Загубата на близък човек е едно от най-тежките и трудни

Загубата на непосредствен човек е едно от най-тежките и сложни прекарвания, с които неизбежно се сблъскваме все в миналото през живота си.

Дори предстоящата загуба е мъчителна, а неочакваната може да унищожи живота ни и да ни аргументи меланхолия, болежка, горест, възприятие за виновност, защото не сме съумели да се сбогуваме и да си кажем какво усещаме и мислим.

Защо сънуваме умрелите си близки скоро откакто сме ги изгубили вечно?

В тези тежки моменти нормално сънуваме своите близки, защото не можем да преодолеем неналичието им. Сънят е отражение на болката от загубата, неутешимата горест, нашият метод да се извиним с тях, да доизкажем неизказаното, да ги почувстваме още веднъж живи въпреки и единствено за малко. Обикновено тези сънища са доста ярки, живи, когато се събудим след тях се усещаме по този начин, като че ли сме били с околните си, сънят е като прекарване отвън тялото, пътешестване сред вселените и времето, среща някъде там с тези, които сме изгубили окончателно, написа.

Тези сънища носят облекчение. В тях е допустимо да споделяме на околните си точно това, което не сме съумели да им споделим приживе, да ги чуем да ни успокояват, че са добре, да ги прегърнем, с цел да се извиним. Подобни сънища са доста прочувствено наситени, можем да ги усещаме съвсем като същински прекарвания, да ни донесат по този начин търсеното успокоение, облекчение и убеденост, че където и да са душите на околните ни, те са добре и са с нас.

Защо сънуваме умрелите си близки преди 40-тия ден от гибелта?

Религията ни учи, че на 40-тия ден от гибелта се разделяме към този момент не с тялото, а с душата на умрелия си непосредствен, която е бродила по земята, била е в дома ни и в този момент поема по новия си път. Сънят в този миг е прощаване с нея. Много хора сънуват околните си, които им споделят, че потеглят, че е време. Това е потегляне по дългия път на душата към другия свят. Сънищата са ярки и тъжни, тъй като като че ли се разделяме с обичаните от нас хора за повторно.

Защо сънуваме умрелите си близки дълго след гибелта им?

Хората, които сме обичали, ще живеят в сърцата ни до последния ни мирис. Те не могат да бъдат изтрити от там след гибелта им. Нормално е да ги сънуваме, тъй като ни липсват, мислили сме за тях, следва Задушница или техен празник приживе. Но има и сънища, които ни дават знаци. Понякога околните се пробват да ни предупредят в съня ни за идни събития, заплаха или пък наслада в дома, оказват помощ ни да вземем вярно решение, сочат ни правилния път, успокояват ни или просто ни дават знак, че са до нас в сложни моменти и не трябва да се опасяваме. Тези сънища могат да бъдат оракулски, в случай че умеем да разбираем посланията им, да разберем какво ни споделят в съня ни. По време на сън мозъкът е по-открит и благоразположен към духовни послания. Можем да се опитаме да усетим сами, със сърцата си или да погледнем съновник за насоки. Каквото и да значи визитата в съня, не се тормозете. На първо място то сочи, че обичате и че не сте не запомнили тези, които към този момент ви обичат от небето, а не от земята.