Фружин – българският цар в изгнание
Заедно с Константин подвига първото въстание след рухването ни под османска власт
Името на Фружин, синът на цар Иван Шишман (1371-1395), не е напълно непознато. Помним го още от учебно заведение с така наречен въстание на Константин и Фружин, одобрявано за първото след рухването на България под османска власт. С напусналия ни без време проф. Иван Тютюнджиев се постарахме да внесем изясненост към края на средновековна България, като отделихме място и на Фружин. В тази посока работи и проф. Николай Овчаров, който през 2013 година реализира малко, само че доста значимо теренно изследване във Фружиновата „ столица в заточение “ – градчето Липова в Банат, дн. Румъния. Тогавашният народен представител на българската общественост в румънския парламент, починалият Николай Миркович одобри драговолно концепцията на проф. Овчаров за археологически разкопки, която, уви, остана да чака своята реализация. Интересни наблюдения за личността на Фружин предложи и доцент Петър Николов-Зиков. Не на последно място, музикантите от групата „ Исихия “ сътвориха прелестна ария за „ цар Фружин “, която е добре да звучи в родния ефир, а освен в YouTube (до в този момент има 121 293 гледания)…
Фружин е наследник на Иван Шишман, най-вероятно от извънбрачна връзка. След рухването на Никопол и гибелта на търновския цар (3 юни 1395 г.) намира леговище в Унгария – в двора на крал Сигизмунд, предстоящ император на „ Свещената Римска империя на германците “, през 1403-1406 година се загатва „ Шишман “. Няма подозрение, че това е Фружин, който е употребявал името на своя татко като фамилно. Собственото му име е ненапълно необичайно и е най-вероятно да идва от „ фръз “/„ фруз “ („ франк “/„ французин “), както при „ Куман “, „ Русин “ и други сходни имена. Освен че не е типично, то може би отразява някоя любовна „ случка “ на цар Иван Шишман с „ дама “ от западен произход…
Фружин дружно със своя първи братовчед, видинският цар Константин (1397-1422) води война с османците през 1408-1411, а евентуално и през 1413 година „ Господарят на Загора “ (Търновско царство) работи основно в източните български земи, където очевидно е имал последователи, като е признавал старшинството на Константин. След гибелта на видинския цар през 1422 година Фружин е още веднъж в Унгария и към този момент е правоприемник на българския трон, защото Константин е нямал деца. Спечелил си славата на герой против османската агресия, през 1425 година Фружин взема присъединяване в похода на влашкия челник Дан II и трансилванския челник Пипо Спано (италианец по произход) против Дръстър (Силистра). Неслучайно през същата година крал Сигизмунд подарява на Фружин имението Липа (дн. Липова) поради присъединяване му в „ … прекомерно тежки и сполучливи походи срещу турците, в които излагал себе си на смърт… “
През 1426 година Дан II, Пипо Спано и „ господарят на Загора “ освобождават Видин, само че не са в положение да задържат града. Десет години по-късно император Сигизмунд поверява на Фружин виновна дипломатическа задача в Албания. С поддръжката на република Дубровник българският принц реализира задачата, водейки със себе си назад в Унгария албански пратеници (1435 г.). През 1443-1444 година Фружин взема присъединяване в кръстоносните походи на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) и регента на Унгария Янош Хуняди против османската страна. За да въоръжи добре хората си, поради идната война, на 6 септември 1444 година Фружин продава едно свое имение. Уви, така наречен „ дълъг поход “ приключва пагубно с борбата при Варна на 10 ноември 1444 година Младият крал умира в багра, само че опитният Хуняди съумява да се изтегли във Влахия. За следващ път царският наследник е трябвало да се помири с нерадостната орис на България. От друга страна обаче, Фружин едва ли е бил склонен претенциите на Янош Хуняди да получи „ кралството България “ за себе си. И едва ли е инцидентно, че регентът на Унгария трансферира виновността за неуспеха на кръстоносния поход на „ някои български князе “, най-видният от които безспорно е Фружин. Доскоро „ историята “ на Фружин стигаше до едно сведение, че е умрял в Брашов (днес в Румъния) в тогавашна Унгария през 1460 година
След публикуването на един османо-турски указател на Видинския санджак от 1454-1455 година нещата към Фружин се трансформираха. Както се оказа, в този формален документ на султанската канцелария участва „ княз Фрузин “ със синовете си Стоян, Стойко и Станислав! Някои откриватели одобряват, че има съвпадане на имена и че е невероятно посоченият „ княз “ да е еднакъв със върлия съперник на османската страна. И въпреки всичко, писменото удостоверение в актуален на Фружин монумент звучи изцяло правдоподобно. При това, както беше маркирано от проф. Вера Мутафчиева, изписаната с арабски букви купа е точно „ княз “, а не познатата и от други монументи „ кнез “ (кмет), носена от локални първенци.
Възможно ли е Иван-Шишмановият наследник да е потърсил компромис със завоевателя и може ли сходно държание да се окачествява като измяна? Стана дума, че връзките сред Фружин и всесилния регент на унгарската корона Янош Хуняди не са били положителни. Както наподобява, след 1444 година българският принц, към този момент над 60-годишен, изпада в недружелюбност. Това принуждава Фружин да се завърне в България, надявайки се на по-добри времена… Той получава неголяма част от старите си владения в региона на крепостите Свърлиг и Пирот, ползвайки се с някаква, въпреки и извънредно лимитирана автономност. В упоменатите две замъци е имало турски гарнизони, а локалната „ столица “ на Фружин е била крепостта Темско до днешното село Темац и известния Темски манастир. Тези значими за нашата история места през днешния ден, за жалост, са в рамките на Сърбия, само че едвам на стотина километра от София. Темският манастир е посещаван от български поклонници, само че едва ли сръбските екскурзоводи им споделят и две думи за Фружин… Така или другояче, „ примирието “ на евентуалния български цар с османците очевидно не траяло дълго. Ако сведението за неговата гибел в Брашов през 1460 година е правдиво, Иван-Шишмановият наследник още веднъж е потърсил леговище в Унгарското кралство. През далечното XV-то столетие Фружин е бил известна персона. Тогавашните българи са знаели за своя държател, чакали са да раздра робските вериги и „ … бащин Търновград да вземе… “, както се пее в етно-рок баладата на „ Исихия “. В последна сметка, текстът на Боянския поменик на български царе и царици приключва с „ Помени Господи, Фружина царя… “
Фружин е имал огромно семейство. Освен посочените му трима синове, той е имал и още един – Шишман. Най-вероятно унгарските Шишмановци са потомци на този Фружинов наследник. През 1454-1463 година, до момента в който Фружин е бил още в Темско, в маджарски документи срещаме братята Михул (Михаил) и Ищван (Стефан) Бозяши, „ синове на Шишман “. В грамота от 1464 година дружно с името на Ищван е упоменат и трети брат – Сандрин (Александър) Шишман, кръстен по този начин най-вероятно в чест на своя прародител цар Иван Александър. Въпросният Сандрин е бил комендант на стратегическата цитадела Северин (дн. Турну Северин), което свидетелства както за доверието към него, по този начин и за значимото наличие на българи по тези места. Филип Шишман е наследник на Сандрин, като е известно единствено името му. През ХVІ век се загатват Ищван, Радослав, Владислав и Ференц, всички с фамилното име „ Шишман “. Непременно би трябвало да се означи, че Ференц Шишман умира през 1550 година като пълководец на конен отряд при унгарските опити за отвоюване на превзетата от турците цитадела Липа – тогавашната „ столица в заточение “ на неговия прародител Фружин. През втората половина на ХVІ-то столетие в региона на Темешвар (дн. Тимишоара, Румъния) се загатва името на Дюрма Шишман, най-вероятно наследник на Ференц.
Унгарските Шишмановци са забавна и значима илюстрация за ориста на българската аристокрация през първите епохи на робството. Трябва да бъде подложен и основателният въпрос за потеклото на водачите на Първото и Второто Търновско въстание (съответно през 1598 и 1686 г.), известни под имената Шишман ІІІ и Ростислав Страцимирович. Те най-често са считани за мними потомци на българската царска династия. Трайното наличие на потомци на „ Фружин Асен “ в прилежащите на поробеното Отечество области на север от Дунав през ХV-ХVІ век подсказва, че е изцяло допустимо в събитията да са взели участие не „ мними “, а действителни наследници на българската царска корона.
Името на Фружин, синът на цар Иван Шишман (1371-1395), не е напълно непознато. Помним го още от учебно заведение с така наречен въстание на Константин и Фружин, одобрявано за първото след рухването на България под османска власт. С напусналия ни без време проф. Иван Тютюнджиев се постарахме да внесем изясненост към края на средновековна България, като отделихме място и на Фружин. В тази посока работи и проф. Николай Овчаров, който през 2013 година реализира малко, само че доста значимо теренно изследване във Фружиновата „ столица в заточение “ – градчето Липова в Банат, дн. Румъния. Тогавашният народен представител на българската общественост в румънския парламент, починалият Николай Миркович одобри драговолно концепцията на проф. Овчаров за археологически разкопки, която, уви, остана да чака своята реализация. Интересни наблюдения за личността на Фружин предложи и доцент Петър Николов-Зиков. Не на последно място, музикантите от групата „ Исихия “ сътвориха прелестна ария за „ цар Фружин “, която е добре да звучи в родния ефир, а освен в YouTube (до в този момент има 121 293 гледания)…
Фружин е наследник на Иван Шишман, най-вероятно от извънбрачна връзка. След рухването на Никопол и гибелта на търновския цар (3 юни 1395 г.) намира леговище в Унгария – в двора на крал Сигизмунд, предстоящ император на „ Свещената Римска империя на германците “, през 1403-1406 година се загатва „ Шишман “. Няма подозрение, че това е Фружин, който е употребявал името на своя татко като фамилно. Собственото му име е ненапълно необичайно и е най-вероятно да идва от „ фръз “/„ фруз “ („ франк “/„ французин “), както при „ Куман “, „ Русин “ и други сходни имена. Освен че не е типично, то може би отразява някоя любовна „ случка “ на цар Иван Шишман с „ дама “ от западен произход…
Фружин дружно със своя първи братовчед, видинският цар Константин (1397-1422) води война с османците през 1408-1411, а евентуално и през 1413 година „ Господарят на Загора “ (Търновско царство) работи основно в източните български земи, където очевидно е имал последователи, като е признавал старшинството на Константин. След гибелта на видинския цар през 1422 година Фружин е още веднъж в Унгария и към този момент е правоприемник на българския трон, защото Константин е нямал деца. Спечелил си славата на герой против османската агресия, през 1425 година Фружин взема присъединяване в похода на влашкия челник Дан II и трансилванския челник Пипо Спано (италианец по произход) против Дръстър (Силистра). Неслучайно през същата година крал Сигизмунд подарява на Фружин имението Липа (дн. Липова) поради присъединяване му в „ … прекомерно тежки и сполучливи походи срещу турците, в които излагал себе си на смърт… “
През 1426 година Дан II, Пипо Спано и „ господарят на Загора “ освобождават Видин, само че не са в положение да задържат града. Десет години по-късно император Сигизмунд поверява на Фружин виновна дипломатическа задача в Албания. С поддръжката на република Дубровник българският принц реализира задачата, водейки със себе си назад в Унгария албански пратеници (1435 г.). През 1443-1444 година Фружин взема присъединяване в кръстоносните походи на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) и регента на Унгария Янош Хуняди против османската страна. За да въоръжи добре хората си, поради идната война, на 6 септември 1444 година Фружин продава едно свое имение. Уви, така наречен „ дълъг поход “ приключва пагубно с борбата при Варна на 10 ноември 1444 година Младият крал умира в багра, само че опитният Хуняди съумява да се изтегли във Влахия. За следващ път царският наследник е трябвало да се помири с нерадостната орис на България. От друга страна обаче, Фружин едва ли е бил склонен претенциите на Янош Хуняди да получи „ кралството България “ за себе си. И едва ли е инцидентно, че регентът на Унгария трансферира виновността за неуспеха на кръстоносния поход на „ някои български князе “, най-видният от които безспорно е Фружин. Доскоро „ историята “ на Фружин стигаше до едно сведение, че е умрял в Брашов (днес в Румъния) в тогавашна Унгария през 1460 година
След публикуването на един османо-турски указател на Видинския санджак от 1454-1455 година нещата към Фружин се трансформираха. Както се оказа, в този формален документ на султанската канцелария участва „ княз Фрузин “ със синовете си Стоян, Стойко и Станислав! Някои откриватели одобряват, че има съвпадане на имена и че е невероятно посоченият „ княз “ да е еднакъв със върлия съперник на османската страна. И въпреки всичко, писменото удостоверение в актуален на Фружин монумент звучи изцяло правдоподобно. При това, както беше маркирано от проф. Вера Мутафчиева, изписаната с арабски букви купа е точно „ княз “, а не познатата и от други монументи „ кнез “ (кмет), носена от локални първенци.
Възможно ли е Иван-Шишмановият наследник да е потърсил компромис със завоевателя и може ли сходно държание да се окачествява като измяна? Стана дума, че връзките сред Фружин и всесилния регент на унгарската корона Янош Хуняди не са били положителни. Както наподобява, след 1444 година българският принц, към този момент над 60-годишен, изпада в недружелюбност. Това принуждава Фружин да се завърне в България, надявайки се на по-добри времена… Той получава неголяма част от старите си владения в региона на крепостите Свърлиг и Пирот, ползвайки се с някаква, въпреки и извънредно лимитирана автономност. В упоменатите две замъци е имало турски гарнизони, а локалната „ столица “ на Фружин е била крепостта Темско до днешното село Темац и известния Темски манастир. Тези значими за нашата история места през днешния ден, за жалост, са в рамките на Сърбия, само че едвам на стотина километра от София. Темският манастир е посещаван от български поклонници, само че едва ли сръбските екскурзоводи им споделят и две думи за Фружин… Така или другояче, „ примирието “ на евентуалния български цар с османците очевидно не траяло дълго. Ако сведението за неговата гибел в Брашов през 1460 година е правдиво, Иван-Шишмановият наследник още веднъж е потърсил леговище в Унгарското кралство. През далечното XV-то столетие Фружин е бил известна персона. Тогавашните българи са знаели за своя държател, чакали са да раздра робските вериги и „ … бащин Търновград да вземе… “, както се пее в етно-рок баладата на „ Исихия “. В последна сметка, текстът на Боянския поменик на български царе и царици приключва с „ Помени Господи, Фружина царя… “
Фружин е имал огромно семейство. Освен посочените му трима синове, той е имал и още един – Шишман. Най-вероятно унгарските Шишмановци са потомци на този Фружинов наследник. През 1454-1463 година, до момента в който Фружин е бил още в Темско, в маджарски документи срещаме братята Михул (Михаил) и Ищван (Стефан) Бозяши, „ синове на Шишман “. В грамота от 1464 година дружно с името на Ищван е упоменат и трети брат – Сандрин (Александър) Шишман, кръстен по този начин най-вероятно в чест на своя прародител цар Иван Александър. Въпросният Сандрин е бил комендант на стратегическата цитадела Северин (дн. Турну Северин), което свидетелства както за доверието към него, по този начин и за значимото наличие на българи по тези места. Филип Шишман е наследник на Сандрин, като е известно единствено името му. През ХVІ век се загатват Ищван, Радослав, Владислав и Ференц, всички с фамилното име „ Шишман “. Непременно би трябвало да се означи, че Ференц Шишман умира през 1550 година като пълководец на конен отряд при унгарските опити за отвоюване на превзетата от турците цитадела Липа – тогавашната „ столица в заточение “ на неговия прародител Фружин. През втората половина на ХVІ-то столетие в региона на Темешвар (дн. Тимишоара, Румъния) се загатва името на Дюрма Шишман, най-вероятно наследник на Ференц.
Унгарските Шишмановци са забавна и значима илюстрация за ориста на българската аристокрация през първите епохи на робството. Трябва да бъде подложен и основателният въпрос за потеклото на водачите на Първото и Второто Търновско въстание (съответно през 1598 и 1686 г.), известни под имената Шишман ІІІ и Ростислав Страцимирович. Те най-често са считани за мними потомци на българската царска династия. Трайното наличие на потомци на „ Фружин Асен “ в прилежащите на поробеното Отечество области на север от Дунав през ХV-ХVІ век подсказва, че е изцяло допустимо в събитията да са взели участие не „ мними “, а действителни наследници на българската царска корона.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ