Нещата, които не ни трябват
Захвърлям всички свои облекла и книги. И множеството ми планове и мисли. Дотегна ми от нещата, които владея. Защо в действителност нуждая се от тях? Наистина ли са толкоз значими?
Повечето ми книги бяха пометени от урагана Санди. И всичките ми панталони имат дупки по тях. Какво друго? Имам няколко бели ризи, черни панталони и пуловер, два. Но желая да мина още по-нататък. Не желая да пребивавам в дом.
Клаудия и аз вършим дребен опит. В последните няколко месеца нощувахме посредством AirBnB* в Енсинас, Венеция, Остин, Маями и Ню Йорк. Използвахме Zipcar**, когато се нуждаехме от автомобил. Четем книги на Kindle. Накрая ще спра да давам чартърен моето място и ще върша краткосрочни нощувки посредством AirBnB на всички места.
Почти замених преносимия компютър си, таблета iPad и телефона със Samsung Note II. Не групирам нищо. Нямам потребност от спомагателни пакетчета кафе или както там ги назовават.
Дали работя? Харесва ми да прибавям стойност. А цената прави пари. Получавам огромна приятност за мозъка, когато оказвам помощ на хора.
Но нямам доверие в срещите. Или в телефонните позвънявания. Или в имейлите.
Когато се срещам с някого, не правя нищо по-специално. Имам един трик, с който ми се получават нещата: върша пет представяния на ден. Изслушвам проблемите на хората и им оказвам помощ, или ги представям на хора, които биха могли да им оказват помощ. След това се дръпвам от пътя им.
Формулата работи доста добре. Харесвам работата си.
Иска ми се да можех да работя нещо, в което ми се заплаща всякога, когато се събудя в 3 часа измежду нощ угрижен. Но не мисля, че някой би ми плащал за това. Иначе бих бил страховит в тази работа.
Понякога понятието „ по-малко “ става доста раздробено. Например, когато усетя, че се безпокоя за бъдещето си промълвям „ по-малко “ и си напомням, че няма потребност да бъда толкоз припрян. И без това съм ужасяващ в предвиждането на бъдещето.
„ По-малко “.
Понякога си припомням остарели кахъри. Или съжаления. Но след 50 милиарда години тази планета няма въобще да съществува. Така че и моите паники няма да съществуват. (Затова им казвам) „ Отивайте си всички вие! “.
Всички ние (хората) сме най-тънкото снопче светлина, избягало, когато вратата се отвори сред гибелта и живота. Благодарен съм за този мъничък процеп.
Целите в живота са прекомерно огромен товар. По-малко цели, по-добре. Ще ме направи ли благополучен всичко това? Нямам концепция. Стомахът ме боли откогато станах бизнесмен през 1995 година Но откогато одобрих тази философия стомахът ме боли по-малко. Направих повече пари. Повече другари. Творчество. По-спокойно ми е. Усещам по-малко тежест. Повече усмивки. И признателност.
Някои хора споделят – в дребното е многото. Това е девиз. Ще имам по-малко лозунги.
Някои споделят „ по-малък брой “, вместо „ по-малко “. Харесва ми „ по-малко “. Искам по-малко вдишвания, само че по-дълбоки. Добре де, и по-малко думи.
Добро утро.
Джеймс Алтъчър създател на знаменит блог, на бестселъри и ръководещ сътрудник в хедж фонда Formula Capital
Източник: Мениджър Нюз
