Дара Екимова: Музиката ме откри
Загубата на баща, силата на мама и желанието да не ги отчайвам ме направиха това, което съм, споделя младият гений
– Дара, какво ти е разказвала майка ти Ива Екимова за първите ти стъпки в музиката?
– Не си припомням добре за първите ми стъпки, само че доста добре си припомням думите на майка ми: „ Никога не се отхвърляй! ”. Помня, че започнах в детската групировка „ Бон-Бон “, с цел да стигна през днешния ден до Искра Милкова – моя вокален възпитател. Мама споделя, че съм постъпила в „ Бон-Бон “, когато съм била 4-5-годишна.
– Кой те откри за музиката?
– Не мога да кажа, че някой ме е разкрил за музиката, по-скоро музиката ме откри. И през днешния ден непрекъснато си припявам обичани песни. В учебно заведение ми е най-лесно по музика, тъй като учителката постоянно ме предизвиква да пея. Сигурно е с помощта на „ Бон-Бон “ и изявите, които сме имали с другите деца от детската вокална група. Сега с Искра Милкова работя доста умерено. Тя ме направлява и ми оказва помощ да преодолея всяка компликация. За мен музиката не е изкуство, а ентусиазъм и метод на живот.
– Имало ли е друго с изключение на музиката, за което да си мислила като за своя орис?
– Като всяко дете съм желала да ставам доста и все разнообразни неща, само че това, което ме кара да съм аз, е музиката. Често сме говорили с мама какъв ще е моят професионален път. Опитвала съм се да убедя и себе си, и нея, че желая да се занимавам с банково дело и финанси, само че явно тя е усещала, че музиката е това, което ме стимулира да поставям старания и да се старая. Сега желая да стартира уроци по пиано. Спомням си, че баба, която е била учителка по пиано (Станимира Черногорова, майката на Ива – б.а.), се опитваше да ме образова, само че очевидно тогава не е бил моментът.
– А малкия екран, киното, театърът?
– Това са неща, които одобрявам и бих правила на драго сърце, стига да мога. Не знам, бъдещето ще покаже.
– Това, че искаш да се занимаваш с музика, значи ли, че ще учиш музика?
– Да, тъй като се убедих, че единствено желанието, даже да е подплатено с някакъв гений, не стига. Най-голямо доказателство за това е последната година.
– Защо, какво се случи последната година?
– Посещавам уроците по пеене по този начин постоянно, както отивам на учебно заведение. Животът в учебно заведение ми дава доста и го съзнавам, тъй като виждам какъв брой младежи през днешния ден са необразовани.
– Кои са обичаните ти предмети?
– Испански, британски и логика на психиката. Математиката ми е сложна, само че дядо ми Цоню Екимов (бащата на Дими – б.а.), който е доцент по математика, доста ми оказва помощ. В учебно заведение се пробвам да получа повече познания. Това за мен е по-важно, в сравнение с да се стремя към високи оценки.
– Ти беше блестяща в тв формата „ Големите Надежди ”, само че остана отвън класацията, тъй като беше дребна на години. Защо взе участие?
– Защото имам вяра на мама, която споделя, че животът е съревнование и, с цел да се научиш да побеждаваш, би трябвало да участваш.
– В тази връзка би ли пробвала в „ Х Фактор “ или в някой различен певчески формат?
– Да! Мама и тате са ме учили, че човек израства с борбата, а не с резултата от нея.
– Това, че си дете на двама известни родители повече ти е пособие или повече ти е пречило?
– Естествено, че единствено ми е пособие. Освен че доста обичам моите родители, аз доста се гордея с тях.
– Разстройват ли те злобарите, които разясняват, че успяваш, тъй като си щерка на Ива и Дими?
– Не, тъй като това е истината. Аз съумявам, точно тъй като съм щерка на Ива и Дими. Защото всичко положително, което има в мен, го дължа на тях.
– Какво си наследила от татко си, с изключение на явната физическа аналогия?
– Ината, възприятието за правдивост, борбеността и, уповавам се, гения.
– Била си на 6 години, когато си го изгубила, и въпреки всичко какво си спомняш от времето, което сте прекарвали дружно?
– Той в действителност беше подобен, каквато съм аз в този момент. Често си напомням упорството, с което ме научи да карам колело и ски – две от обичаните неща, които правехме дружно. Другите бяха пътуванията до морския бряг, гледането на детски филмчета и занимателните фамилни игри.
– А какво си наследила от майка си?
– Перфекционизма, хубавата усмивка, само че не и спокойствието и търпението.
– Защо, ти по-припряна ли си от нея?
– Бих желала да имам повече от нейната мъдрост и самообладание, тъй като от време на време отвръщам преждевременно. Често съм я питала по какъв начин го е постигнала, а тя дава отговор, че с годините и опита евентуално ще се науча да бъда по-търпелива. Не съм сигурна обаче дали желая да стане по този начин, тъй като нямам никаква толерантност към несправедливостта и деянията на принуждение към по-слабите.
Проф. Емил Янев на 85:
Простият човек не може да прави огромни неща
Само министър Георги Йорданов е на „ ти “ с културата, уверен е фамозният диригент
– Проф. Янев, разкажете за вашите учители!
– На първо място слагам проф. Георги Димитров, който сътвори българската хорово-диригентска школа. Аз съм от неговия първи випуск, бяхме 33 души – извънредно надарени и работливи хора. Постигнахме необикновено диригентско артистично развиване и станахме причина в годините 1965-1990-а да се приказва за „ Златния век “ на българското хорово изкуство. Другата огромна фигура в моята биография е проф. Асен Димитров. Той е индивидът, който ми разкри други хоризонти отвън хоровото диригентство – в областта на оркестровото музициране. От него съм запомнил, че огромното изкуство се прави от детайлите. Много мощно ми повлия и проф. Парашкев Хаджиев. Той ми отвори очите за хубостта на музикалната доктрина и нейната извънредно значима роля за музикално-изпълнителското и композиторското творчество.
– Какъв човек бе проф. Аарвид Янсон във Ваймар?
– Изумителен музикант. Неговият наследник в този момент прави страхотна кариера. Марвис Янсон до неотдавна беше основен диригент на Концертгебау в Холандия. Знам го от далечните години, когато беше малко момче, все около татко си се въртеше. Когато проф. Янсон идваше да прави концерти в България, бях неразделно до него.
– Според вас какъв би трябвало да бъде хоровият диригент – деспот, който не търпи възражения, за който се описват митове, или…
– Аз не одобрявам диктаторите, те са отживялост. Някога диригентите са били най-подготвените хора в ансамбъла. Те просто са учили своите сътрудници. Сега всичко е напълно друго. Защото и аз съм с висше обучение, и вие сте с висше като мой оркестрант или артист. Трябва да ви почитам колегиално. Да бъдем справедливи – в някои чисто софтуерни моменти вие знаете за вашия инструмент повече от мен. И хористите са с певческа подготовка, по тази причина диригентът би трябвало да ги третира като равностойни сътрудници. Друго е ситуацията в непрофесионалните сформира. Там диригентът продължава да бъде основното настоящо лице. И би трябвало да бъде доста деликатен със своите сътрудници, да не работи с обиди, тъй като непрофесионалните участници отиват да пеят, защото имат потребност от другарство с живото изкуство. Така че дано се почитаме взаимно!
– С вашите някогашни хористи почитате ли се?
– Естествено! И някогашни, и сегашни ме поздравяват, като ме срещнат на улицата. С хористите в „ Христина Морфова “ съм другар. Аз се повеждам живописен началник на състава. Таня Никлева-Владева е диригент. Добър диригент, възпитаничка на починалата ми брачна половинка Лили Гюлева. Тя е една от най-ярките диригентски фигури от това потомство, получи утвърждение освен у нас, само че и в чужбина.
– Болна за вас тематика е основаването и изгубването на Колегиум музикум Банкя. Защо?
– Създават го Емил Камиларов и Дина Шнайдерман с решение на Министерския съвет. Но защото у нас законите не се съблюдават, по-късно с решение на Столична община бе анулирано решението на Министерския съвет. Аргументът – София не се нуждаела от два камерни оркестъра, тъй като към този момент съществуваше „ Софийски солисти “. Неправилна позиция е това.
– С Дина Шнайдерман бяхте много близки. Ама характерът й не беше лек?
– За мъртвите или хубаво, или нищо. Когато Колегиум музикум Банкя навърши 30 години, аз станах основател да се поканят Дина и Емил да гостуват в София. 17 години не бяха стъпвали в България. Две години водихме преписка. Дина сложи серия от условия. Едно от тях беше да не се вършат изявленията с публицисти. И когато някои се пробваха, тя ги наруга както си го умееше. Докато Емил беше жив, поддържахме връзка. Когато тогавашният оркестър, основан от тях – Български камерен оркестър, гостуваше в страната или в чужбина, Дина беше разпоредила в никакъв случай двамата с Емил да не пътуват в едно транспортно средство – тя в едната кола, той в друга. Ако стане повреда и някой загине, другият да продължи делото, отдадено на музиката!
– Не изглеждате чак подобен наивник, пък сте понасяли деспотичната Дина Шнайдерман. Нито един път ли не се скарахте?
– И още по какъв начин! Покани ме да създадем един концерт с произведения на шведски композитори. Направихме огромен симфоничен оркестър, подготвихме се. На концерта един от изпълнителите на духови принадлежности сбърка несъзнателно, тя озверя, искаше да го набие, аз не разреших и тогава тя сподели: „Няма да ти платя хонорара“. И не ми заплати.
* Дани Петканов със свое шоу
* Миската Ана Иванова скочи против чалга културата
* Джулиана Гани разкърши снага на леопард
* Емили Ратайковски отново се разголи
* Гонзо купонясва с жена си
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 31 ЯНУАРИ!
– Дара, какво ти е разказвала майка ти Ива Екимова за първите ти стъпки в музиката?
– Не си припомням добре за първите ми стъпки, само че доста добре си припомням думите на майка ми: „ Никога не се отхвърляй! ”. Помня, че започнах в детската групировка „ Бон-Бон “, с цел да стигна през днешния ден до Искра Милкова – моя вокален възпитател. Мама споделя, че съм постъпила в „ Бон-Бон “, когато съм била 4-5-годишна.
– Кой те откри за музиката?
– Не мога да кажа, че някой ме е разкрил за музиката, по-скоро музиката ме откри. И през днешния ден непрекъснато си припявам обичани песни. В учебно заведение ми е най-лесно по музика, тъй като учителката постоянно ме предизвиква да пея. Сигурно е с помощта на „ Бон-Бон “ и изявите, които сме имали с другите деца от детската вокална група. Сега с Искра Милкова работя доста умерено. Тя ме направлява и ми оказва помощ да преодолея всяка компликация. За мен музиката не е изкуство, а ентусиазъм и метод на живот.
– Имало ли е друго с изключение на музиката, за което да си мислила като за своя орис?
– Като всяко дете съм желала да ставам доста и все разнообразни неща, само че това, което ме кара да съм аз, е музиката. Често сме говорили с мама какъв ще е моят професионален път. Опитвала съм се да убедя и себе си, и нея, че желая да се занимавам с банково дело и финанси, само че явно тя е усещала, че музиката е това, което ме стимулира да поставям старания и да се старая. Сега желая да стартира уроци по пиано. Спомням си, че баба, която е била учителка по пиано (Станимира Черногорова, майката на Ива – б.а.), се опитваше да ме образова, само че очевидно тогава не е бил моментът.
– А малкия екран, киното, театърът?
– Това са неща, които одобрявам и бих правила на драго сърце, стига да мога. Не знам, бъдещето ще покаже.
– Това, че искаш да се занимаваш с музика, значи ли, че ще учиш музика?
– Да, тъй като се убедих, че единствено желанието, даже да е подплатено с някакъв гений, не стига. Най-голямо доказателство за това е последната година.
– Защо, какво се случи последната година?
– Посещавам уроците по пеене по този начин постоянно, както отивам на учебно заведение. Животът в учебно заведение ми дава доста и го съзнавам, тъй като виждам какъв брой младежи през днешния ден са необразовани.
– Кои са обичаните ти предмети?
– Испански, британски и логика на психиката. Математиката ми е сложна, само че дядо ми Цоню Екимов (бащата на Дими – б.а.), който е доцент по математика, доста ми оказва помощ. В учебно заведение се пробвам да получа повече познания. Това за мен е по-важно, в сравнение с да се стремя към високи оценки.
– Ти беше блестяща в тв формата „ Големите Надежди ”, само че остана отвън класацията, тъй като беше дребна на години. Защо взе участие?
– Защото имам вяра на мама, която споделя, че животът е съревнование и, с цел да се научиш да побеждаваш, би трябвало да участваш.
– В тази връзка би ли пробвала в „ Х Фактор “ или в някой различен певчески формат?
– Да! Мама и тате са ме учили, че човек израства с борбата, а не с резултата от нея.
– Това, че си дете на двама известни родители повече ти е пособие или повече ти е пречило?
– Естествено, че единствено ми е пособие. Освен че доста обичам моите родители, аз доста се гордея с тях.
– Разстройват ли те злобарите, които разясняват, че успяваш, тъй като си щерка на Ива и Дими?
– Не, тъй като това е истината. Аз съумявам, точно тъй като съм щерка на Ива и Дими. Защото всичко положително, което има в мен, го дължа на тях.
– Какво си наследила от татко си, с изключение на явната физическа аналогия?
– Ината, възприятието за правдивост, борбеността и, уповавам се, гения.
– Била си на 6 години, когато си го изгубила, и въпреки всичко какво си спомняш от времето, което сте прекарвали дружно?
– Той в действителност беше подобен, каквато съм аз в този момент. Често си напомням упорството, с което ме научи да карам колело и ски – две от обичаните неща, които правехме дружно. Другите бяха пътуванията до морския бряг, гледането на детски филмчета и занимателните фамилни игри.
– А какво си наследила от майка си?
– Перфекционизма, хубавата усмивка, само че не и спокойствието и търпението.
– Защо, ти по-припряна ли си от нея?
– Бих желала да имам повече от нейната мъдрост и самообладание, тъй като от време на време отвръщам преждевременно. Често съм я питала по какъв начин го е постигнала, а тя дава отговор, че с годините и опита евентуално ще се науча да бъда по-търпелива. Не съм сигурна обаче дали желая да стане по този начин, тъй като нямам никаква толерантност към несправедливостта и деянията на принуждение към по-слабите.
Проф. Емил Янев на 85:
Простият човек не може да прави огромни неща
Само министър Георги Йорданов е на „ ти “ с културата, уверен е фамозният диригент
– Проф. Янев, разкажете за вашите учители!
– На първо място слагам проф. Георги Димитров, който сътвори българската хорово-диригентска школа. Аз съм от неговия първи випуск, бяхме 33 души – извънредно надарени и работливи хора. Постигнахме необикновено диригентско артистично развиване и станахме причина в годините 1965-1990-а да се приказва за „ Златния век “ на българското хорово изкуство. Другата огромна фигура в моята биография е проф. Асен Димитров. Той е индивидът, който ми разкри други хоризонти отвън хоровото диригентство – в областта на оркестровото музициране. От него съм запомнил, че огромното изкуство се прави от детайлите. Много мощно ми повлия и проф. Парашкев Хаджиев. Той ми отвори очите за хубостта на музикалната доктрина и нейната извънредно значима роля за музикално-изпълнителското и композиторското творчество.
– Какъв човек бе проф. Аарвид Янсон във Ваймар?
– Изумителен музикант. Неговият наследник в този момент прави страхотна кариера. Марвис Янсон до неотдавна беше основен диригент на Концертгебау в Холандия. Знам го от далечните години, когато беше малко момче, все около татко си се въртеше. Когато проф. Янсон идваше да прави концерти в България, бях неразделно до него.
– Според вас какъв би трябвало да бъде хоровият диригент – деспот, който не търпи възражения, за който се описват митове, или…
– Аз не одобрявам диктаторите, те са отживялост. Някога диригентите са били най-подготвените хора в ансамбъла. Те просто са учили своите сътрудници. Сега всичко е напълно друго. Защото и аз съм с висше обучение, и вие сте с висше като мой оркестрант или артист. Трябва да ви почитам колегиално. Да бъдем справедливи – в някои чисто софтуерни моменти вие знаете за вашия инструмент повече от мен. И хористите са с певческа подготовка, по тази причина диригентът би трябвало да ги третира като равностойни сътрудници. Друго е ситуацията в непрофесионалните сформира. Там диригентът продължава да бъде основното настоящо лице. И би трябвало да бъде доста деликатен със своите сътрудници, да не работи с обиди, тъй като непрофесионалните участници отиват да пеят, защото имат потребност от другарство с живото изкуство. Така че дано се почитаме взаимно!
– С вашите някогашни хористи почитате ли се?
– Естествено! И някогашни, и сегашни ме поздравяват, като ме срещнат на улицата. С хористите в „ Христина Морфова “ съм другар. Аз се повеждам живописен началник на състава. Таня Никлева-Владева е диригент. Добър диригент, възпитаничка на починалата ми брачна половинка Лили Гюлева. Тя е една от най-ярките диригентски фигури от това потомство, получи утвърждение освен у нас, само че и в чужбина.
– Болна за вас тематика е основаването и изгубването на Колегиум музикум Банкя. Защо?
– Създават го Емил Камиларов и Дина Шнайдерман с решение на Министерския съвет. Но защото у нас законите не се съблюдават, по-късно с решение на Столична община бе анулирано решението на Министерския съвет. Аргументът – София не се нуждаела от два камерни оркестъра, тъй като към този момент съществуваше „ Софийски солисти “. Неправилна позиция е това.
– С Дина Шнайдерман бяхте много близки. Ама характерът й не беше лек?
– За мъртвите или хубаво, или нищо. Когато Колегиум музикум Банкя навърши 30 години, аз станах основател да се поканят Дина и Емил да гостуват в София. 17 години не бяха стъпвали в България. Две години водихме преписка. Дина сложи серия от условия. Едно от тях беше да не се вършат изявленията с публицисти. И когато някои се пробваха, тя ги наруга както си го умееше. Докато Емил беше жив, поддържахме връзка. Когато тогавашният оркестър, основан от тях – Български камерен оркестър, гостуваше в страната или в чужбина, Дина беше разпоредила в никакъв случай двамата с Емил да не пътуват в едно транспортно средство – тя в едната кола, той в друга. Ако стане повреда и някой загине, другият да продължи делото, отдадено на музиката!
– Не изглеждате чак подобен наивник, пък сте понасяли деспотичната Дина Шнайдерман. Нито един път ли не се скарахте?
– И още по какъв начин! Покани ме да създадем един концерт с произведения на шведски композитори. Направихме огромен симфоничен оркестър, подготвихме се. На концерта един от изпълнителите на духови принадлежности сбърка несъзнателно, тя озверя, искаше да го набие, аз не разреших и тогава тя сподели: „Няма да ти платя хонорара“. И не ми заплати.
* Дани Петканов със свое шоу
* Миската Ана Иванова скочи против чалга културата
* Джулиана Гани разкърши снага на леопард
* Емили Ратайковски отново се разголи
* Гонзо купонясва с жена си
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 31 ЯНУАРИ!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ