След развода оставих децата на баща им
Заглавието може да провокира разнообразни страсти у вас, само че прочетете края на историята! Най-вероятно и вие ще бъдете “за ”.
Бракът ми продължи 7 години. Имаше всичко от тъга до благополучие и ненапълно съм признателна за този житейски опит.
След няколко години брак мъжът ми стартира да се трансформира. Като всеки мъж той искаше нещо “ново ”.
Започна да закъснява след работа. След като се върнах на работа след майчинството, започнах да допускам, че води някого у нас (децата бяха на детска градина, схваща се).
Инсталирах камера в жилището и започнах да проследявам какво се случва там през личния си телефон. Естествено, всичките ми съмнения се потвърдиха и един ден той докара любовницата си, видях всичко това на камерата. Веднага се прибрах.
Тогава аз самата настоях да се разведем. Съпругът ми се опита да поправи нещата, само че несъмнено, че към този момент е неефикасно. Ако преди този момент единствено допусках за измените и се утешавах с обстоятелството, че това са единствено мои догатки, в този момент към този момент знам, че в действителност ми изневерява.
Защо оставих децата на него и предлагам това на всички дами?
За да не го оставя, той се опита да ме сплаши и сподели, че ще вземе децата. Разбира се, той не очакваше такава реакция от мен, само че аз се съгласих. Да, аз съм майка и се съгласих непринудено да оставя децата на брачна половинка си, без да пострадвам по никакъв метод.
Жилището беше на брачна половинка ми и аз се изнесох от там. Съпругът ми беше доста по-добре гарантиран от мен по това време и децата нямаше да имат потребност от нищо с него.
Имам доста свободно време за себе си. Започнах да пребивавам по нов метод, имам занимания, започнах да поддържам връзка повече с другари и да строя кариера.
В същото време доста обичам децата си и в никакъв случай не съм ги изоставяла! Идват при мен всеки уикенд. И също по този начин, съвсем всеки ден от седмицата, когато пожелая, мога да ги взема.
Вижте още: Въпреки възрастта ми, взех решение да родя
Естествено, мъжът ми няма нищо срещу, тъй като се изморява и постоянно е удовлетворен, даже в случай че просто ги взема в средата на седмицата за няколко часа, с цел да отида в парка, да вземем за пример. Освен това той също схваща, че разводът е по негова виновност и се пробва да ми угоди за всичко. През цялото това време в никакъв случай не ми е отказвал.
Сега свободно ръководя живота си. Имам време за себе си и децата не са лишени от внимание.
Не разбирам за какво някои хора считат, че съм длъжна да взема децата при себе си и да повличам това задължение цялостен живот сама?
Естествено бащата би трябвало да е съответен. Бившият ми брачен партньор е любящ татко, сигурна съм, че ще им даде всичко, което може, даже и без мен.
