Светът се приближава към нова катастрофа: пълното финансиране на дълговете от централните банки
Задлъжнялостта на световно ниво в последно време доближи рекордни стойности, предизвестиха неотдавна от Международния валутен фонд и Института за интернационалните финанси. За последните 10 години държавните задължения само нарастваха до момента в който централните банки увеличаваха балансите си. Най-голям е този на Bank of Japan (100% от Брутният вътрешен продукт на страната), Европейската централна банка (40%) и Федералния запас (20%).
Сред аргументите за хроничното задлъжняване са ниските и даже негативни лихвени нива, написа в нова публикация икономистът и фондов управител Даниел Лакайе. " Нещо повече, рисковият опит на изкуственото намаление на лихвените проценти до исторически дъна потвърди, че политиката, имплементирана като краткотрайна мярка, в този момент е новата норма ", написа той. " Така нареченият развой на нормализация, който се случи за няколко месеца през 2018 година, докара само до увеличение на изкупуването на активите и намаление на лихвените проценти. "
Същевременно, макар че станахме очевидци на най-големите количества парични тласъци в историята, стопанската система се забавя, а производството клони към нулев " напредък ". Причината за това е елементарна - с помощта на лесното финансиране страните изтласкват частните производители от доста браншове на стопанската система, а безкрайното рефинансиране води до зомби компании. Те са непродуктивни и нежелани от потребителите, само че съществуват с помощта на заема.
" Но, както финансовата история постоянно е показвала, когато централните плановици са изправени пред невисок напредък, слаба продуктивност и възходящ дълг, тяхното решение в никакъв случай не е да спрат паричната полуда, а да я ускорят ", написа Лакайе. " Затова посланието на ЕЦБ и МВФ е, че има растеж на спестяванията и че повода, заради която политиките им не работят, е заради недоверието на пазарите, че лихвите ще останат ниски, което подтиква икономическите сътрудници да отсрочват потреблението и вложенията си. "
Но в подтекста на непрекъснато възходящият корпоративен и домашен дълг сходна теза е нереалистична. Според Лакайе централните банкери считат, че когато паричното предложение пораства и лихвите са ниски, само че инфлацията не се покачва, това е индикация за растеж на спестяванията.
" Всъщност има колосална инфлация в областта на финансовите активи и парцелите, само че и в браншовете на невъзпроизвеждащите се артикули, което значи, че показателят на потребителските цени не отразява действителната инфлация в стопанската система ", написа икономистът. " Затова виждаме, че в еврозоната има все по-голямо неодобрение против растящата цена на живота, до момента в който Европейската централна банка повтаря, че няма инфлация. "
Колкото до концепцията за липса на финансови разноски и търсене за заеми - такива се следят. " Просто те не са в количествата, в които държавните управления желаят да ги видят ", показва Лакайе. А повода за това е, че частният бранш изпитва отрицателните последствия от нараствания риск, когато насищането на задълженията стане ясно за вложителите, които са вложили парите си в избран план.
" За жал идващите дейности на централните банки ще са цялостната монетизация на държавните политики ", написа той. " ЕЦБ постоянно е била щастлива да повтори грешките на Япония, освен това с още по-голям хъс. Така че може да чакаме от тях нови стратегии за монетизиране на дълг и пояснения, че това е друга, радикална и нова мярка. "
Резултатът от това елементарно може да се планува. От една страна, съгласно Лакайе, ще се следи още по-нисък стопански напредък, изтласкване на частните компании от страната и по-малко продуктивна, само че по-задлъжняла, стопанска система. " Ако предходните тласъци на стойност 20 трлн. $ доведоха единствено до повече дълг, по-нисък напредък и все по-силно неодобрение от страна на междинната класа, идващите евентуално ще бъдат следващата стъпка към цялостна японизация ", написа икономистът. " Читателят може да мисли, че този път е друго, само че не е, тъй като тласъците за икономическите сътрудници са същите. Напълно сигурен съм, че щом тези ограничения се провалят, мнозина ще упорстват за още повече разходи от централните банки за справяне с казуса. " /money.bg
Сред аргументите за хроничното задлъжняване са ниските и даже негативни лихвени нива, написа в нова публикация икономистът и фондов управител Даниел Лакайе. " Нещо повече, рисковият опит на изкуственото намаление на лихвените проценти до исторически дъна потвърди, че политиката, имплементирана като краткотрайна мярка, в този момент е новата норма ", написа той. " Така нареченият развой на нормализация, който се случи за няколко месеца през 2018 година, докара само до увеличение на изкупуването на активите и намаление на лихвените проценти. "
Същевременно, макар че станахме очевидци на най-големите количества парични тласъци в историята, стопанската система се забавя, а производството клони към нулев " напредък ". Причината за това е елементарна - с помощта на лесното финансиране страните изтласкват частните производители от доста браншове на стопанската система, а безкрайното рефинансиране води до зомби компании. Те са непродуктивни и нежелани от потребителите, само че съществуват с помощта на заема.
" Но, както финансовата история постоянно е показвала, когато централните плановици са изправени пред невисок напредък, слаба продуктивност и възходящ дълг, тяхното решение в никакъв случай не е да спрат паричната полуда, а да я ускорят ", написа Лакайе. " Затова посланието на ЕЦБ и МВФ е, че има растеж на спестяванията и че повода, заради която политиките им не работят, е заради недоверието на пазарите, че лихвите ще останат ниски, което подтиква икономическите сътрудници да отсрочват потреблението и вложенията си. "
Но в подтекста на непрекъснато възходящият корпоративен и домашен дълг сходна теза е нереалистична. Според Лакайе централните банкери считат, че когато паричното предложение пораства и лихвите са ниски, само че инфлацията не се покачва, това е индикация за растеж на спестяванията.
" Всъщност има колосална инфлация в областта на финансовите активи и парцелите, само че и в браншовете на невъзпроизвеждащите се артикули, което значи, че показателят на потребителските цени не отразява действителната инфлация в стопанската система ", написа икономистът. " Затова виждаме, че в еврозоната има все по-голямо неодобрение против растящата цена на живота, до момента в който Европейската централна банка повтаря, че няма инфлация. "
Колкото до концепцията за липса на финансови разноски и търсене за заеми - такива се следят. " Просто те не са в количествата, в които държавните управления желаят да ги видят ", показва Лакайе. А повода за това е, че частният бранш изпитва отрицателните последствия от нараствания риск, когато насищането на задълженията стане ясно за вложителите, които са вложили парите си в избран план.
" За жал идващите дейности на централните банки ще са цялостната монетизация на държавните политики ", написа той. " ЕЦБ постоянно е била щастлива да повтори грешките на Япония, освен това с още по-голям хъс. Така че може да чакаме от тях нови стратегии за монетизиране на дълг и пояснения, че това е друга, радикална и нова мярка. "
Резултатът от това елементарно може да се планува. От една страна, съгласно Лакайе, ще се следи още по-нисък стопански напредък, изтласкване на частните компании от страната и по-малко продуктивна, само че по-задлъжняла, стопанска система. " Ако предходните тласъци на стойност 20 трлн. $ доведоха единствено до повече дълг, по-нисък напредък и все по-силно неодобрение от страна на междинната класа, идващите евентуално ще бъдат следващата стъпка към цялостна японизация ", написа икономистът. " Читателят може да мисли, че този път е друго, само че не е, тъй като тласъците за икономическите сътрудници са същите. Напълно сигурен съм, че щом тези ограничения се провалят, мнозина ще упорстват за още повече разходи от централните банки за справяне с казуса. " /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ