Как зеленият маркетинг - грийнуошинг“ може да се използва измамно и до какви ефекти води това
Задълбочаването на климатичните промени и желанията на потребителите в интерес на екопродукти са причина за все по-активното използване на зелен маркетинг от страна на фирмите. Изграждането на зелен имидж обаче се трансформира в доходоносна тактика, пред която действителните екологични дейности отстъпват. Това води до лъжливо потребление на зеления маркетинг, за заблуждение на потребителите, че продуктите, задачите и политиките на организацията са екологични. Явлението се дефинира с термина „ грийнуошинг “, а негови проявления се срещат освен на корпоративно и икономическо равнище, само че и на политическо и обществено. По-доброто познаване на неговите характерности и механизми на деяние би нараснало вероятността за превъзмогване на отрицателните му резултати. Това разяснява в собствен разбор за уеб страницата Михаела Александрова, лекар по Политология към катедра „ Международни връзки “, УНСС. Част от научните ѝ ползи се отнасят до: логика на психиката, социология, антропология, конфликтология, когнитивна просвета, разбор и прогнозиране. Задълбочаването на климатичните промени оказва въздействие върху фирмите да развиват и комерсиализират „ зелени “ артикули. Като спомагателна причина за зеления маркетинг може да се преглежда и смяната в желанията на потребителите в интерес на екопродукти. 66% от потребителите по света са склонни да платят повече за артикули, които са екологични и щадящи природата. Поради това все по-голяма значимост за бизнес водачите стартира да придобива корпоративната обществена отговорност (КСО). КСО е идея, при която фирмите непринудено интегрират обществени и екологични въпроси в своите бизнес интервенции и при взаимоотношението със своите акционери. Това следва да построи бизнес държание, което е стабилно и обществено отговорно. Съвкупността от сходни трендове обаче води и до развиването на феномена грийнуошинг. Той се отнася до процеса, при който зеленият PR и зеленият маркетинг се употребяват лъжливо, с цел да убедят обществеността, че продуктите, задачите и политиките на организацията са екологични. Самият термин грийнуошинг е фиктивен от американския еколог Джей Уестървелд през 1986 година За първи път той го употребява в границите на есе по отношение на практиките на хотелите да промотират многократното потребление на хавлиите. Въпреки че терминът се свързва в най-голяма степен с корпоративните среди, той има проявяване и на социално-политическо равнище. От изгода за по-доброто схващане на последното е познаването на класическите характерности и проявления на грийнуошинга. „ Седем гряха “ на грийнуошинга
В тази връзка може да се имат поради така наречен „ седем гряха “ на грийнуошинга. Те са дефинирани от компанията за екосертифициране TerraChoice: Премълчаване на значима информация:
Твърдение, че продуктът е екологичен, на база частична информация; премълчаване на значими елементи. Пример: хартиените опаковки не всеки път са екологично решение – от време на време производството на самата хартия e обвързвано с огромен въглероден отпечатък или потребление на нездравословни химикали за избелване на суровината; Липса на доказателства:
Твърдение, което не е подкрепено посредством документ от трета страна. Пример: изказване за хартиени произведения, че са направени от напълно или отчасти рециклирани материали; Неопределеност на информацията:
Твърдение, което е прекомерно необятно и неспецифично. Пример: „ напълно натурално “ или „ сила от природата “ – натурално не значи безопасно; натурални са и оловото, арсеника, живака, урана; „ естественият “ газ (изкопаем газ) води до задълбочаване на климатичните промени. Подвеждащи етикети и лога:
Твърдение, което подвежда за екологичен генезис. Пример: вместо „ From well-managed forests “ или „ отговорно ръководени гори “ написа „ From well-manager forests “; Използване на нерелевантни изказвания:
Твърдение, което може и да e правилно, само че не прави продукта екологичен. Пример: надписите върху артикули, в които въобще няма съставки, които имат генотип – като „ сол без ГМО “; Акцентиране на по-малката от две несгоди:
Когато обещано произвеждане сигурно предизвиква вреди, на опаковката се показва друго малко преимущество. Пример: цигари, които са organic или спортна кола с усъвършенстван разход на гориво; Използване на неистини:
Твърдение, което е погрешно. Пример: артикули, които настояват, че имат енергиен сертификат/енергийна звезда, без това да е правилно. Изображение 1. Примери за грийнуошинг. Източник: easyecotips.com В допълнение, грийнуошингът си служи и с някои от похватите на класическия зелен маркетинг. Например, рекламни акции, в които се включват едно или композиция от следните: животни, деца, природа, приказни пейзажи, зелен цвят, гальовен инструментал и звуци. Важна роля в грийнуошинга играе и дейното потребление на „ зелен “ език. Тук се отнасят думи като: еко, зелен, естествен, естествен, пресен и други Комерсиализирането на тези думи обаче ги отдалечава от истинските им смисли, като за сметка на това ги асоциира с избран метод на живот и мода. Последното може да се преглежда като част от последствията и резултатите на грийнуошинга. Като съответно този аспект може да се пояснява двояко. Прекомерното потребление на „ зелени “ думи може да „ изкриви “ метода, по който ги възприемаме. Някои учени позволяват, че това смекчава готовността на обществото да изисква по-строги зелени промени. Причината е, че зеленият маркетинг внася известно утешение в потребителя, че въпреки всичко са подхванати някакви ограничения. От друга страна, позитивният аспект на комерсиализирането на „ зелените “ думи е, че по този начин те доближават по-често до необятен кръг от хора. Допускането тук е, че това би повишило вероятността повече хора да се замислят по отношение на своите потребителски избори в екологичен подтекст. Засягането на лексикалния аспект показва какъв брой разнопосочен може бъде резултатът на грийнуошинга. От изгода за по-пълноценното схващане и на други проявления на грийнуошинга, би било разглеждането му в друг подтекст: стопански, политически и обществен. Икономически измерения на зеления маркетинг
Един от водещите фактори, който следва да се има поради тук е, че дискурсът и средствата за оценка на устойчивия бизнес нормално попадат в границите на неолибералната капиталистическа традиция. Тоест, стремежът на даден бизнес да бъде зелен и резистентен, въпреки всичко се случва в границите на пазарни решения и стопански ползи. Оптимизирането на облагата е водещ фактор за фирмите. Това може да се преглежда и като съществена причина за адаптирането на към този момент упоменатата корпоративна обществена отговорност (КСО). Парадигмата за КСО, както и отчетите на фирмите за резистентност, сами по себе си може да се преглеждат като форма на зелен маркетинг. Голяма част от фирмите одобряват КСО главно, с цел да подобрят имиджа на марката си. А придаването на „ по-зелен “ имидж усилва опцията за генериране на доходи за компанията. Изследвания демонстрират податливост на потребителите да бъдат по-лоялни на дадена марка, в случай че тя наподобява екологична. Много компании за изкопаеми горива употребяват похвати на грийнуошинга и основават неправилно усещане за това какъв брой действително влагат във възобновими технологии. Като образец в тази тенденция може да се преглежда петролната компания British Petroleum (BP). Миналата година организацията ClientEarth подаде тъжба против BP във връзка рекламната акция „ Напредване на опциите “. Според ClientEarth тази акция е подвеждаща, защото показва BP като компания за възобновима сила. Същевременно 96% от вложенията на BP по това време са свързани с нефт и газ. От „ настоявам, че работя зелено “ към „ работя зелено “ Така, зеленият маркетинг се трансформира в тактически инструмент, посредством който фирмите добиват стойност от КСО. Като се имат поради слабите правни регулации в тази област, множеството компании се усещат свободни да ползват някои от „ седемте гряха на грийнуошинга “ към своя зелен маркетинг. Ако това се случи, първичната концепция за КСО се опорочава. КСО следва да обгръща освен какво вършат фирмите, с цел да генерират облага, само че и по какъв начин го вършат – във връзка с икономическо, обществено и екологично влияние. Критици на КСО означават, че теорията по отношение на това какво „ би трябвало да бъде “, се разграничава от практиката „ какво е “. Поради което оферират радикална смяна в метода, по който се преглеждат въпросите за стабилно развиване на фирмите. Тя следва да обгръща освен стопански, само че и политически и културни промени. Целта би била да се промени качествено самата среда, в която работят фирмите. Идеята е тяхното държание да се трансформира от „ настоявам, че работя зелено “ към „ работя зелено “. Ключовото е следното: корпорациите желаят да максимизират своята облага, до момента в който играят по разпоредбите на играта. Сегашните правила на играта оставят задоволително място за използване на грийнуошинга като част от икономическите тактики.
Един от най-крайните случаи на грийнуошинг, който подложи на тестване Европейската правна система, бе „ дизеловият скандал “ от 2015 година При него се разкри, че над 11 млн. автомобила на компанията Volkswagen са снабдени с устройство, което манипулира резултатите при техническите проби за установяване на отделеното количество нездравословни газове. Този скандал се преглежда като образец за голям корпоративен неуспех по отношение на устойчивото развиване и оправянето с климатичните промени. Превенцията и санкционирането на сходни провали ще бъде главен аспект от прекосяването на западните страни към зелена стопанска система. Идентифицирането и използването на такива политики обаче по метод, който е по едно и също време ефикасен и политически изпълним, е съществено предизвикателство. Грийнуошингът може да се употребява като тип политическа тактика
Докато корпорациите не получават реципрочни финансови и правни наказания, когато се провалят в осъществяването на своите обществено виновни задължения, бизнес водачите им няма да се усещат стимулирани да трансформират своите практики. Политически консервативната позиция е, че няма смисъл от въвеждането на по-строги регулации от страна на държавните управления. Причината е, че сходни ограничения само биха принудили фирмите да изнесат производствата си в страни с по-слаби регулации. Въпреки основанията на тази позиция, тя не освобождава държавните управления от отговорността да подсигуряват регулации в поддръжка на софтуерни нововъведения, зелена стопанска система, както и за предварителна защита на грийнуошинга. Въпросът за последното обаче се усложнява в допълнение от обстоятелството, че грийнуошингът има проявяване и на политическо равнище. По-конкретно – грийнуошингът може да се употребява като тип политическа тактика.
Нейна съществена цел би била построяването на зелен имидж на страната, макар че политиките ѝ не са зелени. Тук следва да се има поради една от главните разлики сред грийнуошинга на корпоративно и на политическо равнище. В сферата на потребителското държание, потребителите се преглеждат като таргет група, която е отвън организацията. Тоест, отговорите и реакциите на потребителите са външни за организацията, която упражнява грийнуошинг. От друга страна, грийнуошингът в политиката не се цели единствено във външна публика – например, държавни управления и жители на други страни, само че и към вътрешна. Към последната се отнасят жителите на страната, която реализира грийнуошинг. Така, в тази ситуация на политически грийнуошинг, жителите са част от източника на дезинформация. Политическият грийнуошинг може да задоволи дълбоки психически потребности на гласоподавателите, в това число такива, свързани с идентичността. В политически подтекст, при който потребността от признание на националната еднаквост играе все по-нарастваща роля, грийнуошингът може да бъде даже приветстван от гласоподавателите. Причината е, че той може да съставлява наличен метод за облекчаване на потребността от вътрешногрупово самопризнание и укрепване на имиджа на групата в очите на другите. Тези процеси намират положително пояснение посредством концепцията за националния егоизъм. Националният егоизъм отразява вярата в национална доминация и се асоциира с отбранителни форми на национална еднаквост като шовинизъм. Същевременно обаче този вид групов егоизъм се свързва и с потребността от външно самопризнание на националната значителност. Скорошни изследвания изследват ролята на националния егоизъм в екологичен подтекст. Резултатите демонстрират, че националният егоизъм се свързва с отменяне на науката за климата, както и с поддръжка на анти-екологични политики, да вземем за пример – укрепване на въглеродната стопанска система посредством субсидиране на въглищната промишленост. Подобни държавни политики могат да бъдат показани на обществото като симптом на мощ и „ победоносно “ отменяне на условията на външна група. Същевременно обаче следва да се има поради и друго събитие, обвързвано с националния егоизъм. Тъй като при него имиджът е доста по-голям от действителните дейности, вероятен е казусът, при който дадена страна декларира на думи зелена позиция, само че не и на процедура. Подобна грийнуошинг тактика на политическо равнище може да се онагледи със следните образци. След като отдръпват своите страни от Зелената договорка, някогашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп афишира водачеството на Америка по климатичните въпроси, а президентът на Полша Анджей Дуда афишира страната за авангарда на дейностите за запазване на климата. Проучванията демонстрират, че сходен вид политическо държание среща поддръжка от хора, които изпитват народен егоизъм. Колкото по-високо е равнището на националния егоизъм, толкоз по-голяма е поддръжката за грийнуошинг акции, само че не и за действителни акции за битка с климатичните промени. И най-после, в реда на нещата е да се означи, че има разлика сред народен егоизъм и национална идентификация. При последната се следи висока степен на приемливост по отношение на членове на групата и представители отвън групата, както и резистентност по отношение на закани и рецензия. Тоест, националната идентификация без нарцистичния съставен елемент може да преглежда като конструктивен източник на сигурност и убеденост. Поставянето на грийнуошинга в политически подтекст разкрива връзки освен сред стопанска система и политика, само че и сред общество-политика-икономика. Което ни води към: Социалните измерения на грийнуошинга- инфромираност на обществото
Правителствата са тези, които имат институционалните запаси да упражняват надзор и да контролират държанието на бизнеса. Когато обаче тези функционалности не се извършват интензивно и дейно, остава вакуум, който може и постоянно бива запълван от обществото. Механизмите за това са разнообразни – от деятели, през неправителствени организации (НПО), до въздействие посредством потребителско държание. Към последното следва да се имат поради освен потребителските избори в интерес на действително зелени артикули, само че и осъзнатост във връзка с рисковете от консуматорството. В тази връзка, от водещо значение тук е високата осведоменост на обществото за самата идея грийнуошинг и рисковете, с които се свързва, както и самодейното отношение на потребителите. Проучвания с фокус върху мотивацията на жителите да поддържат държавна интервенция против грийнуошинга, демонстрират резултати в две съществени насоки. От една страна, в случай че дадена компания е уличена в грийнуошинг, това укрепва подозрението у жителите в доброволните екологични задължения на компанията. От друга страна, уличаването не укрепва поддръжката на жителите за държавна интервенция. Причините за това могат да се търсят в разнообразни насоки. Едно допустимо пояснение е, че дейностите на частните компании не се асоциират в публичното схващане с държавна интервенция. Особено когато става въпрос за интернационалните частни корпорации, жителите в обособените страни може да не виждат смисъл в алармиране на управнически органи в своите страни. В допълнение, неналичието на мотивация за деяние може да се поражда и от „ отдалечеността “ и мащаба на казуса. Особено в случаите с световни корпоративни колоси, е елементарно за обособения субект да се почувства като участник в „ неравна битка “. Съответно – изобщо да не се пробва да се ангажира в нея. И въпреки всичко, без значение дали грийнуошингът идва от корпоративно или държавно равнище, обществото има способи, по които може да се трансформира в подтик на смяната. Примерите в сходна тенденция са многочислени. Само в Канада и Съединени американски щати практиката демонстрира голям брой заведени каузи за грийнуошинг както против частни, по този начин и против държавни компании. Един от последните случаи е делото, което завежда индианско племе от Сиатъл против държавната електрическа компания. Обвиненията засягат директно въпроси, свързани с грийнуошинг, реализиран от страна на компанията. Забрана на спонсорството от компании за изкопаеми горива Въпросът за грийнуошинга в България към момента има необятно поле за развиване, от позиция на осведоменост и активизъм.
Важна стъпка в тази тенденция е самодейност за възбрана на рекламирането и спонсорството от компании за изкопаеми горива, която е инициирана от няколко неправителствени организации, включително и от „ Грийнпийс “ – България. С този собствен ход „ Грийнпийс “ освен има шанса да промени законодателството посредством Европейска гражданска самодейност, само че и да увеличи информираността и ангажираността на хората по отношение на метода, по който фирмите за изкопаеми горива употребяват рекламата и спонсорството като инструмент за въздействие върху публичното мнение и провеждането на политики. Действително, от ден на ден компании се ангажират с устойчиви нововъведения и корпоративна обществена отговорност. Но правните и държавни регулации към момента оставят доста свободно място за грийнуошинг и развиване на бизнесите по неекологичен метод. Нещо повече, самите страни се трансформират в дейни проводници на грийнуошинг послания. А в някои случаи техен съизвършител е и обществото. Следователно, казусът няма по какъв начин да бъде позволен без осъзнатост и ангажираност от другите равнища, които поддържат съществуването му. По-задълбочената осведоменост е значима и съществена стъпка в процеса по вдишване на персоналната отговорност за намиране на ефикасни решения. Повече по тематиката и за петицията за възбрана на спонсорството от компании за изкопаеми горива може да видите
В тази връзка може да се имат поради така наречен „ седем гряха “ на грийнуошинга. Те са дефинирани от компанията за екосертифициране TerraChoice: Премълчаване на значима информация:
Твърдение, че продуктът е екологичен, на база частична информация; премълчаване на значими елементи. Пример: хартиените опаковки не всеки път са екологично решение – от време на време производството на самата хартия e обвързвано с огромен въглероден отпечатък или потребление на нездравословни химикали за избелване на суровината; Липса на доказателства:
Твърдение, което не е подкрепено посредством документ от трета страна. Пример: изказване за хартиени произведения, че са направени от напълно или отчасти рециклирани материали; Неопределеност на информацията:
Твърдение, което е прекомерно необятно и неспецифично. Пример: „ напълно натурално “ или „ сила от природата “ – натурално не значи безопасно; натурални са и оловото, арсеника, живака, урана; „ естественият “ газ (изкопаем газ) води до задълбочаване на климатичните промени. Подвеждащи етикети и лога:
Твърдение, което подвежда за екологичен генезис. Пример: вместо „ From well-managed forests “ или „ отговорно ръководени гори “ написа „ From well-manager forests “; Използване на нерелевантни изказвания:
Твърдение, което може и да e правилно, само че не прави продукта екологичен. Пример: надписите върху артикули, в които въобще няма съставки, които имат генотип – като „ сол без ГМО “; Акцентиране на по-малката от две несгоди:
Когато обещано произвеждане сигурно предизвиква вреди, на опаковката се показва друго малко преимущество. Пример: цигари, които са organic или спортна кола с усъвършенстван разход на гориво; Използване на неистини:
Твърдение, което е погрешно. Пример: артикули, които настояват, че имат енергиен сертификат/енергийна звезда, без това да е правилно. Изображение 1. Примери за грийнуошинг. Източник: easyecotips.com В допълнение, грийнуошингът си служи и с някои от похватите на класическия зелен маркетинг. Например, рекламни акции, в които се включват едно или композиция от следните: животни, деца, природа, приказни пейзажи, зелен цвят, гальовен инструментал и звуци. Важна роля в грийнуошинга играе и дейното потребление на „ зелен “ език. Тук се отнасят думи като: еко, зелен, естествен, естествен, пресен и други Комерсиализирането на тези думи обаче ги отдалечава от истинските им смисли, като за сметка на това ги асоциира с избран метод на живот и мода. Последното може да се преглежда като част от последствията и резултатите на грийнуошинга. Като съответно този аспект може да се пояснява двояко. Прекомерното потребление на „ зелени “ думи може да „ изкриви “ метода, по който ги възприемаме. Някои учени позволяват, че това смекчава готовността на обществото да изисква по-строги зелени промени. Причината е, че зеленият маркетинг внася известно утешение в потребителя, че въпреки всичко са подхванати някакви ограничения. От друга страна, позитивният аспект на комерсиализирането на „ зелените “ думи е, че по този начин те доближават по-често до необятен кръг от хора. Допускането тук е, че това би повишило вероятността повече хора да се замислят по отношение на своите потребителски избори в екологичен подтекст. Засягането на лексикалния аспект показва какъв брой разнопосочен може бъде резултатът на грийнуошинга. От изгода за по-пълноценното схващане и на други проявления на грийнуошинга, би било разглеждането му в друг подтекст: стопански, политически и обществен. Икономически измерения на зеления маркетинг
Един от водещите фактори, който следва да се има поради тук е, че дискурсът и средствата за оценка на устойчивия бизнес нормално попадат в границите на неолибералната капиталистическа традиция. Тоест, стремежът на даден бизнес да бъде зелен и резистентен, въпреки всичко се случва в границите на пазарни решения и стопански ползи. Оптимизирането на облагата е водещ фактор за фирмите. Това може да се преглежда и като съществена причина за адаптирането на към този момент упоменатата корпоративна обществена отговорност (КСО). Парадигмата за КСО, както и отчетите на фирмите за резистентност, сами по себе си може да се преглеждат като форма на зелен маркетинг. Голяма част от фирмите одобряват КСО главно, с цел да подобрят имиджа на марката си. А придаването на „ по-зелен “ имидж усилва опцията за генериране на доходи за компанията. Изследвания демонстрират податливост на потребителите да бъдат по-лоялни на дадена марка, в случай че тя наподобява екологична. Много компании за изкопаеми горива употребяват похвати на грийнуошинга и основават неправилно усещане за това какъв брой действително влагат във възобновими технологии. Като образец в тази тенденция може да се преглежда петролната компания British Petroleum (BP). Миналата година организацията ClientEarth подаде тъжба против BP във връзка рекламната акция „ Напредване на опциите “. Според ClientEarth тази акция е подвеждаща, защото показва BP като компания за възобновима сила. Същевременно 96% от вложенията на BP по това време са свързани с нефт и газ. От „ настоявам, че работя зелено “ към „ работя зелено “ Така, зеленият маркетинг се трансформира в тактически инструмент, посредством който фирмите добиват стойност от КСО. Като се имат поради слабите правни регулации в тази област, множеството компании се усещат свободни да ползват някои от „ седемте гряха на грийнуошинга “ към своя зелен маркетинг. Ако това се случи, първичната концепция за КСО се опорочава. КСО следва да обгръща освен какво вършат фирмите, с цел да генерират облага, само че и по какъв начин го вършат – във връзка с икономическо, обществено и екологично влияние. Критици на КСО означават, че теорията по отношение на това какво „ би трябвало да бъде “, се разграничава от практиката „ какво е “. Поради което оферират радикална смяна в метода, по който се преглеждат въпросите за стабилно развиване на фирмите. Тя следва да обгръща освен стопански, само че и политически и културни промени. Целта би била да се промени качествено самата среда, в която работят фирмите. Идеята е тяхното държание да се трансформира от „ настоявам, че работя зелено “ към „ работя зелено “. Ключовото е следното: корпорациите желаят да максимизират своята облага, до момента в който играят по разпоредбите на играта. Сегашните правила на играта оставят задоволително място за използване на грийнуошинга като част от икономическите тактики.
Един от най-крайните случаи на грийнуошинг, който подложи на тестване Европейската правна система, бе „ дизеловият скандал “ от 2015 година При него се разкри, че над 11 млн. автомобила на компанията Volkswagen са снабдени с устройство, което манипулира резултатите при техническите проби за установяване на отделеното количество нездравословни газове. Този скандал се преглежда като образец за голям корпоративен неуспех по отношение на устойчивото развиване и оправянето с климатичните промени. Превенцията и санкционирането на сходни провали ще бъде главен аспект от прекосяването на западните страни към зелена стопанска система. Идентифицирането и използването на такива политики обаче по метод, който е по едно и също време ефикасен и политически изпълним, е съществено предизвикателство. Грийнуошингът може да се употребява като тип политическа тактика
Докато корпорациите не получават реципрочни финансови и правни наказания, когато се провалят в осъществяването на своите обществено виновни задължения, бизнес водачите им няма да се усещат стимулирани да трансформират своите практики. Политически консервативната позиция е, че няма смисъл от въвеждането на по-строги регулации от страна на държавните управления. Причината е, че сходни ограничения само биха принудили фирмите да изнесат производствата си в страни с по-слаби регулации. Въпреки основанията на тази позиция, тя не освобождава държавните управления от отговорността да подсигуряват регулации в поддръжка на софтуерни нововъведения, зелена стопанска система, както и за предварителна защита на грийнуошинга. Въпросът за последното обаче се усложнява в допълнение от обстоятелството, че грийнуошингът има проявяване и на политическо равнище. По-конкретно – грийнуошингът може да се употребява като тип политическа тактика.
Нейна съществена цел би била построяването на зелен имидж на страната, макар че политиките ѝ не са зелени. Тук следва да се има поради една от главните разлики сред грийнуошинга на корпоративно и на политическо равнище. В сферата на потребителското държание, потребителите се преглеждат като таргет група, която е отвън организацията. Тоест, отговорите и реакциите на потребителите са външни за организацията, която упражнява грийнуошинг. От друга страна, грийнуошингът в политиката не се цели единствено във външна публика – например, държавни управления и жители на други страни, само че и към вътрешна. Към последната се отнасят жителите на страната, която реализира грийнуошинг. Така, в тази ситуация на политически грийнуошинг, жителите са част от източника на дезинформация. Политическият грийнуошинг може да задоволи дълбоки психически потребности на гласоподавателите, в това число такива, свързани с идентичността. В политически подтекст, при който потребността от признание на националната еднаквост играе все по-нарастваща роля, грийнуошингът може да бъде даже приветстван от гласоподавателите. Причината е, че той може да съставлява наличен метод за облекчаване на потребността от вътрешногрупово самопризнание и укрепване на имиджа на групата в очите на другите. Тези процеси намират положително пояснение посредством концепцията за националния егоизъм. Националният егоизъм отразява вярата в национална доминация и се асоциира с отбранителни форми на национална еднаквост като шовинизъм. Същевременно обаче този вид групов егоизъм се свързва и с потребността от външно самопризнание на националната значителност. Скорошни изследвания изследват ролята на националния егоизъм в екологичен подтекст. Резултатите демонстрират, че националният егоизъм се свързва с отменяне на науката за климата, както и с поддръжка на анти-екологични политики, да вземем за пример – укрепване на въглеродната стопанска система посредством субсидиране на въглищната промишленост. Подобни държавни политики могат да бъдат показани на обществото като симптом на мощ и „ победоносно “ отменяне на условията на външна група. Същевременно обаче следва да се има поради и друго събитие, обвързвано с националния егоизъм. Тъй като при него имиджът е доста по-голям от действителните дейности, вероятен е казусът, при който дадена страна декларира на думи зелена позиция, само че не и на процедура. Подобна грийнуошинг тактика на политическо равнище може да се онагледи със следните образци. След като отдръпват своите страни от Зелената договорка, някогашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп афишира водачеството на Америка по климатичните въпроси, а президентът на Полша Анджей Дуда афишира страната за авангарда на дейностите за запазване на климата. Проучванията демонстрират, че сходен вид политическо държание среща поддръжка от хора, които изпитват народен егоизъм. Колкото по-високо е равнището на националния егоизъм, толкоз по-голяма е поддръжката за грийнуошинг акции, само че не и за действителни акции за битка с климатичните промени. И най-после, в реда на нещата е да се означи, че има разлика сред народен егоизъм и национална идентификация. При последната се следи висока степен на приемливост по отношение на членове на групата и представители отвън групата, както и резистентност по отношение на закани и рецензия. Тоест, националната идентификация без нарцистичния съставен елемент може да преглежда като конструктивен източник на сигурност и убеденост. Поставянето на грийнуошинга в политически подтекст разкрива връзки освен сред стопанска система и политика, само че и сред общество-политика-икономика. Което ни води към: Социалните измерения на грийнуошинга- инфромираност на обществото
Правителствата са тези, които имат институционалните запаси да упражняват надзор и да контролират държанието на бизнеса. Когато обаче тези функционалности не се извършват интензивно и дейно, остава вакуум, който може и постоянно бива запълван от обществото. Механизмите за това са разнообразни – от деятели, през неправителствени организации (НПО), до въздействие посредством потребителско държание. Към последното следва да се имат поради освен потребителските избори в интерес на действително зелени артикули, само че и осъзнатост във връзка с рисковете от консуматорството. В тази връзка, от водещо значение тук е високата осведоменост на обществото за самата идея грийнуошинг и рисковете, с които се свързва, както и самодейното отношение на потребителите. Проучвания с фокус върху мотивацията на жителите да поддържат държавна интервенция против грийнуошинга, демонстрират резултати в две съществени насоки. От една страна, в случай че дадена компания е уличена в грийнуошинг, това укрепва подозрението у жителите в доброволните екологични задължения на компанията. От друга страна, уличаването не укрепва поддръжката на жителите за държавна интервенция. Причините за това могат да се търсят в разнообразни насоки. Едно допустимо пояснение е, че дейностите на частните компании не се асоциират в публичното схващане с държавна интервенция. Особено когато става въпрос за интернационалните частни корпорации, жителите в обособените страни може да не виждат смисъл в алармиране на управнически органи в своите страни. В допълнение, неналичието на мотивация за деяние може да се поражда и от „ отдалечеността “ и мащаба на казуса. Особено в случаите с световни корпоративни колоси, е елементарно за обособения субект да се почувства като участник в „ неравна битка “. Съответно – изобщо да не се пробва да се ангажира в нея. И въпреки всичко, без значение дали грийнуошингът идва от корпоративно или държавно равнище, обществото има способи, по които може да се трансформира в подтик на смяната. Примерите в сходна тенденция са многочислени. Само в Канада и Съединени американски щати практиката демонстрира голям брой заведени каузи за грийнуошинг както против частни, по този начин и против държавни компании. Един от последните случаи е делото, което завежда индианско племе от Сиатъл против държавната електрическа компания. Обвиненията засягат директно въпроси, свързани с грийнуошинг, реализиран от страна на компанията. Забрана на спонсорството от компании за изкопаеми горива Въпросът за грийнуошинга в България към момента има необятно поле за развиване, от позиция на осведоменост и активизъм.
Важна стъпка в тази тенденция е самодейност за възбрана на рекламирането и спонсорството от компании за изкопаеми горива, която е инициирана от няколко неправителствени организации, включително и от „ Грийнпийс “ – България. С този собствен ход „ Грийнпийс “ освен има шанса да промени законодателството посредством Европейска гражданска самодейност, само че и да увеличи информираността и ангажираността на хората по отношение на метода, по който фирмите за изкопаеми горива употребяват рекламата и спонсорството като инструмент за въздействие върху публичното мнение и провеждането на политики. Действително, от ден на ден компании се ангажират с устойчиви нововъведения и корпоративна обществена отговорност. Но правните и държавни регулации към момента оставят доста свободно място за грийнуошинг и развиване на бизнесите по неекологичен метод. Нещо повече, самите страни се трансформират в дейни проводници на грийнуошинг послания. А в някои случаи техен съизвършител е и обществото. Следователно, казусът няма по какъв начин да бъде позволен без осъзнатост и ангажираност от другите равнища, които поддържат съществуването му. По-задълбочената осведоменост е значима и съществена стъпка в процеса по вдишване на персоналната отговорност за намиране на ефикасни решения. Повече по тематиката и за петицията за възбрана на спонсорството от компании за изкопаеми горива може да видите
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ