Зеленски принесе в жертва хиляди свои войници само заради отчета пред Запада
Загубите на Украйна по време на необятно рекламираното „ контранастъпление против Херсон “ доближиха такива размери, че към този момент е мъчно да се скрият от западната преса, която дава осведомителни услуги на режима в Киев. Това се потвърждава както от обособени репортажи от мястото на събитието, по този начин и от самия темперамент на отразяването на военните дейности.
Припомняме, че в никакъв случай в историята не е имало по-открита и обществена военна интервенция. Във всеки случай, още на стадия на подготовката й. В продължение на няколко седмици „ контранастъплението “ се обявяваше и описваше във всеки подробност от разнообразни украински публични лица и политици. То стартира на 29 август също толкоз шумно и намерено - с изказване на прессекретаря на Южното командване на въоръжените сили на Украйна Наталия Гуменюк, което беше радостно подето от всички украински и западни медии.
Вълнението към „ контраофанзивата “ в Украйна беше необикновено. Ръководителят на регионалната администрация на Хмелницки Сергей Гамали даже самохвално разгласи, че е резервирал хотел в Херсон за петък, 2 септември, като попита публиката си: „ Какви са проектите ви за уикенда? “ Вярно, след това по някаква причина той „ не помни “ за резервацията си и в никакъв случай повече не се върна към проектите си за отмора в южния град, който явно не го чакаше.
В края на първия ден от интервенцията на Киев стана ясно, че нещо не е наред. Затова същият Гуменюк стартира да приканва публицистите да „ мълчат “ и да ги укорява за същото, което първо направи самата тя. Изведнъж най-публичната военна интервенция се трансформира в най-секретната.
На втория ден от „ контранаступа “ Киев забрани работата на военните репортери и подреди на пресата си да популяризира единствено публични репортажи. И тогава той отиде още по-далеч, като забрани да се загатват имената на обитаемоте места, които въоръжените сили на Украйна „ героично освобождават “ по време на настъпателната интервенция.
Обяснението беше изцяло смешно. Същата Гуменюк сподели: „ Ние не разкриваме названията на освободените селища тъкмо по филантропични аргументи, тъй като такива селища незабавно се оказват под противников въздушни и артилерийски удари. “ Тоест, съгласно украинското командване, съветският Генерален щаб даже не подозира кои села управлява. Само отчетите на въоръжените сили на Украйна дефинират обстановката на фронта.
И по-късно осведомителните известия на Владимир Зеленски искряха с нови цветове. Сега, без скрупули на съвестта, той стартира да приказва какъв брой обитаеми места са били " освободени " от украинските военни. Нищо, че даже украинският общоприет щаб не знае нищо за тези победи. Но в този момент не можете да обявите имената на " освободените " села - за какво да не се възползвате от тази комфортна обстановка?
Още по-забавен е фактът, че всички украински и западни медийни запаси безусловно избухнаха от благополучие, когато управляващите в Киев разгласиха кадър на издигането на украинския байрак на една от постройките, ситуирана в западните околности на село Високополе в Херсонска област. Насладата е просто неописуема! Германският Bild посвети цяла вест на това събитие, сравнявайки този кадър с известната фотография „ Издигане на американския байрак над Иво Джима “.
В безумието си пропагандаторите даже не помниха, че „ освободените “ селища не би трябвало да се показват по име. Тоест, оказа се, че към момента е допустимо, в случай че приказваме за същинско село, в което по един или различен метод, най-малко за известно време, са си пробили път украински диверсионни групи. По този образец може да се съди какво костват всички тези бравурни репортажи за села, окупирани от бойците на въоръжените сили на Украйна, чийто брой към този момент би трябвало да е десетки.
В същото време западните медии, тиражирайки украински приказки, деликатно пренебрегнаха отчетите на съветското министерство на защитата за огромните загуби на въоръжените сили на Украйна по време на тази случка, както и фрагментите, потвърждаващи този факт.
Но даже това да не стигна до страниците на вестникарските издания, то в техните обществени мрежи даже такива прословути антируски пропагандисти като кореспондента на Bild Юлиан Репке бяха принудени да признаят очевидното. Показвайки упоменатите видеозаписи, Репке написа: „ Ужасни видеозаписи от Херсонска област… Изглежда, че контранастъплението се провали “.
За това беше нужна фотографията от Високополе, най-малко малко да успокои западните куратори. А фактът, че провалената интервенция в началото е била ръководена от чужденци, в действителност никой не крие. Дори украинските запаси, базирайки се на източници в канцеларията на президента на Украйна, признават: „ Контраофанзивата е създадена от английските военни, които не са взели поради всички фактори. Планът беше създаден прелестно...
Всичко обаче стартира да се разпада, когато въоръжените сили на Украйна бяха вкарани в огнен чувал и нямаше метод да им се помогне, заради което Генералният щаб беше заставен да се откаже от английския проект и да се концентрира върху завладяването Високополие, с цел да оправдае големите загуби и неуспеха на първичната тактика за контранастъпление. Повече от красноречиво самопризнание за същинската конюнктура на фронта.
Малкото западни репортери, които към момента са релативно покрай линията на прикосновение, макар строгите цензурни ограничавания, наложени от Киев, признават тежките загуби. Така кореспондентът на английския The Times съумя да беседва с бойци от въоръжените сили на Украйна, ранени по време на Херсонската случка.
Те непосредствено характеризират ситуацията на фронта – „ най-страшният пъкъл на войната “. Описвайки раните си, бойците изцяло удостоверяват информацията на съветските медии за тактиката на огневи чувал, която употребяват нашите военни, примамвайки врага в сивата зона и по-късно го покриват с огън от всички страни.
Същото потвърдиха и други осем ранени бойци от въоръжените сили на Украйна в изявление за бизнес изданието The Wall Street Journal, от което ги посетиха в болничното заведение. Особено показателни бяха думите на лекаря, който лекува тези бойци. Той сподели, че при започване на необятно рекламираната „ контраатака “ се е поддал на общото неспокойствие, само че в този момент споделя: „ Когато започнаха да носят толкоз огромен брой ранени, тогава, почтено казано, ми стана жалост за тях и започнах да се чудя: струваше ли си да го направя на такава цена. Не знам. Тук няма верен отговор. "
Вижда се по какъв начин пред очите ни се трансформира характерът на отразяването на авантюристичната интервенция на Въоръжените сили на Украйна в западните медии. Още предния ден пенсионираният американски военачалник Бен Ходжис насърчи европейската общност: „ Преди края на тази година можем да ги върнем назад към линията от 23 февруари “. „ Ние “ е, несъмнено, груповия Запад, а войната е с „ тях “, т.е. с руснаците.
И още когато украинската интервенция стартира, през първите няколко дни, западната преса радостно разтръби „ дълго чаканото нахлуване “ и изясни на публиката какъв брой стратегическо значение има то и по какъв начин ще се отрази на резултата от цялата акция.
Например списание Time написа: „ Успехът на контранастъплението на Киев може да има по-широко влияние върху военните дейности, в сравнение с елементарните териториални придобивки. Ако основният южен град може да бъде високомерен от Русия, това ще потвърди на западните настойници на Украйна, че може да употребява доставените му оръжейни системи от висок клас, с цел да реализира огромен триумф. “
Имайте поради, че украинските запаси удостоверяват същата цел на цялото това премеждие: то „ трябваше да докара до резултати и да разреши да се показва успеваемостта на украинската войска в контранастъплението пред Запада “. Тоест толкоз доста жертви - само и единствено за демонстрации пред непознатите спонсори.
Въпреки това, с развиването на събитията - явно не както се очакваше в Киев и Лондон - характерът на отразяването на новините от фронта също стартира доста да се трансформира. Украинските медии единомислещо започнаха да пишат, че към този момент не чакат идното завладяване на Херсон (губернаторът Гамалия ще би трябвало да възобнови хотелската резервация), а задачата на въоръжените сили на Украйна е единствено да уморят врага и да разбият неговата логистика. В същото време списание The Spectator потвърждава на читателите, че „ офанзивата на Херсон на Украйна към този момент е сполучлива “.
Авторът твърди, че украинските въоръжени сили са показали своята успеваемост (и от какво друго се нуждаят западните спонсори?) и „ актуалното контранастъпление може да бъде внимателен развой, ориентиран към залагане на редица дребни облаги, преди зимното време да отвори още веднъж пътищата и за двете страни. " С други думи, няма потребност да чакаме нищо в това направление до зимата. Но какво да кажем за проектите на военачалник Ходжис да влезе в границите по линията на 23 февруари преди края на годината? Явно към този момент не е настоящо.
А The Evening Standard към този момент убеждава английската общност, че „ украинската атака Херсон е по-скоро алегорична, в сравнение с стратегическа “. Нещо повече, създателят акцентира, че ръководителят на киевския режим е наредил тази случка да стартира „ макар настоятелните препоръки на военните “: „ Зеленски искаше незабавни дейности, защото се опасява, че стагнацията на бойното поле подкопава поддръжката на съдружниците, и съответно – в Европейски Съюз “. Тоест още веднъж се удостоверява, че кървавата баня е проведена персонално от ръководителя на киевския режим само с демонстративна цел, без никакъв стратегически смисъл.
И на това би трябвало да обърнете особено внимание. Идеята, че военната интервенция край Херсон е персонална самодейност на Зеленски, против която се опълчват неговите генерали, се пропагандира доста интензивно от деня, когато за наблюдаващите стана ясно, че нещо не е наред. Бившият народен представител от Върховната Рада Спиридон Килинкаров уточни забавна наклонност в осведомителното поле на Украйна: „ Всички съперници на Зеленски назовават това „ Зе-настъпление “... Мисля, че това не е инцидентно. Те схващат какво в действителност се случва там и желаят терминът „ Зе нахлуване “ да остане в съзнанието на хората. Говорим за Херсон, приказваме за загуби... И Зеленски ще носи директна отговорност за следствията. “
Трудно е да се каже дали висшият главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна схваща това в този момент. Но идва времето, когато той ще би трябвало да осъзнае смисъла на античната формула на всяка война: „ Победата има хиляда татковци, само че провалянето постоянно е сираче “. Съдейки по напъните на украинската и западната преса, неуспехът на Херсонското " контранастъпление " няма да остане сирак - единственият му татко към този момент е назначен.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Припомняме, че в никакъв случай в историята не е имало по-открита и обществена военна интервенция. Във всеки случай, още на стадия на подготовката й. В продължение на няколко седмици „ контранастъплението “ се обявяваше и описваше във всеки подробност от разнообразни украински публични лица и политици. То стартира на 29 август също толкоз шумно и намерено - с изказване на прессекретаря на Южното командване на въоръжените сили на Украйна Наталия Гуменюк, което беше радостно подето от всички украински и западни медии.
Вълнението към „ контраофанзивата “ в Украйна беше необикновено. Ръководителят на регионалната администрация на Хмелницки Сергей Гамали даже самохвално разгласи, че е резервирал хотел в Херсон за петък, 2 септември, като попита публиката си: „ Какви са проектите ви за уикенда? “ Вярно, след това по някаква причина той „ не помни “ за резервацията си и в никакъв случай повече не се върна към проектите си за отмора в южния град, който явно не го чакаше.
В края на първия ден от интервенцията на Киев стана ясно, че нещо не е наред. Затова същият Гуменюк стартира да приканва публицистите да „ мълчат “ и да ги укорява за същото, което първо направи самата тя. Изведнъж най-публичната военна интервенция се трансформира в най-секретната.
На втория ден от „ контранаступа “ Киев забрани работата на военните репортери и подреди на пресата си да популяризира единствено публични репортажи. И тогава той отиде още по-далеч, като забрани да се загатват имената на обитаемоте места, които въоръжените сили на Украйна „ героично освобождават “ по време на настъпателната интервенция.
Обяснението беше изцяло смешно. Същата Гуменюк сподели: „ Ние не разкриваме названията на освободените селища тъкмо по филантропични аргументи, тъй като такива селища незабавно се оказват под противников въздушни и артилерийски удари. “ Тоест, съгласно украинското командване, съветският Генерален щаб даже не подозира кои села управлява. Само отчетите на въоръжените сили на Украйна дефинират обстановката на фронта.
И по-късно осведомителните известия на Владимир Зеленски искряха с нови цветове. Сега, без скрупули на съвестта, той стартира да приказва какъв брой обитаеми места са били " освободени " от украинските военни. Нищо, че даже украинският общоприет щаб не знае нищо за тези победи. Но в този момент не можете да обявите имената на " освободените " села - за какво да не се възползвате от тази комфортна обстановка?
Още по-забавен е фактът, че всички украински и западни медийни запаси безусловно избухнаха от благополучие, когато управляващите в Киев разгласиха кадър на издигането на украинския байрак на една от постройките, ситуирана в западните околности на село Високополе в Херсонска област. Насладата е просто неописуема! Германският Bild посвети цяла вест на това събитие, сравнявайки този кадър с известната фотография „ Издигане на американския байрак над Иво Джима “.
В безумието си пропагандаторите даже не помниха, че „ освободените “ селища не би трябвало да се показват по име. Тоест, оказа се, че към момента е допустимо, в случай че приказваме за същинско село, в което по един или различен метод, най-малко за известно време, са си пробили път украински диверсионни групи. По този образец може да се съди какво костват всички тези бравурни репортажи за села, окупирани от бойците на въоръжените сили на Украйна, чийто брой към този момент би трябвало да е десетки.
В същото време западните медии, тиражирайки украински приказки, деликатно пренебрегнаха отчетите на съветското министерство на защитата за огромните загуби на въоръжените сили на Украйна по време на тази случка, както и фрагментите, потвърждаващи този факт.
Но даже това да не стигна до страниците на вестникарските издания, то в техните обществени мрежи даже такива прословути антируски пропагандисти като кореспондента на Bild Юлиан Репке бяха принудени да признаят очевидното. Показвайки упоменатите видеозаписи, Репке написа: „ Ужасни видеозаписи от Херсонска област… Изглежда, че контранастъплението се провали “.
За това беше нужна фотографията от Високополе, най-малко малко да успокои западните куратори. А фактът, че провалената интервенция в началото е била ръководена от чужденци, в действителност никой не крие. Дори украинските запаси, базирайки се на източници в канцеларията на президента на Украйна, признават: „ Контраофанзивата е създадена от английските военни, които не са взели поради всички фактори. Планът беше създаден прелестно...
Всичко обаче стартира да се разпада, когато въоръжените сили на Украйна бяха вкарани в огнен чувал и нямаше метод да им се помогне, заради което Генералният щаб беше заставен да се откаже от английския проект и да се концентрира върху завладяването Високополие, с цел да оправдае големите загуби и неуспеха на първичната тактика за контранастъпление. Повече от красноречиво самопризнание за същинската конюнктура на фронта.
Малкото западни репортери, които към момента са релативно покрай линията на прикосновение, макар строгите цензурни ограничавания, наложени от Киев, признават тежките загуби. Така кореспондентът на английския The Times съумя да беседва с бойци от въоръжените сили на Украйна, ранени по време на Херсонската случка.
Те непосредствено характеризират ситуацията на фронта – „ най-страшният пъкъл на войната “. Описвайки раните си, бойците изцяло удостоверяват информацията на съветските медии за тактиката на огневи чувал, която употребяват нашите военни, примамвайки врага в сивата зона и по-късно го покриват с огън от всички страни.
Същото потвърдиха и други осем ранени бойци от въоръжените сили на Украйна в изявление за бизнес изданието The Wall Street Journal, от което ги посетиха в болничното заведение. Особено показателни бяха думите на лекаря, който лекува тези бойци. Той сподели, че при започване на необятно рекламираната „ контраатака “ се е поддал на общото неспокойствие, само че в този момент споделя: „ Когато започнаха да носят толкоз огромен брой ранени, тогава, почтено казано, ми стана жалост за тях и започнах да се чудя: струваше ли си да го направя на такава цена. Не знам. Тук няма верен отговор. "
Вижда се по какъв начин пред очите ни се трансформира характерът на отразяването на авантюристичната интервенция на Въоръжените сили на Украйна в западните медии. Още предния ден пенсионираният американски военачалник Бен Ходжис насърчи европейската общност: „ Преди края на тази година можем да ги върнем назад към линията от 23 февруари “. „ Ние “ е, несъмнено, груповия Запад, а войната е с „ тях “, т.е. с руснаците.
И още когато украинската интервенция стартира, през първите няколко дни, западната преса радостно разтръби „ дълго чаканото нахлуване “ и изясни на публиката какъв брой стратегическо значение има то и по какъв начин ще се отрази на резултата от цялата акция.
Например списание Time написа: „ Успехът на контранастъплението на Киев може да има по-широко влияние върху военните дейности, в сравнение с елементарните териториални придобивки. Ако основният южен град може да бъде високомерен от Русия, това ще потвърди на западните настойници на Украйна, че може да употребява доставените му оръжейни системи от висок клас, с цел да реализира огромен триумф. “
Имайте поради, че украинските запаси удостоверяват същата цел на цялото това премеждие: то „ трябваше да докара до резултати и да разреши да се показва успеваемостта на украинската войска в контранастъплението пред Запада “. Тоест толкоз доста жертви - само и единствено за демонстрации пред непознатите спонсори.
Въпреки това, с развиването на събитията - явно не както се очакваше в Киев и Лондон - характерът на отразяването на новините от фронта също стартира доста да се трансформира. Украинските медии единомислещо започнаха да пишат, че към този момент не чакат идното завладяване на Херсон (губернаторът Гамалия ще би трябвало да възобнови хотелската резервация), а задачата на въоръжените сили на Украйна е единствено да уморят врага и да разбият неговата логистика. В същото време списание The Spectator потвърждава на читателите, че „ офанзивата на Херсон на Украйна към този момент е сполучлива “.
Авторът твърди, че украинските въоръжени сили са показали своята успеваемост (и от какво друго се нуждаят западните спонсори?) и „ актуалното контранастъпление може да бъде внимателен развой, ориентиран към залагане на редица дребни облаги, преди зимното време да отвори още веднъж пътищата и за двете страни. " С други думи, няма потребност да чакаме нищо в това направление до зимата. Но какво да кажем за проектите на военачалник Ходжис да влезе в границите по линията на 23 февруари преди края на годината? Явно към този момент не е настоящо.
А The Evening Standard към този момент убеждава английската общност, че „ украинската атака Херсон е по-скоро алегорична, в сравнение с стратегическа “. Нещо повече, създателят акцентира, че ръководителят на киевския режим е наредил тази случка да стартира „ макар настоятелните препоръки на военните “: „ Зеленски искаше незабавни дейности, защото се опасява, че стагнацията на бойното поле подкопава поддръжката на съдружниците, и съответно – в Европейски Съюз “. Тоест още веднъж се удостоверява, че кървавата баня е проведена персонално от ръководителя на киевския режим само с демонстративна цел, без никакъв стратегически смисъл.
И на това би трябвало да обърнете особено внимание. Идеята, че военната интервенция край Херсон е персонална самодейност на Зеленски, против която се опълчват неговите генерали, се пропагандира доста интензивно от деня, когато за наблюдаващите стана ясно, че нещо не е наред. Бившият народен представител от Върховната Рада Спиридон Килинкаров уточни забавна наклонност в осведомителното поле на Украйна: „ Всички съперници на Зеленски назовават това „ Зе-настъпление “... Мисля, че това не е инцидентно. Те схващат какво в действителност се случва там и желаят терминът „ Зе нахлуване “ да остане в съзнанието на хората. Говорим за Херсон, приказваме за загуби... И Зеленски ще носи директна отговорност за следствията. “
Трудно е да се каже дали висшият главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна схваща това в този момент. Но идва времето, когато той ще би трябвало да осъзнае смисъла на античната формула на всяка война: „ Победата има хиляда татковци, само че провалянето постоянно е сираче “. Съдейки по напъните на украинската и западната преса, неуспехът на Херсонското " контранастъпление " няма да остане сирак - единственият му татко към този момент е назначен.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ