Дървото, което никога не се огъва. За емоционалната устойчивост
Заглавието на този текст заимствах от пациентката ми Мис P., 45 годишна жена, която пристигна при мен на психотерапия в една от Психологическите служби на английската Национална здравна система (NHS) в Лондон. Когато й предложих да ми опише за себе си, тя стартира с думите: " Аз съм дървото, което в никакъв случай не се огъва ". Mис P. беше жена с привлекателна осанка, доста сполучлива в професионалната си кариера, само че разочарована и неудовлетворена от интимните си връзки с мъжете. В живота ѝ неотдавна се беше появил човек, с който тя се усещаше добре и който не искаше да загуби. Това беше мотивът да изиска психическа помощ и в течение на 3 месеца тя идваше при мен един път седмично, постоянно точна, постоянно в точния момент.
За да опише най-важното качество на своя темперамент Мис P. още при първата ни среща употребява британската дума resilience, която няма еднословен еквивалент в българския език. В взаимозависимост от подтекста тя може да бъде преведена като резистентност, издръжливост, еластичност, адаптивност, неотстъпчивост, мощ на характера... В някои български психически проучвания този лингвистичен въпрос се взема решение посредством транслитерация като се вкарват термините " резилиентност " (за линия на личността) и " резилианс " (за процеса).
През последните три десетилетия понятието " резилиентност " притегли вниманието на откривателите в разнообразни области - обучение и образование, опазване на здравето, психотерапия, обществена и организационна логика на психиката... Говори се за резилиентността като самостоятелна линия и като характерност на организациите.
В моята работа като психотерапевт и като инструктор в тренинги по резилиентност за държавни чиновници във Англия, аз се концентрирам върху самостоятелната резилиентност. Използвам доста необятно определение, което дефинира резилиентността като способността на индивида да се приспособява положително в рискови и спешни обстановки. Този развой включва също по този начин и стадиите на подготовка за ефикасна акомодация и реинтеграция.
Резилиентността е линия на характера, която може да бъде развивана както в естествения ход на човешкия живот, по този начин и посредством образование и тренинг.
Изследователите разграничават физическа, психическа, прочувствена и духовна резилиентност. Мис Р. беше потвърдила неведнъж, че умее да се оправя в комплицирани обстановки, че не се предава и че не се огъва под напора на провокациите в персоналния си и в професионалния си живот. Беше схванала обаче, че тези й качества не можеха да й обезпечат качеството на живот, за което тя към този момент мечтаеше. Какво и пречеше да съхранява връзките си с мъжете?
Когато попитах по какъв начин са проявявали страстите си към нея родителите и, тя отговори: " Ние сме англичани и не демонстрираме емоците си ". В гласа и имаше нотка на горделивост. Установихме, че тя има доста дребен набор от думи, с които да опише страстите и чувствата си, че се затруднява да ги локализира в тялото си и не може да разпознава други страсти с изключение на яд, горест, наслада, боязън. Трудно й беше даже да признае, че изпитва боязън - толкоз привързана беше към концепцията, че е безстрашната желязна лейди. Ситуациите на наслада за нея бяха свързани с професионалната и среда, с триумфи, с признанието на достиженията и от другите.
Никак не беше елементарно да открием подтекст, в който Мис Р. си позволяваше да се отпусне. Спомням си усещанането си за пробив в нашата работа, когато открих какъв брой заветен за нея беше ритуалът на пиенето на чай. Мис Р ставаше с половин час по-рано заран, с цел да може да запари обичания си чай, който пиеше ритуално в тишината на своята кухня. Помолих я да ми опише усета, цвета, температурата на чая. Докато говореше за този обред, тя се промени - лицето и се отпусна и олекна, на устните и се появи усмивка, тя се увлече да ми споделя за чашата, от която пиеше чай и за обичаната чаена чашка от детството и. Имах възприятието че дървото, което не се огъва, въпреки всичко отговори на повея напразно.
В връзките си с мъжете Мис Р. повтаряше модела на връзки, които беше следила в детството си. Майка й беше вземала значимите за фамилията решения независимо и монолозите й за безполезността на мъжкия пол бяха надълбоко проникнали в съзнанието на Мис Р. Естествено, мъжете в живота й идваха най-много с цел да потвърдят тази нейна визия и нейните упования...
Открихме повтаряне на модела, в който Мис Р. поема самодейността в взаимните дейности на двойката, след което изпитва злост и яд, че би трябвало за всичко да се грижи сама, а мъжът е ненужен паразит, авантаджия и изменник. Всеки път се беше разигравал един от двата вероятни сюжета, водещи до подобен резултат: мъжът последователно губи самообладание да изслушва тези обвинявания, или Мис Р. губи самообладание да извършва " мъжката " роля и двойката се разпада. В този трагичен триъгълник обаче, Мис Р. не играеше ролята на жертва. В началния стадий на връзките тя беше " избавител ", като се опитваше на научи мъжа, който не знае по какъв начин да се оправя с живота, а в следствие се превръщаше в агресор, преследваше го и го обвиняваше в безполезност.
Към момента на нашата среща Мис Р. беше забелязала повторението на този модел и беше подготвена да поеме своята част от отговорността за протичащото се.
При всяка наша среща с Мис Р. ние преглеждахме епизоди от ежедневните ѝ взаимоотношения с нейния партнор. Тя осъзнаваше усложненията си да се довери на новия човек в живота и. Започна да споделя с него по какъв начин се усеща, когато нещата не се случваха по метода, по който тя очакваше. Изслушваше го и стартира да придобива по-ясна визия за неговите претекстове - рационални и прочувствени - да работи по един или различен метод. На една от последните ни сесия Мис Р. показа, че с колегата й възнамеряват първата си почивка. Тя беше го помолила той да избере дестинацията и да не й споделя, къде ще пътуват. Новото чувство за разпределяне и доверие че нещата ще се случат по най-хубавия метод я изпълваше с ведрина и топлота. Тук моята роля беше да й припомня, че процесът на това доближаване и осъзнаване има начало, само че няма край.
Работата с Мис Р. включваше развиването на нейната подготвеност за това, какво усеща, уважението и интереса ѝ към личния ѝ прочувствен свят.
Емоционалната резилиентност надалеч не се изчерпва с твърдостта на характера и способността за бързо възобновяване след контузия. Но понятието резилиентност постоянно включва реакцията на индивида на избран стимул/обект. В случая на Мис Р. беше належащо да работим върху прочувствената ѝ осъзнатост, която не постоянно е обвързвана със тласъците, постъпващи от външната среда.
В този смисъл задачата ни беше по-скоро да развием нейната прочувствена просветеност, която включва способността да се осъзнават, употребяват и ръководят страстите - както своите, по този начин и тези на другия.
Този случай от моята частна процедура, както и образованията по насърчаване на резилиентността на чиновници в няколко държавни департамента в Лондон, разшири моите показа за капацитета на поредната работа в региона на психотерапията, коучинга и образованията по прочувствена резистентност (резилиентност) и прочувствена просветеност, както за предварителната защита и профилактиката на психически проблеми, по този начин и за промотирането на прочувствена просветеност, психологично здраве и по-високо качество на живота.
Източник Пулс
За да опише най-важното качество на своя темперамент Мис P. още при първата ни среща употребява британската дума resilience, която няма еднословен еквивалент в българския език. В взаимозависимост от подтекста тя може да бъде преведена като резистентност, издръжливост, еластичност, адаптивност, неотстъпчивост, мощ на характера... В някои български психически проучвания този лингвистичен въпрос се взема решение посредством транслитерация като се вкарват термините " резилиентност " (за линия на личността) и " резилианс " (за процеса).
През последните три десетилетия понятието " резилиентност " притегли вниманието на откривателите в разнообразни области - обучение и образование, опазване на здравето, психотерапия, обществена и организационна логика на психиката... Говори се за резилиентността като самостоятелна линия и като характерност на организациите.
В моята работа като психотерапевт и като инструктор в тренинги по резилиентност за държавни чиновници във Англия, аз се концентрирам върху самостоятелната резилиентност. Използвам доста необятно определение, което дефинира резилиентността като способността на индивида да се приспособява положително в рискови и спешни обстановки. Този развой включва също по този начин и стадиите на подготовка за ефикасна акомодация и реинтеграция.
Резилиентността е линия на характера, която може да бъде развивана както в естествения ход на човешкия живот, по този начин и посредством образование и тренинг.
Изследователите разграничават физическа, психическа, прочувствена и духовна резилиентност. Мис Р. беше потвърдила неведнъж, че умее да се оправя в комплицирани обстановки, че не се предава и че не се огъва под напора на провокациите в персоналния си и в професионалния си живот. Беше схванала обаче, че тези й качества не можеха да й обезпечат качеството на живот, за което тя към този момент мечтаеше. Какво и пречеше да съхранява връзките си с мъжете?
Когато попитах по какъв начин са проявявали страстите си към нея родителите и, тя отговори: " Ние сме англичани и не демонстрираме емоците си ". В гласа и имаше нотка на горделивост. Установихме, че тя има доста дребен набор от думи, с които да опише страстите и чувствата си, че се затруднява да ги локализира в тялото си и не може да разпознава други страсти с изключение на яд, горест, наслада, боязън. Трудно й беше даже да признае, че изпитва боязън - толкоз привързана беше към концепцията, че е безстрашната желязна лейди. Ситуациите на наслада за нея бяха свързани с професионалната и среда, с триумфи, с признанието на достиженията и от другите.
Никак не беше елементарно да открием подтекст, в който Мис Р. си позволяваше да се отпусне. Спомням си усещанането си за пробив в нашата работа, когато открих какъв брой заветен за нея беше ритуалът на пиенето на чай. Мис Р ставаше с половин час по-рано заран, с цел да може да запари обичания си чай, който пиеше ритуално в тишината на своята кухня. Помолих я да ми опише усета, цвета, температурата на чая. Докато говореше за този обред, тя се промени - лицето и се отпусна и олекна, на устните и се появи усмивка, тя се увлече да ми споделя за чашата, от която пиеше чай и за обичаната чаена чашка от детството и. Имах възприятието че дървото, което не се огъва, въпреки всичко отговори на повея напразно.
В връзките си с мъжете Мис Р. повтаряше модела на връзки, които беше следила в детството си. Майка й беше вземала значимите за фамилията решения независимо и монолозите й за безполезността на мъжкия пол бяха надълбоко проникнали в съзнанието на Мис Р. Естествено, мъжете в живота й идваха най-много с цел да потвърдят тази нейна визия и нейните упования...
Открихме повтаряне на модела, в който Мис Р. поема самодейността в взаимните дейности на двойката, след което изпитва злост и яд, че би трябвало за всичко да се грижи сама, а мъжът е ненужен паразит, авантаджия и изменник. Всеки път се беше разигравал един от двата вероятни сюжета, водещи до подобен резултат: мъжът последователно губи самообладание да изслушва тези обвинявания, или Мис Р. губи самообладание да извършва " мъжката " роля и двойката се разпада. В този трагичен триъгълник обаче, Мис Р. не играеше ролята на жертва. В началния стадий на връзките тя беше " избавител ", като се опитваше на научи мъжа, който не знае по какъв начин да се оправя с живота, а в следствие се превръщаше в агресор, преследваше го и го обвиняваше в безполезност.
Към момента на нашата среща Мис Р. беше забелязала повторението на този модел и беше подготвена да поеме своята част от отговорността за протичащото се.
При всяка наша среща с Мис Р. ние преглеждахме епизоди от ежедневните ѝ взаимоотношения с нейния партнор. Тя осъзнаваше усложненията си да се довери на новия човек в живота и. Започна да споделя с него по какъв начин се усеща, когато нещата не се случваха по метода, по който тя очакваше. Изслушваше го и стартира да придобива по-ясна визия за неговите претекстове - рационални и прочувствени - да работи по един или различен метод. На една от последните ни сесия Мис Р. показа, че с колегата й възнамеряват първата си почивка. Тя беше го помолила той да избере дестинацията и да не й споделя, къде ще пътуват. Новото чувство за разпределяне и доверие че нещата ще се случат по най-хубавия метод я изпълваше с ведрина и топлота. Тук моята роля беше да й припомня, че процесът на това доближаване и осъзнаване има начало, само че няма край.
Работата с Мис Р. включваше развиването на нейната подготвеност за това, какво усеща, уважението и интереса ѝ към личния ѝ прочувствен свят.
Емоционалната резилиентност надалеч не се изчерпва с твърдостта на характера и способността за бързо възобновяване след контузия. Но понятието резилиентност постоянно включва реакцията на индивида на избран стимул/обект. В случая на Мис Р. беше належащо да работим върху прочувствената ѝ осъзнатост, която не постоянно е обвързвана със тласъците, постъпващи от външната среда.
В този смисъл задачата ни беше по-скоро да развием нейната прочувствена просветеност, която включва способността да се осъзнават, употребяват и ръководят страстите - както своите, по този начин и тези на другия.
Този случай от моята частна процедура, както и образованията по насърчаване на резилиентността на чиновници в няколко държавни департамента в Лондон, разшири моите показа за капацитета на поредната работа в региона на психотерапията, коучинга и образованията по прочувствена резистентност (резилиентност) и прочувствена просветеност, както за предварителната защита и профилактиката на психически проблеми, по този начин и за промотирането на прочувствена просветеност, психологично здраве и по-високо качество на живота.
Източник Пулс
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ