Драстичен спад на българските студенти от РСМ заради липсата на кабинет
Законодателни промени и неналичието не постоянно държавно управление нанесоха удар и върху искащите българи от районен съд Македония да следват в наши университети, съобщи кореспондент на БГНЕС.
За последното десетилетие от 2010 до 2019 година, т.е. последната година преди експлоадирането на пандемията от ковид, имаме непрестанен напредък на броя на искащите от РСМ българи да учат в наши висши образователни заведения. Ако през 2010 година техният брой е бил към 500, през 2019 година той се удвоява и доближава над 1000.
В годините на пандемията 2020-2021 година има сериозен спад, само че той не се дължи на смъртоносната болест, тъй като всички искащи са можели да постъпят в университет, кандидатствайки онлайн.
Причините за сериозния спад са законови промени и неналичието на настоящ орган, който да позволи основания проблем. Този орган – Консултативен съвет не може да стартира работа, тъй като няма постоянен кабинет.
След 2019 година българската страна трансформира условията за документите, с които могат да аплайват искащите българи от РСМ. Тези промени оказват негативно въздействие върху бъдещите кандидат-студенти.
Те могат да аплайват у нас по две постановления – 103 и 228. Повечето от тях избират 103. По него те се употребяват с всички привилегии, които имат и другите български студенти – получават стипендия, не заплащат семестриални такси и общежитие. Това разпореждане планува да потвърдят своя български генезис с публични документи на българската страна или институции, издадени на техните предшественици.
Проблемът е, че множеството от тях не разполагат с такива документи. Тук би трябвало да се има поради, че става дума за църковни актове на Българската екзархия в интервала 1871-1919 година, грамоти за награждаване с български медали и ордени, военни книжки за присъединяване в трите войни за национално обединяване (1912-1918 г.), документи на българските учебни заведения. Много от тях обаче са или изгубени, или унищожени. Важно е да се подчертае, че в интервала след 1918 година с дребен интервал сред 1941-1944 година, Македония се намира под сръбска окупация и българите са подложени на гонения, вкарвани в затвори и лагери, или просто избивани. Така че доста от българите са били принудени да унищожават всеки документ, който може да приказва за техния български генезис, в случай че желаят да спасят живота си и този на своите близки.
Към това се прибавя и още един проблем. Българската страна упорства данните от тези български документи да съответстват с югославските и македонските. Но в доста случаи такива съвпадения няма, тъй като сръбската власт е променяла датите на раждане на хората и техните имена, които са били посърбени. Така да вземем за пример Иван става Йован и така нататък, а роденият на 1 януари е „ изместен “ на 2 януари. Тези разлики дават мотив на актуалните управляващи в България да отхвърлят да одобряват македонски българи за студенти. Това довежда до фрапантен четирикратен спад на броя на искащите да учат у нас. За последната 2022 година едвам 273 студенти от РСМ са избрали България, т.е. четири пъти по-малко спрямо 2019 година
Изход от създалата се обстановка има. Трябва да проработи Консултативният съвет за българско поданство, който може да прегледа всеки един случай на студент от РСМ, който няма нужните документи и да вземе решение дали той може да се образова по 103 разпореждане, т.е. да се признае, че има български генезис.
За страдание, от месец март 2021 година, откогато е признат Законът за българското поданство, който планува основаването на този Консултативен съвет, той към момента не е конституиран. Има квалифициран план за устав за активността му и разпоредба за действие на електронната система, в която да се събират данните за този съвет. Тези документи са разпратени до заинтригуваните институции, събрани са техните отзиви и мнения, обработени са. Министерство на външните работи взаимно с Агенцията за българите в чужбина са събрали две работни групи, където са изчистени всички въпроси. Всичко е квалифицирано за внасяне за разглеждане в Министерски съвет. Остава те да бъдат прегледани и Консултативният съвет да проработи, тъй като той е чакан от доста институции и жители, в това число от нашите братя край Вардара. Българските студенти са единствено една дребна част от тях, казусът визира и
За последното десетилетие от 2010 до 2019 година, т.е. последната година преди експлоадирането на пандемията от ковид, имаме непрестанен напредък на броя на искащите от РСМ българи да учат в наши висши образователни заведения. Ако през 2010 година техният брой е бил към 500, през 2019 година той се удвоява и доближава над 1000.
В годините на пандемията 2020-2021 година има сериозен спад, само че той не се дължи на смъртоносната болест, тъй като всички искащи са можели да постъпят в университет, кандидатствайки онлайн.
Причините за сериозния спад са законови промени и неналичието на настоящ орган, който да позволи основания проблем. Този орган – Консултативен съвет не може да стартира работа, тъй като няма постоянен кабинет.
След 2019 година българската страна трансформира условията за документите, с които могат да аплайват искащите българи от РСМ. Тези промени оказват негативно въздействие върху бъдещите кандидат-студенти.
Те могат да аплайват у нас по две постановления – 103 и 228. Повечето от тях избират 103. По него те се употребяват с всички привилегии, които имат и другите български студенти – получават стипендия, не заплащат семестриални такси и общежитие. Това разпореждане планува да потвърдят своя български генезис с публични документи на българската страна или институции, издадени на техните предшественици.
Проблемът е, че множеството от тях не разполагат с такива документи. Тук би трябвало да се има поради, че става дума за църковни актове на Българската екзархия в интервала 1871-1919 година, грамоти за награждаване с български медали и ордени, военни книжки за присъединяване в трите войни за национално обединяване (1912-1918 г.), документи на българските учебни заведения. Много от тях обаче са или изгубени, или унищожени. Важно е да се подчертае, че в интервала след 1918 година с дребен интервал сред 1941-1944 година, Македония се намира под сръбска окупация и българите са подложени на гонения, вкарвани в затвори и лагери, или просто избивани. Така че доста от българите са били принудени да унищожават всеки документ, който може да приказва за техния български генезис, в случай че желаят да спасят живота си и този на своите близки.
Към това се прибавя и още един проблем. Българската страна упорства данните от тези български документи да съответстват с югославските и македонските. Но в доста случаи такива съвпадения няма, тъй като сръбската власт е променяла датите на раждане на хората и техните имена, които са били посърбени. Така да вземем за пример Иван става Йован и така нататък, а роденият на 1 януари е „ изместен “ на 2 януари. Тези разлики дават мотив на актуалните управляващи в България да отхвърлят да одобряват македонски българи за студенти. Това довежда до фрапантен четирикратен спад на броя на искащите да учат у нас. За последната 2022 година едвам 273 студенти от РСМ са избрали България, т.е. четири пъти по-малко спрямо 2019 година
Изход от създалата се обстановка има. Трябва да проработи Консултативният съвет за българско поданство, който може да прегледа всеки един случай на студент от РСМ, който няма нужните документи и да вземе решение дали той може да се образова по 103 разпореждане, т.е. да се признае, че има български генезис.
За страдание, от месец март 2021 година, откогато е признат Законът за българското поданство, който планува основаването на този Консултативен съвет, той към момента не е конституиран. Има квалифициран план за устав за активността му и разпоредба за действие на електронната система, в която да се събират данните за този съвет. Тези документи са разпратени до заинтригуваните институции, събрани са техните отзиви и мнения, обработени са. Министерство на външните работи взаимно с Агенцията за българите в чужбина са събрали две работни групи, където са изчистени всички въпроси. Всичко е квалифицирано за внасяне за разглеждане в Министерски съвет. Остава те да бъдат прегледани и Консултативният съвет да проработи, тъй като той е чакан от доста институции и жители, в това число от нашите братя край Вардара. Българските студенти са единствено една дребна част от тях, казусът визира и
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ