Кой кой е и колко губи в българските медии
Законът на Пеевски за медиите е единствено с цел да подвига звук и дим
© Надежда Чипева - Огромната част от вестниците и някои онлайн медии са подвластни от държавно финансиране и/или продават наличие на околните до властта.
- Липсата на бърз рекламен растеж направи телевизионния пазар неприветлив за интернационалните компании. Още по тематиката
Петият закон на Пеевски...
...и оповестяването на петата власт
8 фев 2018
Пеевски внесе законопроект за собствеността на медиите
Депутатът желае да направи обществено финансирането на медиите, които не са негови
6 фев 2018
Кой опасява публицистите
Депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски редовно употребява медиите си за офанзива против самостоятелни издания, малките екрани и публицисти. Тази седмица си набеляза Светослав Иванов от bTV
16 яну 2018
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Когато преди седмица Делян Пеевски и още депутати от Движение за права и свободи внесоха законопроект за осветление на собствеността в медиите и метода, по който се финансират, ходът му провокира най-вече подигравка. Това е все едно вълкът да внесе закон против изяждането на овцете. За решението на Пеевски, несъмнено има пояснение - той евентуално се пробва да излезе от облика си на медиен могул, който употребява вестниците, малките екрани и уеб страниците си, с цел да манипулира публичното мнение в комфортна за него и околните му политици посока.
В типичния си жанр депутатът експлоатира действителен проблем - сериозна част от българските медии са в рецесия, само че не предлага същинско решение. То би могло да пристигна от действително работещи регулатори като Комисия за защита на конкуренцията, които да ревизират освен формалната благосъстоятелност на другите сдружения, само че и комерсиалните и счетоводни връзки сред тях, с цел да открият действителния притежател. Това няма да се случи скоро и до тогава остава единствено да се откриват размерите на провалите.
Моделът " Пеевски " обаче не е единственият проблем на медийния пазар.
Рекламният пазар
От бизнес позиция има два съществени тренда, които му се отразиха през последните години. Ожесточената конкуренция сред двете най-големи медийни групи - тази към Nova и bTV, смъкна извънредно доста цената на рекламното време в България. Това направи малкия екран извънредно преференциална и промени внезапно разпределението на рекламните вложения сред другите видове медии.
Според изпълнителния шеф на медийния клъстър на Publicis One България Десислава Стоянова през 2017 година чистите медийни вложения нарастват в следствие главно от телевизионната и онлайн рекламата. Това са и двете медии, които подлежат на премерване. " И вестниците, и списанията са в рецесия в следствие от пренасочването на аудиторията, всеобщото " пожълтяване " на наличието (с дребни изключения) и сериозния спад в тиражите, които по принцип в никакъв случай не са били обществени ", прецизира Десислава Стоянова.
Един от главните причини за притежателите на двете малките екрани - американската компания CME и шведската MTG, да купят компании в България беше, че на хартия тукашният рекламен пазар имаше голям капацитет да пораства. Рекламните вложения на глава от популацията тук бяха над 10 пъти по-ниски, в сравнение с развитите пазари. Комбинацията от рецесията след 2008 година и засилената конкуренция сред двете групи обаче замрази упования голям растеж. Цените на тв рекламата се усилиха, и то с малко, за пръв път през 2017 година Евтиното време накара рекламодателите да усилят вложенията си в телевизия и главните пострадали от това бяха печатните медии. Техният дял в целия микс световно понижава, само че тук загубите бяха по-големи, даже съпоставени с други източноевропейски страни. В същото време нарастването на рекламните вложения по този начин и не се случва с упования ритъм. Според последния доклад на CME - притежателя на bTV, рекламните разноски на глава от популацията в България са 26.8 $ против 77.4 $ в Чехия и 376 в западноевропейските пазари.
Заплахата за печатните медии
Промяната в рекламния микс направи съвсем всички печатни медии губещи, а поради ниските цени на рекламата малките екрани станаха непривлекателни от капиталова позиция. Сегашните притежатели на двете огромни групи взеха решение да не чакат повече растежа и сега текат договаряния за продажба на двете медийни групи.
Пренасочването към телевизия не беше единственият проблем за печатния пазар. Засилването на цифровата реклама в допълнение обезкърви вестниците и списанията. В същото време това не оказа помощ изключително на цифровите медии. Както в световен мащаб, по този начин и в България сериозна част от рекламата онлайн отива в google и facebook. Нещо повече - поради световната конкуренция и голямото предложение на наличие нейната цена е извънредно ниска. Това прави салдото на вложителите в онлайн медии също доста нерешителен.
Един от най-големите парадокси на българския медиен пазар е, че макар намаляващите доходи и негативни салда за сериозна част от заглавията те не понижават с толкоз, колкото би се очаквало поради понижените доходи. По данни на Национален статистически институт през 2010 година в България са се издавали 60 всекидневника, а през 2016 - 44. Статистиката не регистрира броя на онлайн медиите, само че може да се допусна, че те са се нараснали съществено през този интервал. Накратко, макар спада в приходите доста заглавия оцеляват.
От отговора на въпроса " Как? " може да се разбере доста за българската политика и качеството на институциите.
Модели на финансиране
Някои медии (като да вземем за пример " Медиапул ", " Стършел " и изданията на " Икономедиа " ) получават финансиране от фондации като " Америка за България " или грантовете на Гугъл. Тези пари обаче се дават намерено (в случая на " Икономедиа " са към 7% от приходите й) и нямат въздействие върху публицистичната политика.
Проблемът е другаде. Сериозна част от " старите медии " и някои от новите заместиха рекламните доходи с продажба на наличие.
" Има чувството, че в България притежатели купуват медии не с цел да осведомят българите, а с цел да обслужват персоналните си ползи посредством тях. Тоест посредством тях те си купуват въздействие или за политическите им ползи, или за икономическите. А това по никакъв начин не е чисто ", разяснява преди време генералният секретар на " Репортери без граници " Жан-Франсоа Жулиар.
Друг представител на " Репортери без граници ", Паулин Адес-Мевел - индивидът, който дава отговор за обобщението на медийната обстановка във всяка страна от нашия район на организацията, показва като главен проблем на българския пазар концентрацията на власт. " Когато някой има толкоз доста медии, задачите му евентуално са много разнообразни от журналистическите – като разпространяването на агитация. Концентрацията на тази власт не е обвързвана единствено с хората, в чиито ръце е тази власт, само че и с следствията за цялото общество ", споделя Паулин Адес-Мевел.
Най-очевидният случай тук са медиите към Делян Пеевски. В таблиците може да видите кои медии са непосредствено негова благосъстоятелност и върху кои има въздействие. Влиянието му обаче не минава единствено през директна или скрита благосъстоятелност. Преди към две години моментно охладняване на връзките сред Пеевски и издателя на ПИК Недялко Недялков сподели един от механизмите за пазаруване на медийно въздействие. След спор сред двамата рекламната организация на " Булгартабак " " Сода комюникейшънс " (собственост на записаното на Британските Вирджински острови сдружение Doreco Limited, на което Пеевски трансферира публично притежаваните 18% от фабриката за цигарени опаковки и филтри " Юрий Гагарин " и което е притежател на сдружението, вложител в новата печатница на медийната група на депутата - бел. ред.) си потърси по правосъден път над 600 хиляди лева от вестниците " Ретро ", " Лакомник " и уеб страницата ПИК. От делото ставаше ясно, че парите са платени предплатено за изявления и " PR текстове ". Това демонстрира добре механизма за управление на наличието в медиите, както и дава концепция за цената, която Пеевски е подготвен да заплати за следени текстове.
Банковото кредитиране е другият инструмент за финансиране на послушни медии, който стана изключително известен с КТБ. Три компании, свързани с банкера Цветан Василев, които са измежду едрите кредитополучатели от КТБ - " Сайга консулт ", " Булит 2007 " и " БГ корпорейшън ", са отпуснали общо 34 млн. лева към компаниите, които издават " 24 часа ", " Труд ", " Преса ", " Тема ", " Струма ", уеб страницата blitz.bg и така нататък Въпреки че формалният надзор на финансиращите сдружения е бил у банкера, по думите на един от издателите бенефициенти полученият заем представлявал " акционерното присъединяване на Пеевски ".
КТБ обаче не е единствената банка, която финансира медии. Сделката, посредством която в средата на декември 2015 година Петьо Блъсков закупи вестник " Труд " от Венелина Гочева, е с пари от Първа капиталова банка. Това излиза наяве от контракт за залог на комерсиалното дружество на " Труд медиа ", подаден пред Агенцията по вписванията. Дружеството, посредством което стана прехвърлянето, дружно с марките " Труд ", " Дневен Труд ", " Жълт Труд ", " Седмичен Труд ", " Нощен Труд " е било заложено против 3.7 млн. евро заем, които ПИБ е отпуснала на " Блъсков медиа ". В момента " Труд " е един от най-ревностните бранители на концепцията за втора кабинка на Банско и громи природозащитниците, с които води война мажоритарният притежател на банката.
И с цел да бъде обстановката в действителност комплицирана, към купувачите на наличие непосредствено се включва и страната с парите от еврофондовете. 6.6 млн. лева е сумата, която в рамките единствено на осем месеца (от 1 януари до 31 август 2017 г.) е платила страната на 25 районни и национални радио- и телевизионни групи. Това демонстрират последните данни от оповестените информации за осъществяване на информационните проекти по европейски оперативни стратегии. Тези пари са за пазаруване на програмно време в малките екрани и радиостанции.
Пикът на държавното финансиране на медии беше през 2013 година, когато 32 млн. лева европейски средства бяха раздадени за реклама на еврофондовете. От март 2015 до януари 2016 година сумата бе три пъти по-малка – 11.4 млн. лева
И с цел да бъде картината на медийния пазар още по-мрачна, от към година насам натискът над останалите свободни гласове на пазара се ускорява още повече. Това дефинира и покупко-продажби като тази за юридическия уебсайт " Правен свят " (попаднал в мрежата на Пеевски) и евентуално телевизия BiT (вижте повече на стр. 28). Твърде е допустимо трендът за продажба на наличие да има съществена роля и при договорката на най-малко едната от двете огромни малките екрани, които сега са на пазара - Nova и bTV.
Накратко, медийният пазар все по-малко наподобява на пазар, още по-малко медиен. Засега съотношението сред естествените и следените медии към момента е в интерес на първите поради двата съществени частни тв канала. Ако обаче даже и единият от тях мине от тъмната страна, това ще бъде смяна с доста съществени последици освен за медиите, само че и за политиката.
А законът на Пеевски за медиите е единствено с цел да подвига звук и дим - с вярата те да скрият същинската картина.
По тематиката работиха: Алексей Лазаров, Весислава Антонова и Сирма Пенкова
© Надежда Чипева - Огромната част от вестниците и някои онлайн медии са подвластни от държавно финансиране и/или продават наличие на околните до властта.
- Липсата на бърз рекламен растеж направи телевизионния пазар неприветлив за интернационалните компании. Още по тематиката
Петият закон на Пеевски...
...и оповестяването на петата власт
8 фев 2018
Пеевски внесе законопроект за собствеността на медиите
Депутатът желае да направи обществено финансирането на медиите, които не са негови
6 фев 2018
Кой опасява публицистите
Депутатът от Движение за права и свободи Делян Пеевски редовно употребява медиите си за офанзива против самостоятелни издания, малките екрани и публицисти. Тази седмица си набеляза Светослав Иванов от bTV
16 яну 2018
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Когато преди седмица Делян Пеевски и още депутати от Движение за права и свободи внесоха законопроект за осветление на собствеността в медиите и метода, по който се финансират, ходът му провокира най-вече подигравка. Това е все едно вълкът да внесе закон против изяждането на овцете. За решението на Пеевски, несъмнено има пояснение - той евентуално се пробва да излезе от облика си на медиен могул, който употребява вестниците, малките екрани и уеб страниците си, с цел да манипулира публичното мнение в комфортна за него и околните му политици посока.
В типичния си жанр депутатът експлоатира действителен проблем - сериозна част от българските медии са в рецесия, само че не предлага същинско решение. То би могло да пристигна от действително работещи регулатори като Комисия за защита на конкуренцията, които да ревизират освен формалната благосъстоятелност на другите сдружения, само че и комерсиалните и счетоводни връзки сред тях, с цел да открият действителния притежател. Това няма да се случи скоро и до тогава остава единствено да се откриват размерите на провалите.
Моделът " Пеевски " обаче не е единственият проблем на медийния пазар.
Рекламният пазар
От бизнес позиция има два съществени тренда, които му се отразиха през последните години. Ожесточената конкуренция сред двете най-големи медийни групи - тази към Nova и bTV, смъкна извънредно доста цената на рекламното време в България. Това направи малкия екран извънредно преференциална и промени внезапно разпределението на рекламните вложения сред другите видове медии.
Според изпълнителния шеф на медийния клъстър на Publicis One България Десислава Стоянова през 2017 година чистите медийни вложения нарастват в следствие главно от телевизионната и онлайн рекламата. Това са и двете медии, които подлежат на премерване. " И вестниците, и списанията са в рецесия в следствие от пренасочването на аудиторията, всеобщото " пожълтяване " на наличието (с дребни изключения) и сериозния спад в тиражите, които по принцип в никакъв случай не са били обществени ", прецизира Десислава Стоянова.
Един от главните причини за притежателите на двете малките екрани - американската компания CME и шведската MTG, да купят компании в България беше, че на хартия тукашният рекламен пазар имаше голям капацитет да пораства. Рекламните вложения на глава от популацията тук бяха над 10 пъти по-ниски, в сравнение с развитите пазари. Комбинацията от рецесията след 2008 година и засилената конкуренция сред двете групи обаче замрази упования голям растеж. Цените на тв рекламата се усилиха, и то с малко, за пръв път през 2017 година Евтиното време накара рекламодателите да усилят вложенията си в телевизия и главните пострадали от това бяха печатните медии. Техният дял в целия микс световно понижава, само че тук загубите бяха по-големи, даже съпоставени с други източноевропейски страни. В същото време нарастването на рекламните вложения по този начин и не се случва с упования ритъм. Според последния доклад на CME - притежателя на bTV, рекламните разноски на глава от популацията в България са 26.8 $ против 77.4 $ в Чехия и 376 в западноевропейските пазари.
Заплахата за печатните медии
Промяната в рекламния микс направи съвсем всички печатни медии губещи, а поради ниските цени на рекламата малките екрани станаха непривлекателни от капиталова позиция. Сегашните притежатели на двете огромни групи взеха решение да не чакат повече растежа и сега текат договаряния за продажба на двете медийни групи.
Пренасочването към телевизия не беше единственият проблем за печатния пазар. Засилването на цифровата реклама в допълнение обезкърви вестниците и списанията. В същото време това не оказа помощ изключително на цифровите медии. Както в световен мащаб, по този начин и в България сериозна част от рекламата онлайн отива в google и facebook. Нещо повече - поради световната конкуренция и голямото предложение на наличие нейната цена е извънредно ниска. Това прави салдото на вложителите в онлайн медии също доста нерешителен.
Един от най-големите парадокси на българския медиен пазар е, че макар намаляващите доходи и негативни салда за сериозна част от заглавията те не понижават с толкоз, колкото би се очаквало поради понижените доходи. По данни на Национален статистически институт през 2010 година в България са се издавали 60 всекидневника, а през 2016 - 44. Статистиката не регистрира броя на онлайн медиите, само че може да се допусна, че те са се нараснали съществено през този интервал. Накратко, макар спада в приходите доста заглавия оцеляват.
От отговора на въпроса " Как? " може да се разбере доста за българската политика и качеството на институциите.
Модели на финансиране
Някои медии (като да вземем за пример " Медиапул ", " Стършел " и изданията на " Икономедиа " ) получават финансиране от фондации като " Америка за България " или грантовете на Гугъл. Тези пари обаче се дават намерено (в случая на " Икономедиа " са към 7% от приходите й) и нямат въздействие върху публицистичната политика.
Проблемът е другаде. Сериозна част от " старите медии " и някои от новите заместиха рекламните доходи с продажба на наличие.
" Има чувството, че в България притежатели купуват медии не с цел да осведомят българите, а с цел да обслужват персоналните си ползи посредством тях. Тоест посредством тях те си купуват въздействие или за политическите им ползи, или за икономическите. А това по никакъв начин не е чисто ", разяснява преди време генералният секретар на " Репортери без граници " Жан-Франсоа Жулиар.
Друг представител на " Репортери без граници ", Паулин Адес-Мевел - индивидът, който дава отговор за обобщението на медийната обстановка във всяка страна от нашия район на организацията, показва като главен проблем на българския пазар концентрацията на власт. " Когато някой има толкоз доста медии, задачите му евентуално са много разнообразни от журналистическите – като разпространяването на агитация. Концентрацията на тази власт не е обвързвана единствено с хората, в чиито ръце е тази власт, само че и с следствията за цялото общество ", споделя Паулин Адес-Мевел.
Най-очевидният случай тук са медиите към Делян Пеевски. В таблиците може да видите кои медии са непосредствено негова благосъстоятелност и върху кои има въздействие. Влиянието му обаче не минава единствено през директна или скрита благосъстоятелност. Преди към две години моментно охладняване на връзките сред Пеевски и издателя на ПИК Недялко Недялков сподели един от механизмите за пазаруване на медийно въздействие. След спор сред двамата рекламната организация на " Булгартабак " " Сода комюникейшънс " (собственост на записаното на Британските Вирджински острови сдружение Doreco Limited, на което Пеевски трансферира публично притежаваните 18% от фабриката за цигарени опаковки и филтри " Юрий Гагарин " и което е притежател на сдружението, вложител в новата печатница на медийната група на депутата - бел. ред.) си потърси по правосъден път над 600 хиляди лева от вестниците " Ретро ", " Лакомник " и уеб страницата ПИК. От делото ставаше ясно, че парите са платени предплатено за изявления и " PR текстове ". Това демонстрира добре механизма за управление на наличието в медиите, както и дава концепция за цената, която Пеевски е подготвен да заплати за следени текстове.
Банковото кредитиране е другият инструмент за финансиране на послушни медии, който стана изключително известен с КТБ. Три компании, свързани с банкера Цветан Василев, които са измежду едрите кредитополучатели от КТБ - " Сайга консулт ", " Булит 2007 " и " БГ корпорейшън ", са отпуснали общо 34 млн. лева към компаниите, които издават " 24 часа ", " Труд ", " Преса ", " Тема ", " Струма ", уеб страницата blitz.bg и така нататък Въпреки че формалният надзор на финансиращите сдружения е бил у банкера, по думите на един от издателите бенефициенти полученият заем представлявал " акционерното присъединяване на Пеевски ".
КТБ обаче не е единствената банка, която финансира медии. Сделката, посредством която в средата на декември 2015 година Петьо Блъсков закупи вестник " Труд " от Венелина Гочева, е с пари от Първа капиталова банка. Това излиза наяве от контракт за залог на комерсиалното дружество на " Труд медиа ", подаден пред Агенцията по вписванията. Дружеството, посредством което стана прехвърлянето, дружно с марките " Труд ", " Дневен Труд ", " Жълт Труд ", " Седмичен Труд ", " Нощен Труд " е било заложено против 3.7 млн. евро заем, които ПИБ е отпуснала на " Блъсков медиа ". В момента " Труд " е един от най-ревностните бранители на концепцията за втора кабинка на Банско и громи природозащитниците, с които води война мажоритарният притежател на банката.
И с цел да бъде обстановката в действителност комплицирана, към купувачите на наличие непосредствено се включва и страната с парите от еврофондовете. 6.6 млн. лева е сумата, която в рамките единствено на осем месеца (от 1 януари до 31 август 2017 г.) е платила страната на 25 районни и национални радио- и телевизионни групи. Това демонстрират последните данни от оповестените информации за осъществяване на информационните проекти по европейски оперативни стратегии. Тези пари са за пазаруване на програмно време в малките екрани и радиостанции.
Пикът на държавното финансиране на медии беше през 2013 година, когато 32 млн. лева европейски средства бяха раздадени за реклама на еврофондовете. От март 2015 до януари 2016 година сумата бе три пъти по-малка – 11.4 млн. лева
И с цел да бъде картината на медийния пазар още по-мрачна, от към година насам натискът над останалите свободни гласове на пазара се ускорява още повече. Това дефинира и покупко-продажби като тази за юридическия уебсайт " Правен свят " (попаднал в мрежата на Пеевски) и евентуално телевизия BiT (вижте повече на стр. 28). Твърде е допустимо трендът за продажба на наличие да има съществена роля и при договорката на най-малко едната от двете огромни малките екрани, които сега са на пазара - Nova и bTV.
Накратко, медийният пазар все по-малко наподобява на пазар, още по-малко медиен. Засега съотношението сред естествените и следените медии към момента е в интерес на първите поради двата съществени частни тв канала. Ако обаче даже и единият от тях мине от тъмната страна, това ще бъде смяна с доста съществени последици освен за медиите, само че и за политиката.
А законът на Пеевски за медиите е единствено с цел да подвига звук и дим - с вярата те да скрият същинската картина.
По тематиката работиха: Алексей Лазаров, Весислава Антонова и Сирма Пенкова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ