Кои са отговорите, които Прокопиев наистина дължи на обществото?
Зададената от ръководещите тематика за проверка на приватизацията превъзбуди до прекаленост лицата директно забъркани в събитията преди 20 години. Един от тях даже за първи път разяснява добитите активи, в опит да се отбрани авансово от възможен отрицателен за него процес на следствията по отношение на раздържавяването на българската стопанска система.
Става дума за предприемача Иво Прокопиев, който в последните години познаваме като съвременен и актуален бизнесмен, чийто бизнес няма нищо общо с страната и не се въздейства от настоящата политическа конюнктура в страната. С страната нямат общо и неговите медии, в резултат което те могат да си разрешат ролята на честен наставник, стожер на демокрацията и полезностите в обществото. Или най-малко по този начин декларират издателят Прокопиев и неговата брачна половинка, дружно ръководещи фамилната империя.
Впрочем – ненапълно са прави. Наистина медиите им не зависят от това до какъв брой са купувани и търсени от жителите на страната. Те не работят на пазарен принцип, тъй като разчитат на великодушните дотации от фондации и други спонсори. Факт, който самите Прокопиеви драговолно оповестяват, хвалейки се, че по този метод публицистите им са самостоятелни от политическата обстановка. Тези публицисти са формиран детайл от по този начин наречените „ верни медии “. Те са главен информационен канал, по който се осведомят верните хора в българското общество. Въпросните хора са съвременни, в случай че споделят във фейсбук линкове от умнокрасивите издания. Ако не го вършат – мигновено остракиране.
Правилните медии са съществена частица на корпорацията. Заедно с нея съществуват в изумителен синхрон и ред други изглеждащи готино инициативи, които вършат Прокопиевата империя привлекателна за дейните българи. Те харесват семейството, семейството ги харесва тях. Всеки, който дръзне да подлага на критика по някакъв метод групировката, е незабавно жигосан в работа на злото и мафията.
В този розов балон, гарниран (от година) с партийна глазура живееше до напълно скоро предприемачът Прокопиев – горделив притежател на бизнеси за милиони, на верните медии, на верните партии, политици, магистрати, НПО-та, фейсбук коментатори. Успелият млад мъж несъмнено съумя да придобие печат за единствената и неповторима истина – той споделя кой може да влезе в Народното събрание, в институциите, в медиите. Всесилният капиталец се явяваше на процедура в ролята на своего рода бюро по труда. Ако не му хареса кандидатурата за някой пост (без значение какъв – съд, банка, регулатор), то неизбежно се появяваше изпълнена с внушения, прилагателни и квалификации публикация в „ готините “ уеб сайтове, след което материалът се популяризира в обществените мрежи от чиновниците на корпорацията, след което се появява нов памфлет, повтарящ същите операции, само че този път съдържащ в себе си констатацията, че (свързаните с Прокопиев) жители са упражнили нечуван напън към институциите. След това резултатът е явен.
Изведнъж, обаче, нещо в системата заскърца. Оказа се, че ръководещите държат на предизборното си заричане и в действителност стартира диалогът за приватизацията. Дали ще се стигне до смяна в Конституцията, в Наказателния кодекс, до обвинявания от прокуратурата – това е тематика за юристите. Но тематика на цялото общество (Не Прокопиевото, а същинското общество) е изясняването до завършек на висящия от години въпрос – по какъв начин в действителност бе раздържавена българската стопанска система?
Явно отговорът тормози откровено готиния предприемач Прокопиев. Това се вижда по две линии.
1. За първи път той даде изявление (макар и в следена от него медия), в което се оправдаваше за приватизирания от него „ Каолин “ – дружество, което е монопол в добива на кварцов пясък освен в България, само че и на Балканите. Дотук Иво Прокопиев имаше навика да обикаля малките екрани само, с цел да размахва пръст на този или оня бизнес съперник, несъмнено от позицията на честен наставник, държащ авторските права за издаване на същинската и непогрешима истина на наша територия.
2. Паралелно с изявлението Добрият олигарх задейства всичките си запаси (ръководени от него партии, политици, магистрати, медии, НПО-та и фейсбук псевдо общественици) за удари безредно и слепешката по нормалните му цели – неуместни за Прокопиевата империя структури, които не се тормозят да зададат въпросите за приватизацията. За разлика от други случаи, в които дейностите на следената от кръга „ Капитал “ организация бяха изпипани по конец, този път явно мероприятията не създават нужния резултат. Не се вписват в дневния ред на обществото, не са значими за никого, хората не им обръщат внимание. Силно учудващо е да видиш по какъв начин майстори в занаята се дънят по обикновен метод, по какъв начин изкусни снайперисти в пукотевица и омаскаряване на набелязани цели, през днешния ден стрелят неопределено, стрелят в тъмното. Причината за обезверения напън е единствено една. Добрият предприемач Прокопиев е мощно обезпокоен, че дейните българи, на които до скоро бе първи любим, може да научат някой нечистоплътни и не напълно морални моменти от внезапното му замогване. Могат да схванат кой в действителност е съумелият млад мъж на българския Преход, по какъв начин на 28 години се разсъни приказно богат като в приказките на Шехерезада. Приказка, само че не за първия милион, а за първите 100 милиона.
Прокопиев се тормози, само че приказката за приватизацията стартира да се споделя. А той е главен участник в нея. И защото явно има предпочитание (вече) да приказва (и излезе от сенките), то дано му зададем 10 къси въпроса, свързани с приватизирания от него „ Каолин “. Питания, които приятелите на Прокопиев от „ Терминал 3 “ надали ще насочат по адрес на водача на корпорацията, към която се отнасят и списващите тази медия. А кой тъкмо влиза в корпорацията прочетохме в стенограмите „ Арго “, няма потребност да отделяме ненужно време на съответните имена. Там прочетохме и кой тъкмо е техният началник – самият господин Прокопиев. Често самоетикетиращ се като прозападен, продемократичен модернизатор, чийто триумф нервира завистниците. Успял млад мъж в резюме казано – той персонално назовава себе си по този начин. И в името на опазването на безукорната му и най-чиста в българската история биография, ще си позволим да отправим нашите въпроси към него.
А те са:
1. Защо белгийският вложител „ Сибелко “ (световен водач в добива на строителни материали) се отхвърля от закупуването на „ Каолин “?
2. Вярно ли е, че непознатите вложители са изгонени с помощта на политическите контакти на господин Иво Прокопиев? Припомняме, че Прокопиев е непосредствен другар на Никола Николов (депутат от Съюз на демократичните сили, началник на икономическата комисия в доминираното от синята партия 38-мо НС) и всекидневен (но основен) стопански консултант на премиера Иван Костов (1997-2001г.)
3. Продемократичен модел ли е изритването на огромни непознати вложители, които са кандидат-купувачи на даден рентабилен актив, с цел да може на тяхно място да бъдат уредени „ наши момчета “?
4. Вярно ли е, че белгийците оферират 20 милиона $ за „ Каолин “ (с опция за повишаване на цената до 30, според от преговорите), което е близо 10 пъти по-малко от 3-те милиона $, препоръчани (реално платени много по-малко) от предприемача Иво Прокопиев?
5. Защо издател на вестник в София има интерес от приватизиране на дружество за рандеман на строителни материали в Разград? Каква е връзката на журналиста Прокопиев с бизнес, меко казано в радикално противоположна сфера от неговото поле на изява? И има ли нещо общо с този интерес близкият контакт на Прокопиев с Никола Николов, ръководител на парламентарната икономическа комисия и основно настоящо лице в приватизацията през мандата на синьото държавно управление. Ако е по този начин – по какъв начин сините ръководещи са решили, че публицист, без грам опит в този бранш, е идеалният притежател на „ Каолин “? Или просто става дума за познатата скица: Премиер към народен представител (или обратното) – абе, я измисли нещо там за едно наше момче. Без значение какво, къде и знанията/уменията/експертизата на момчето.
6. Защо прозападният предприемач Иво Прокопиев приватизира „ Каолин “, употребявайки РМД (дума станала нарицателна за обир и измама)? Не е ли прозападно да аплайваш с твоята компания за дадена процедура? Защо „ РМД Каолин-98 “, а не „ Алфа Финанс “?
7. Защо Иво Прокопиев е единственият претендент да приватизира „ Каолин “? Кой обезпечи на младото момче неналичието на конкуренция и продемократична европейска процедура ли е монополът?
8. Как цената на „ Каолин “ бе понижена до 3 милиона $?
9. Защо Прокопиев не заплаща даже очевидно обезценената цена, а измисля скица, по която да понижи доста даже и занижената сума, принуждавайки страната за повторно да пие чаша студена вода?
10. Реформаторски ли звучи фактът, че прокурорката по делото „ Прокопиев “ на процедура се отхвърля в зала от повдигнатото обвиняване? Това ли е правосъдната промяна, за която приказва Иво Прокопиев през своите издания? Да подчини държавното обвиняване ли е фантазията на съумелия млад мъж?
Явно това му е фантазията. Но дотук не е съумял, макар всички запаси, които хвърли за това. И през днешния ден е очевидно обезпокоен. Защото в обществото все по-често ще бъдат задавани изброените 10 въпроса. Защото в тях се крият два чакани от десетилетия отговора:
Как 26 годишният непълнолетен публицист единствено за две години съумя да забогатее с над 100 милиона?
Как бе извършена приватизацията през мандата на премиера Иван Костов? Или най-малко по-голямата част от нея.
Става дума за предприемача Иво Прокопиев, който в последните години познаваме като съвременен и актуален бизнесмен, чийто бизнес няма нищо общо с страната и не се въздейства от настоящата политическа конюнктура в страната. С страната нямат общо и неговите медии, в резултат което те могат да си разрешат ролята на честен наставник, стожер на демокрацията и полезностите в обществото. Или най-малко по този начин декларират издателят Прокопиев и неговата брачна половинка, дружно ръководещи фамилната империя.
Впрочем – ненапълно са прави. Наистина медиите им не зависят от това до какъв брой са купувани и търсени от жителите на страната. Те не работят на пазарен принцип, тъй като разчитат на великодушните дотации от фондации и други спонсори. Факт, който самите Прокопиеви драговолно оповестяват, хвалейки се, че по този метод публицистите им са самостоятелни от политическата обстановка. Тези публицисти са формиран детайл от по този начин наречените „ верни медии “. Те са главен информационен канал, по който се осведомят верните хора в българското общество. Въпросните хора са съвременни, в случай че споделят във фейсбук линкове от умнокрасивите издания. Ако не го вършат – мигновено остракиране.
Правилните медии са съществена частица на корпорацията. Заедно с нея съществуват в изумителен синхрон и ред други изглеждащи готино инициативи, които вършат Прокопиевата империя привлекателна за дейните българи. Те харесват семейството, семейството ги харесва тях. Всеки, който дръзне да подлага на критика по някакъв метод групировката, е незабавно жигосан в работа на злото и мафията.
В този розов балон, гарниран (от година) с партийна глазура живееше до напълно скоро предприемачът Прокопиев – горделив притежател на бизнеси за милиони, на верните медии, на верните партии, политици, магистрати, НПО-та, фейсбук коментатори. Успелият млад мъж несъмнено съумя да придобие печат за единствената и неповторима истина – той споделя кой може да влезе в Народното събрание, в институциите, в медиите. Всесилният капиталец се явяваше на процедура в ролята на своего рода бюро по труда. Ако не му хареса кандидатурата за някой пост (без значение какъв – съд, банка, регулатор), то неизбежно се появяваше изпълнена с внушения, прилагателни и квалификации публикация в „ готините “ уеб сайтове, след което материалът се популяризира в обществените мрежи от чиновниците на корпорацията, след което се появява нов памфлет, повтарящ същите операции, само че този път съдържащ в себе си констатацията, че (свързаните с Прокопиев) жители са упражнили нечуван напън към институциите. След това резултатът е явен.
Изведнъж, обаче, нещо в системата заскърца. Оказа се, че ръководещите държат на предизборното си заричане и в действителност стартира диалогът за приватизацията. Дали ще се стигне до смяна в Конституцията, в Наказателния кодекс, до обвинявания от прокуратурата – това е тематика за юристите. Но тематика на цялото общество (Не Прокопиевото, а същинското общество) е изясняването до завършек на висящия от години въпрос – по какъв начин в действителност бе раздържавена българската стопанска система?
Явно отговорът тормози откровено готиния предприемач Прокопиев. Това се вижда по две линии.
1. За първи път той даде изявление (макар и в следена от него медия), в което се оправдаваше за приватизирания от него „ Каолин “ – дружество, което е монопол в добива на кварцов пясък освен в България, само че и на Балканите. Дотук Иво Прокопиев имаше навика да обикаля малките екрани само, с цел да размахва пръст на този или оня бизнес съперник, несъмнено от позицията на честен наставник, държащ авторските права за издаване на същинската и непогрешима истина на наша територия.
2. Паралелно с изявлението Добрият олигарх задейства всичките си запаси (ръководени от него партии, политици, магистрати, медии, НПО-та и фейсбук псевдо общественици) за удари безредно и слепешката по нормалните му цели – неуместни за Прокопиевата империя структури, които не се тормозят да зададат въпросите за приватизацията. За разлика от други случаи, в които дейностите на следената от кръга „ Капитал “ организация бяха изпипани по конец, този път явно мероприятията не създават нужния резултат. Не се вписват в дневния ред на обществото, не са значими за никого, хората не им обръщат внимание. Силно учудващо е да видиш по какъв начин майстори в занаята се дънят по обикновен метод, по какъв начин изкусни снайперисти в пукотевица и омаскаряване на набелязани цели, през днешния ден стрелят неопределено, стрелят в тъмното. Причината за обезверения напън е единствено една. Добрият предприемач Прокопиев е мощно обезпокоен, че дейните българи, на които до скоро бе първи любим, може да научат някой нечистоплътни и не напълно морални моменти от внезапното му замогване. Могат да схванат кой в действителност е съумелият млад мъж на българския Преход, по какъв начин на 28 години се разсъни приказно богат като в приказките на Шехерезада. Приказка, само че не за първия милион, а за първите 100 милиона.
Прокопиев се тормози, само че приказката за приватизацията стартира да се споделя. А той е главен участник в нея. И защото явно има предпочитание (вече) да приказва (и излезе от сенките), то дано му зададем 10 къси въпроса, свързани с приватизирания от него „ Каолин “. Питания, които приятелите на Прокопиев от „ Терминал 3 “ надали ще насочат по адрес на водача на корпорацията, към която се отнасят и списващите тази медия. А кой тъкмо влиза в корпорацията прочетохме в стенограмите „ Арго “, няма потребност да отделяме ненужно време на съответните имена. Там прочетохме и кой тъкмо е техният началник – самият господин Прокопиев. Често самоетикетиращ се като прозападен, продемократичен модернизатор, чийто триумф нервира завистниците. Успял млад мъж в резюме казано – той персонално назовава себе си по този начин. И в името на опазването на безукорната му и най-чиста в българската история биография, ще си позволим да отправим нашите въпроси към него.
А те са:
1. Защо белгийският вложител „ Сибелко “ (световен водач в добива на строителни материали) се отхвърля от закупуването на „ Каолин “?
2. Вярно ли е, че непознатите вложители са изгонени с помощта на политическите контакти на господин Иво Прокопиев? Припомняме, че Прокопиев е непосредствен другар на Никола Николов (депутат от Съюз на демократичните сили, началник на икономическата комисия в доминираното от синята партия 38-мо НС) и всекидневен (но основен) стопански консултант на премиера Иван Костов (1997-2001г.)
3. Продемократичен модел ли е изритването на огромни непознати вложители, които са кандидат-купувачи на даден рентабилен актив, с цел да може на тяхно място да бъдат уредени „ наши момчета “?
4. Вярно ли е, че белгийците оферират 20 милиона $ за „ Каолин “ (с опция за повишаване на цената до 30, според от преговорите), което е близо 10 пъти по-малко от 3-те милиона $, препоръчани (реално платени много по-малко) от предприемача Иво Прокопиев?
5. Защо издател на вестник в София има интерес от приватизиране на дружество за рандеман на строителни материали в Разград? Каква е връзката на журналиста Прокопиев с бизнес, меко казано в радикално противоположна сфера от неговото поле на изява? И има ли нещо общо с този интерес близкият контакт на Прокопиев с Никола Николов, ръководител на парламентарната икономическа комисия и основно настоящо лице в приватизацията през мандата на синьото държавно управление. Ако е по този начин – по какъв начин сините ръководещи са решили, че публицист, без грам опит в този бранш, е идеалният притежател на „ Каолин “? Или просто става дума за познатата скица: Премиер към народен представител (или обратното) – абе, я измисли нещо там за едно наше момче. Без значение какво, къде и знанията/уменията/експертизата на момчето.
6. Защо прозападният предприемач Иво Прокопиев приватизира „ Каолин “, употребявайки РМД (дума станала нарицателна за обир и измама)? Не е ли прозападно да аплайваш с твоята компания за дадена процедура? Защо „ РМД Каолин-98 “, а не „ Алфа Финанс “?
7. Защо Иво Прокопиев е единственият претендент да приватизира „ Каолин “? Кой обезпечи на младото момче неналичието на конкуренция и продемократична европейска процедура ли е монополът?
8. Как цената на „ Каолин “ бе понижена до 3 милиона $?
9. Защо Прокопиев не заплаща даже очевидно обезценената цена, а измисля скица, по която да понижи доста даже и занижената сума, принуждавайки страната за повторно да пие чаша студена вода?
10. Реформаторски ли звучи фактът, че прокурорката по делото „ Прокопиев “ на процедура се отхвърля в зала от повдигнатото обвиняване? Това ли е правосъдната промяна, за която приказва Иво Прокопиев през своите издания? Да подчини държавното обвиняване ли е фантазията на съумелия млад мъж?
Явно това му е фантазията. Но дотук не е съумял, макар всички запаси, които хвърли за това. И през днешния ден е очевидно обезпокоен. Защото в обществото все по-често ще бъдат задавани изброените 10 въпроса. Защото в тях се крият два чакани от десетилетия отговора:
Как 26 годишният непълнолетен публицист единствено за две години съумя да забогатее с над 100 милиона?
Как бе извършена приватизацията през мандата на премиера Иван Костов? Или най-малко по-голямата част от нея.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ