Рисковете на имотния пазар, може да поставят под заплаха финансовата стабилност
Законодателите виждат следващия заможен взрив в Европа, написа Profit.bg.
Докато пазарът на парцели в Северните страни се охлажда, а цените в Лондон падат преди Брекзит, банките в Източното крило на Европейски Съюз всеобщо раздават средства на кредитополучатели, окуражени от ниската безработица, растежа на заплатите и екпанзивната парична политика.
Ниската задлъжнялост на семействата значи, че по-голяма част от района към момента е надалеч от попадането в спиралата на имотния пазар. Все още помнейки срутва, който се популяризира от прибалтийските страни до Черно море през предишното десетилетие обаче, регулаторните органи в Чехия и Словакия стегнаха разпоредбите за банките, а други страни може да ги последват.
“Опитът от международната финансова рецесия от 2008 година накара централните банки да са доста по-предпазливи във връзка с имотния пазар, ” споделя пред Bloomberg Рафаела Тенкони, създател на основаната в Лондон консултантска компания ADA. “Възстановяванията на цените на парцелите евентуално ще продължат – на процедура те са неизбежни на фона на повишаващата се претовареност и доста ниските лихви. ”
В Чехия, където главната рента на централната банка е малко над нулата, а безработицата е 4.1% (най-ниската в ЕС), цените на парцелите скочиха с над една десета през четвъртото тримесечие на 2016 година Унгария и Литва не изостават с доста по този индикатор, съгласно Евростат. През първото тримесечие на годината търсенето на имотния пазар доближи рекордни равнища в най-голямата стопанска система в района – Полша, а от Централната банка на Унгария обявиха, че въпреки и имотният пазар да не демонстрира признаци на прегряване, цените на парцелите в Будапеща би трябвало да се наблюдават.
Кредитирането скача също. Ипотечното кредитиране в Словакия бележи растеж от 14.7% на годишна база, който е и най-големият в Европейски Съюз. Ръстът в Румъния е 13%.
“Чехия наподобява е водач по покачване на цените, в основата на което са ниските лихви и неналичието на различни благоприятни условия за вложения пред локалните жители, ” споделя Саймън Кихано-Еванс, анализатор на разрастващите се пазари в основаната в Лондон Legal & General Investment Management Ltd., която ръководи активи за към 1.2 трлн. $. “Предпазливата позиция на централната банка е оправдана ”, съгласно него.
Миналата седмица банката усили по този начин наречения анти-цикличен буфер за комерсиалните банки до 1% от активите от юли 2018 година спрямо 0.5% сега. Управителят на банката Иржи Руснок съобщи, че кредитие са “най-голямият източник на риск ” за финансовата непоклатимост. Словакия работи по подобен метод.
От Организацията за икономическо развиване и съдействие (ОИСР) предизвестиха Словакия в сряда, че би трябвало да ограничи още кредитирането и тласъците за владеене на жилища, с цел да предотврати балон при недвижимите парцели. Словакия и Естония също по този начин бяха посочени като евентуално уязвими в отчет на Европейския ръб за оценка на систематичния риск през предишния ноември.
“В Словакия рисковете за финансовата непоклатимост наподобява са по-големи, ” съгласно Лиъм Карсън, икономист от Capital Economics Ltd. в Лондон. “Цените на жилищните парцели нарастват с най-бързи темпове от преди финансовата рецесия насам. ”
Въпреки това нито една от някогашните комунистически страни не е измежду осемте предизвестени от борда, че рисковете на имотния пазар, може да слагат под опасност финансовата непоклатимост. Властите в Словакия, Малта и Естония са подхванали подобаващите ограничения, с цел да лимитират увеличаващите се уязвимости, съгласно борда за оценка на систематичния риск. Нещо повече, ипотечните заеми съставляват по-малко от 30% от Брутният вътрешен продукт в по-голямата част от района, което е под междинното равнище за Европейски Съюз.
На фона на ниските лихви в района централните банки, които избират да употребяват ограничения като финансови условия или ограничавания върху съотношението заем/стойност и дълг/печалба, може да създадат пазара недосегаем за по-младите работещи, както може да се види от имотния взрив от Лондон до Сидни.
“Комбинацията от доста ниски лихви и по-строги съотношения заем/стойност има несъразмерен резултат върху обществото, ” споделя Юрай Котиан, икономист в Erste Bank във Виена. В последна сметка тя може “да накаже главно тези с ниски приходи и по-младите кредитополучатели, които може изцяло да изгубят достъп до ипотечното кредитиране. ”
Докато пазарът на парцели в Северните страни се охлажда, а цените в Лондон падат преди Брекзит, банките в Източното крило на Европейски Съюз всеобщо раздават средства на кредитополучатели, окуражени от ниската безработица, растежа на заплатите и екпанзивната парична политика.
Ниската задлъжнялост на семействата значи, че по-голяма част от района към момента е надалеч от попадането в спиралата на имотния пазар. Все още помнейки срутва, който се популяризира от прибалтийските страни до Черно море през предишното десетилетие обаче, регулаторните органи в Чехия и Словакия стегнаха разпоредбите за банките, а други страни може да ги последват.
“Опитът от международната финансова рецесия от 2008 година накара централните банки да са доста по-предпазливи във връзка с имотния пазар, ” споделя пред Bloomberg Рафаела Тенкони, създател на основаната в Лондон консултантска компания ADA. “Възстановяванията на цените на парцелите евентуално ще продължат – на процедура те са неизбежни на фона на повишаващата се претовареност и доста ниските лихви. ”
В Чехия, където главната рента на централната банка е малко над нулата, а безработицата е 4.1% (най-ниската в ЕС), цените на парцелите скочиха с над една десета през четвъртото тримесечие на 2016 година Унгария и Литва не изостават с доста по този индикатор, съгласно Евростат. През първото тримесечие на годината търсенето на имотния пазар доближи рекордни равнища в най-голямата стопанска система в района – Полша, а от Централната банка на Унгария обявиха, че въпреки и имотният пазар да не демонстрира признаци на прегряване, цените на парцелите в Будапеща би трябвало да се наблюдават.
Кредитирането скача също. Ипотечното кредитиране в Словакия бележи растеж от 14.7% на годишна база, който е и най-големият в Европейски Съюз. Ръстът в Румъния е 13%.
“Чехия наподобява е водач по покачване на цените, в основата на което са ниските лихви и неналичието на различни благоприятни условия за вложения пред локалните жители, ” споделя Саймън Кихано-Еванс, анализатор на разрастващите се пазари в основаната в Лондон Legal & General Investment Management Ltd., която ръководи активи за към 1.2 трлн. $. “Предпазливата позиция на централната банка е оправдана ”, съгласно него.
Миналата седмица банката усили по този начин наречения анти-цикличен буфер за комерсиалните банки до 1% от активите от юли 2018 година спрямо 0.5% сега. Управителят на банката Иржи Руснок съобщи, че кредитие са “най-голямият източник на риск ” за финансовата непоклатимост. Словакия работи по подобен метод.
От Организацията за икономическо развиване и съдействие (ОИСР) предизвестиха Словакия в сряда, че би трябвало да ограничи още кредитирането и тласъците за владеене на жилища, с цел да предотврати балон при недвижимите парцели. Словакия и Естония също по този начин бяха посочени като евентуално уязвими в отчет на Европейския ръб за оценка на систематичния риск през предишния ноември.
“В Словакия рисковете за финансовата непоклатимост наподобява са по-големи, ” съгласно Лиъм Карсън, икономист от Capital Economics Ltd. в Лондон. “Цените на жилищните парцели нарастват с най-бързи темпове от преди финансовата рецесия насам. ”
Въпреки това нито една от някогашните комунистически страни не е измежду осемте предизвестени от борда, че рисковете на имотния пазар, може да слагат под опасност финансовата непоклатимост. Властите в Словакия, Малта и Естония са подхванали подобаващите ограничения, с цел да лимитират увеличаващите се уязвимости, съгласно борда за оценка на систематичния риск. Нещо повече, ипотечните заеми съставляват по-малко от 30% от Брутният вътрешен продукт в по-голямата част от района, което е под междинното равнище за Европейски Съюз.
На фона на ниските лихви в района централните банки, които избират да употребяват ограничения като финансови условия или ограничавания върху съотношението заем/стойност и дълг/печалба, може да създадат пазара недосегаем за по-младите работещи, както може да се види от имотния взрив от Лондон до Сидни.
“Комбинацията от доста ниски лихви и по-строги съотношения заем/стойност има несъразмерен резултат върху обществото, ” споделя Юрай Котиан, икономист в Erste Bank във Виена. В последна сметка тя може “да накаже главно тези с ниски приходи и по-младите кредитополучатели, които може изцяло да изгубят достъп до ипотечното кредитиране. ”
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ