Кирил Петков и старите кучета вече са във война - слава Богу!
Задкулисието първо разчете знаците идващи от Петков и го нападна мигновено. Това е и първото доказателство, че служебният стопански министър не е техен кадър, а опасност. Засега знаем, че е избор на президента Румен Радев за министър, само че дали има освен това от това – следва да разберем.
Петков се обрисува да е новият политик, към който ще насочим освен вниманието си, само че и очакванията. Идеята е нелоша, даже привлекателна. Самият той обаче би трябвало да е наясно, че досегашните нападки към двойното му поданство, измененията в ББР и Държавната консилидационна компания са единствено конфликт с разследващия дозор на съперника. Предстоят артилерийска подготовка и нахлуване с главните сили. В Харвард сигурно се учат доста и съществени неща, само че балканските нрави оферират лукавост, подлости и надменност в размери, за каквито в западните университети познават единствено от литературата. На терен нещата са брутални.
Ако в Гестапо са умеели да ви накарат да говорите, то актуалните ръководещи могат да ви накарат да замълчите. Думите са на френския комедиант Мишел Колучи – Колюш, който през 70-те години афишира, че ще се кандидатира за президент на Франция, получава 17% публично доверие и настройва против себе си всички така наречен съществени политици, партии и тайните служби. Заливат го с компромати от сорта, че е дал рушвет на служител на реда, спрял го висока скорост (Колуш бил разпален по моторите), обвинявания за провокирани кавги и прочие Режисьорът, който го снима в най-вече филми е погубен в дома му… И Колюш се отхвърля, заявявайки, че спадът на френската стопанска система и публичното напрежение ще родят нови политически водачи другояче Франция ще загине. Загива обаче артистът, в злополука с мотор през 1986 година Франция намира своите нови водачи и през днешния ден с Германия е решителен фактор в Европа и Европейски Съюз.
На появяването на политически водач у нас мнозина гледат като на приказния воин във кино храбър епос. На бял кон и с блестящ меч, който сече главите на ламята като зелки. За подобен левент в политиката се представяше Бойко Борисов, само че се оказа, че е хартиен тигър с чекмедже с пачки и злато, спожохдаща го Мата Хари да утолява „ човешките му потребности “ и приятели за белот и обири.
Допреди двайсетина години България към момента бе част от групата на соцстраните в преход към народна власт. По Брутният вътрешен продукт на глава от популацията тогава Чехия и Унгария са сравними с Габон, Тринидат и Тобаго. Полша – с Ботсвана. България е на едно равнище с Папуа Нова Гвинея. В другите страни обаче се появяват водачи като Квашневски и Балцерович в Полша, Хавел в Чехия, Клаус и Илиеску в Румъния и прочие У нас обаче сходни хора липсват. Както написа историкът Хенри Ластър „ …в България нещата се оказаха по-различни и лидерска позиция зае Бойко Борисов, почнал кариера като защита на Тодор Живков, а по-късно на Симеон II, създаден в звание генерал-лейтенант, основал нова партия и заел поста министър-председател “. Ластър акцентира, че „ доста условия от биографията на Борисов остават и до през днешния ден мистерия и провокират основателни въпроси “. Не, не е мистерия биографията на Борисов, мистерия е великодушието на гласоподавателите.
Кирил Петков все по-често ще е предмет на разбори и мнения. Обществената поддръжка към него ще пораства паралелно със съпротивата на избрани кръгове.
Политиката се свързва с три съществени публични явления – ръководство, власт и страна.
Платон счита, че водачът е предназначен да обезпечи благополучие и да направи щастливи всички жители. В Американската конституция има сходен текст. За нас това е утопично, въпреки че значително днешни политици дават обещание с лека ръка всичко това.
Ролята на личността в политическия развой е изключително значима, това е несъмнено. Според Макиавели политическият лидер, с цел да бъде сполучлив, би трябвало да съчетава качествата на лъва и лисицата, да не се преценява с нормалния морал, да бъде съдбоносен и корав при гонене на своите цели. Ницше на собствен ред счита, че стремежът към водачество е демонстрация на вътрешен инстинкт, постоянно интелектуален, а стремежът за власт – мотор на историческия развой.
Дали Кирил Петков ще оглави идващ длъжностен кабинет или не – това не е толкоз значимо. Заявката за нахлуване на терена на политиката наподобява обаче действителна, въпреки да е нужно удостоверение. До него евентуално ще е приятелят му и длъжностен финансов министър Асен Василев. Двамата към този момент изпитват на гърба си офанзивите на мощен съперник. Заблуждават се тези, които считат, че те идват единствено от средите на Движение за права и свободи и кръга към Пеевски. Нещата са по-дълбоки, което е естествено за дълбоката страна, каквато към момента сме. Петков и Василев са неуместни и на кръгове от така наречен „ десница “, които са привикнали от години да получават значими елементи от ръководството на страната. Просто играта със „ свободата на словото “ и еквилибристиките с гражданските прави им се отдава повече от конкуренцията в сараите.
Проблем на новия/ите водачи ще е да убедят едно лъгано десетилетия наред население, че в действителност са против корупцията и грабежа и че не са кукли на този или оня кукловод. Новите несъмнено имат своите благосклонности и отношение, само че дано то да не по формулата " 80% от поръчките за нас, а 20 за автомагистрала ". Корупцията е неунищожима изцяло, само че може да бъде лимитирана до избрани граници, които да не спъват възхода на страната. Задава се сложна и дълга война. Очакването, че партия „ Възраждане “ – съгласно Маркет Линкс, - ще бъде нов член на Народното събрание значи нови информационни компликации и взаимни отстъпки.
Високият рейтинг на президента Радев също вещае нови разбърквания на пластовете и пробиви в крепостите в политиката. Това ще изостри обстановката.
Сегашните партии против статуквото имаха, само че изпуснаха историческия късмет. Така е трябвало да стане, в случай че следваме логиката на ориста, която има свои „ съображения и причини “. Ще се случат нещата, само че по български – в последния миг, по сложния метод. Добре е, че Кирил Петков и още неколцина до него влязоха в борба със старите кучета. Това значи сигурна смяна. Най-малкото мястото на Иван Гешев ще му стане неловко. Каквото би трябвало да се случи, ще се случи. Историята и животът ни учат на това. Както и да не сме безучастни фенове.
Огнян Стефанов
Петков се обрисува да е новият политик, към който ще насочим освен вниманието си, само че и очакванията. Идеята е нелоша, даже привлекателна. Самият той обаче би трябвало да е наясно, че досегашните нападки към двойното му поданство, измененията в ББР и Държавната консилидационна компания са единствено конфликт с разследващия дозор на съперника. Предстоят артилерийска подготовка и нахлуване с главните сили. В Харвард сигурно се учат доста и съществени неща, само че балканските нрави оферират лукавост, подлости и надменност в размери, за каквито в западните университети познават единствено от литературата. На терен нещата са брутални.
Ако в Гестапо са умеели да ви накарат да говорите, то актуалните ръководещи могат да ви накарат да замълчите. Думите са на френския комедиант Мишел Колучи – Колюш, който през 70-те години афишира, че ще се кандидатира за президент на Франция, получава 17% публично доверие и настройва против себе си всички така наречен съществени политици, партии и тайните служби. Заливат го с компромати от сорта, че е дал рушвет на служител на реда, спрял го висока скорост (Колуш бил разпален по моторите), обвинявания за провокирани кавги и прочие Режисьорът, който го снима в най-вече филми е погубен в дома му… И Колюш се отхвърля, заявявайки, че спадът на френската стопанска система и публичното напрежение ще родят нови политически водачи другояче Франция ще загине. Загива обаче артистът, в злополука с мотор през 1986 година Франция намира своите нови водачи и през днешния ден с Германия е решителен фактор в Европа и Европейски Съюз.
На появяването на политически водач у нас мнозина гледат като на приказния воин във кино храбър епос. На бял кон и с блестящ меч, който сече главите на ламята като зелки. За подобен левент в политиката се представяше Бойко Борисов, само че се оказа, че е хартиен тигър с чекмедже с пачки и злато, спожохдаща го Мата Хари да утолява „ човешките му потребности “ и приятели за белот и обири.
Допреди двайсетина години България към момента бе част от групата на соцстраните в преход към народна власт. По Брутният вътрешен продукт на глава от популацията тогава Чехия и Унгария са сравними с Габон, Тринидат и Тобаго. Полша – с Ботсвана. България е на едно равнище с Папуа Нова Гвинея. В другите страни обаче се появяват водачи като Квашневски и Балцерович в Полша, Хавел в Чехия, Клаус и Илиеску в Румъния и прочие У нас обаче сходни хора липсват. Както написа историкът Хенри Ластър „ …в България нещата се оказаха по-различни и лидерска позиция зае Бойко Борисов, почнал кариера като защита на Тодор Живков, а по-късно на Симеон II, създаден в звание генерал-лейтенант, основал нова партия и заел поста министър-председател “. Ластър акцентира, че „ доста условия от биографията на Борисов остават и до през днешния ден мистерия и провокират основателни въпроси “. Не, не е мистерия биографията на Борисов, мистерия е великодушието на гласоподавателите.
Кирил Петков все по-често ще е предмет на разбори и мнения. Обществената поддръжка към него ще пораства паралелно със съпротивата на избрани кръгове.
Политиката се свързва с три съществени публични явления – ръководство, власт и страна.
Платон счита, че водачът е предназначен да обезпечи благополучие и да направи щастливи всички жители. В Американската конституция има сходен текст. За нас това е утопично, въпреки че значително днешни политици дават обещание с лека ръка всичко това.
Ролята на личността в политическия развой е изключително значима, това е несъмнено. Според Макиавели политическият лидер, с цел да бъде сполучлив, би трябвало да съчетава качествата на лъва и лисицата, да не се преценява с нормалния морал, да бъде съдбоносен и корав при гонене на своите цели. Ницше на собствен ред счита, че стремежът към водачество е демонстрация на вътрешен инстинкт, постоянно интелектуален, а стремежът за власт – мотор на историческия развой.
Дали Кирил Петков ще оглави идващ длъжностен кабинет или не – това не е толкоз значимо. Заявката за нахлуване на терена на политиката наподобява обаче действителна, въпреки да е нужно удостоверение. До него евентуално ще е приятелят му и длъжностен финансов министър Асен Василев. Двамата към този момент изпитват на гърба си офанзивите на мощен съперник. Заблуждават се тези, които считат, че те идват единствено от средите на Движение за права и свободи и кръга към Пеевски. Нещата са по-дълбоки, което е естествено за дълбоката страна, каквато към момента сме. Петков и Василев са неуместни и на кръгове от така наречен „ десница “, които са привикнали от години да получават значими елементи от ръководството на страната. Просто играта със „ свободата на словото “ и еквилибристиките с гражданските прави им се отдава повече от конкуренцията в сараите.
Проблем на новия/ите водачи ще е да убедят едно лъгано десетилетия наред население, че в действителност са против корупцията и грабежа и че не са кукли на този или оня кукловод. Новите несъмнено имат своите благосклонности и отношение, само че дано то да не по формулата " 80% от поръчките за нас, а 20 за автомагистрала ". Корупцията е неунищожима изцяло, само че може да бъде лимитирана до избрани граници, които да не спъват възхода на страната. Задава се сложна и дълга война. Очакването, че партия „ Възраждане “ – съгласно Маркет Линкс, - ще бъде нов член на Народното събрание значи нови информационни компликации и взаимни отстъпки.
Високият рейтинг на президента Радев също вещае нови разбърквания на пластовете и пробиви в крепостите в политиката. Това ще изостри обстановката.
Сегашните партии против статуквото имаха, само че изпуснаха историческия късмет. Така е трябвало да стане, в случай че следваме логиката на ориста, която има свои „ съображения и причини “. Ще се случат нещата, само че по български – в последния миг, по сложния метод. Добре е, че Кирил Петков и още неколцина до него влязоха в борба със старите кучета. Това значи сигурна смяна. Най-малкото мястото на Иван Гешев ще му стане неловко. Каквото би трябвало да се случи, ще се случи. Историята и животът ни учат на това. Както и да не сме безучастни фенове.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ