се преценяват само със себе си. В 94.7% от законопроектите няма посочена информация за извършени публични съвещания или разисквания, на които да бъдат дискутирани проблемите и аргументите, налагащи смяната. В претекстовете съвсем постоянно (92%) липсват гледните точки на представители на заинтересуваните групи.
Продължава и практиката, която редица учени и експерти дефинират като рискова, да се одобряват законопроекти, посредством които в преходните и заключителни разпореждания да се променят други закони. Това даже се трансформира в наклонност - в сегашния парламент делът на такива законопроекти възлиза на 38%, до момента в който в предния е бил 35%.
Проучването обгръща първите 2 години от работата на настоящето Народно заседание и включва 338 законопроекта, импортирани в този интервал. Най-често, с цел да се стимулира законодателната самодейност, депутатите и държавното управление употребяват причини, свързани с правото на Европейски Съюз (24.2%), както и неефективност на съществуващото законодателство (21.5%). Прави усещане, че в 15.8% от случаите вносителите се лимитират единствено до общо излагане на аргументите, т.е. липсва дълбочина и конкретика. Фрапиращите 89.9% от законопроектите въобще не съдържат позовавания на проучвания и научна експертиза в своята аргументация. Това удостоверява налагащата се визия, че законодателните промени се пишат „ на коляно ”, без да се употребява помощта на способени експерти в съответните области.
Пълен неуспех отбелязва Народното събрание в графата „ неприкритост ”, която визира както подготовката, по този начин и последващото приложение на законопроектите. В 96.4% от случаите вносителите въобще не са се сетили или не са поискали да запишат, че резултатите от законовите промени би трябвало да бъдат от време на време оповестени. Мерки за повишение на информираността на жителите не са планувани в 94.1% от законопроектите. Тези данни демонстрират изрично, че Народното събрание и държавното управление съвсем в никакъв случай не вземат поради обстоятелството, че обществеността би трябвало да бъде наясно с това какво правят и какви резултати са постигнали в своята законодателна активност.
Всъщност наподобява, че вносителите не се вълнуват изключително от резултата на своите оферти. В 70.4% от законопроектите не са вписани избрани периоди за постигането на заложените в тях цели. Най-често (в 77.4%) не се показва даже и размерът на финансовите средства, които биха били нужни за използването на признатата нова законова уредба . Направо смайващо е, че в 96.4% от случаите не са планувани механизми за оценка на разноските и резултатите от съответната законодателна самодейност . Когато пишат закони, депутатите и държавното управление най-често се преценяват само със себе си. В 94.7% от законопроектите няма посочена информация за извършени публични съвещания или разисквания, на които да бъдат дискутирани проблемите и аргументите, налагащи смяната. В претекстовете съвсем постоянно (92%) липсват гледните точки на представители на заинтересуваните групи.
Продължава и практиката, която редица учени и експерти дефинират като рискова, да се одобряват законопроекти, посредством които в преходните и заключителни разпореждания да се променят други закони. Това даже се трансформира в наклонност - в сегашния парламент делът на такива законопроекти възлиза на 38%, до момента в който в предния е бил 35%.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ