Последното дерибейство на Рашидов
Заживяхме в много " срамни времена ", както ги дефинира неотдавна Захари Карабашлиев, въпреки и все да се питаме не му ли е пристигнало времето за оттласване от дъното. Нали всичко си има лимит? Оказва се, съгласно прословутата формула на Цветан Стоянов, че България в действителност няма и няма дъно: не можем да се измъкнем от калта, затуй тънем във все същия двоен позор ( " зле сме в калта! добре сме в калта! " ).
И в случай че у някого към момента има и капка от подозрение в това, дано прочете публикацията на Вежди Рашидов, носеща гръмкото заглавие " За чистотата на духа и търговията с медийни услуги ", оповестена във в. " Труд ". Там " непорочност на духа " няма, но за сметка на това помията е в индустриални количества. Досущ съгласно рецептата, разказана във " Вестникар ли? " на Вазов през далечната 1900 година: Кал, неистини и нелепости в тях… От сламката – планина!.
В случая – доста тиня, мутренски език, омаскаряване на всички неугодни нему лица, отказване на свободното мнение и на свободата на словото, тайни измислици и планини от слама.
Бързам незабавно да уточня: нямам и в никакъв случай не съм имал високи морални упования от Вежди Рашидов. Писал съм за дерибействата му като министър на културата, както и за бруталната му офанзива против Българска национална телевизия през 2016 година, провъзгласена от него за " държавна хранилка ", като на работещите там публицисти се спускаше условието просто да зобят заплатите си и услужливо да клепат с уши.
Тъй че в случай че последният му неприличен опус бе подписан от него в персонално качество – като ваятел на свободна процедура (бил той някогашен министър и още по-бивш " мултак на републиката " ), несъмнено щях да го отмина с равнодушие. Защото калта и нелепостите вътре не се разграничават значително от помията и тайните дивотии, каквито можете да чуете на всяка крачка. Във време, когато примитивите са на мода, сходни прояви надали могат да смаят някого.
И в случай че у някого към момента има и капка от подозрение в това, дано прочете публикацията на Вежди Рашидов, носеща гръмкото заглавие " За чистотата на духа и търговията с медийни услуги ", оповестена във в. " Труд ". Там " непорочност на духа " няма, но за сметка на това помията е в индустриални количества. Досущ съгласно рецептата, разказана във " Вестникар ли? " на Вазов през далечната 1900 година: Кал, неистини и нелепости в тях… От сламката – планина!.
В случая – доста тиня, мутренски език, омаскаряване на всички неугодни нему лица, отказване на свободното мнение и на свободата на словото, тайни измислици и планини от слама.
Бързам незабавно да уточня: нямам и в никакъв случай не съм имал високи морални упования от Вежди Рашидов. Писал съм за дерибействата му като министър на културата, както и за бруталната му офанзива против Българска национална телевизия през 2016 година, провъзгласена от него за " държавна хранилка ", като на работещите там публицисти се спускаше условието просто да зобят заплатите си и услужливо да клепат с уши.
Тъй че в случай че последният му неприличен опус бе подписан от него в персонално качество – като ваятел на свободна процедура (бил той някогашен министър и още по-бивш " мултак на републиката " ), несъмнено щях да го отмина с равнодушие. Защото калта и нелепостите вътре не се разграничават значително от помията и тайните дивотии, каквито можете да чуете на всяка крачка. Във време, когато примитивите са на мода, сходни прояви надали могат да смаят някого.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ