Законът, с който бе ратифициран Преспанският договор вече е на

...
Законът, с който бе ратифициран Преспанският договор вече е на
Коментари Харесай

Може ли президентът на Македония да блокира договора с Гърция?

Законът, с който бе утвърден Преспанският контракт към този момент е на бюрото на президента на Македония Георги Иванов. Той разполага със седем дни, с цел да подпише указа за одобряването му, само че към този момент е ясно, че няма да му даде благословията си. Скопската телевизия „ Канал 5 “ търси отговор на въпроса дали Иванов може да блокира контракта, реализиран сред Скопие и Атина след месеци на интензивни договаряния и дипломатически старания, съобщи " Фокус ".
Дали ветото на президента Иванов ще блокира осъществяването на съглашението с Гърция? Това е главният въпрос, който вълнува македонското общество през днешния ден. Процедурата е ясна. Ако и след 7 дни президентът не подпише закона за ратификацията, би трябвало да уведоми Народното събрание, който ще повтори процедурата с гласуването. При втория избор е належащо болшинство от 61 депутата. Като се има поради, че законът към този момент получи поддръжката на 69 народни представители, това надали ще бъде проблем. След това обаче законът още веднъж ще бъде предаден за автограф от президента, който - в сходство с член 75 от Конституцията, е задължен да го подпише.
Въпреки това, това не е гаранция, че Иванов ще го направи. Телевизията напомня по какъв начин президентът на югозападната ни съседка действа със Закона за използването на езиците, който остана в някое от чекмеджетата на бюрото му.
Въпреки че си наподобяват, двата случая са разнообразни. За закона за езиците Иванов даде обяснения на възраженията си по съвсем всички членове. Нито една от забележките му не бе призната от Народното събрание, тъй че прибягването до така наречен джобно несъгласие може да бъде разбрано. Но в тази ситуация със Закона за ратификацията става дума за одобряване на интернационален контракт - затова не е допустимо внасянето на някакви промени в него. Отказът да бъде подписан и след повторното гласоподаване в Народното събрание в Скопие може да се смята за съществено нарушаване на конституционните пълномощия на президента.
Вече е известно, че в случай че се стигне до сходен сюжет, ръководителят на Народното събрание Талат Джафери ще изпрати контракта за издание в Държавен вестник без подписа на Иванов, с цел да стартират процедурите за образуване на планувания референдум. Парламентарното болшинство евентуално ще задейства процедура за определяне на отговорността на президента, т.е. импийчмънт.
След като законът бъде оповестен в Държавен вестник, ще се смята, че той е влезнал в действие. Това значи, че ще може да бъде оспорен пред Конституционния съд. Вече бяха дадени и такива поръчки от обособени политици и партии. Тук обаче също има противоречиви моменти – като да вземем за пример дали Конституционният съд може да прави оценка интернационално съглашение.
Някои юристи се базират на член 118 от Основния закон и твърдят, че органът няма сходно пълномощие. Съгласно този член всички контракти, утвърдени според Конституцията, са част от вътрешния юридически ред и не могат да бъдат променяни със закон.
Но има адвокати, които са на противоположно мнение. Като мотив те употребяват прецедента от 2002 година, когато Конституционният съд анулира съглашението с Гърция за газопровода.
Тогава съдиите се позоваха на компетентността, произлизаща от член 110 на Основния закон, съгласно който Конституционният съд взема решение дали законодателството е в сходство с него.
Кой от двата разновидността ще се случи в проблема с контракта за името, следва да стане ясно.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР