Задава ли се нов Позлатен век с магнати - разбойници,

Задава ли се нов Позлатен век с магнати - разбойници, както Марк Твен разказва преди близо 150 години Рокфелер, Джей Пи Морган, Карнеги и още неколцина, които точно тогава натрупат именитите си благосъстояния. Швейцарската банка UBS разгласява предходната седмица отчет, съгласно който в света има 2158 души, чието благосъстояние се мери с над 9-цифрени цифри. Само за година милиардерите са нараснали положенията си общо с рекордните 1 трилион и 500 милиарда $. Темата разяснява преподавателят в Харвард проф. Максимилан Кейси за предаването „ Събота 150 “ по стратегия „ Хоризонт “ на БНР.

„ Вярвам, че в действителност приходите и положението на най-богатите хора в света са се нараснали трагично. В същото време приходите на най-бедните са се свили в допълнение. Има няколко аргументи за разтварянето на ножицата сред небогати и богати, върху които желая да подчертавам. Става дума за провеждани политики в обособени браншове и за смяна на политическите настройки. Един образец - синдикатите и социалистическите партии сега не са толкоз мощни, което значи, че гласът на работещата класа не се чува толкоз. Ето за какво се случва по този начин, че богатите съумяват да въздействат върху политическата класа повече и да си обезпечат намаляването на налози и избягването на заплащането на такива. Намалява и обществената отбрана на хората, изключително в Запада “, съобщи проф. Кейси. Проблемът е значим и за България, където ножицата сред небогати и богати очевидно се отваря все по-широко през последното десетилетие.

Наскоро " Оксфам " - организацията, която се бори с бедността, разгласява годишния си показател за понижаване на неравенството, в който са класирани 157 страни. В показателя на " Оксфам " тази година България е на 46-то място, използването на плосък налог я смъква на 130 място от 157 страни.

„ България е в средата на показателя като се изключи един основен индикатор, по който отива доста обратно. Става дума за данъчната система. В България има 10 % плосък налог за бизнеса и за хората. От 157 страни - по този индикатор вие попадате на 130 място, което е доста зад останалите европейски страни. Знам, че в страните, където има постсоциалистически промени, плоският налог е доста публикуван. Ще дам образец с Латвия, която се отърва от това и вкара прогресивна канара. Ако имам рекомендации към България, то това е да реформира данъчната си система. Няма по какъв начин, в случай че преподавател или здравна сестра заплащат идентичен % от прихода си като налог, какъвто е и за мултимилионера, страната да се пребори с неравенството “, разяснява един от създателите на проучването Макс Лоусън, който е основан в Найроби, Кения - една от най-бедните страни в света.

Ето по какъв начин Лоусън дефинира задачите на показателя на Оксфам: „ Това, което се опитваме да създадем, е да подчертаем кои страни работят " вярно ". Като под " вярно " ние разбираме три неща - увеличение на налозите за богатите хора и корпорациите; увеличение на разноските за обществено услуги, обучение, опазване на здравето и пенсии и третото нещо е - увеличение на минималната работна заплата и спазването на трудовите права, изключително на дамите, тъй като в доста страни това към момента е голям проблем.

Мисля, че обстановката в Съединените щати е доста неприятна. Там се вижда доста ясно повишаването на благосъстоянието на най-богатите. Те въобще не са в челните места на класацията, тъй като налозите за богатите и за бизнеса са ниски, не се влага задоволително в обществени услуги, опазване на здравето и обучение и не са обезпечени правата на работещите “, сподели Уолсън и даде за образец Южна Корея, където определеният през май предходната година президент незабавно е нараснал минималната работна заплата и е въвел в допълнение облагане за богатите.

На върха, няма да се изненадате, е Дания. Не споделям, че тя е съвършена, сигурно има неща, които би трябвало да се създадат. Дания обаче се оправя доста добре във връзка с отбрана на правата на работещите хора и с облагането на богатите. Прави го по доста почтен метод “.

Именно върху товао бръща внимание и проф. Кейси: „ Няма едно решение, което може да се приложи на всички места по света. Има голям брой разнообразни принадлежности, които би трябвало да бъдат употребявани. Ако търсим някаква повсеместност обаче, може да посочим като допустимо решение - битка с избягването на данъчно облагане. Местата по света, които се смятат за данъчен парадайс, би трябвало да трансформират политиката си. Държавите да вземем за пример могат да се извърнат към пазара на парникови излъчвания, с цел да намерят още пари. Също по този начин - аз съм уверен, че би трябвало да се намири метод за повече вложения в обучение. Комбинацията от тези ограничения може да спомогне за превъзмогването на голямата разлика сред небогати и богати.