68,4% от българите не ограничават децата си в консумацията на вредни храни
Захар, чипсове, снаксове, газирани питиета, бърза храна лимитират в храненето на децата си 33,6 % от запитаните родители, взели участие в национално представително изследване на питателните привички и настройки на българина, което беше показано в зала " МаксиМ " на Българска телеграфна агенция в София.
" Когато става въпрос за децата, множеството участници в проучването нямат селекция на храната. Това са 68,4 %. Важно е детето да яде. Но както знаем питателните привички стартират да се построяват в детска възраст. В този ред на мисли всички имаме ангажимент в тази тенденция. Разговорите с децата за храненето стартират най-често след корист с избрани храни. Няма предварителна защита ", сподели Юлиан Добрев, ръководещ шеф на изследователската организация " Блу пойнт " (Blue Point) по време на конференция на тематика " Готови ли сме в България за #ХраненеСмисъл? ".
Проучването е извършено през януари, обхващайки 800 респонденти от цялата страна, от възрастова група 16-70 години. То се осъществя от изследователската организация " Блу пойнт " по поръчка на " Лидл България ", в партньорство с специалисти от Медицинския университет " Проф. доктор П. Стоянов " – Варна, Национална асоциация " Практическа диететика и интегративна медицина " и Асоциация " Родители ".
Според данните от проучването, като изцяло крепко се дефинира по-малко от една трета от популацията – 27, 9 %. Това алармира, че възпитаването на питателните привички има смисъл и в един доста по-дългосрочен проект от позиция на това да бъде нацията здрава ", уточни Добрев.
По отношение на това какво употребява родният консуматор челните места заемат плодове, зеленчуци, млечни артикули, месо и месни артикули, самун, тестени произведения. Разнообразието от храни остава на по-заден проект, което съгласно Добрев е сигнал в каква тенденция да се води диалог и да се възпитава обществото.
На седмична база близо 80 % от българите употребяват сурови пресни артикули, като своето място имат замразените храни, а консервите и полуфабрикатите изостават.
Българинът избира домашната храна и храненето вкъщи, като 43 % от запитаните дават отговор, че постоянно подготвят сами храната си. Същевременно 14,3 % подготвят постоянно храната си у дома и си я носят, когато са на работа, учебно заведение, а 35,3 % вършат това спорадично.
За страдание, българинът има недотам положителния табиет най-обилното му хранене да е вечер – 45,4 %, а закуската постоянно да бъде пропускана.
Близо 90 % от българите удостоверяват, че здравословното хранене е значимо, което значи, че има чуваемост в тази тенденция. Основният канал за приемане на такава информация е интернет, до момента в който диетолозите и лекарите остават по-назад.
Според изследването, когато българинът чуе здравословно хранене, най-често го асоциира с плодове и зеленчуци. Интересно е, че идващият най-посочван отговор е уравновесено хранене, както и че се появява тематиката за дозата – консумация в рационални количества.
В случаите, когато българинът селектира храната, най-често изключва захарта, тестените произведения, а потреблението на месо е в доста по-малка степен наранена на този стадий. " Голяма част от хората не осъзнават, че захарта е много навлязла в нашето всекидневие и даже да не я консумираме директно, тя участва в доста храни ", посочи Добрев.
Близо две трети от изследваните лица дават отговор, че в последните 3-4 години са се случили промени в тяхното хранене, като подбудител за тази смяна на първите две места в резултатите са посочени понижаване на тежестта и здравословни проблеми. Положително е, че 14,7 % дават отговор " с цел да съм здрав и да се усещам по-добре ", което значи че има мисъл за предварителна защита. " Това е един от светлите лъчове, които идентифицирахме в нашето изследване ", означи Добрев.
Изследването сочи още, че 68,3 % от българите регистрират връзката сред храната и околната среда и считат за значимо следенето на тази връзка. Същевременно обаче едвам 17,1 % обръщат внимание на обозначенията за рециклируемост, екосъобразност на опаковката.
" Имаме осъзнатост, отворени сетива, само че има закъснение във връзка с съответни дейности, предварителна защита и метода, по който ще отгледаме нашето бъдеще – децата си ", заключи Добрев.
Според Боряна Герасимова, представител на Национална асоциация " Практическа диететика и интегративна медицина " (НАПДИМ), фактът, че множеството българи рядко закусват, а най-обилното им хранене е вечерята, носи сериозен риск от болести. Тя означи също, че съвсем всеки втори българин съблюдава диета, която се показва в ограничение на сладки и тестени произведения.
Въпреки това Герасимова акцентира, че търсенето на информация най-често в интернет не е притеснително, защото има доста профилирани интернет страници, а позитивно е и че много хора се обръщат към експерти.
Тя въпреки всичко регистрира като един от тревожните резултати точно детското хранене, защото 25 % от родителите разчитат само на желанията на децата.
От своя страна Зорница Трифонова, специалист по детско развиване в Асоциация " Родители ", регистрира, че значима е и възрастта на децата – в ранна възраст е елементарно детето да бъде лимитирано, то обаче пораства и контролът на родителя понижава. Детето стартира единствено да избира с какво да се храни. " Тук е значимо какво е приказвал родителят му и на какво го е научил. Но в същото време е значимо освен какво приказват родителите, а какво демонстрират. Това е модел на подражателство ", сподели Трифонова, допълвайки, че е също толкоз значимо родителят да има баланс в говоренето, тъй като от време на време прекомерно доста говорене, най-много в избрана възраст, може да има противоположен резултат.
Трифонова уточни, че значима е и ролята на учебното заведение, на детската градина, където питателните привички се построяват.
Главният изпълнителен шеф на " Лидл България " Милена Драгийска счита, че тяхната ангажираност като компания би трябвало да лежи на съществени обстоятелства, от които да могат да изведат същинските полета за дейности. Именно тук идва мястото на акцията #ХраненеСмисъл.
" От позиция на публичната ни отговорност осъзнаваме, че без да повдигнем диалог в необятен мащаб евентуално и това осъзнаване ще трае години, а то е доста значително. Затова желаеме да повдигнем публичен диалог с специалисти, институции, водачи на мнение и самите консуматори ", разяснява основният изпълнителен шеф на " Лидл България " Милена Драгийска.
По думите ѝ най-големият смисъл от тяхната активност, който са разкрили през годините, е цялостното покачване на качествената линия за храна. " Увлякохме и другите участници на пазара да предлагаме качествена храна на налична цена. Полагаме доста целенасочени старания с изключение на да е налична и качествена, тази храна да е и устойчива ", сподели Драгийска.
" Когато става въпрос за децата, множеството участници в проучването нямат селекция на храната. Това са 68,4 %. Важно е детето да яде. Но както знаем питателните привички стартират да се построяват в детска възраст. В този ред на мисли всички имаме ангажимент в тази тенденция. Разговорите с децата за храненето стартират най-често след корист с избрани храни. Няма предварителна защита ", сподели Юлиан Добрев, ръководещ шеф на изследователската организация " Блу пойнт " (Blue Point) по време на конференция на тематика " Готови ли сме в България за #ХраненеСмисъл? ".
Проучването е извършено през януари, обхващайки 800 респонденти от цялата страна, от възрастова група 16-70 години. То се осъществя от изследователската организация " Блу пойнт " по поръчка на " Лидл България ", в партньорство с специалисти от Медицинския университет " Проф. доктор П. Стоянов " – Варна, Национална асоциация " Практическа диететика и интегративна медицина " и Асоциация " Родители ".
Според данните от проучването, като изцяло крепко се дефинира по-малко от една трета от популацията – 27, 9 %. Това алармира, че възпитаването на питателните привички има смисъл и в един доста по-дългосрочен проект от позиция на това да бъде нацията здрава ", уточни Добрев.
По отношение на това какво употребява родният консуматор челните места заемат плодове, зеленчуци, млечни артикули, месо и месни артикули, самун, тестени произведения. Разнообразието от храни остава на по-заден проект, което съгласно Добрев е сигнал в каква тенденция да се води диалог и да се възпитава обществото.
На седмична база близо 80 % от българите употребяват сурови пресни артикули, като своето място имат замразените храни, а консервите и полуфабрикатите изостават.
Българинът избира домашната храна и храненето вкъщи, като 43 % от запитаните дават отговор, че постоянно подготвят сами храната си. Същевременно 14,3 % подготвят постоянно храната си у дома и си я носят, когато са на работа, учебно заведение, а 35,3 % вършат това спорадично.
За страдание, българинът има недотам положителния табиет най-обилното му хранене да е вечер – 45,4 %, а закуската постоянно да бъде пропускана.
Близо 90 % от българите удостоверяват, че здравословното хранене е значимо, което значи, че има чуваемост в тази тенденция. Основният канал за приемане на такава информация е интернет, до момента в който диетолозите и лекарите остават по-назад.
Според изследването, когато българинът чуе здравословно хранене, най-често го асоциира с плодове и зеленчуци. Интересно е, че идващият най-посочван отговор е уравновесено хранене, както и че се появява тематиката за дозата – консумация в рационални количества.
В случаите, когато българинът селектира храната, най-често изключва захарта, тестените произведения, а потреблението на месо е в доста по-малка степен наранена на този стадий. " Голяма част от хората не осъзнават, че захарта е много навлязла в нашето всекидневие и даже да не я консумираме директно, тя участва в доста храни ", посочи Добрев.
Близо две трети от изследваните лица дават отговор, че в последните 3-4 години са се случили промени в тяхното хранене, като подбудител за тази смяна на първите две места в резултатите са посочени понижаване на тежестта и здравословни проблеми. Положително е, че 14,7 % дават отговор " с цел да съм здрав и да се усещам по-добре ", което значи че има мисъл за предварителна защита. " Това е един от светлите лъчове, които идентифицирахме в нашето изследване ", означи Добрев.
Изследването сочи още, че 68,3 % от българите регистрират връзката сред храната и околната среда и считат за значимо следенето на тази връзка. Същевременно обаче едвам 17,1 % обръщат внимание на обозначенията за рециклируемост, екосъобразност на опаковката.
" Имаме осъзнатост, отворени сетива, само че има закъснение във връзка с съответни дейности, предварителна защита и метода, по който ще отгледаме нашето бъдеще – децата си ", заключи Добрев.
Според Боряна Герасимова, представител на Национална асоциация " Практическа диететика и интегративна медицина " (НАПДИМ), фактът, че множеството българи рядко закусват, а най-обилното им хранене е вечерята, носи сериозен риск от болести. Тя означи също, че съвсем всеки втори българин съблюдава диета, която се показва в ограничение на сладки и тестени произведения.
Въпреки това Герасимова акцентира, че търсенето на информация най-често в интернет не е притеснително, защото има доста профилирани интернет страници, а позитивно е и че много хора се обръщат към експерти.
Тя въпреки всичко регистрира като един от тревожните резултати точно детското хранене, защото 25 % от родителите разчитат само на желанията на децата.
От своя страна Зорница Трифонова, специалист по детско развиване в Асоциация " Родители ", регистрира, че значима е и възрастта на децата – в ранна възраст е елементарно детето да бъде лимитирано, то обаче пораства и контролът на родителя понижава. Детето стартира единствено да избира с какво да се храни. " Тук е значимо какво е приказвал родителят му и на какво го е научил. Но в същото време е значимо освен какво приказват родителите, а какво демонстрират. Това е модел на подражателство ", сподели Трифонова, допълвайки, че е също толкоз значимо родителят да има баланс в говоренето, тъй като от време на време прекомерно доста говорене, най-много в избрана възраст, може да има противоположен резултат.
Трифонова уточни, че значима е и ролята на учебното заведение, на детската градина, където питателните привички се построяват.
Главният изпълнителен шеф на " Лидл България " Милена Драгийска счита, че тяхната ангажираност като компания би трябвало да лежи на съществени обстоятелства, от които да могат да изведат същинските полета за дейности. Именно тук идва мястото на акцията #ХраненеСмисъл.
" От позиция на публичната ни отговорност осъзнаваме, че без да повдигнем диалог в необятен мащаб евентуално и това осъзнаване ще трае години, а то е доста значително. Затова желаеме да повдигнем публичен диалог с специалисти, институции, водачи на мнение и самите консуматори ", разяснява основният изпълнителен шеф на " Лидл България " Милена Драгийска.
По думите ѝ най-големият смисъл от тяхната активност, който са разкрили през годините, е цялостното покачване на качествената линия за храна. " Увлякохме и другите участници на пазара да предлагаме качествена храна на налична цена. Полагаме доста целенасочени старания с изключение на да е налична и качествена, тази храна да е и устойчива ", сподели Драгийска.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ