Роден е Захарий Зограф
Захарий Христович Зограф е български живописец от Самоковската художествена школа.
Син е на зографа Христо Димитров. Учи изобразяване и при своя брат Димитър Зограф, с който сътрудничи до към 1832 година, след което стартира да работи независимо. През 1841 година се дами в Самоков за Катерина Хаджигюрова. Умира в разцвета на силите си от тиф.
Най-ранната подписана икона на Захарий датира от 1829 година, когато той е бил едвам на деветнадесет години. По-късно художникът рисува икони за черквите „ Св. Константин и Елена “ (1836) и „ Св. Петка “ (1837) в Пловдив, „ Св. Богородица “ в Копривщица (1837 и 1838), Мулдавския (1837), Горноводенския (1838), Плаковския (1845), Долнобешовишкия (1845), Преображенския (1851), Соколския и други манастири. Негови са и забележителен брой фрески: в аязмото на асеновградската черква „ Св. Богородица Рибна “ (1838), в църквите на Бачковския манастир „ Св. Никола “ (1840) и „ Св. Архангели “ (1841), в част от основната черква на Рилския манастир (1844), в църквите на Троянския (1847–1848) и Преображенския (1849) манастир. През 1851–1852 година той прекарва седемнадесет месеца на Атон, изписва външния притвор на основната черква в Лаврата на Св. Атанасий (1852) и рисува икони за конака на Зографския манастир в Карея (1853).
Захарий Зограф е учредител на българската световна живопис. Той е един от дребното иконописци, които внасят битови детайли в църковното изкуство. Стенописите му от 1840, 1848 и 1849 година включват автопортрети. В Националната изложба се пазят негов личен портрет (недатиран) и портрет на Неофит Рилски (1838) с маслени бои.[3] Той оставя след себе си и огромен брой рисунки на хартия, непревърнати в приключени творби. Националната изложба, Институтът за проучване на изкуствата при Българска академия на науките и музеят в Самоков имат десетки негови скици с туш и акварел, копирки за икони, орнаментални рисунки, прерисовки на антични фигури, етюди (от натура) на хора и пейзажи (напр. „ Бачковският водопад “, „ Бряст “, „ Аязмото при Кукленския манастир “, „ Романтичен пейзаж “). В писма до своя бивш преподавател (от самоковското училище) Неофит Рилски Захарий показва предпочитание да следва в Художествената академия в Санкт Петербург (1838) и оповестява, че в Пловдив взимал уроци по живопис от „ двама майсторе француски зографе “ (1841).
Син е на зографа Христо Димитров. Учи изобразяване и при своя брат Димитър Зограф, с който сътрудничи до към 1832 година, след което стартира да работи независимо. През 1841 година се дами в Самоков за Катерина Хаджигюрова. Умира в разцвета на силите си от тиф.
Най-ранната подписана икона на Захарий датира от 1829 година, когато той е бил едвам на деветнадесет години. По-късно художникът рисува икони за черквите „ Св. Константин и Елена “ (1836) и „ Св. Петка “ (1837) в Пловдив, „ Св. Богородица “ в Копривщица (1837 и 1838), Мулдавския (1837), Горноводенския (1838), Плаковския (1845), Долнобешовишкия (1845), Преображенския (1851), Соколския и други манастири. Негови са и забележителен брой фрески: в аязмото на асеновградската черква „ Св. Богородица Рибна “ (1838), в църквите на Бачковския манастир „ Св. Никола “ (1840) и „ Св. Архангели “ (1841), в част от основната черква на Рилския манастир (1844), в църквите на Троянския (1847–1848) и Преображенския (1849) манастир. През 1851–1852 година той прекарва седемнадесет месеца на Атон, изписва външния притвор на основната черква в Лаврата на Св. Атанасий (1852) и рисува икони за конака на Зографския манастир в Карея (1853).
Захарий Зограф е учредител на българската световна живопис. Той е един от дребното иконописци, които внасят битови детайли в църковното изкуство. Стенописите му от 1840, 1848 и 1849 година включват автопортрети. В Националната изложба се пазят негов личен портрет (недатиран) и портрет на Неофит Рилски (1838) с маслени бои.[3] Той оставя след себе си и огромен брой рисунки на хартия, непревърнати в приключени творби. Националната изложба, Институтът за проучване на изкуствата при Българска академия на науките и музеят в Самоков имат десетки негови скици с туш и акварел, копирки за икони, орнаментални рисунки, прерисовки на антични фигури, етюди (от натура) на хора и пейзажи (напр. „ Бачковският водопад “, „ Бряст “, „ Аязмото при Кукленския манастир “, „ Романтичен пейзаж “). В писма до своя бивш преподавател (от самоковското училище) Неофит Рилски Захарий показва предпочитание да следва в Художествената академия в Санкт Петербург (1838) и оповестява, че в Пловдив взимал уроци по живопис от „ двама майсторе француски зографе “ (1841).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ