Денят на спасението: Постъпката на д-р Черкезов доказва, че медицината е вътрешен стремеж да помагаш
Загиналите медици бяха почетени от лекари и пациенти
„ Поздравявам Вас, медицинските екипи и чиновниците на Военномедицинска академия по случай тържественото отбелязване на Деня на спасението – 15 август.
На тази дата, през 1963 година, 26-годишният участъков доктор на с. Стрелец, Великотърновско, доктор Стефан Черкезов без съмнение избавя 47 души от пламнал рейс. На идващия ден самият той умира, в резултат на получените от изгарянията рани “. Това се споделя в приветствен адрес във връзка Деня на спасението от министъра на опазването на здравето проф. Христо Хинков до началника на Военномедицинска академия ген.-майор проф. Венцислав Мутафчийски.
„ Повече от половин век по-късно, ние пазим загатна за високо моралната постъпка на доктор Черкезов, която е едно от доказателствата, че медицината е не просто просвета, а вътрешен блян да се оказва помощ на хората. Тя е образец, заслужен за подражателство, освен за нас – лекарите, само че и за всеки човек “, споделя министър Хинков.
„ Изразявам дълбоката си благодарност към благородното им дело. Убеден съм, че с проявената от тях смелост и човечност при осъществяване на служебния и гражданския им дълг, те ще останат в историята.
Поклон пред паметта на починалите! “, приключва той поздравлението си.
За 19-а поредна година Военномедицинска академия (ВМА) означи с едноминутно безмълвие и писък на сирени Деня на спасението в памет на всички лекари, медицински сестри, служители на реда, доброволци и жители, починали при спасяването на човешки живот.
„ На този ден отдаваме респект към починалите наши сътрудници при осъществяване на служебния си дълг. Знаете, че и през последните няколко години по време на пандемията от COVID-19 починаха над 120 медици. Поклон пред паметта им. За нас е значимо да дадем образец и нашите курсанти – военни лекари, които ще се дипломират през октомври, да осъзнаят, че нашата специалност не е единствено да даваме живот, не е единствено състрадание, а и е доста рискова специалност. Те са единствените лекари, които се заклеха и пред трикольора да отдадат живота си за Родината. Затова съм извънредно респектиран от тяхната всеотдайност през цялото време “, разяснява началникът на ВМА генерал-майор проф. доктор Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS, представен от пресцентъра на болничното заведение.
Точно в 12.00 часа с минута безмълвие пред вратата на болничното заведение излязоха и медиците от УМБАЛ „ Проф. доктор Александър Чирков “, с цел да почетат паметта на десетките лекари и медицински чиновници, починали при осъществяване на служебния си дълг.
В знак на благодарност към починалите медици бяха включени и сирените на колите за спешна помощ, оповестяват от болничното заведение.
Коронавирусната пандемия лиши на пациентите с редки заболявания изключителни експерти по тези болести и огромни персони. Ето за какво за първи път тази година Националният алианс на хората с редки заболявания означи Деня на спасението, оповестяват от там.
„ Положихме венец на паметника на починалите медици, който се намира пред Военна болница в София. Но го направихме и поради починалите в коронавирусната пандемия експерти, които диагностираха и лекуваха хората с редки заболявания в България. Тяхната крах е голяма загуба за нас, тъй като мъчно може да се компенсират опитът, знанията и всеотдайността на тези лекари. Непрежалими ще останат хора като гастроентеролога доктор Радислав Наков (33 г.), генетикът доктор Адил Кадъм (40 г.), неврологът доктор Стайко Сарафов (59 г.), проф. Здравко Станчев – учредител на детската ендокринология и генетика у нас, описал за първи път в България 37 синдрома и редки заболявания. Те бяха измежду най-големите ни другари и поддръжници на делото на Алианса “, показа ръководителят на Алианса на хората с редки заболявания Владимир Томов.
Алиансът уважи и умрелите от затруднения от Коронавирус ръководители на организации на пациенти с редки болести и на техни редови членове.
В знак на респект към умрелите медици, от организацията изпратиха цялостен лист с имената на тези, били най-близки до делото на Алианса:
• Д-р Адил Кадъм - педиатърът и експерт по детска генетика и дефицити, поделение по Клинична генетика към СБАЛДБ „ Проф. Иван Митев “.
Тя се стремеше да работи модерна медицина, неотстъпваща на международните стандарти. Участва й в редица планове и доброволчески начинания, в това число за построяването на единна и високотехнологична Национална детска болница.
• Доц. Елисавета Стефанова - детски ендокринолог, шеф клиника „ Ендокринология, диабет и генетика “, СБАЛДБ „ Проф. Иван Митев “.
• Доц. доктор Наталия Стоева - шеф на Клиника по Пневмология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.
Един от създателите на Болница Токуда и основател на Клиниката по Пневмология в лечебното заведение. С скъпа роля при въвеждането на стандарти за белодробна трансплантация у нас при пациенти с напреднали белодробни болести. Благодарение на нейната интензивност през 2014 година стана факт първата белодробна трансплантация на български пациент във Виена.
• Проф. Мария Дамянова - детски ендокринолог, СБАЛДБ „ Проф. Иван Митев “, основателка на детската ендокринология в България, провежда и управлява Клиника по диабет и обменни болести, включваща и кърмачески бранш.
• Проф. Здравко Станчев -детски ендокринолог, учредител на детската ендокринология и генетика у нас. Описал е за първи път в България 37 синдрома и редки заболявания.
• Проф. Лилия Пенева - детски ендокринолог, създател на актуалния скрининг стратегия в интервала на новородено, касаещи редки болести; пионер при въвеждането на лекуване с рекомбинантен растежен хормон на деца с редки болести с закъснение в растежа в България.
• Проф. Валентина Цанева - детски ендокринолог, основава в УМБАЛ „ Света Марина " – Варна единствената извънстолична профилирана клиника по диабет, детска ендокринология, гастроентерология и хранене.
• Проф. Ексапет Караханян - детски ендокринолог, управлява Детска клиника в новосъздадения Медицински факултет в гр. Пазарджик, след което Клиника по детски заболявания, Медицински Университет в гр. Пловдив. Създава отделението по детска ендокринология и заболявания на метаболизма, което съществува и до през днешния ден.
• Д-р Стайко Сарафов – невролог УМБАЛ „ Александровска “, София.
Като самопризнание за неговата активност, Клиниката по нервни заболявания на УМБАЛ „ Александровска ” е включена в Европейската мрежа за ЛАС – ENCALS. Провежда интензивни клинико-генетични и епидемиологични изследвания на фамилната транстиретинова амилоидна полиневропатия, за които минава образование в Клиниката Mayo, Съединени американски щати.
• Доц. доктор Христо Желев, шеф на Клиниката по гастроентерология на Специализираната болница по интензивно лекуване по детски заболявания „ Проф. доктор Ив. Митев ” – София, лекувал е деца с болест на Уилсън.
На фотосите: Почит пред паметника на медицинските чинове от страна на здравния и военния министри, ген.-майор проф. Мутафчийски, военни медици и публични лица; Почит към починалите от екипа на УМБАЛ " Чирков " ; Почит към починалите от страна на членове на Националния алианс на хора с редки болести
„ Поздравявам Вас, медицинските екипи и чиновниците на Военномедицинска академия по случай тържественото отбелязване на Деня на спасението – 15 август.
На тази дата, през 1963 година, 26-годишният участъков доктор на с. Стрелец, Великотърновско, доктор Стефан Черкезов без съмнение избавя 47 души от пламнал рейс. На идващия ден самият той умира, в резултат на получените от изгарянията рани “. Това се споделя в приветствен адрес във връзка Деня на спасението от министъра на опазването на здравето проф. Христо Хинков до началника на Военномедицинска академия ген.-майор проф. Венцислав Мутафчийски.
„ Повече от половин век по-късно, ние пазим загатна за високо моралната постъпка на доктор Черкезов, която е едно от доказателствата, че медицината е не просто просвета, а вътрешен блян да се оказва помощ на хората. Тя е образец, заслужен за подражателство, освен за нас – лекарите, само че и за всеки човек “, споделя министър Хинков.
„ Изразявам дълбоката си благодарност към благородното им дело. Убеден съм, че с проявената от тях смелост и човечност при осъществяване на служебния и гражданския им дълг, те ще останат в историята.
Поклон пред паметта на починалите! “, приключва той поздравлението си.
За 19-а поредна година Военномедицинска академия (ВМА) означи с едноминутно безмълвие и писък на сирени Деня на спасението в памет на всички лекари, медицински сестри, служители на реда, доброволци и жители, починали при спасяването на човешки живот.
„ На този ден отдаваме респект към починалите наши сътрудници при осъществяване на служебния си дълг. Знаете, че и през последните няколко години по време на пандемията от COVID-19 починаха над 120 медици. Поклон пред паметта им. За нас е значимо да дадем образец и нашите курсанти – военни лекари, които ще се дипломират през октомври, да осъзнаят, че нашата специалност не е единствено да даваме живот, не е единствено състрадание, а и е доста рискова специалност. Те са единствените лекари, които се заклеха и пред трикольора да отдадат живота си за Родината. Затова съм извънредно респектиран от тяхната всеотдайност през цялото време “, разяснява началникът на ВМА генерал-майор проф. доктор Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS, представен от пресцентъра на болничното заведение.
Точно в 12.00 часа с минута безмълвие пред вратата на болничното заведение излязоха и медиците от УМБАЛ „ Проф. доктор Александър Чирков “, с цел да почетат паметта на десетките лекари и медицински чиновници, починали при осъществяване на служебния си дълг.
В знак на благодарност към починалите медици бяха включени и сирените на колите за спешна помощ, оповестяват от болничното заведение.
Коронавирусната пандемия лиши на пациентите с редки заболявания изключителни експерти по тези болести и огромни персони. Ето за какво за първи път тази година Националният алианс на хората с редки заболявания означи Деня на спасението, оповестяват от там.
„ Положихме венец на паметника на починалите медици, който се намира пред Военна болница в София. Но го направихме и поради починалите в коронавирусната пандемия експерти, които диагностираха и лекуваха хората с редки заболявания в България. Тяхната крах е голяма загуба за нас, тъй като мъчно може да се компенсират опитът, знанията и всеотдайността на тези лекари. Непрежалими ще останат хора като гастроентеролога доктор Радислав Наков (33 г.), генетикът доктор Адил Кадъм (40 г.), неврологът доктор Стайко Сарафов (59 г.), проф. Здравко Станчев – учредител на детската ендокринология и генетика у нас, описал за първи път в България 37 синдрома и редки заболявания. Те бяха измежду най-големите ни другари и поддръжници на делото на Алианса “, показа ръководителят на Алианса на хората с редки заболявания Владимир Томов.
Алиансът уважи и умрелите от затруднения от Коронавирус ръководители на организации на пациенти с редки болести и на техни редови членове.
В знак на респект към умрелите медици, от организацията изпратиха цялостен лист с имената на тези, били най-близки до делото на Алианса:
• Д-р Адил Кадъм - педиатърът и експерт по детска генетика и дефицити, поделение по Клинична генетика към СБАЛДБ „ Проф. Иван Митев “.
Тя се стремеше да работи модерна медицина, неотстъпваща на международните стандарти. Участва й в редица планове и доброволчески начинания, в това число за построяването на единна и високотехнологична Национална детска болница.
• Доц. Елисавета Стефанова - детски ендокринолог, шеф клиника „ Ендокринология, диабет и генетика “, СБАЛДБ „ Проф. Иван Митев “.
• Доц. доктор Наталия Стоева - шеф на Клиника по Пневмология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.
Един от създателите на Болница Токуда и основател на Клиниката по Пневмология в лечебното заведение. С скъпа роля при въвеждането на стандарти за белодробна трансплантация у нас при пациенти с напреднали белодробни болести. Благодарение на нейната интензивност през 2014 година стана факт първата белодробна трансплантация на български пациент във Виена.
• Проф. Мария Дамянова - детски ендокринолог, СБАЛДБ „ Проф. Иван Митев “, основателка на детската ендокринология в България, провежда и управлява Клиника по диабет и обменни болести, включваща и кърмачески бранш.
• Проф. Здравко Станчев -детски ендокринолог, учредител на детската ендокринология и генетика у нас. Описал е за първи път в България 37 синдрома и редки заболявания.
• Проф. Лилия Пенева - детски ендокринолог, създател на актуалния скрининг стратегия в интервала на новородено, касаещи редки болести; пионер при въвеждането на лекуване с рекомбинантен растежен хормон на деца с редки болести с закъснение в растежа в България.
• Проф. Валентина Цанева - детски ендокринолог, основава в УМБАЛ „ Света Марина " – Варна единствената извънстолична профилирана клиника по диабет, детска ендокринология, гастроентерология и хранене.
• Проф. Ексапет Караханян - детски ендокринолог, управлява Детска клиника в новосъздадения Медицински факултет в гр. Пазарджик, след което Клиника по детски заболявания, Медицински Университет в гр. Пловдив. Създава отделението по детска ендокринология и заболявания на метаболизма, което съществува и до през днешния ден.
• Д-р Стайко Сарафов – невролог УМБАЛ „ Александровска “, София.
Като самопризнание за неговата активност, Клиниката по нервни заболявания на УМБАЛ „ Александровска ” е включена в Европейската мрежа за ЛАС – ENCALS. Провежда интензивни клинико-генетични и епидемиологични изследвания на фамилната транстиретинова амилоидна полиневропатия, за които минава образование в Клиниката Mayo, Съединени американски щати.
• Доц. доктор Христо Желев, шеф на Клиниката по гастроентерология на Специализираната болница по интензивно лекуване по детски заболявания „ Проф. доктор Ив. Митев ” – София, лекувал е деца с болест на Уилсън.
На фотосите: Почит пред паметника на медицинските чинове от страна на здравния и военния министри, ген.-майор проф. Мутафчийски, военни медици и публични лица; Почит към починалите от екипа на УМБАЛ " Чирков " ; Почит към починалите от страна на членове на Националния алианс на хора с редки болести
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ